.
.
.

•  Автор: Гласове
 


• 06 Sep 2022
 

 

Автор: Андрей Фурсов, zen.yandex.ru

 

 

 

Ако трябва да дадем определение за перестройка, според мен това е съзнателно превръщане на структурната криза в системна, която завърши с разрушаването на Съветския съюз и съветската система. Самият Горбачов казваше, че винаги е имал за основна задача на своя живот разрушаването на комунизма. Макар това разбира се да не е така, тъй като на него, докато е бил съветски чиновник, не е могло да му хрумне нищо подобно. Това се нарича лицемерие във висша степен.

 

Фактът, че в края на 1970-те и началото на 1980-те на върха на съветската властова пирамида се оказаха хора като Яковлев, Горбачов, Шеварнадзе беше присъда за системата. Ако системата е издигала на върха такива ръководители, които са били готови да предадат страната, това означава, че нейната имунна подсистема вече изобщо не е работела. Така че работата не опира само до Горбачов. Него го издигна системата. А после вече се задейства обратната връзка. Горбачов започна да разрушава системата, продукт на чието разложение беше и самият той.

 

Сега някои с умиление си спомнят Брежневите времена. Това наистина бяха охолни години. В продължение на 15-20 години, още от времето на късния Хрушчов, ние живяхме спокойно в сравнение с това, което дойде после. Но трябва да помним две неща. Първо, в това охолно време ние изядохме бъдещето си. И второ, топлината, която отделяше системата, беше топлината на гниенето. И Горбачов беше продукт на това гниене.

 

Прераждането на номенклатурата на СССР започва още при Сталин. Неслучайно той нарича номенклатурата „проклета каста“. Но този процес отначало е много бавен. Следващата фаза настъпва при Хрушчов. После Брежнев. Терминът „застой“ много често се използва по времето на перестройката. И мнозина мислеха, че става дума за икономиката. Но това изобщо не е така. Членът на Политбюро и на ЦК на КПСС Егор Лихачов в някакъв смисъл е прав, когато при един от споровете с Горбачов забелязва: „Какъв застой? Нашата икономика се развива.“

 

Обаче номенклатурата, за разлика от праволинейния Егор Лихачов, чува правилно посланието на Горбачов: той има предвид не икономиката, а практическото отсъствие на реална ротация на кадрите от 1970-те години. Всъщност застой означава господство на хоризонталната мобилност във властта над вертикалната. Когато сваляха някого от длъжност, например заместник-министъра на химическата промишленост, го изпращаха на заместник-министърското място в друго ведомство.

 

Такъв застой е едновременно и деградираща тенденция от гледна точка на работата и макрокорупция в ситуация, когато чиновникът няма частна собственост и единственото му притежание е да се задържи на власт. Съветската номенклатура беше системообразуващ елемент на съветското общество, но тази прослойка, както казах, нямаше собственост, имаше само власт. И когато в средата на 1960-те години съветската номенклатура се отказа от скок в бъдещето, в комунизма, или в това, което братя Стругацки нарекоха „Пладне, XXII век“, на нея й остана само един вариант за по-нататъшно движение – конвергенция със Запада, интеграция в капиталистическата система. И този процес тръгна.

 

Обаче реална интеграция с капиталистическата система е възможна единствено изгубвайки достиженията на социалистическото общество. Така и стана. Тоест, номенклатурата оправда страховете на двама човека, които се ненавиждаха помежду си - Сталин и Троцки. Троцки предупреждаваше, че номенклатурата рано или късно ще се обуржоази и ще предаде страната. И Сталин много се опасяваше от това, особено отчитайки империалистическото обкръжение. Неслучайно малко преди смъртта си той заявява на съратниците си горе-долу следното: „Ето, аз ще умра и империалистите ще ви излъжат.“ Така и стана. Какво означава приетата на XX конгрес на КПСС концепция за мирно съществувание на държави с различен социално-икономически строй? Това е крачка в посока на империалистите. Първи за това заговори Георги Маленков на мартенския пленум 1953 г., веднага след смъртта на Сталин. Хрушчов тогава го осъжда, а след три години, по предложение на Ото Куусинен сам излиза с тази инициатива.

 

XX конгрес е важен жалон по пътя на превръщането на номенклатурата в квазикласа, в което много активна роля изиграва нашата така наречена либерална интелигенция, която е младата фракция на либералната номенклатура. През 1961 г. в новата програма на КПСС е фиксирано нещо много важно – една от главните задачи на КПСС – максимално удовлетворяване на растящите материални потребности на съветските граждани. Тоест, номенклатурата решава да строи общество на потреблението. Но доколкото в Русия и в СССР винаги се е създавал неголям по обем съвкупен обществен продукт, това е общество на потреблението за самите нас.

Още в 1956 г. е поставена задача за нормализиране на отношенията с капиталистическите страни, а на границата на 1960-1970-те години е взет курс към интеграция в западната система, при това точно когато капитализмът (Западът) изпитва сериозни проблеми и би могъл да бъде подтикнат към разрушение. Но беше направен друг избор. Протича сближаване със Запада по линия на Римския клуб, Тристранната комисия. Започва се включване на съветската върхушка в редица международни проекти.

 

В името на справедливостта трябва да се каже, че на границата на 1960-1970-те години на Запад има буржоазни фракции, които смятат, че в тактическо отношение може да се сътрудничи със Съветския съюз и постепенно да се налага тяхната воля, да се побеждава „по точки“. Обаче в средата на 1970-те години тези групи претърпяват поражение и на първи план се издигат финансистите и корпоратокрацията, на които им трябва победа над Съветския съюз вече не постепенно, а бързо и не „по точки“, а с „нокаут“. На тях им трябва или максимално да отслабят Съюза, или изобщо да го унищожат. А Брежневият СССР точно в това време губи инициативата. Може да се каже, че перестройката логично произтича от предшестващия период. 

Разбира се, фронтовакът Брежнев не беше предател.

През 1972 г. съвместно със САЩ край Виена е създаден Международният институт по приложен системен анализ. Очаква се там представители на съветския и американския елит да разработват общи подходи за управление на световните процеси. В действителност, всичко е сведено до елементарно вербуване на нашите представители. Изучилите се в МИПСА (Международен институт по приложен системен анализ) започват да виждат света така, както го вижда западната върхушка.

Андропов и Суслов са главните кандидати на Куусинен. Впрочем, негови протежета са и деканът на журналистическия факултет Ясен Засурски и членът на Римския клуб академик Джермен Гвишиани и даже „самият“ Александър Николаевич Яковлев – главният оператор на събарянето на съветската държава.

„Излиза, че е съществувал определен кръг от хора, които са имали огромно влияние при Хрушчов. Те започнаха да играят още по-голяма роля при Брежнев и след това практически се превръщат в политическото ръководство на страната при Михаил Горбачов, а после и при Борис Елцин. Международните отдели на ЦК на КПСС, израснали под крилото на Куусинен, станаха ковачница на кадри за бъдещата перестройка. А след това, вече под ръката на Андропов, в късните Брежневски времена тези структури бяха инкубатор за елциновите младореформатори.“ (Сергей Марочкин)

Перестройката отговаря на интересите на определен слой, който в крайна сметка и става неин бенефициент. На първо място, това е част от номенклатурата, която иска да живее като на Запад, стреми се към интеграция в капиталистическата система, очаквайки че там ще бъде приета като равна. На второ място, това е част от Комитета за държавна сигурност – неголяма, но влиятелна. Голяма роля в „изграждането на мостовете“ на съветската върхушка със Запада изиграва структура, наречена Сеть – фирмата, оглавявана от Евгений Питовранов. И накрая, третият сегмент е сенчестият капитал. Този триумвират, този триглав змей Горянин, има интерес от „реформите“ на Горбачов.

Сенчестата икономика се курира от „преустроилата се“ част от КГБ, която се опитва да я внедри в световната, използвайки нелегални канали. По друг начин тя не би могла да проработи и да върши „сенчестото“ си дело. Към средата на осемдесетте тези хора поставят задача за легализиране на капиталите и пълен достъп до властта. Още в средата на седемдесетте е започнала подготовката на „бригади“, които трябва да рушат системата. Подбират се тщеславни, жадни, приближени хора, които могат да бъдат манипулирани. И в случай на нещо – лесно да бъдат предадени...
/.../
Искам още веднъж да подчертая, че мнозинството от тези, които изведоха Горбачов на върха на властта, не смятаха да разрушават Съветския съюз. Те искаха СССР да се интегрира в западната система. Но те не разбираха, че никой няма да интегрира СССР в западната система изцяло и на равни начала. Затова западните деятели разказваха приказки на Горбачов: „Вие сте твърде голяма страна. Хайде първо да се разпаднете, а след това ние ще ви приемем.“
/.../

Не мога да се сетя за нищо хубаво от всичко, което направи Горбачов. Навремето, още по съветско време, се отказах да вляза в КПСС, публично, и разбира се, много пътища бяха затворени за мен. След 1991 г. получих възможност да пътувам зад граница и така нататък. По този повод мой познат каза: „Ти си неблагодарен. Горбачов ти даде свобода.“ На това отговорих: „Свобода може да се даде само на роба. На свободния човек не можеш да я дадеш. Той винаги е свободен“.

 

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова

Източник: zen.yandex.ru

https://glasove.com/na-fokus/andrey-fursov-koy-stoeshe-zad-gorbachov

ПП: Има ли по-големи продажници и предатели от съветските, руските и българските комунисти?...

Агентът на САЩ Александър Яковлев стои.

Малко след смъртта на Йосиф Сталин през март 1953 година Яковлев е назначен в Централния комитет на партията като инструктор в отдела за училища. През 1956 г. тайната реч на Хрушчов се превръща най-травматичното събитие в ранния московски живот на Яковлев. Слушайки оратора от балкона в Големия Кремълски дворец на 25 февруари 1956 г. по време на XX конгрес на партията, Яковлев губи предишния си ентусиазъм към комунизма и започва да води двоен живот. Иска да се върне към първоначалните източници – Маркс, Енгелс, Ленин, немски философи, френски социалисти и британски икономисти, опитва се да напусне Централния комитет, за да се запише в Академията на социалните науки на Централния комитет. На два пъти му е отказвано, разрешено му е да учи там само две години, в които осъзнава кухостта и неприложимостта на марксизма-ленинизма, неговата нечовечност и прогресивни измами, показани от XX конгрес на партията.

В началото на 1958 г. Александър Яковлев е избран за студентски обмен на Фулбрайт в Колумбийския университет в Съединените щати за една година. От седемнайсет съветски студента, четиринайсет са избрани от Държавна сигурност (КГБ). Яковлев и трима други, всички служители на КГБ, включително Олег Калугин, заминават за Колумбийския университет. Там той изучава интензивно английски език, Франклин Делано Рузвелт и Новата сделка. В края на май 1959 г. съветските посетители са разведени на тридесетдневна обиколка из Съединените щати, по време на която Яковлев отсяда у американски семейства от Вермонт, Чикаго, Айова. Оттогава той започва да обмисля обществено преустройство като съветска версия за „Нов курс“, за спасяване на комунизма, както Рузвелт запазва капитализма. Въпреки това, годината му в Америка не отслабва неговия антиамериканизъм, заради мамонизма и расизма.

Яковлев се връща в Централния комитет, за да работи върху идеологията и пропагандата, издава няколко антиамерикански книги. Защитава дисертация по историография на американска външна политика и през юли 1960 година, получил титлата кандидат на науките. През юли 1965 г. е назначен от Леонид Брежнев за първи заместник-началник на отдел „Пропаганда“ в Централния комитет на КПСС, през август 1968 г. е изпратен в Прага като представител на ЦК на КПСС и става свидетел на влизането на танкове в града. По-късно се изказва срещу отстраняването на Александър Дубчек, а през същата година става част от група, която изготвя проект за нова съветска конституция. Яковлев работи като редактор на няколко партийни публикации и се издига до ключовата позиция на ръководител на отдела по идеология и пропаганда на ЦК на КПСС от 1969 до 1973 г. През януари 1970 г. той отново посещава Съединените щати и се среща с Роналд Рейгън, Хенри Кисинджър и Джейн Фонда, които го предупреждават, че Москва „не оценява пълната опасност от американския милитаризъм“.

През 1972 г. заема смела позиция като публикува в „Литературная газета“ статия, озаглавена „Срещу антиисторизма“, в която критикува руския национализъм в Съветския съюз. В резултат на тази си публикация, той е отстранен от поста си в Централния комитет и е изпратен като посланик в Канада. Там той става близък приятел с канадския министър-председател Пиер Трюдо.

От 16-и до 23 май 1983 година, Яковлев придружава Михаил Горбачов, който по онова време е член на Политбюро и секретар на Централния комитет, по време на обиколката му из Канада. Целта на посещението е да обиколи канадските ферми и селскостопански институции в търсене на полезен опит, който би могъл да се използва и в Съветския съюз. Двамата обаче подновяват по-ранното си приятелство и започват да обсъждат перспективата за либерализация в Съветския съюз.

Две седмици след визата в Канада, благодарение на Горбачов, Яковлев е отзован от Канада от Юрий Андропов и на 16 август 1983 г. става директор на Института за световна икономика и международни отношения на Академията на науките на СССР в Москва (където през 1985 година е наследен от своя приятел Евгений Примаков). Въпреки че е впечатлен от свободната, конкурентна икономика на Канада, особено в селското стопанство, най-слабата част за СССР, и ползите от върховенството на закона, Яковлев публикува под псевдоним книжка, наречена „Беден Дядо Коледа или Полицията – Окото на демокрацията“, в която описва предполагаемите канадските тоталитарни практики. В нея се описва как капитализмът създава „своята санитарна служба – система за репресии, сплашване и терор“, как „промива мозъка на своите граждани“, как САЩ „тиранизират съседката си“, как Канада в действителност е тоталитарна полицейска държава с демократична фасада.

Когато Горбачов става генерален секретар ЦК на КПСС през 1985 г., Яковлев получава титлата старши съветник, помагайки за формиране на съветската външна политика, като се застъпва за съветската ненамеса в Източна Европа и придружава Горбачов на петте срещи на върха с американския президент. През лятото на 1985 г. отново Яковлев става началник на отдела за пропаганда на ЦК на КПСС., подкрепяйки програмите за реформи, станали известни като гласност и перестройка, и играе ключова роля в провеждането на тези политики.

През 1987 г. руската националистическа организация „Памят“ изпраща писмо, озаглавено „Спрете Яковлев!“, до пленума на Централния комитет, в което определя Яковлев като основен подбудител на действията, довели до „капитулация пред империалистите“.

Десетилетия наред официална политика на Съветския съюз е да отрича съществуването на тайния протокол към германско-съветския Пакт Рибентроп-Молотов от 1939 година. По молба на Михаил Горбачов, Яковлев оглавява комисия, която разследва съществуването на този протокол и през декември 1989 г. стига до заключение, че протоколът съществува. В резултат парламентът приема декларация, признаваща съществуването на тайните протоколи, осъжда ги и ги денонсира.

Яковлев става член на Политбюро през 1987 г., но до 1990 г. продължава да е мишена на атаки на твърди комунисти в партията, противопоставящи се на либерализацията. На XXVIII конгрес на КПСС през юли 1990 г. циничния Александър Лебед предизвика вълнения, когато пита Яковлев: „Александър Николаевич ... Колко лица имате?“ Смутен, Яковлев се консултира с колегите си и продължава работата на конгреса, но след неговото приключване подава оставка от Политбюро. Тъй като комунистите, противопоставящи се на либерализацията, набират сила, позициите му продължават да отслабват, а през май 1991 г. е остро атакуван от бившето си протеже Генадий Зюганов. Напуска партията два дни преди Августовския пуч, след който се присъединява към демократичната опозиция. Той критикува Горбачов, че от наивност е въвел на заговорниците във вътрешния си кръг, казвайки, че Горбачов е „виновен за създаването на екип от предатели. Защо се заобиколи с хора, способни на държавна измяна?“

В книгата си „Вътре в архива на Сталин“ (2008) Джонатан Брент разказва, че „през 1991 г., когато имаше литовски тълпи, демонстриращи за независимост от Съветския съюз, Горбачов се консултира с Яковлев за разумността на въоръжени репресии срещу тях. Горбачов попитал: „Трябва ли да стреляме?“ Яковлев отговорил, че „ако един съветски войник изстреля един куршум върху невъоръжените тълпи, съветската власт ще свърши“. Има обаче куршуми и СССР се разпада седем месеца по-късно“.[1]

В годините след разпадането на Съветския съюз Яковлев пише и изнася подробни лекции по история, политика и икономика. Той действа като лидер на Руската партия на социалдемокрацията, която в средата на 90-те години се слива в Обединени демократи (прореформаторски съюз, който по-късно е реорганизиран в Съюз на десните сили). През 2002 г., изпълнявайки длъжността ръководител на Президентския комитет за реабилитация на жертви на политическа репресия, той присъства при обявяването на издаването на компактдиск, в който са описани подробно имена и кратки биографии на жертвите на съветските чистки. В по-късния си живот той основава и ръководи международна фондация за демокрация. Застъпва се за поемане на отговорност за миналите престъпления на комунизма и е критичен към ограниченията на демокрацията на президента Владимир Путин.

Александър Яковлев умира на 18 октомври 2005 година в Москва.

Повтарям за сто и не знам си кой път. Понятието на научния комунизъм за това, какво е частна собственост е сбъркано. Съответно и Маркс когато иска отмяна на частната собственост, не може да каже, как да стане това.

Частната собственост е частна собственост над работното място в йерархията. Най-важната частна собственост е частната собственост над най-високто в йерархията работно място. Отношението частна собственост над върховното работно място произтича от нисходящото йерархическо движение. Това което го уравновесява е възходящото йерархическо движение, което е блокирано с нарастване на броя на членовете в йерархията, защото не е организирано правилно (под формата на възходяща йерархия, подобно на нисходящата която съществува от хиляди години, но всяко следващо ниво е по-малобройно от предходното). Тая обратна йерархия по същество е избирателната система, каквато липсва.

Съответно, научният комунизъм вещаеше, че държавата ще отмре. Но тя не отмря. Стана по-силна. Както съвсем правилно е забелязал и Троцки. Съответно се е затвърдил бюрократичен апарат. Т.е. държава - силна, могъща. И научният комунизъм й заявява в очите (въпреки, че я утвърди), че ще я унищожи. Защото нали това щяло да се случи в светлото комунистическо бъдеще. Няма как, бюрократичният апарат, държавата, кадрите които са там и решават всичко, да не е враг на такава идеология.

Но има и още нещо. Няма никаква конвергенция. Не е имало дивергенция, още след Болшевишката революция. Както е забелязал и Троцки, държавата не започва да отмира, а обратно - засилва се. По същество обществените системи, не са кой знае колко различни, така както и хората не са. Това са близки по същество системи. Има известна разлика, но по същество няма. А съществото е в главните обществени отношения. Които са между базата и надстройката а не са в базата, както твърди Маркс. Движението надолу е разделение на труда, нисходяща йерархическа система. То е дясно главно обществено движение. Движението нагоре е обратното на разделението на труда. То е ляво главно обществено движение. В движение надолу имаш частна собственост над работното място и най-вече над върховното работно място. Това е гарантирано от иманентната същност на това нисходящо движение - обществото не може да не се подчини на елита на власт, т.е. не може да не го крепи, защото дясното движение е работния такт на обществената организация. Без организация човекът и обществото са нищо. Нямаше да ги има.

Частната собственост над върховното работно място се уравновесява чрез организацията на обратното йерархическо движение, което установява обществена собственост над върховното работно място. По тоя начин обратното йерархическо движение, лявото се възстановява. В малките общества то си съществува, защото са малки и без оргранизиране на йерархическа система. Така както съществува и нисходящото йерархическо движение и без организиране на нисходяща йерархия.

Съюзът в това мнение е населен с некви ИНТЕРЕСЧИИ, без чувства, без млоглед, без мечти, без РОДИНА, без ЛЮБОВ към родината. Такива НЕЩАСТНИ хора има навсякъде, имало е и в Съюза, но в хамериканската пръдпаганда СИЧКУТУ раша е таквоз.
И туй не е чудно в пропагандата. Чудно е, че умни хора мууу веруват вееерват ли вееерват умни ора...