.
.
.

Македонизацията в Пиринска Македония е процес, при който от страна на властите в България и Югославия се провежда политика по зараждане на общност в Пиринска Македония с изявено македонско национално самосъзнание. На преброяванията преди 1945 година в България няма регистрирани етнически македонци, но според преброяванията от 1946 и 1956 година в България живеят 160 541, съответно 178 862 етнически македонци. Тази статистика е резултат от процеса на македонизация в Пиринска Македония, който протича между 1944 и 1958 година като социално-политически експеримент за промяна на националното самосъзнание на населението от българско към македонско и като стъпка към създаването на Обединена Македония в рамките на Югославия. Този процес е следствие на установяването на комунистическия режим в България след края на Втората световна война и промяната на геополитическите условия. След като Тито и Сталин влизат в открит конфликт през 1948 г., идеята за Балканска федерация пропада, а политиката на т. нар. културна автономия е частично изоставена от БКП. Въпреки това македонизацията продължава с намаляваща интензивност до 1958 г. и дава известен резултат, като малка част от населението в Пиринско приема или запазва трайна македонска национална идентичност.

История

Предистория

През 1934 година е приета резолюция на Коминтерна по македонския въпрос, с която за първи път в историята авторитетна международна организация дава насока за признаване съществуването на отделен македонски народ и македонски език. Макар мнозинството от българските комунисти в Москва да не са съгласни с коминтерновското решение, те се подчиняват на новата политическа линия. Така политиката на Коминтерна постепенно се налага и БКП (т.с.), ЮКП и ГКП започват да работят за формиране на ново национално съзнание сред българите в Македония. Показателен е процесът срещу про-комунистическата ВМРО (обединена) от 1936 година, на който 9-а от обвиняемите се обявяват за „македонци“, а 5-а за „българи“. В тази връзка през 1938 г. в България се създава т. нар. македонски литературен кръжок с цел формиране на отделен македонски език. Въпреки това, тенденцията към „македонизиране“ на славянското население в Македония не расте със забележима сила до 1945 г. Дотогава тя обхваща предимно по-голямата част от малобройните местни участници в комунистическата съпротива във Вардарска Македония и някои левичари в Гърция и България. Процесът е интензифициран особено след войната и изтеглянето на българската администрация от региона, последвано от идването на комунистическите партии в България и Югославия на власт. Същото се отнася и за Северна Гърция контролирана по време на Гражданската война от ГКП. За разлика от България и Гърция, където процесът спира през 50-те години на миналия век и няма траен успех, във ФНРЮ се създава Народна република Македония, дава се началото на македонската историография и се работи за формиране ново национално съзнание и нов език.

Политика на „културна автономия“


Още в края на 1941 г. Сталин, на среща в Москва с британския пратеник Антъни Идън, изразява позиция, че българо-югославската граница след войната „трябва да пострада“ в ущърб на България. През 1943 г. т.нар. „Комисия Литвинов“, създадена в Москва за ревизия на следвоенните граници в Европа, предлага създаването на „единна македонска държава“. Посланикът на Кралство Югославия в Москва Станое Симич реагира негативно на идеята за „македонска нация“, като обяснява на заместник-комисаря по външните работи Александър Корнейчук, че самостоятелен македонски народ не съществува, а хората, които населяват Вардарска Македония, са основно българи и сърби.[1]

След преврата от 9 септември 1944 г. и края на българско управление в Македония, комунистическа България поема политика на тясно сближение с Югославия. На 15 и 17 септември в Москва се провеждат срещи между Георги Димитров и Тито, на които се постига споразумение по въпросите, засягащи взаимоотношенията между двете партии, но има трудности при провеждането на набелязаната линия за създаването на федерация между двете страни. Димитров отклонява натиска на Тито за незабавно откъсване на Пиринския край и присъединяване на страната към Югославия. Ролята на политически арбитър в случая играе Сталин. Той приема българския възглед за поетапно изграждане на южнославянска федерация на паритетни начала.

В есента на 1944 г. българското комунистическо ръководство се споразумява с ЮКП и КПМ да пропагандира обединението на македонския народ, да съдейства за събуждането на македонското национално съзнание в Горноджумайска област и да признае населението ѝ за македонско. Това се разглежда като първа стъпка за присъединяването на областта към бъдеща Обединена Македония в рамките на Балканска федерация, част от която да стане и България.[2] През 1945 г. в опозиционния печат излизат тревожни съобщения за македонистките намерения на комунистическата партия. Остро критични срещу ръководството на БРП (к.) са предупрежденията, че то се готви да денационализира населението в Пиринска Македония. От началото на 1946 г. в Пиринска Македония започва много по-добре организирана и направлявана пропаганда, която има остро настъпателен характер. Тя намира съюзници в средите на областната организация на БРП (к.), чиито функционери изпадат изцяло под югославско влияние.

Така през лятото на 1946 г. на обща българо-югославска среща в Москва, Сталин одобрява югославски план за даване на културна автономия на Пиринска Македония, а БРП (к.) дава своето съгласие за него.[3] Сталин също изисква от България много по-интензивно да развива „македонско съзнание“ сред българите в Пиринския край, заявявайки: „Че нямало развито още македонско съзнание у населението, това нищо не значи. И в Белорусия нямахме такова съзнание, когато я обявихме за съветска република. А сетне се оказа, че действително има беларуски народ.“[4]

В резултат на Августовския пленум на ЦК на БРП (к.) от 1946 година е взето решение за отваряне на училища, в които да се преподава на новосъздадената македонска езикова норма и „македонска“ история през прочита на зараждащата се македонска историография. В резултат решенията на пленума се откриват Македонски народен театър в Благоевград (май 1947), Македонска пътуваща книжарница, като започват да се провеждат и други македонистки мероприятия в пряко сътрудничество с Народна република Македония.[5] Сред главните идеолози на процеса е комунистическият активист Васил Ивановски. За целта в Пиринска Македония пристигат 93 учители от НР Македония, които подготвят училищната програма в местните училища, разпределени по следния начин: 22 учители в Горноджумайска околия, 22 в Неврокопска, 19 в Светиврачка, 16 в Петричка и 14 в Разложка.[6]

Започва издаването на „Пиринско дело“ и се отваря издателство „Македонска книга“. Населението принудително е абонирано за различните печатни издания и е принуждавано да участва в културно-образователните срещи.[7] Българското правителство реорганизира или разпуска традиционно силните сред македонските българи научни и културно просветни организации Македонски научен институт, Илинденска организация и Съюз на македонските емигрантски организации.[8] Предава голяма част от наличните им книги и етнографски артефакти, включително останките на Гоце Делчев, на Народна република Македония.[9]

През август 1947 година Георги Димитров подписва Бледската спогодба, която реално дава възможност за обединение на Пиринска Македония с Вардарска Македония, след като са отменени визовите режими и са премахнати митническите служби. Въпреки това, България отхвърля прякото присъединяване на областта към Югославия докато не се финализира планираното включване на България във ФНРЮ.[9]

Въпреки че официално България признава съществуването на македонската нация и македонския език, мнозинството от жителите на Пиринска Македония продължават да се определят за етнически българи.[10] През декември 1946 година е проведено преброяване на населението в Пиринска Македония. Държавните власти дават указания местното население в Пиринско да бъде административно записвано като „македонско“, включително помаците, с изключението на хората с произход от вътрешността на страната, евреите, циганите и турците.[2][11] На заседанието си от 21 декември областният комитет на БРП в Горна Джумая решава да се приеме формула за наличие на 70% „македонци“, а в противен случай партийните активисти са заплашени с изключване от партията, в градовете в графата говорим език на преброителните документи да се пише „български“, а в селата – предимно „македонски“.[12] В резултат на тези указания от 252 908 жители на областта, 160 541 лица са определени като етнически македонци,[13] други 9 хиляди етнически македонци са отчетени в други части на страната.[2] В доклад на партийната организация на БКП в Петрово се констатира, че „Въпросът за присъединяване на Пиринска към Вардарска Македония се посреща с голямо недоумение от населението, а от партийната маса – с негодувание“.[12]

/.../

Съпротива срещу насилствената македонизация

Отказващите да приемат новата идентичност биват преследвани от официалната власт. Изявени общественици, бивши революционери и други, които отказват да се подпишат на преброяването като етнически македонци биват интернирани във вътрешността на България. Такъв е случаят с войводата Ичко Бойчев,[14] а общият им брой надхвърля 40 000 души.[13] Заради засилването на политическия терор и насилствената македонизация много жители на Пиринска Македония минават в нелегалност и се включват в Горянското движение. Главен организатор на съпротивителното движение в Санданско, Разложко и Гоцеделчевско е Герасим Тодоров, който организира голяма въоръжена чета.[15] В училищата, където се преподават така наречените македонски език и история често се стига до конфликти между ученици и югославските учители, а самите курсове са слабо посещавани.[12]

Опозиционният печат в България също се противопоставя на насилствената македонизация. В навечерието на преброяването от 46-а вестниците „Свободен народ“ и „Народно земеделско знаме“ публикуват позив на българи от Пиринска Македония и македонски бежанци, живеещи в други части на България под заглавието „Македонски българи на пост!“, в който жителите на Пиринска Македония се призовават:

„

...Днес, когато открито се проявяват стръвни апетити за нашата национална принадлежност и за части от територията на България, налага ни се повече от всякога да бъдем нащрек и да бдим за своята народност и своята земя: да не позволим с дадените от нас сведения да се експлоатира срещу самите нас, срещу нашата българщина и срещу земята ни! ... При вас може би ще се явят отстъпници от своя род, които ще искат да ви убеждават, пък може би и да ви насилват в графата националност да се пише: "македонец". Не се поддавайте на внушенията на такива отстъпници, не ги слушайте, обърнете им гръб! Внимавайте добре да не би някой преброител да ви пише, каквото той желае - "македонци", а не българи - каквито му се заявявате и каквито сте. Затова отнесете се до свой доверен грамотен човек ... и поискайте той да напише отговора ви (ако не знаете да четете и пишете, или да провери какво е писал преброителя), ако се съмнявате в него. Вие, интелигентни и грамотни девойки и младежи, особено от Горно-Джумайската област, бъдете в услуга и на разположение на неграмотните наши сънародници - напишете им декларациите и бъдете особено бдителни в посочването народността им. Ние, македонските българи, сме изживели много насилия и премеждия. Да бъдем нащрек, да бдим, за да победим и сегашната заплаха! Тъй както са били нащрек и са бдели нашите бащи и майки ... да следваме техния път и да останем верни на техния завет. Защото той е заветът на Дамян Груева и Гоце Делчева, на Пере Тошева и Христо Матова, на Яне Сандански и Христо Узунов, заедно с безбройните техни другари и сътрудници. Всички те, заедно с голямото мнозинство герои от Илинден умряха като българи за свободата, правото и правдата на Македония. Да следваме завета им!

“

 

Опозиционният печат също така публикува заловени окръжни писма до околийските управители, където се нарежда населението да бъде записано административно като „македонско“. По повод предвиденото присъединяване на Пиринска Македония към Югославия Кръстьо Пастухов пише във вестник „Свободен народ“: „Не е съновидение, че е имало проект за присъединяване, ние ще кажем, за затриване от картата на независима България – но за сега изоставен по скоро от външни причини“, а политиката водена от БКП определя така: „Тя не е нито социализъм, нито марксизъм, нито народна, а чисто и просто антинационална.“ Във вестник „Знаме“ от 19 ноември 1946 година се казва: „Значи картите се разкриха: действително се замислюва отцепването на Пиринския край от България. Това е ясно, но съвсем не е ясно защо само за сметка на България трябва да стане „обединението на македонския народ“, още по-малко убедително е, защо „бъдещето мирно развитие на България в най-близко сътрудничество с братска Югославия“ е възможно само на базата, че част от българската земя заедно с населението ще трябва да отиде под чуждо владичество.[16]“ Критикува се и самото създаване на "македонски нация" и "език" като цяло - примерно вестник "Свободен народ" нарича тази "нация" "измислица на сръбските комунисти - империалисти", вестник "Знаме" в броя си от 11 май 1946 г. нарича изграждането на македонска "раса" изкуствено, както и свързаните с него създаване на македонски "език и граматика"...
/.../

В началото на 1948 година назрява конфликт между Югославия и СССР, а в резултат се проваля идеята за Балканска федерация. БКП поема курс към защита на българските национални интереси и започва постепенно възстановяване на възгледа, че македонците са българи.
/.../
На V конгрес на БКП от декември 1948 година политиката за налагане на т. нар. културна автономия на Пиринска Македония е частично отхвърлена. От 1949 г. нататък тонът спрямо Югославия се изостря и практически всякакви контакти между двете страни са прекратени. Партийната линия изглежда все по-мъглява, като според нея само в „народна и демократична“ България „македонското население“ в Пиринския край е получило своето „икономическо и социално освобождение“ и развива своя национална култура. След смъртта на Сталин през март 1953 г., пак по знак на Москва започва нормализация на отношенията с Югославия който обаче е прекратен през 1957 година. В този контекст партийно-държавното ръководство в София натоварва двама свои членове с изработването на нова позиция по темата Македония: това са Енчо Стайков (член на Политбюро, секретар на ЦК и председател на ОФ) и Димитър Ганев (секретар на ЦК). Преди това, през декември 1956 г., е проведено преброяване, съпътствано от изрични инструкции за даване на възможност за свободно самоопределение. Резултатите са подобни на преброяването от декември 1946 г., т.е. в страната има 187 789 етнически македонци, включително 178 862 в Пиринско. Обяснението на тези резултати се крие във все още неревизираното официално признаване на „македонски край“ в България. Скоро новите ръководители начело с Тодор Живков се показват привърженици на по-неотстъпчива линия по македонския въпрос, но на първо време те не лансират практически мерки за „ре-българизирането“ на Пиринско и натрупаната инерция действа. Спомените от предшестващата кампания без съмнение влияят на начина, по който хората се самоопределят. Към това трябва да се добави и начинът на набиране на информация от страна на преброителите, които предпочитат да записват по чисто формален начин данните, фигуриращи в личните документи. А през 1956 г. според тях населението на Пиринско е предимно „македонско“

А сега как им викаме на хората от Пиринския край и на тези от Република Македония?
"Макета", "македонци" – и то не е от вчера. Комунистите нищо ново не са измислили.

Коминтернът е най-вредният, изкуствено създаден от русия паразит, тровещ съзнанието на човечеството и живота на планетата, който иска да превърне света в комунистическо гето!
Благодаря ти за будителската, напомнящия комунистическите, коминтерновските и съветските мизерии срещу Отечеството ни действия, изчерпателна статия!

Винаги ще съм приятел на хора като теб,които търсят справедливост за македонските Българи!

Аз съм измислил македонския лаф "татарски фашист" ... преди има няма 20 години, когато доста се занимавах с тях, личното ми мнение, че сме българи и от двете страни на границата. Имам роднина военен управител на Македония, имам друг роднина военен комендант на Скопие (по време на ПСВ), в едно с ген. Протогеров сме създавали македонското освободително движение, даже сме го и ръководили... недълго (това малка самореклама на гените ми, не на друго). Доста народ от "моите" се е бил или е бил "македонски войвода", без дори да е раждан там или да е македонец в съвременната тежест на думата.
(трябваше да бастисат Ванче, това е една от грешките на хората от онова време, както и да не ги оставят подобните ... "комити" да живеят и да правят зулуми в България).
Голяма грешка е и исторически тренд - предложен в Коминтерна за "Балканска федерация" (още през 20-те години, след неуспеха на местната "революция"/опит за преврат в чест на годишнината на Ленин 1923/25 г.).
Днес, куцо и сакато прави държави - вече са около 200, за съжаление в един многополюсен Свят (не се очертава дори двуполюсен да е в бъдеще), разделянето на народите е от гледна точка на владеенето им от втория, третия или петия недоимперски проект в региона Русия, Турция, ЕС.
Според моите разбирания, англо-саксонският модел САЩ - Англия (колонии-до бивши) е успешният, всички останали не предлагат НТР и капитали за се превърнат в доминираща сила, т.е. Македония ще остане отделна държава, важното е да не разпарчетосаме днешна България.
Защо победи т.н. ВОСР 1917 година.
Защото 1918-1919 година "белите" (безброй много руски хора с различни идеи) в лецита на ген. Юденич не се договориха с Манерхайм и Плисудски да бастисат червен Петроград и Москва... Днес сме в същата позиция, за България, преди да ни напънат турците (Иван Ал. - цели 40 години напъване и местно безхаберие).

Тук става въпрос за насаждането на македонско самосъзнание на българите в Пиринския край и за присъединяването на тази област към македонската нация! Димитров е бил готов и цяла България да стане част от СФРЮ!... Имаме късмет, че Тито се е скарал със Сталин и нашата държава е запазила територията си...

Сталин не е доволен от резултатите на борбите на международните комунистически партии и се отказва от утопичните идеи на Ленин за международна пролетарска революция. Многото емигранти в страната и борбата на революционерите по места струват много средства, а ползата е слаба.

Масовите чистки на комунисти от 1937 до 1939 г. се провеждат и спрямо емигрантите, организирани в структурите на Коминтерна, но също така насъскват революционери, които се борят нелегално в родината си, да се избиват един друг. Под ударите на репресиите попадат видни дейци на международното движение като Бела Кун, Пятницки, Уго Еберлайн, Хайнц Нюман.

Хиляда немски емигранти са изпратени от Русия с влак във нацистка Германия. Колективни удари са насочени срещу полската, югославската и палестинската комунистическа партия. Герои от Гражданската война в Испания попадат под ударите на НКВД, ръководени от Лаврентий Берия. Съратници на Георги Димитров – Попов и Танев, бивши подсъдими заедно с него на процеса в Лайпциг, също попадат в ГУЛАГ. Екзекутирани са лидери на партии от Корея, Индия, Мексико, Иран, Монголия, Турция.

Това убива международния авторитет на Коминтерна и дава тласък за основаването през 1938 г. на Четвъртия интернационал от компартии, недоволни от политиката на Сталин.

Много виновни и при това удобни, може да се намерят!
Дори и Александър!?
Ами Буе е озадачен в Охрид?
Като пита какви са?- Българи!
А крепостта кой е построил- Александър?

Да не се повтарям! Виновен основно е Берлинският конгрес и вторично Ньойският договор , препотвърдил и узаконил решенията му
Ако те са били взели нужните, правилни решения, никакъв второстепенен Коминтер не би могъл нещо да промени!
Просто удобен виновен е, за отклоняване на вниманието! Не съм му адвокат, но истината е такава!
Не съм представител на шикалкаваджийска наука, че да приемам гавра с истината!?
Взето изолирано; прав си! Той е последният виновен!
Но има други преди него и те са първопричината!
Както за Русия! Недоволни сме от нея? А другите, те какво са правили? Единственото, да не вземе Цариград? Бдели са над нова!
Както казва Бисмарк- за нас няма да пролее кръвта и на един прусак!
А сиктирла на такива приятели и доброжелатели!

Кой е казал, че Великите сили са длъжни да се съобразяват с българските интереси и да ни поднесат на тепсия цяла Македония?... За да придобиеш някаква територия, трябва да си я извоюваш /както в момента Русия воюва/... Такива са "правилата"...
Берлинския договор от 1878 г. утвърждава договореното от Русия преди и по време на войната с другите Велики сили, а именно – разпределяне на териториите, които преди това са били част от Османската империя. Българският народ не е имал никаква, дори и теоретична възможност да получи обединение в етническите си граници...

Там е работата, че в него момент нищо не може да стане без решение на Великите сили!
Всички са възмутени от станалото в БългарияЮго крещи, че в Европа избиват героичен народ и тя безучастно гледа?
Русия получава карт бланш да воюва за нас от останалите пет Велики сили( без Турция)
Как ще се освободим сами?
Никой на Балканите не се е освободил сам!
Това е абсурдно! Това е химера!
Вината на Великите сили е, че не са утвърдили, с малки корекции картата на Санстефанска България Тя е изработена от учен и военен- Ами Буе и генерал Липранди, на база техни карти за Българския етнос!
Защо е отрязана Македония ? Оттам тръгва всичко Те ни се сърдят, македонските Българи, че не правим нищо да бъдат в България!
А какво можем да направим срещу седем Велики сили?
Русиа е се отдръпва, знае, че е безсилна!
Вината е на Берлин за Македония, пет войни водим за нея!
С нищо не са оправдани за тях! Никакъв Коминтерн не е виновен за направеното в Берлин и допълнено в Ньой!

Лека нощ!