Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.06 22:16 - България при княз Борис I
Автор: mt46 Категория: История   
Прочетен: 1009 Коментари: 7 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 .
.
.

Княз Борѝс I[2] (срещан и като Богор, Богорис; на гръцкиΒόωρίς; Βόγορίς), почитан от Православната църква като Св. Княз Борѝс I (Михаил) Покръстител е български владетел, който налага християнството и въвежда славянската писменост в България. Той управлява от 852 до 889 г. и отново за кратко през 893 г., когато детронира първородния си син Владимир Расате и възкачва на престола другия си син Симеон.

Имена и титли

Някои езиковеди и историци (В. БешевлиевР. Рашев) считат, че името произлиза от тюрко-алтайското „барс“ – тотем на етническата група барсили. Други, като акад. Димитър Дечев, свързват Борис със славянската или българска „брань“ или „боря се“.[3]

В политическото противопоставяне между Константинопол и Рим и техните църковни метрополии в частност Борис успява умело да лавира и с дипломация преодолява хегемонията на съседите си. След официалния акт на покръстването му Борис приема християнското име Михаил. В исторически изследвания е наричан Борис-Михаил, на името на покръстителя си – византийския император Михаил, за което Фотий пише:

  на от Бога орисания Богорис, извършил дело, с което се издигна до деянието и подражанието на великия Константин[4]  

Преки свидетелства за титлата, използвана от Борис, са негови печати и надписът, намерен край село БалшиАлбания. В тях той е наречен „архонт на България“, превеждана обикновено като „владетел“. Канонизиран е като светец скоро след смъртта му. Българската църква в наши дни го почита под името Свети Цар Михаил Борис,[5] макар че приживе той никога не е носил царско достойнство. Показателна за дълбоката почит към княза покръстител сред неговите съвременници е приписката на Тудор Доксов (племенник на Борис I) от 907 г.:

  „В същата година, на втория ден от месец май, в събота вечер почина рабът божи – бащата на този княз [Симеон], – великият и почтеният, и благоверният наш господар княз български, именуван Борис, а християнското му име е Михаил.[6]  

В „Списъка на българските архиепископи“, съставен от архиепископа на Охрид Йоан Комнин в средата на XII век, Борис е наречен „василевс на българите“ (на гръцкиΒορισου βασιλεως Βουλγαρων).[7] Така този по-късен византийски автор пренася върху Борис царската титла, която възприел за пръв път неговият син Симеон.

Въпреки че в нито един автентичен старобългарски извор не е засвидетелствана за нито един български владетел титлата „княз“ или „хан“, а Васил Златарски констатира, че още Йосиф Генезий и Теофан Продължител титулуват Омуртаг владетел на българите (на гръцкиΜορτάγων ό των Βουγάρων βασιλεύς),[8] в съвременната историография Борис е наричан с различни титли, по аналогия на много по-късни руски и др. текстове. Повечето автори приемат, че той променя титлата си при приемането на християнството. Според тях, преди покръстването той използва титлата хан[9] или кан,[10][11] а след това – княз.[12]

image

Войни на запад

В началото на Борисовото управление българите влизат в серия безуспешни военни конфликти с Източнофранкското кралствоВизантия и Хърватия. Византийският император Константин Багренородни пише накратко за един неуспешен поход на Борис в съседното Сръбско княжество, при който престолонаследникът Владимир заедно с 12 велики боили попада в плен. Тогава, от скръб по сина си, Борис се вижда принуден да сключи мир. Борис губи всички войни, които води.

През 862 – 863 г. Борис I сключва военен съюз с крал Лудвиг II Немски и преговаря с него за приемане на християнството в България от Римокатолическата църква. За да разруши съюза, Византия в коалиция с Великоморавия и Хърватия започва през 863 г. война срещу България. За Борис I тази война е неуспешна и това разклаща значително влиянието на българите в среднодунавските земи.

В отговор на молбите на Ростислав през есента на 863 г. Византия нахлува отново в българските земи. Там не срещат сериозен отпор, тъй като българските войски са заетите на запад на моравската граница. Започват преговори и впоследствие е сключен мирен договор между България и Византия. Борис I се задължава да разтрогне съюза си с немския крал Лудвиг и заедно с народа си да приеме източноправославното християнство от Константинополската патриаршия.

Покръстване

Българският владетел, според някои четения на част на надписа от албанското село Балши (бившия български средновековен град Главиница) близо до град Берат (бившия български средновековен град Бѣлградъ / Бѣлиградъ), приема християнството тайно, за да избегне засилването на съпротивата сред някои прослойки на народа. Въз основа на същия надпис Тадеуш Василевски и Моско Москов[13] считат, че покръстването се е извършило през 866 г. Към запазения текст „…ари…орис, преименуваният Михаил заедно с дадения му от Бога народ в лето 6374“ (на гръцки…αρι…ορης ο μετοτομασθεις Μιχαηλ συν τω εκ θ[εο]υ δεδομενω αυτω εθνει ετους ςτο), Васил Златарски добавя предполагаемия унищожен текст „Покръсти се от Бога архонтът на България Б…“ (на гръцкиΕβαπτισθη ο εκ θ[εo]υ αρχων Βουλγαριας Β…) и приема, че годината на покръстването е 865, която била „лето етх бехти“ от приписката на Тудор Доксов.[14] Михаил Ласкарис отхвърля допълването на Балшинския надпис от Златарски като неправилно и посочва, че той не може да бъде свързван с акта на покръстването.[15] Андре Ваян изказва несъгласие с интерпретацията на „лето етх бехти“ от Златарски, считайки, че този израз няма нищо общо с цикловия календар, използван от българите.[16] Контестациите на Ласкарис и Ваян са приети от Петър Петров, който също счита, че този надпис не се отнася за покръстването, а е за отбелязване на границата, като приема годината 864 г. – теза и на Голубинский, Соколов, Лавровский, М. Ласкарис, А. Ваян, Петър МутафчиевВасил Гюзелев – превърнала се напоследък в официално приемана версия,[17][18] въпреки някои възражения на Иван Снегаров[19] и Димитър Ангелов.[20] Българският владетел приема името на своя 24-годишен „духовен отец“ – византийския император Михаил III Пияницата. Приемането на християнството води и до законодателни промени.


Непосредствено след покръстването избухва бунт в средите на няколко недоволни български провинциални (от комитатите) боляри. Техните основни опасения са от засилващото се византийско влияние. Бертинските летописи описват как Борис с малцината си верни успява, не просто да се спаси, а да потуши бунта и плени противника. Князът наказва със смърт организаторите и техните близки – общо 52 рода.[21][22] Според някои изследователи се касае само за „52-ма наказани със смърт“.[23] Същото четем и в Бертинските летописи„... Обаче царят наказал със смърт [само] петдесет и двама от болярите, които най-много бунтували народа против него, а на останалия народ позволил да си отиде навредим...“.[24]

Българска църква

Отказът на Византия и на Константинополската патриаршия да признае самостоятелна българска църква принуждава Борис I да търси сближаване с папата в Рим. Български пратеници занасят списък със 115 въпроса до папата и са посрещнати с голяма радост. Отговорите на папа Николай I – 105 на брой, съставени от Анастасий Библиотекар са прости и ясни. Основният въпрос на българския владетел е относно ръкополагането на главата на българската църква за патриарх. В България са изпратени кардинал Формоза Портуенски,[25] епископ Павел Популонски[26] и свещеници. В своя избор за архиепископ на България, Борис се спира върху кардинал Формоза Портуенски, бъдещ папа в периода 891 – 896 г.

През 867 г. български пратеници пристигат в Рим с молба папата да назначи Формоза. Папа Николай I отказва. На 13 ноември 867 г. Николай I умира и новият папа Адриан II още по-решително се противопоставя на назначаването на кардинал Формоза за глава на Българската църква. В България са изпратени други двама епископи – Гримуалд Полимартийски[27] и Доминик Тривенски. Папата предлага на Борис да избере за архиепископ на България някой от тях или Павел Популонски. Борис отправя ултимативно искане за български архиепископ да бъде ръкоположен дякон Марин или някой от кардиналите на папата. Въпросът е не толкова до съответната личност, а до това кой ще определи главата на българската църква. И това искане на Борис е отхвърлено. Този отказ се оказва съдбоносен за българо-римските отношения. Борис отново започва преговори с Константинопол.

На Четвъртия Константинополски събор (869 – 870 г.), на извънредно заседание, състояло се след закриването на събора на 4 март 870 г., българският църковен въпрос е решен чрез компромис – учредява се български църковен диоцез, начело на който е поставен гъркът Георги, с титла „митрополит на Дръстър“ (дн. Силистра) (870 – ок. 886 г.), със седалище в Плиска, директно подчинен на Константинополската патриаршия. Папските пратеници получават голям подкуп и са изпратени обратно в Рим. Българската църква има седем митрополии и е устроена по византийски модел, като са възприети духовните санове хартофилакс, синкел, екзарх. Единствено църковникът е сан с български произход.

През 879 г. на патриаршеския престол в Константинопол сяда за втори път патриарх Фотий и свиква нов църковен събор. На 24 декември 879 г. Фотиевият събор постановява, че Константинополската патриаршия повече няма да ръкополага в България дори да бъде отправена подобна молба. На практика това означава, че Българската църква става автокефална (самостоятелна). Начело на българската църква застава Йосиф I, архиепископ и първи български патриарх, който провежда прославянската политика на Борис и по-късно на Симеон.

Българска писменост

По същото време княз Борис приема радушно учениците на Кирил и Методий – НаумАнгеларий и Климент, изпращайки Климент Охридски като епископ в Охрид със задачата да създаде книжовна школа в областта Кутмичевица. През 893 г. Климент е заменен в Охрид от Наум. Борис, както и Симеон, уреждат просвещението на българите в Охрид и славянската книжовност.

Късни години

След продължително 36-годишно управление, през 889 г. Борис се отказва доброволно от престола в полза на сина си Владимир-Расате и се оттегля в манастир.

Неумелата антивизантийска политика на Владимир-Расате, съпроводена с опит за възстановяване на езичеството, принуждава княз Борис I да напусне манастира и да предприеме решителни мерки. Той сваля Владимир-Расате от престола, ослепява го и го хвърля в тъмница. Непосредствено след това свиква народен събор, на който оповестява, че поставя Симеон на престола, както и преместването на столицата от Плиска във Велики Преслав.

Преславският църковно-народен събор от края на 893 или началото на 894 г. е едно от най-значимите събития в епохата на Първата българска държава и на княз Борис I, на който събор се решава следното:

  1. Княз Владимир да бъде детрониран и на престола да се възкачи брат му Симеон. Във връзка с това е приета промяна в принципа на унаследяване княжеската власт, съгласно която владетелят може да бъде наследен от своя брат. Дотогава единствено синът на владетеля е приемник на престола. Промяната е отразена от Йоан Екзарх в неговия Шестоднев.
  2. Столицата на България да бъде преместена от Плиска в Преслав.
  3. Византийското духовенство в страната да бъде прогонено и заменено с български клирици. Известно е, че през 893 г. Климент Охридски става епископ на Драгвиста и/или Велица.
  4. Българският език да замени гръцкия в богослужението. С това той става официален език на българската държава.
/.../
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81_I




Гласувай:
8


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. dobrodan - Княз, ама друг път :).
15.06 22:29
Мисля, че трябва да откажеш Уикипедията :).
Ето:

https://www.forumnauka.bg/topic/12043-%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D0%B5-%D0%BC%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB-%D0%BA%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD/
цитирай
2. kvg55 - mt46,
15.06 23:09
Както и да се е казвал князът, човекът прави името, а не името човека.
цитирай
3. mt46 - В Уикито не се утвърждават екзотични и псевдоисторически хипотези... :)
16.06 22:45
dobrodan написа:
Мисля, че трябва да откажеш Уикипедията :).
Ето:

https://www.forumnauka/topic/12043-%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D0%B5-%D0%BC%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB-%D0%BA%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD/

Уикипедия е много добра основа. Въз основа на нея може да разсъждаваме, да изграждаме и аргументираме хипотези по спорните въпроси...
Титлата "княз" е характерна за славянските владетели... Великоморавски владетели са княз Моймир, княз Ростислав... Сръбски князе:
Звонемир, баща на Дърван
Дърван (Дерван) от Бела Сърбия или Бойка (Бойки)
неизвестен по име сръбски архонт (626 – 630/648) /син на Дърван/, който довежда сърбите на Балканите при император Ираклий
Свевлад (630/648 – 660)
Селимир (660 – 680)
Владин (680 – 700)
Ратимир (700 – 730)
Вишеслав (730 – 780)
Радослав (780 – 800/822)
Просигой (800/822 – 825/836)
Властимир (825/836 – 852)
Мутимир (852/860 – 890), при чието управление около 870 г. става официалното покръстване на сърбите...
През първите три века след заселването на хърватите на Балканския полуостров, обществения и политическия им живот се развива в три хърватски княжества: в Далмация, в Панония и по поречието на река Неретва.

Най-известният княз на Панонска Хърватия е Людевит (ок. 810 – 823), който води редица успешни битки срещу франките. Други князе на панонското хърватско княжество са: Войномир (791 – ок. 810), Ратимир (829 – 838) Браслав (880 – 897).
Интересна е историческата картина в Европа през втората половина на 9 в. Освен в България доста славяни има и наоколо... :)
цитирай
4. mt46 - Разбира се, това е ясно...
16.06 22:46
kvg55 написа:
Както и да се е казвал князът, човекът прави името, а не името човека.

цитирай
5. dobrodan - Славяни :):):):):),
17.06 09:47
ОСЛАВЯНЕНИ СА ВСИЧКИТЕ НАРОДИ, КОИТО ЦИТИРАШ, ДО ЕДИН!
цитирай
6. mt46 - Да, ама не...
17.06 23:17
dobrodan написа:
ОСЛАВЯНЕНИ СА ВСИЧКИТЕ НАРОДИ, КОИТО ЦИТИРАШ, ДО ЕДИН!

Аз се доверявам на науката, а ни на разни тюркомани, тракомани, псевдоисторици... :)
цитирай
7. vladtepes - За княз Борис I и Борил
18.06 17:36
Двамата са били най-великите български владетели, водили са безмилостна борба срещу вътрешния враг - при Борис I това са болярите, противници на християнството, при Борил - богунемилите. За съжаление следващите владетели пренебрегват борбата срещу вътрешния враг и се стига до упадък на държавата.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19805933
Постинги: 3785
Коментари: 45697
Гласове: 151220
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031