.
.
.

Мао Дзъдун (традиционно се изписва и като Мао Дзедун) (на китайски: 毛泽东) е китайски революционер, политик и теоретик на комунизма.

Той оглавява Китайската комунистическа партия (ККП) през 1943 г., а от нейното основаване през 1949 г. до своята смърт през 1976 г. е начело и на Китайската народна република. Теоретичните приноси на Мао към марксизма и ленинизма и към военната стратегия, както и политиката, провеждана от него, днес са известни с общото наименование маоизъм.

Мао Дзъдун продължава да бъде противоречива историческа фигура, като оценките за него все още предизвикват ожесточени спорове. Комунистическият режим в Китай официално го смята за велик революционер, политически стратег, военен гений и спасител на нацията. Много китайци смятат също, че със своята политика той поставя стопанските, технически и културни основи на съвременен Китай, превръщайки го от страна с аграрно общество във водеща световна сила. Освен това Мао е разглеждан като поет, философ и визионер, до голяма степен в резултат на култа към личността му, който е формиран, докато е на власт.[2] Портретът на Мао продължава да стои на видно място на централния пекински площад „Тиенанмън“ и присъства на всички банкноти на китайския юан.

В същото време политическите кампании на Мао Дзъдун, като Големият скок напред и Културната революция, са осъждани заради милионите жертви и предизвиканите от тях масов глад и поражения върху китайската култура, общество и икономика. Според различни оценки управлението на Мао от 1949 до 1976 г. е довело до смъртта на 40 до 70 млн. души.[3][4][5][6][7][8][9] След идването на власт на Дън Сяопин през 1978 г. политическият курс на Мао до голяма степен е изоставен за сметка на мащабни икономически реформи.
/.../

Китайската народна република е основана на 1 октомври 1949 г. Тя е кулминацията на повече от две десетилетия граждански и международни войни. От 1943 г. до 1976 г. Мао е председател на Китайската комунистическа партия. През този период той е наричан Председателят Мао или Великият вожд Председателя Мао. Мао обявява: „Китайският народ се е изправил.“

Мао се премества в Джуннанхай, комплекс близо до Забрания град в Пекин, където разпорежда изграждането на затворен басейн и други сгради. Според Ли Джисуи, Мао обикновено работи или в леглото си, или до басейна, като предпочита да не носи официални дрехи, ако не е наложително. (Книгата на Ли „Личният живот на председател Мао“ е смятана за противоречива според симпатизантите на Мао.)

През октомври 1950 г. Мао решава да изпрати Народната доброволческа армия в Корея да се бие срещу силите на ООН, предвождани от САЩ. Историческите извори показват, че Мао управлява военните кампании до най-малък детайл.[25]

Освен поземлената реформа, по време на която много земевладелци и богати селяни са пребивани до смърт по време на масови срещи, организирани от Комунистическата партия, и тяхната земя е отнемана и давана на бедните селяни,[26] съществува и кампанията за потискане на контрареволюционерите,[27] което включва публични екзекуции на бивши членове на Гоминдан, бизнесмени, обвинени в „нарушаване“ на пазара, бивши служители в западни компании и интелектуалци със съмнителна лоялност.[28]Държавният департамент на САЩ през 1976 г. изчислява, че по време на поземлената реформа са убити повече от 1 000 000 души, а по време на контрареволюционната кампания – 800 000 души.[29]

Самият Мао твърди, че 700 000 души са убити през периода 1949 – 1953 г. Въпреки това заради политиката на поне една публична екзекуция на земевладелец във всяко селище,[30] броят на жертвите е между 2 милиона[30][31] и 5 милиона.[32][33] Освен това поне 1,5 милиона,[34] а може би дори 4 или 6 милиона[35] са изпратени в трудово-изправителни лагери, където мнозина загиват. Мао лично организира масовите репресии и създава квота на екзекуциите,[36] които често са преминавани. Той защитава тези убийства като необходими за защитаване на властта.[37]

От 1951 г. Мао започва две поредни движения за унищожаването на корупцията в градовете, насочени към богатите капиталисти и политически опоненти. Климатът на чист терор се образува, когато работниците осъждат шефовете си, жените предават съпрузите си и деца докладват за родители си; жертвите обикновено са публично унижавани с цел сплашване на хората. Мао настоява дори и малките нарушители да бъдат критикувани или изпращани в трудовите лагери, докато големите нарушители са застрелвани.[38] Тези кампании вземат около 700 000 жертви, повечето от които чрез самоубийство.

В Шанхай самоубийствата чрез скачане от високи сгради стават толкова чести, че жителите избягват вървенето по тротоарите близо до небостъргачите, от страх някой да не падне върху тях.[39] Някои биографи посочват, че докарването на враговете до самоубийство е често срещана тактика по време на управлението на Мао. Например в своята биография на Мао Филип Шорт отбелязва, че в поправителното движение Янан Мао дава изрични заповеди никой да не бъде убиван, но в действителност тази практика дава възможност на шефа на сигурността Кан Шен да докарва враговете до самоубийство, като тази практика продължава през цялото му управление на Китайската народна република.[4]

След затвърдяването на властта си Мао започва първия Петгодишен план (1953 – 58). Планът цели да сложи край на китайската зависимост от селското стопанство, с цел да стане световна сила. С помощта на СССР са построени нови индустриални комплекси и селското стопанство запада до такова ниво, че индустрията започва да произвежда толкова капитал, че Китай вече няма нужда от съветска помощ. Успехът на първия петгодишен план е достатъчен да насърчи Мао да пусне в ход втория петгодишен план, Големият скок напред през 1958 г. Мао също предприема масова колективизация. ККП създава контрол на цените, както и опростява китайския език с цел увеличаване на грамотността. Предприети са също и масови проекти за индустриализация.

Програми, предприети по това време, включват Кампанията на стоте цветя, по време на която Мао дава индикация, че е съгласен да преосмисли различните мнения за това как трябва да бъде управляван Китай. След като са получили свободата да се изразят, либералите и интелектуалците започват да се противопоставят на Комунистическата партия и да поставят под въпрос нейното управление. В началото това е толерирано. След няколко месеца правителството на Мао променя позицията си и започва да преследва тези, около 500 000 на брой, които са критикували, както дори и тези, които само са обвинени в критика, в това, което партията нарича Антидясното движение. Автори като Юн Чжан смятат че Кампанията на стоте цветя е използвана, за да се изкорени „опасното мислене“.[40]

Други, като доктор Ли Джисуи, предполагат, че Мао първоначално вижда политиката като начин за отслабване на критиците му в партията, но е изненадан от мащабността на критиката и от това, че е насочена към неговата власт. Чак тогава той решава, че може да бъде използвана като метод за идентифицирането и отстраняването на тези, които са критични към неговото правителство. Движението на стоте цветя води до осъждането и смъртта на много граждани, което е свързано с Антидясното движение на Мао, с брой на жертвите от няколко милиона.

Големият скок напред

През януари 1958 г. Мао Дзъдун стартира втория петгодишен план, познат още под името „Големият скок напред“, план, замислен като алтернативен модел за икономически растеж, фокусиращ върху тежката промишленост. Според тази икономическа програма малките земеделски колективи се сливат в големи народни комуни и много селяни са изпратени да работят по големи инфраструктурни проекти или по добива на желязо и стомана. Частното производството на някои храни е забранено; добитъкът става обща собственост.

По времето на Големия скок Мао и други партийни лидери нареждат изпълнението на различни нови недоказани и ненаучни земеделски техники от новите комуни. В комбинация с отклоняването на труда към производството на стомана и инфрастуктурните проекти, както и цикличните природни бедствия, тези проекти водят до 15% спад в производството на пшеница през 1959 г., последван от допълнителен 10% спад през 1960 г., като тези ниски нива се запазват през 1961 г.

В опит да спечели благоразположението на началниците си и да избегне чистката, всеки слой на партийната йерархия преувеличава количеството пшеница, произведен под техен контрол. Въз основа на тези грешни данни голяма част от добива е прибран за държавно ползване, най-вече за градовете, но също така и за износ. Положението в някои райони е усложнено от суши, а в други – от наводнения, като това оставя селяните с малко храна за себе си и води до Големия китайски глад, в който умират милиони. Този глад е пряката причина за смъртта на над 30 милиона китайци в периода 1959 – 62 г.[41] Много измършавели и недохранени деца умират скоро след края на Големия скок през 1962 г.
/.../

В „Гладни призраци“ Джаспър Бекер отбелязва, че Мао се отнася пренебрежително към докладите за недостиг на храна в провинцията и отказва да промени курса, смятайки, че селяните лъжат и десницата и кулаците крият зърно. Той отказва да отвори държавните хамбари[44] и вместо това започва серия от кампании против укриването на зърно, които водят до много чистки и самоубийства.[45] Започват още насилствени кампании, при които партийни лидери обхождат селата в търсене на скрита храна, но не само зърно, защото Мао издава квоти за прасета, пилета, патици и яйца. Много от селяните, обвинени в скриване на храна, са измъчвани и пребивани до смърт.[46]

Какъвто и да е случаят, Големият скок напред води до милиони смъртни случаи в Китай. Мао губи почитта на много от висшите кадри в партията и впоследвие е принуден да се откаже от този политически курс в 1962 г., като губи политическа сила, за сметка на по-умерени лидери като Лю Шаоци и Дън Сяопин. Въпреки това Мао, подкрепен от националната пропаганда, твърди, че той е само частично виновен. Така той успява да запази поста си като председател на Китайската комунистическа партия, като президентството е предадено на Лю Шаоци.

Големият скок напред е катастрофа за Китай. Въпреки че квотите за стомана са достигнати, почти всичката от тази „стомана“ е всъщност желязо, защото е направена от несортиран скрап в домашни пещи без надежден източник на гориво като въглища. Според Чан Ронмей, учител по геометрия в Шанхай по време на Големия скок:

„

Ние взехме всички мебели, тенджери и тигани, които имахме в нашата къща и всички наши съседи направиха същото. Сложихме всичко в един голям огън и стопихме всичкия метал.

“

Повечето язовири, канали и други инфраструктурни проекти, на които милиони селяни и затворници са принудени да работят, и който в много случаи умират, се оказват безполезни, защото са построени без информация от опитни инженери, които Мао отхвърля на идеологическа основа.
/.../
Сталин се представя като наследникът на „правилната“ марксистка мисъл преди Мао да контролира ККП и затова Мао никога не оспорва нито една сталинистка доктрина (поне докато Сталин е жив). След смъртта на Сталин Мао смята, че властта над „правилната“ марксистка доктрина ще се падне на него. Последвалото напрежение между Хрушчов (като глава на по-силно политически и военно правителство) и Мао (смятащ, че има по-добро разбиране на марксистката идеология) разгражда предишните отношения между КПСС и КПП. В Китай съветските граждани са отречени като „ревизионисти“ и са добавени до „американският империализъм“ като движение, на което трябва да се противопоставя.
/.../

Културната революция

Мао е загрижен за естеството на Китай след 1949 г. Той вижда, че революцията сменя стария елит с нов. Той е загрижен, че властта се отчуждава от тези, на които трябва да служи. Мао смята, че една културна революция ще наруши спокойствието на „управляващата класа“ и ще задържи Китай в състояние на „постоянна революция“, която ще служи на интересите на мнозинството, а не на малкия елит.[56] Лю Шаоци и Дън Сяопин, тогава председател на КНР и генерален секретар съответно, поддържат идеята Мао да бъде премахнат от власт, но да запази символична роля, като партията поддържа всички негови положителни приноси към революцията. Те се опитват да маргинализират Мао, като поемат контрол над икономическата политика и се отстояват политически. Много твърдят, че Мао отговаря на движенията на Лю и Дън чрез Културната революция през 1966 г. Някои учени, като Мобо Гао, смятат, че това може да е преувеличено.[57] Други, като Франк Дикотер, твърдят, че Мао започва културната революция, за да отмъсти на тези, които му се противопоставят по време на Големия скок.[58]

Смятайки, че определени либерални буржоазни елементи в обществото продължават да заплашват социалистическата структура, група младежи, наречени „хунвейбини“ (червеногвардейци), се борят срещу властта и дори създават собствени съдилища. Хаосът се възцарява над много части от страната и милиони са преследвани, включително и известният философ Чен Шуен. По време на Културната революция училищата в Китай са затворени и изселени по селата, където са „превъзпитани“ от селяните чрез тежък труд.

Революцията води до унищожаването на голяма част от културното наследство на Китай и до лишаването от свобода на голям брой китайски граждани, както и до създаването на общ икономически и социален хаос в страната. Животът на милиони е унищожен през този период, показано от китайски филми като „Да живееш“, „Синьото хвърчило“, „Сбогом, моя конкубина“. Смята се, че стотици хиляди, а може би дори милиони, загиват по време на Културната революция.[59]

/.../
Мао Дзъдун е определян като най-големия масов убиец в историята, отговорен за смъртта на 60 милиона души.[70]

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BE_%D0%94%D0%B7%D1%8A%D0%B4%D1%83%D0%BD

Е, другарят Мао, колкото и да е велик, не може да е чак толкова всемогъщ, де. Както има болестни епидемии, така има и социални епидемии. Па и да се плаче на чужд гроб е смешно. Китайците си го тачат и сигурно има защо.

Сталин се представя като ЕДИНСТВЕН наследник на „правилната“ марксистка мисъл преди Мао да оглави ККП.
Мао, с дух на мислене близко до сталинското, никога не оспорва нито една сталинистка доктрина (поне докато Сталин е жив).
След смъртта на Сталин Мао смята, че властта над „правилната“ марксистка доктрина по право се пада единствено на него.
- Та ето пример(и), за това което твърдя още в заглавието?
1.
През 1928 г. се взима решение за ускорено индустриализиране на СССР + колективизация(колхози и совхози). В резултат идва Гладомора 1932/33год., отнесъл 6(шест) милиона човешки живота предимно в Украйна и Казахстан.
2.
Подобно става, в 1958 год. след вземане решение от Председателят на партията Мао Цзедун да се стартира преустройство на страната, която от аграрна да премине в индустриализирано общество чрез формирането на народни комуни.

По данни - вследствие на експеримента предприет от Мао и ККП, от глад умират между 30 и 50 млн. китайци .

Сега се извършва едно страшно идеологическо престъпление. Китайският социализъм се представя на Запад като Културната революция. Прост пример: една от най-добрите книги в научната фантастика, според мен - най-добрата, трилогията "Земно минало", започва с описание на Културната революция. Лиу Цънсин не е никак безкритичен към това време, напротив, но...После следват сцени от съвременен Китай, в който виждаме съвсем други картини. По първата книга има китайски сериал. В него се вижда това противопостовяне на две реално различни системи, макар и все да са социализъм/комунизъм. По първата книга обаче има и сериал от Нетликс - отвратителна пародия. Та, там съвременен Китай е заменен със съвременно Обидинено кралство, но пък е подсилен ужаса от Културната революция. За да се остави впечатлението, че това е и в момента в Китай.

комунизмът. Само една?
Това учение е противоестествено. Дори и растенията се борят за ресурс в рамките на вида и междувидово.

А беше презрян роб на англосаксите.

2. get - До mt46 - Можем да намерим паралели при Сталин и Мао., при индустриализацията и колективизацията?
/.../
Аз мислех, че в Китай нещата са минали по-цивилизовано... Защото не бях чел, не знаех...
Явно комунизмът не може без жестоки репресии, убийства, деспотизъм...
Сталин е на второ място в класацията за най-масовите убийци. Трети е Хитлер...

За това можем да прочетем в мемоарите на архи-капиталиста Дейвид Рокфелер или статията му от 1973 г. за в-к Н.Й.Таймс - Цитат(по същественото на проблема):
„Каквато и да е цената на Китайската революция, тя очевидно е успяла не просто да създаде една по-ефикасна и отдадена администрация, но и да насърчи висок морал и успешно общество. Социалният експеримент в Китай под ръководството на председателя Мао, е един от най-важните и успешните експерименти в историята.„

От което следва да си поставим - основния определящ, проблема ЗАЩО ЕДИН ОТ НАЙ-БОГАТИТЕ ХОРА НА ЗЕМЯТА ... Приветства станалото в Китай при управлението на Мао Дзедун?

- Най-синтезирано формулира проблема професора по политически науки в Джорджтаунски у-т, Карол Куигли обясняващ в книгата си „Трагедия и надежда“ - следното: Представителите на финансовия и монополистичен капитализъм, винаги са подкрепяли всяка разновидност на АВТОРИТАРИЗЪМ, от комунизма до фашизма, за да са сигурни, че населението ще се контролира централизирано, а икономиката ще е ПЛАНОВА по-точно казано КОМАНДНО-АДМИНИСТРАТИВНА.
Допълнение?
Още от началото на Втората световна война американски и британски служби работят с Мао Дзе Дун, като в края на войната те тайно помагат на Мао да прогони националиста Чан Кай Ши.
- Понастоящем ?
Комунистически Китай служи като опитна лаборатория на глобализма, където 1.4 милиарда души живеят като опитни зайчета при изграждането на "прекрасния нов свят" пророчествата за който можем прочете при Олдъс Хъксли, Оруел или руснака Замятин с неговия роман "Ние". Където в един механизиран до краен предел свят, човешката личност е сведена до номер, а обществото е

Prav si - pozdravleniia!

Добродан, пак се опитва да фАлософства. "Дори растенията". Е, не сме растения, затова се борим с природните товари. Дори растенията не строят домове, дори растенията не пишат книги, дори растенията не пътуват за удоволствие и не фАлософстват. "Къде е победил", ами дали въстаниците на Спартак си е задал аналогичен въпрос (примерно) "къде са победили робите, къде са се освободили". Много неща са в процес и се правят за първи път. Освен това теорията само проправя път на практиката и това, което става сега в Китай, че скоро ще са водещата технологична сила: все още са социалистическа страна...Това е практиката. Това се наложи. И друго: какво му е естественото на това, което настъпва сега и НЕ Е В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ КАПИТАЛИЗЪМ, ПАЗАРНА ИКОНОМИКА, а чист, гнусен, брутален корпоративен социализъм! Педерасти, ББД, че на хората им е отнет насъщния, уок и всякакви други извращения.