.
.
.

Робството е социално-икономическа и правна система, при която хора, наричани роби, са разглеждани като собственост на други хора, наричани робовладелци.[1] 
/.../

Робството е известно от дълбока древност, но се проявява в различни форми при различните цивилизации. Изглежда, че историческия си произход дължи на практиката военнопленници да бъдат използвани като работна ръка. Такава е съдбата на някои завладени и поробени народи. Културният разцвет на Древна Атина и Древен Рим например е основан на икономика, разчитаща изцяло на робски труд. Аристотел смята, че робството е природен феномен. С прехода от робството към феодализма по-голямата част от работната сила вече не е робска. Въпреки това робството не изчезва, а се запазва в по-голяма или по-малка степен както в рамките на Средновековието, така и Новото време, като процъфтява по време на колонизацията на Америка. Трансатлантическата търговия с роби е най-емблематичната картина на робството поради своята дълготрайност (продължила е няколко века), обхват (засегнала е десетки милиони роби) и историческо въздействие (върху Съединените щати и Африка).

Движението против робството започва също от древността, но придобива нов тласък от края на XVIII век, когато завършва с премахването на робството в повечето страни по света, но не без силна съпротива (Гражданската война в САЩ). Въпреки че робството е осъдено от древни времена, минават векове, преди да бъде премахнато, като днес то е официално забранено във всички държави по света след влизане в сила на Международния пакт за граждански и политически права. Последната отхвърля робството Мавритания през 1981 г. Въпреки това според различни оценки броят на съвременните роби е между 20 и 36 милиона души[3][4][5] — едно от най-ниските относителни равнища в световната история.[6] Повечето от тези хора се намират главно в Южна Азия и са загубили свободата си като обезщетение за неизплатени дългове или неизпълнени обещания.[7] Съвременното робство е свързано преди всичко с практиката на заробване на длъжници, нови форми на крепостно право, деца-войници, домашни прислужници под строг надзор, насилствени бракове и трафик на хора (главно на жени и деца с цел проституция).[8][9]

Международният ден за възпоменание на търговията с роби и нейното премахване се празнува на 23 август, а Международният ден за премахване на робството се празнува на 2 декември. Множество съвременни международни договори (включително Конвенцията за робството от 1926 г.) забраняват робството и го смятат за престъпление срещу човечеството.

Етимология

Българската дума „роб“ присъства още в старобългарския като „робъ“ с близко до сегашното си значение — роб, крепостен селянин, подчинен, слуга. Предполага се, че тя произлиза от формата в родителен падеж *arbā́ на праславянската дума *гrbъ (домашен работник, слуга) и сродната *arbȩ („дете“). Тези думи от своя страна се извеждат от праиндоевропейския корен *orbho – „сирак, малко дете, слуга, роб“.[10]

В Западна Европа до X век за роби и за крепостни селяни еднакво се ползва латинската дума „servus“ („слуга“). В повечето съвременни европейски езици наименованието на робите произлиза от средновековно-латинската дума „sclavus“ (английски: „slave“; френски: „esclave“; немски: „Sklave“ и т.н.). Тези форми произлизат от наименованието на славяните, тъй като в Ранното Средновековие много от робите в Западна Европа идват от Централна и Източна Европа.[11][12] В частност Омаядските халифи от Кордова са се снабдявали с роби с помощта на съседите си франки, които извършвали набези през срещуположната граница на франкските владения. Тъй като заловените там роби са славяни, това обяснява произхода на думата в английския език.[13]

История Възникване на робството и ранен период

Съществуват свидетелства за наличието на робство при много култури още от времето преди най-ранните писмени източници.[14] Предполага се, че робството е рядко в културите на ловци-събирачи, в които общественото разслоение е относително слабо. Смята се, че масовото робство изисква стопански излишъци и сравнително висока гъстота на населението, поради което то вероятно се развива едва с появата на земеделието по време на започналата през XI хилядолетие пр.н.е. неолитна революция.[15]

Ранни археологически сведения за наличие на робство се откриват в праисторически погребения от Долен Египет, датирани към VIII хилядолетие пр.н.е.[16] Най-ранните писмени сведения са части от Законника на Хамурапи, съставен в Месопотамия през XVIII век пр.н.е. В него се предвижда смъртно наказание за тези, които подпомагат бягството на роби. Библията също разглежда робството като отдавна установена институция.[17]

Робството е известно в почти всички ранни цивилизации — Шумер, Древен Египет, Китай, Акадското царство, Асирия, Индия, Древна Гърция, Древен Рим, при маите, ацтеките и инките.[18] В древността човек е можел да попадне в робство заради дългове, за престъпления или като военнопленник; роби са ставали също деца на роби и изоставени деца.[19]

Робството в Античността

Свидетелствата за наличие на робство в Древна Гърция датират още от Микенската епоха. През Класическата епоха 40% (според някои автори дори 80%) от жителите на Атина са роби.[20] Аристотел приема теорията за естественото робство, според която някои хора са роби по природа,[21][22] докато стоиците се придържат към възгледа за естественото равенство на всички хора и критикуват робството като противоречащо на природните закони.[23] Сигурно е, че Древна Атина е притежавала най-голям брой роби, които достигат 80 000 през VI и V век пр.н.е.[24] От две до четири пети от населението на града са роби.[25]

Робството съществува в Древен Рим от самото му възникване, но с териториалното разширение на Римската република в робство попада населението на цели географски области, което създава значителен приток на роби в Европа и Средиземноморието. Гърци, илири, бербери, германи, траки, гали, евреи, араби и хора от много други етноси са превърнати в роби, използвани не само за работа, но и за забавления (например като гладиатори или сексуални роби). Общият брой на заробените хора през съществуването на Римската държава се оценява на поне сто милиона души.[26]

Големият брой на робите в Древен Рим води до периодични робски въстания, най-известното от които е въстанието на Спартак в началото на I век пр.н.е. Към края на Републиката робството се превръща в жизненоважен икономически стълб за богатството на Рим.[27] Смята се, че 25% или повече от населението на Древен Рим е съставено от роби.[28] Робите нямат отделна стая за спане и спят в някой от ъглите на къщата. Хранят се с остатъците от храната на господарите си. Не им е разрешенo да се женят.
Според някои учени, робите представляват 35% или повече от населението на тогавашна Италия.[29] Оценките за броя им по времето на Римската империя е от 60 до 100 милиона, като 400 000 са в столицата Рим.[30][31]
/.../

Източник: Уикипедия

ПП: Робството се оказва най-дълготрайната социално-икономическа система в историята на цивилизованото човечество! Може би си заслужава да се замислим...

и днес положението за хората на труда не е много по–различно от на едновремешните роби. Блъскат се за насъщния от сутрин до вечер и едвам връзват двата края. Цените на храните, услугите и жилищата са до небесата.
Особенно ако някой е взел кредити съвсем му е спукана работата да се мъчи да ги връща.
Едно време в Римската империя на робите са давали храна и са имали подслон над главата, днес с една заплата това вече е почти невъзможно да имаш отоплено жилище и да се нахраниш нормално, а не с боклуци.

А преди робството колко време е била Златната епоха? Знае ли някой?

Тук има и една друга тънкост,която не всеки я познава. При римляните било обичайно да се освобождават от робство онези хора,които са "прослужили" в робство 8 години. Това при гърците не е известно да го има което означава,че римското робство е било много по-либерално от гръцкото. Има много примери за забогатели и издигнали се в обществото бивши римски роби,които били осиновявани от бившите си господари и ставали техни наследници което означава,че е напълно възможно някои от късните римски императори да са били потомци на такива освободени бивши роби. Не е било хубаво да си роб наистина,но римляните давали на хората шанс да се освободят, забогатеят и издигнат- практика,която почти не съществува през Средновековието и твърде малко- в наши дни у нас...

За нея се споменава в древни митове...

"В самото начало на историческия период в древна Гърция роби са ставали и бедни граждани, които не успявали да платят дълговете си. По-късно това се забранява със закон от Солон (известен преди всичко като законодател).
В древна Атина (родината на демокрацията) робите са имали право на частна собственост, заемали са ключови позиции в държавния механизъм и са имали правото да наследят богатства от свойте господари.
Съществуват данни за роби, които се развиват и стават философи: Епиктитос, Федон - ученик на Сократ, Менип (пише 13 книги), както и Бион от Бористенос - циник, който получава наследството на господаря си след съдебен спор със сина му. През епохата на Демостен - ораторът, Пасион - робът е бил 3-ти най-богат между роби и граждани.
В Спарта също илотите са имали права. Когато Клеомен решава, че който роб даде 5 мини с бронз може да бъде свободен, се явяват 6000 илоти, които плащат огрoмната сума от 500 таланта и се освобождават. Това доказва, че трудът на робите е бил заплащан.
За о-в Крит също има данни, доказващи, че на робите е плащано и са имали недвижима собственост. Това важи и за Коринт."
Извод: В Древна Гърция положението на робите е било сравнително по-леко...