.
.
.

Св. св. Кирил и Методий (на гръцки: Κύριλλος καὶ Μεθόδιος, на старобългарски: Кѷриллъ и Меѳодїи) са двама братя богослови, родени в Солун, Византийска империя през IX век, които развиват своята мисионерска дейност като проповедници на християнството.

За своята работа, която значително ще повлияе на културното развитие на славяните, са наречени славянските апостоли. На тях се дължи създаването на азбуката глаголица – първата азбука, която първоначално служи за писменост на старобългарски език, а кирилицата (по името на Св. Кирил) е създадена след смъртта им в Преславската книжовна школа на базата на графичността на гръцката писменост.

Солунските братя, както още са известни братята Кирил и Методий, са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език (придобил популярност като староцърковнославянски език)[1] и разпространяване на християнството сред ранносредновековните славянски народи. Титулувани са като равноапостоли и Славянски апостоли. На 30 декември 1980 г. с апостолическото послание Egregiae Virtutis, папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.

Ранни години

Братята са родени в Солун, като деца на висшия византийски военачалник, друнгария Леон, известен в българската историография като Лъв[2] (на гръцки: Λέων, Леон), подстратег (помощник-управител) на Солун и областта, и на жена му Мария. Това многобройно семейство според житиеписеца на Константин е „от добър и почтен род, отдавна познат на бога, на царя и на цялата солунска област“. Те са високопоставени поданици на Византийската империя. Според някои автори, родителите Лъв и Мария, като византийски аристократи, са ромеи, а разговорен славянски език братята, които са полиглоти, научават на пазара в Солун.[3][4][5][6][7][8][9][10] Съществува хипотеза за славянски произход на майката на двамата братя.[11][12][13] Методий, най-възрастният брат в семейството със седем сина, е роден през 815 година. Константин, който е най-малкият син, е роден през 827 година; приема името Кирил и монашество към края на живота си в Рим.[14]

Бащата умира рано и децата минават под попечителството на своя чичо логотета Теоктист (Theoktistos, Θεόκτιστος; † 20 ноември 855), влиятелна личност в Империята (logothetes tou dromou, главен министър и регент на Михаил III). Теоктист съвместно с другия регент, Варда, разработва програма за образуването на университета Магнаурска школа.

През 843 година Кирил заминава по негова покана в Константинопол и започва да учи в престижната Магнаурска школа. За Методий чичото съдейства да му се повери държавен пост и той е назначен за управител на административна област недалеч от Солун.

Мисии

	На Кирила философа, който преведе Божественото писание от гръцки език на български и просвети българския род, новият втори апостол, през царуването на Михаила и православната царица Теодора, неговата майка, които укрепиха божествената църква със свети икони и утвърдиха православието, вечна му памет. На неговия брат Методия, архиепископ на Моравия Панонска, тъй като и той много се потруди за славянската книга, вечна му памет.[15]	“
Синодик на цар Борил

В края на 855 г. и началото на 856 г. Кирил бил изпратен от управниците на Византийската империя със специална мисия при сарацините в Багдадския халифат. Тази мисия е имала за цел да защити християнството от нападките на мюсюлманите. С тази мисия той поставя началото на своята бележита дейност сред по-близки и далечни народи.

860 г. – Втора мисия при хазарите. В тази мисия взема участие и Методий. От описанието на дейността на солунските братя става ясно, че задачата им е била много по-широка и обхваща не само земята на хазарите, но и други области на днешните Украйна и Южна Русия. Кирил и Методий правят център на дейността си в тези земи град Херсон, разположен на югозападния бряг на Крим.

Пребиваването им в Херсон е свързано и с издирването на мощите на свети Климент, измъчван и погребан там. Тези мощи по-късно изиграват голяма роля за създаването на авторитет на братята в Западния свят. Откритите мощи са на един от най-ранните дейци на християнската църква – св. ап. Климент Римски, първосвещеник на християните в още езически Рим. Св. ап. Климент е епископ и на Сердика[16], след което става един от първите римски папи.

863 – 867 г. – Мисия на Кирил и Методий във Великоморавия при княз Ростислав. Моравската мисия е по покана на моравския княз Ростислав, който решава да освободи земята си от чуждата немско-латинска църковна и просветна пропаганда, проправяща път към владичество на германските феодали. Ростислав иска да славянизира църквата, като съдаде славянско духовенство и славянско богослужение върху основата на единна славянска писменост. Византийските управници удовлетворяват молбата на Ростислав и изпращат в Моравия вече изтъкнатите като мисионери и работили сред славянството братя Кирил и Методий. Във Великоморавия Кирил и Методий водят непрекъсната борба срещу триезичната догма (богослужение единствено на гръцки, латински и еврейски) и започват да изграждат славянска християнска църква и училище, да разпространяват славянската писменост[17]. Натъкнали се на трудности в своята дейност, те отиват в Рим.

869 г. – На 14 февруари в Рим Кирил умира. Погребан е в базилката Сан Клементе.

873 г. – Ръкополагане на Методий от папа Йоан VIII за архиепископ на Велика Моравия. Борби на Методий срещу интригите на немското и римското духовенство.

885 г. – На 6 април във Велеград, Велика Моравия, умира Методий, и най-вероятно е погребан в епископската църква.

886 г. – Изгонване на учениците на Кирил и Методий – Горазд, Климент, Сава, Наум и Ангеларий, от Великоморавия. Радушен прием за Климент, Наум и Ангеларий в България от княз Борис.

след 886 г. – Дейност на Климент в югозападните български земи (област Кутмичевица, дн. Северна Македония, Гърция и Албания). По заръка на княз Борис е изпратен в Кутмичевица, за да развива книжовна дейност. Под ръководството на княз Борис в българската държава се оформят два големи книжовни центъра – единият е в Плиска (североизточните предели на България), другият е в Северна Македония, Гърция и Албания (обл. Кутмичевица, югозападните български земи). Строят се църкви, манастири, превежда се книжнина на славянски език и в двете книжовни средища.

край на IX век – Създаване на кирилицата на основата на гръцката унциална (заглавна) писменост. Това се свързва с името на Климент Охридски. Преминаването от глаголица на кирилица е бил труден процес на работа. Княз Борис е подкрепял Климент в книжовната му дейност по създаване на „кирилицата“. Така новата азбука е била много по-лесна за писане и включвала всички особености на българския език при писмено изразяване. Българският народ вече заема достойно място в световната история със своя писменост и книжнина и е неизменна част от християнството.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%B8_%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B9

Ако търсите обективната историческа истина по даден въпрос, нали няма да я намерите при тракомани, тюркомани и разни псевдоисторици, понеже те са силно пристрастни, а и повечето от тях не са специалисти? Най-обективно, безпристрастно, научно, достоверно са представени историческите истини в Уикипедия...

За това свидетелства и Ч. Храбър. Гръцкият унциал през 10 век е 90% кирилица.
А именно от него Кирил създава нашата писменост. Глаголицата е тайнопис, шифър-който ползват (основно) богомилите. Защо е разпространено другото мнение? Нямам отговор, както и ТЕ нямат: "счита се, че Кирил е създал глаголицата". Без нито едно смислено доказателство. Аз имам свои и то-подкрепени от публикации. На първо място, Ч. Храбър, "за буквите". Ясно и точно! Кирил, завършен изтънчен естет да "сътвори" маймунска някаква работа-като уредник на константинополската библиотека има пред очите си всички писмености и шрифтове! Естествено е да избере най-рационална и удобна форма! При сарацините му попада коптско писмо (и то на базата на гръцкото, с особености). Да- ето я и кирилицата, почти 1:1!

на кой език са щели да проповядват в Хазария, това първо, и от чий зор в глаголицата има цели четиридесет знака, част от които никога не са съвпадали с фонетиката на славянските езици?
Ъгловата глаголица е почти руническа писменост, защо така? Славянски ли са двата ера, щ, ч, ц/дз, ж/дж?

Доказателствата, че глаголицата е първото славянско писмо, могат да се обобщят по следния начин:
Следите от глаголическа писмена дейност в Моравия и Панония. В ранни глаголически ръкописи и в текстове, преписи на старинни произведения, се срещат думи и форми, които са явни следи от дейността на светите Кирил и Методий в западнославянските говорни области.
Глаголицата е оригинална азбука. Нейният създател е бил добре подготвен „граматик“, който е познавал отлично византийската писменост, но същевременно е имал познания за различни други графични системи. Писмената система, която е успял да създаде, почива на добре премислена езикова организация.
„За буквите“ на Черноризец Храбър свидетелства, че първата славянска азбука е била създадена от Константин-Кирил Философ. Списъкът на буквите в това произведение, който може да се възстанови по архаични по текст преписи, съвпада в състава си с най-ранните абецедари (списъци на букви) – Преславския, Мюнхенския, Парижкия Abecenarium Bulgaricum, както и със запазените старобългарски творби с азбучен акростих.
В глаголицата могат да се проследят звукови особености, някои от които се срещат в т. нар. рупски български говори.
Практиката при палимпсестите е била да се използват глаголически оригинали, върху които се е писало на кирилица, а не обратното[3].

Глаголицата съдържа около 44 букви в зависимост от варианта. 24 от оригиналните 38 букви са изведени от графеми на средновековния гръцки минускул. Предполага се, че буквите Ша, Ща и Ци са извлечени от северносемитското писмо – фонемите, които тези букви представят, не съществуват в гръцкия, но са доста разпространени във всички славянски езици. Произходът на останалите букви е неизвестен. За някои от тях се предполага, че произлизат от древноеврейски и самарянски ръкописи, с които Кирил се е запознал по време на пътуването си до хазарите.

Според петербургските филолози М. И. Привалова и Г. М. Прохоров глаголицата е мисионерска азбука, подобна по структура и функция с църковното грузинско писмо хуцури и други източни азбуки. Повечето букви в глаголицата действително наподобяват хуцури по облик, а броят им в двете азбуки е почти еднакъв (38 – 40). При това „съответните звуци на речта се представят чрез видоизменяне на един и същ знак“, а повечето букви имат цифрово значение за разлика от кирилицата, в която цифрово значение имат само заимстваните от гръцката азбука. Тази теория води началото си от края на 19 век и нейни основоположници са Е. М. Гастер (1887 г., Лондон) и Р. Абихт (1895 г., Лайпциг).

Глаголицата е съставена само от един вид букви – няма главни и малки букви. Според графическото си представяне, азбуката се развива в две форми: българска (обла глаголица) и хърватска (ъглеста глаголица).

Действия:

1. Прочети пак Черноризеца.
2. Виж гръцкия унциал от IX-X век.
3. Виж коптската азбука.
4. Сравни писменостите по УДОБСТВО
5. Не повтаряй недоказани "факти".

Такива изсмукани опорки "счита се че.." обиждат ВЕЛИКОТО ДЕЛО.
Време е да се осъзнае, за да не се вреди повече. А вреди всеки невежа.
Светлозар Попов е доста по-подготвен, написвайки "Българската писменост".

"Няма да забравя как работата върху българското име ми позволи да го проследя назад във времето през Средновековието, античния свят и бронзовата епоха, до раждането на първата цивилизация по времето на енеолита, в пределите на три континента — Европа, Азия и Африка. Същия път изминах сега, проследявайки стъпките на българската писменост. Затова няма да сгреша, ако кажа, че историята на българската писменост е писаната история на старите българи още от времето на Златния балкански енеолит и Цивилизация Варна." ???
Явно тоя Попов е от новите ни псевдоисторици, които отричат славянството и грандомански хиперболизират българския етнос. Поради това са силно пристрастни и необективни търсачи на популярност...

Славянска писменост
След основаването на българската държава българите не са имали
собствена писменост и дълго време се е налагало да се адаптират към
гръцката азбука и език. За времето преди създаването на кирилицата
Черноризец Храбър пише: „славяните бяха принудени да пишат на
славянската реч с римски и гръцки букви без устройство.” Звуците на
праславянския (първобългарски) език значително се различавали с това,
което гръцкия предлагал и с течение на времето ясно се дефинира
съзнанието и желанието да се създаде писмо, което да отговаря на нуждите.
В трудовете си проф. Васил Йончев нашироко обяснява проучванията и
хипотезата си за Азбуката от Плиска, базирана на фигурата модул.
Проучванията си насочва към редица намерени надписи върху глинени
съдове, каменни блокове и мн. др. с неясен произход (най-известният
артефакт от които е розетката от Плиска), докато дефинира ясно логиката на
употреба и съдържанието на тази сложна азбука. Дали това, което ученът
описва в книгите си наистина е така, е обект на спорове и дискусии, тъй като
няма категорични доказателства за представената хипотеза. Може би тази
„протоазбука” е била експериментална и с нея са направени първите проби
да се онагледи звука на езика ни чрез нова, оригинална система.
Друг повод за спорове е датирането на глаголицата – дали
действително е предшествала кирилицата или е било обратното.
Официалната версия до момента е, че тя е плод на труда на КонстантинКирил Философ с помощ от брат си Методий още от 855 г. и, че е първата
славянска азбука. Факт е, че целият живот на двамата братя и бил посветен
на един културен, духовен подвиг. Според „Кратко житие на Климент
Охридски” се потвърждава делото на по-малкия брат: „Изобретил и други
форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият
Кирил.”
„Колкото и оригинална да е една изобретена писмена система, ако тя
не намери широк прием и ако сферата иѝ на приложение се свежда до
ползването на писмените иѝ знаци само от ограничен кръг „просветени”, тя се
превръща в тайнопис и с течение на времето губи своето значение.”3
Както всяка друга писменост, кирилицата е плод на нуждата на един
народ да изразява говоримия си език в писмен вид. Тъй като глаголицата
най-вероятно се оказва по-сложна от нужното, се налага да се направи нов
опит и този път той стъпва на адаптацията на вече готова писмена система.
На основата на гръцкия унциал ученикът на светите братя Климент
разработва кирилицата в края на IX век.

Знам "За буквите" почти наизуст... Стотици български и световни учени, специалисти по езикознание, са изучавали задълбочено тези въпроси... Аз или ти няма да открием нещо ново...
Няма логика на базата на по-опростената и лесна за разбиране азбука като кирилицата да се създаде по-сложната глаголица...

След това човеколюбецът бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение, смили се над човешкия род, изпрати му свети Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им състави 38 букви: едни по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч. Изпърво започна по гръцки: те прочее казват „алфа“, а той — „аз“. От „а“ започват и двете азбуки. И както гърците съставиха своите букви по образец на еврейските, така и той — по гръцките. Първата буква у евреите е „алеф“, което ще рече „учение“. Като се завежда отначало детето на училище, казва му се: „Учи се“ — това е алеф. И гърците, подражавайки на това, казваха „алфа“. И така се пригоди този еврейски израз към гръцкия език, че казват на детето „алфа“, което значи на гръцки „търси“ вместо „търси учение“. Подобно на това и св. Кирил създаде буква „аз“. Но като първа буква и дадена от бога на славянския род за развързване устата на онези, които чрез азбуката се учат на разум, „аз“ се изговаря с широко отваряне на устата, а другите букви се изговарят и произнасят със слабо разтваряне на устата.

Тези са славянските букви и така трябва да се пишат и произнасят: а, б, в, г…[2]

Някои казват: „Защо е създал 38 букви, когато може да се пише и с по-малко, както гърците пишат с 24 букви?“ Но те не знаят с колко пишат гърците. Наистина те имат 24 букви, но не изпълват с тях книгите си, та са прибавили 11 двугласни и три за числата: 6, 90, 900. И като се съберат — 38. Подобно на това и по същия начин св. Кирил създаде 38 букви.

Значи кирилицата е кръстена на Кирил, като неин автор. Това вече прочетох от коментарите. А бих добавил и другата теза че Кирил е македонец и доказателството че македонците умеят да творят език и писменост е последният им знаен опит в средата на 20-ти век когато един собствен език го претворяват в ... малко по-различен. Като споменахме това, трябва да отбележим и че са добри историографи, доказателства за което не липсват в интернет и медийното пространство.

Това казва Светлозар Попов. Делото на Св. Климент Охридски е по-скоро в графичен и удобен аспект- както и РЕШИТЕЛНАТА ДУМА на Черноризеца (Борис I) да се приеме ЕДИН по-нататъшен вариант- за който НЕСЪМНЕНО и той има роля.. грандиозна работа!

И ти си дал истина от последна инстанция, която противоречи на друга една такава истина, която прочетох малко преди нея. Объркан съм.
Според мен най–добре е да се върнем към автентичните "чрьтами и рѣзами".

В Хазария- естествено на Български език: казано е много отдавна,че езикът на хазарите е като Българския за разлика от руския,който по онова време е бил турски...

В историята има спорни хипотези, има и безспорни истини... Безспорно е, че Кирил и Методий са създали първата славянска азбука, превели са част от Библията на старославянски език... Безспорно е, че това става по идея и молба на великоморавския княз Ростислав /молбата е до византийския император/... Безспорно е, че част от учениците на Кирил и Методий идват в България едва след прогонването им от Великоморавия и че намират у нас благодатна почва...
Човек трябва да е профан, невежа, малоумник, за да отрича християнското и общославянското дело на Солунските братя...

Васил Жечев
2 дни ·
Ох, направо незнам какво да ги правя тия патриоти...
Гледайте сега, важно е разделянето на езика на отделни звуци, това е трудната част, от там нататък, какъв точно ще е графичния интерфейс няма никакво значение. Звуците трябва да се кодифицират, като думите се разделят на отделни части и всяка от тези части да получи някакъв символ, с който да се изпише. Това е мъчното!
В Чехия също отбелязват този празник, като почитат и светите братя Кирил и Методий, въпреки че съвременния интерфейс на писменоста им днес е латиница, понеже осъзнават какво точно са направили просветителите, за разлика от нас.
Второ, делото им е свързано и с езика. Реално Светите братя, при превода на Библията, а те превеждат онези части, които участват в богослужебната литература, създавайки нов език. Ползват простонародната, говорима реч, но за високия философски стил на гръцкия, тогавашното койне, lingva franca-та на Средиземноморието по онова време, те буквално измислят нова лексика. Сложно-съставни думи, такива, в които ползват корен от друга дума, от който се чете етимологията, но същевременно се усложнява смисъла, отговаряйки на Божествения текст на Словото.
Сега ние трудно може да си го представим, защото приемаме за факт цялата съществуваща лексика, но реално тя е компилирана, измислена и създадена в едно словотворчество, както се нарича по онова време образуването на неологизми.
Представете си, в тогавашния български отсъстват определени понятия, защото реално философията на обществото е друга, тя почива на друг тип религиозни култове, на друг тип мислене изобщо. Няма как със съществуващата лексика да се преведе Слово, което описва понятия, съвсем различни от тия, които са в обръщение. Самото християнство в апологията си ползва дори лексика и понятия от гръцката философска школа. Има известна приемственост дори, така че това всичко се отразява и в новия език, създаден от Светите братя. Ето, примерно понятието "Логос", което ползва и Аристотел и други езически философи, то се превежда като "Слово", в думата обаче вече има и други наслоения, предвид факта че "Слово" е и Второто лице на Бог, Исус Христос и т.н. Същевременно така се казва и езикът, който ние ползваме. Това налага и въпросното словотворчество, което, от една страна създава нови думи, а от друга вменява и друг смисъл, за който говори текста и пластовете в него като семантика.
По-късно, след превода на св. Кирил и Методий на участващите в богослужението и литургията текстове от Писанието, Свети Седмочисленици и Св. Климент Охридски, продължават делото на Светите братя и превеждат останалата част от Библията, като, ако за някое понятие няма дума, те по същия начин създават нова, ползвайки още веднъж народната реч.
Много е важно хората да разберат мащаба на започнатото от св. Кирил и Методий, за да не се упражняват в профанизми, като тия във Фейсбука днес. Такива, като: "защо празнуваме днес св. Кирил и Методий, като то те не са измислили Кирилицата, а?" и ""Трябва да я наричаме по друг начин, защото св. Кирил измислил глаголицата" и т.н.
И още нещо, важно е да осъзнаем, че езикът ни е плод на превод на Божественото Слово. На Писанието!
Този език е създаден, за да се чете То!
Този език, след падането на България под Византийско и по-късно и под Османско иго, стига до Русия, става основа за езика, който се говори там, кодифицирайки по същия начин славянските и угро-фински говори, които са ползвали по онези земи, като стига чак до Далечния изток с приемането на християнството. През Сибир, чак до Япония, представяте ли си?!
Това е същата култивирана реч, същата азбука, които са създадени, за да се чете Божието Слово по нашите земи на език, който е разбираем и същевременно отговаря на високите философски стандарти на оригиналния Библейски текст от нашите деди.
За това днес имаме много поводи да празнуваме и да се поздравяваме с датата!