.
.
.

Първите петима маршали на Съветския съюз (отляво надясно) седят: Тухачевски (застрелян), Ворошилов , Егоров (застрелян); изправени: Будьони и Блюхер (арестуван, починал в затвора Лефортово от мъчения).

Репресиите в Червената армия през 1937-1938 г. са най-мащабните политически репресии („чистки“) срещу командния и ръководния състав на Червената армия и Червения флот , които се посочват от изследователите като едно от проявленията, неразделна част от политиката на „ Големия терор “ в СССР , което от своя страна е пряко следствие от култа към личността на Сталин . Всъщност те започват през втората половина на 1936 г. , но придобиват най-голям размах след ареста и осъждането на М. Н. Тухачевски и седем други високопоставени военни през май-юни 1937 г.; Пикът им е през 1937–1938 г.
/.../
Хиляди командири и войници от Червената армия и Червения флот станаха жертва на беззаконие и фалшифицирани обвинения. Основният удар на политическите репресии беше насочен срещу висшия команден състав: заместник-комисари на отбраната на СССР, командири на военни окръзи (флоти), техните заместници, командири на корпуси , дивизии и бригади . Значително пострада командният състав на дирекциите и щабовете на съответните нива, както и преподавателският състав на военните учебни заведения ^[ 1 ] .
/.../
Репресиите в армията сред висшите и средните офицери се случват както в следвоенния период (виж Трофейното дело ), ​​така и в по-късния сталински период от 1950-1953 г.
/.../
Арсеналът на следователите, който трябваше да получи необходимите показания от арестуваните, включваше голямо разнообразие от незаконни методи: принуда, сплашване, побой, лишаване от сън и други мерки за морален и физически натиск ^[ 76 ] .
/.../

Л. Д. Троцки също дава своята оценка за мащаба на репресиите. По-специално, на 13 март 1939 г. той пише: „Сталин унищожи каймака на командния състав, разстреля, уволни и заточи около 30 000 офицери“ ^[ 87 ] .

По време на обсъждането на планираното нападение срещу СССР някои от генералите се опитаха да убедят фюрера, че е преждевременно да се въвлича във война с руснаците. Отговорът на Хитлер беше следният ^[ 88 ] :

"80% от командния състав на Червената армия е унищожен. Червената армия е обезглавена, отслабена както никога досега, това е основният фактор в моето решение"...
/.../

• В своите мемоари маршалът на Съветския съюз А. И. Еременко описва репресиите в Червената армия по следния начин ^[ 90 ] :

Другарят Сталин е значително отговорен за унищожаването на военния персонал преди войната, което се отрази на бойната готовност на армията.

• Становище на армейски генерал А. В. Горбатов :

Смята се, че врагът напредва толкова бързо поради изненадата на атаката си и защото Германия е поставила индустрията на почти цяла Европа в свои услуги. Разбира се, че беше. Но предишните ми страхове ме накараха да се изпотя: как ще се бием, след като сме загубили толкова много опитни командири още преди войната? Това несъмнено беше поне една от основните причини за нашите неуспехи, въпреки че те не говореха за това или представяха въпроса така, сякаш годините 1937-1938, прочистили армията от „предатели“, увеличиха нейната мощ ^[ 91 ] .

/.../

Според британския историк Тарик Али ^[ 92 ] :

Почти невъзможно е да се спори с факта, че ако висшето командване на армията на СССР от 1936 г. беше останало живо, съветското висше командване щеше да успее да изненада германците, да ги изгони от територията на страната много по-рано, да съкрати продължителността на войната и да спаси милиони животи.
/.../

Източник: Уикипедия на руски

ПП: Това е само малка част от сталинския тероризъм...

Нов период в историографията започва с публикуването през 1998 г. на монографията на Сувениров „Трагедията на Червената армия 1937-1938 г.“. В този труд авторът разглежда основните етапи на „онзи смъртен път, по който през 1937-1941 г. Много хиляди войници от Червената армия са преминали през това: арест, предварително разследване, съдебна комедия, куршум в тила. От тази гледна точка ученият изследва репресивната дейност на висшите власти и НКВД, връзката на последния с политическите органи на Червената армия и прокуратурата, репресивните практики на съдебните и извънсъдебните органи; Последната глава от неговия труд е посветена на изследването на влиянието на репресиите върху бойната готовност на Червената армия [ 155 ] . Този труд все още е актуален и се оценява от други изследователи на проблема като фундаментален, строго научен и най-сериозният в руската историография [ 156 ] [ 157 ] [ 158 ] [ 114 ] [ 159 ] . В същото време има и критики към тази работа.

Думите, понятията и термините, ако не се употребяват точно и на място, и не съответствуват смислово на действителността, то текстът остава встрани от научната истина и дори от логическото мислене. Това че полуинтелигенти като 4u4eloto, batogo , nara, banderovka69, Гетьо Половинката, бае Коста и прочие заслепени от злоба и омраза психодесни прикачат на Путин, Тръмп, Ванс, на мен и на когото и да било разни определения и епитети, никак не променя същността на нещата.
В този смисъл "жертва на беззаконие и фалшифицирани обвинения" не обяснява обективните причини или навежда на погрешни умозаключения. Но ако се каже "жертви на класовата" борба, нещата си идват на мястото.

Иди

путин по нищо не се различава от сталин, освен по своя ръст!

Нацистите са като кротки агънцета спрямо сталинистите.

Тези ... репресии в армията са със знак, точно обратен на господстващото мнение днес.
Старите "царски" офицери, които станаха червени по различни причини, до един бяха избити с малки изключения, преди голямата чистка в армията. Мисля, само един от тях дослужва до маршал и един от младшите също е маршал. Единият умира на поста си ... началник щаб на РККА, а другият е твърде незначителен като "офицер", че да е има смисъл за текста - в общи линии курварче, което се оказва, че може да стреля добре, само срещу невъоръжени "бунтовници".
За да се защитава червеният корпус от "офицери", които са и репресирани, трябва добре да се изучи, какво е това офицер в ЧА, а това не е офицер в традиционния смисъл на думата - обикновени безморални, впиянчени изроди, огромна част от тях от хазарски произход, без образование и без реален военен опит, това е кланова система, наподобяваща и днешната система в нашето МВР. Да речем един хазарски дегенерат - убиец от 17-23 година на мирни граждани с цел ограбването им е станал "полковник" или "генерал" (условно казано, такива "чинове" няма в ЧА), той си прави офицери родата, родата на курвите, които чука за резен хляб и докторски салам..., образованието им е ... грамотността е достатъчна за четат и да пишат с печатни букви, а стратегията и тактиката са с рогите на нож... Тези 3-6-12 месечни курсове и "академии" са ... нещо като 9 седмичната "академия" на Радев за капитани в САЩ, там летците са да речем летци, но не съвсем, карали някакви курсове докато учат с цел да не ги вземат в армията по време на война, нещо такова е и Тръмп - един подлец, който за да не ходи във Виетнам отлага и отлага и се прави на болен, въпреки, че е учил в колеж за старшинки, като нашето царче... Това за пример, какво е ЧА по това време, сбирщина от мръсни, долни и гадни кариеристи, неграмотни и прости като ... Борисов - еднокнижника, а тези и еднокнижници не са, а слушатели на помполити с кратката история на ВКПб (ли беше тъпата сталинска абревиатура).

Повтаряш сталинската пропагандна теза за изострянето на класовата борба! Но нека да сме по-конкретни, по-ясни. От коя класа са военните? Те са дори комунисти!... По-точно е да се каже, че става дума за вътрешнопартийна борба за власт...
А най-вероятната причина е ПАРАНОЯТА НА СТАЛИН...

Диагнозата на Сталин. От какво се страхуваше водачът на народа
На рождения ден на Сталин Тимур Валеев, студент от руско-френската магистърска програма на Националния изследователски университет „Висше училище по икономика“ „Психоанализа и психоаналитично бизнес консултиране“, изучава болестта на тиранина и стига до извода, че корените на репресиите са дълбоко в детството на лидера.
Тежка параноя. Тиранинът изпитваше страх и враждебно подозрение. Но най-важното е, че той беше разрушителен и страдаше от разрушителни импулси. Лидерът решава всички въображаеми и реални проблеми, като елиминира техните носители. Да, Сталин е давал заповеди да се убиват хора поради тежка параноя, хронична психоза, която не е успял да преодолее.
Той не разбра, че елиминирането на предполагаемите носители на заплахата не решава основния проблем. Параноята седеше дълбоко в лидера. И агресията, която е носила, е излизала наяве и се е проектирала както върху близките на Сталин, така и върху хора, които той изобщо не е познавал. Параноята, подхранвана от безнаказаност и всепозволеност, изискваше нови и нови жертви и всяка година те ставаха все повече и повече. Основната му жертва беше самият водач, който умря сам в локва от собствените си екскременти. Никой не спаси Сталин: нито неговото обкръжение, което се страхуваше да не стане поредната жертва на психическото му разстройство, нито лекарите, към които Сталин поради своята параноя се отнасяше с недоверие, в резултат на което той практически унищожи цялата медицина в страната, репресирайки най-видните представители на науката. Сталин се страхуваше и този страх седеше в него, излизаше чрез агресията и масовите убийства. Колкото по-силен беше страхът, толкова повече жертви имаше.

Сталин е диагностициран с „тежка параноя“ от Владимир Бехтерев. Ден по-късно той почина при неизяснени обстоятелства от отравяне с неизвестно вещество.

По това време Владимир Бехтерев е директор на Института по мозъка, академик, световноизвестен психиатър и невролог. На 23 декември 1927 г. той е в Москва на заседание на конгреса на невролозите и психиатрите. В същия ден той посещава Сталин, където Бехтерев е поканен като невролог. Сталин страда не само от прогресивно изсъхване на ръката, но и от безсъние. В едно от произведенията си Бехтерев пише, че с помощта на хипноза и внушение могат успешно да се лекуват изсъхнали ръце. За борба с безсънието обкръжението на лидера искаше да използва „сместа на Бехтерев“, която беше известна в цялата страна и имаше успокояващ ефект върху централната нервна система. Той беше широко използван, докато не беше открит страничен ефект под формата на натрупване на токсични бромиди в тялото на пациента.

Внезапната смърт и бързината, с която бе кремиран Бехтерев, породиха огромен брой конспиративни теории.
Има две версии за това как обкръжението на Сталин е научило за диагнозата.

Според първата самият Бехтерев казал на лекуващите лекари на диктатора, че Сталин страда от типична параноя в тежка форма. Втората версия казва, че Бехтерев, говорейки на конгрес на невролози и психиатри, каза фразата: „Току-що прегледах параноичен човек с изсъхнала ръка“.

Същата вечер Бехтерев и жена му гледаха „Лебедово езеро“. За последен път той е видян жив в бюфета на Болшой театър, заобиколен от непознати младежи. Академикът яде сандвичи и сладолед, беше весел и не се оплакваше от здравето си. Вечерта му стана лошо, а сутринта на 24 декември почина. Ден по-късно е направена аутопсия на тялото, като е отворен само черепът, мозъкът на Бехтерев е изследван и отстранен. В пет часа вечерта на същия ден тялото на академика беше набързо кремирано, урната с пепелта и бурканът с мозъка на академика бяха изпратени в Ленинград с последния пътнически влак.

Внезапната смърт и бързината, с която е извършена кремацията, породиха огромен брой конспиративни теории. Но всички те споменават диагнозата „параноя“, която Бехтерев постави на тиранина.

Възможно ли е най-великият мозък в руската психиатрия, неврология и психология Владимир Бехтерев да е станал жертва на собственото си безхаберие или арогантност? В крайна сметка той знаеше, че пред него е дълбоко болен човек, способен на всичко в името на унищожаването на въображаеми заплахи. Бехтерев лекува огромен брой психично болни хора и знае много за параноята по това време. Но защо не видя заплахата за себе си и близките си? Семейството на Бехтерев е репресирано, а психологията като наука е преследвана в цялата страна.

Тухачевски проваля превъоръжаването на армията, като приема на въоръжение образци без изпитания и така е произведено голямо количество негодно въоръжение и са хвърлени на вятъра над милиард рубли. При това е подготвял преврат, тъй като не е бил доволен от ограничението на военните разходи и отказа на Ворошилов да му даде пълен контрол върху военния бюджет. Налице е безстопанственост в особено големи размери и подготовка на преврат, достатъчно за поне 10 годишна присъда по съвременното законодателство. Блюхер профукал бюджета на поверената му Далекоизточна армия за скъп алкохол, украшения и скъпи дрехи за младата жена и любовницата и т.н. и системно не изпълнявал заповедите за поддържане на бойна готовност, което води до небоеспособно състояние и тежки загуби в пограничен конфликт с Япония и също е заслужил поне 10 годишна присъда за извършените реални престъпления. С подобни командващи съветската армия не е била боеспособна и СССР е можел да стане лесна плячка за Германия почти без военни действия. Трофейното дело се базира на мародерство и присвояване на трофейно и друго военно имущество - съвсем реални престъпления.