.
.
.

До 1989 г. лъгаха мен и българския народ комунистите, а след това – техните наследници, лъжедемократите...
М. Тачков

/.../

В официалната историография по време на НРБ събитието е наричано по различни начини, които отразяват нюанси в оценката му в контекста на марксистката идеология. Още на пленум на ЦК на БКП от януари 1948 година то се оценява по различни начини – като въстание, буржоазнодемократична революция или социалистическа революция. На пленума надделява мнението, формулирано от диктатора Георги Димитров: „Девети септември е всенародно въстание с дълбоко революционен характер… Не е буржоазно-демократическа революция, защото у нас няма феодални остатъци. Не е и народна революция, защото това значи буржоазна революция. Сега вървим по социалистически път, а не на 9 септември.“[3]

По-късно комунистическата литература нарича преврата „народно въстание“ въз основа на широкото участие в демонстрации, стачки и насилствени действия, както и „социалистическа революция“ – като повратна точка в политиката и начало на радикални реформи в страната към социализъм. Според някои понятието „народно въстание“ се ползва до 1971 г., а е наричано „социалистическа революция“ до началото на декомунизацията от 1989 г.

След 10 ноември 1989 г., в България събитието е определяно предимно като „държавен преврат“ – ограничено по обхват само до завземането на централната (държавната) власт, въпреки че поставя началото на поредица радикални промени, довели до установяването на дълготраен тоталитарен режим в страната.

/.../
На 8 септември сутринта Червената армия с формирования на Трети украински фронт и Черноморския си флот навлиза на територията и акваторията на България през североизточната и морската ѝ граници и окупира градовете Варна, Русе, Силистра, Добрич, Бургас.[17] По нареждане на правителството българските войски не оказват съпротива, а вместо това се обнародва решението му за обявяване война на Германия. Така страната се озовава във война едновременно от една страна с великите сили САЩ, Великобритания, СССР, и от друга страна с Германия.
/.../
Съставът на бъдещето правителство и новите регенти са уточнени на среща между Кимон Георгиев, Добри Терпешев, Никола Петков и Дамян Велчев в дома на Георгиев към 16 часа на 8 септември.[30][31] Договорено е в кабинета да има по 4 представители на БРП, „Звено“ и БЗНС – „Пладне“, 2 представители на БРСДП и 2 независими.[30] По-съществен спор предизвиква само поста на вътрешен министър, който се опитва да получи Дамян Велчев с подкрепата на Никола Петков, но Терпешев отказва да го отстъпи.[31] Макар министър-председателският пост на Кимон Георгиев да е предварително съгласуван със съветския премиер и партиен лидер Йосиф Сталин,[30] точният състав на кабинета става известен в Москва едва след преврата.[32]

...

Малко преди разсъмване в Градската градина до Министерството на войната се появяват група партизани и участници в бойните групи на БРП. Те не вземат участие в самия преврат, но броени дни по-късно, по изрични указания на Георги Димитров, започват да им приписват значителна роля в завземането на министерството. През следващите десетилетия пропагандата на комунистическия режим все повече преувеличава тяхното участие в събитията.[49]

 

По спомените на съкилийника на Тодор Тошев (участник в преврата), той е казал „Пък и те бяха малко и където се появиха ги унищожаваха, нали знаеш имаха дватриста души партизани излезли в гората на туризъм, като туристи и щом ги подгонеха бягаха та се късаха и те партизани били. Пък и на 9.9.44 г., когато да направят преврата, търсиме ги в София и не може да ги намериме всички се беха евакуирали и пръснали, като пилци, тука имаха само един щаб, чакаха да дойдат руснаците да ни окупират и те тогава да дойдат наготово да вземат властта и да наложат своята диктатура. Затова в преврата взехме участие само ние – Военният съюз, земеделския съюз – Пладне и звено.“ .[50]

/.../

Деветосептемврийският преврат е последван от вълна на насилие, извършвано главно от комунистически групи срещу политически или лични противници.[65] Първата вълна от насилие е най-интензивна не непосредствено след преврата, а в края на септември и началото на октомври, като обикновено са екзекутирани цели групи от хора, често десетки, обикновено избивани нощем на места извън селищата[66] като например убитите при Черната скала. Тези масови беззакония продължават няколко месеца и са постепенно поставени под контрол от властите със създаването на т.нар. Народен съд в края на годината.[67] Според различни оценки броят на убитите и безследно изчезналите през този период е между 5 и 40 хиляди души.[67][68]

Активизирането на терора в края на септември е критикувано от някои от съюзниците на комунистите в Отечествения фронт. Самото комунистическо ръководство също има желание да канализира и постави под контрол насилията, включително чрез изземане на оръжието от свои последователи, което обаче продължава месеци напред. За тази цел е изготвен закон за създаване на Народен съд, но по думите на Трайчо Костов времето до влизането му в сила „може да бъде използвано за негласно ликвидиране на най-злостните врагове, което се провежда от нашите вътрешни тройки“. Законопроектът е одобрен от правителството на 30 септември и поставя началото на нов пик в саморазправите, продължил до влизането в сила на закона седмица по-късно. Насилията продължават и през следващите седмици, но със значително по-малка интензивност, като през този период често засягат връщащи се от фронта военни.[69]

 

От декември 1944 година масовият терор се осъществява главно чрез т.нар. Народен съд, контролирана от правителството противоконституционна организация, пред която са изправени като обвиняеми над 11 хиляди души, над 9 хиляди са осъдени, включително 2618 души на смърт и 1126 души на доживотен затвор.[70] Сред осъдените са множество видни политици, общественици и интелектуалци.[71] На 20 декември е създадена друга основна институция на комунистическия терор – т.нар. трудововъзпитателни лагери, в които хората са изпращани от вътрешното министерство без съдебен контрол.[71]

/.../

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%82

Справедливо и вярно си го описал- похвала и глас от мен!

"Трябва да се подхожда обективно" - свободно цитирам думите ти в друга публикация. Това в Уикито е всичко друго не и обективно. Не са представени само факти, а и тълкуването им, което си е едностранчиво. Защото изречението "Довежда до тоталитарен режим", може да бъде й "Заменя един тоталитарен режим с друг." (примерно), защото все пак не съм чул след 9.09.1944 да има разстреляни деца заради съучастие на партизаните, а едното от тях да е толкова малко, че дори да не е имало време да бъде снимано. Не се сещам и за изгорени къщи на диседенти. Броят на политическите убийства преди 9.09.1944 също е по-голям. Знам, че всеки опит за статистика е циничен. Човешкият живот сам по себе си е безценен и един е достатъчен. Но все пак: опитвам се да бъда обективен.

Теб не те чухме- "преврат" ли е? Или нещо друго? Защо във фашистка България не пукна пушка срещу русите? По скоро ги опиянчихме от излялото се вино за почерпка? За Народния Съд си провери сам как е при другите победители над фашизма.

Аз не оправдавам злодействата преди 1944 г., далеч съм от тази мисъл. Но идеализирането на социализма е малоумие и крайност... Нормално ли е комунистите да нарушават всички божии и хуманни норми – да не се убива, да не се лъже, да не се краде и т.н.? Хайде, ти нали си християнин, би ли отговорил обективно на този въпрос?...

Това си е чист преврат. На тази дата няма нито народно въстание, нито революция. Тогава никой в България не е знаел как ще се развият събитията, какво ще решат победителите във ВСВ...

За да омаловажат историческото значение на Деветосептемврийското въоръжено въстание през 1944–та година и последвалата Социалистическа революция, буржоазните историци, идеолози, апологети, пропагандисти, журналисти и всякакви телевизионни и прочие бърборковци, наричат смяната на властта на Девети септември 1944–та година "преврат", като имат предвид точно и само политически преврат.
С тази дума те ограничават Великото събитие до проста смяна на властта.
Но като сравним движещите сили и резултатите на извършените в буржоазна България преврати – през 1881, 1886, 1923, 1934 и прочие години, със събитието на Девети септември 1944–та година, ни става ясно, колко отчайващо семпли са тези буржоазни лапацала, защото само на Девети септември 1944–та година има маси от радостни хора по улиците, маси от разгневени хора пред затворите и маса загинали млади хора партизани на фронта във Втората световна война.

На въпросът, така както ми го зададе: Не, не трябва да се нарушават Божиите заповеди, нито от комунисти, нито от фашисти, нито дори...от християни, защото историята познава доста случаи, в които и християните нарушават заповедите си. Какво исках да кажа: не е комунистът сам по себе си нарушител на Божиите заповеди, нарушител е човекът. Всъщност комунизмът като идеи, като представи е с най-близката до християнството ценностна система. Едното е диалектичен материализъм, другото е духовност - тук няма общо, но не говоря за метафизика, а за аксеология. И в двата случая иде реч за равенство, за свобода, за въздигане над материалните принуди...Не, не оправдавам гоненията, но както виждаме си ги има и сега. Сръбският джудист примерно. Или това, което става с УПЦ. В момента Запада върви към социализъм и то към корпоративен социализъм. Най-лошия. Не идеализирам.