.
/.../
Цялата територия на днешна Гърция, с изключение на Йонийските острови, полуостров Мани и планинските райони на Епир към XV век е завладяна от османците.[8] След това гърците са правили много опити за въстание, но в края на XVIII век се формират нови исторически условия: появяват се нови социални сили в гръцката общност. Силната мореплавателска традиция на гърците заедно с появата на влиятелна търговска прослойка генерират достатъчно богатство, за да се основат училища, а младите гърци да получават образование в университетите на Западна Европа. Там те се запознават с радикалните идеи на европейското просвещение, Френската революция и романтичния национализъм. Осъзнават и голямото значение на гръцката цивилизация и език за формиране на тези идеи. Образовани и влиятелни представители на гръцката диаспора като Кораис и Газис (Anthimos Gazis) се опитват да пренесат прогресивните идеи обратно в Гърция, за да подобрят образованието и да подсилят изграждането на национална идентичност. Това става чрез разпространение на печатни издания на гръцки език по време на новогръцкото просвещение. Най-влиятелен писател и интелектуалец, който допринася за постигането на консенсус между гърците вътре и извън Османската империя е Ригас Велестинлис. Той възприема идеите на Френската революция и разработва освободителна програма за целите Балкани. Пише статии за вестника на гръцки език Efimeris във Виена. Той първи замисля национално-освободително движение, пише революционни трактати и съставя проект за конституция. Неговото залавяне и смърт през 1798 г. разпалват гръцкия национализъм.

Обособените паравоенни групи, известни като клефти и арматоли, също играят особена роля в подготовката за бунт. Те формират един вид провинциален елит, макар и не социална класа, чиито членове работят за обща цел. Арматолите са обособена група православни в османска Тесалия и Македония на държавна служба в Османската империя, натоварени са с поддържането на реда. Те имат право да носят оръжие, а естеството на службата им формира у тях навици и качества, които ги отличават от обикновените гърци. Тяхната общност е силно военизирана и участва активно във военните събития на Балканите.[9] Тъй като тяхната служба става постепенно наследствена, някои капитани се разпореждат с поверената им територия като със своя собственост. Те имат доста голяма власт и се вписват в схемата на клиентелистки отношения, характерни за османската администрация.

През 1814 г. в Одеса е учредена организацията Филики етерия от няколко патриоти, руски поданици от гръцки произход. В редиците ѝ влизат предимно млади гърци, живеещи във Влашко, Молдова и Русия. Етеристите получават политическа и материална подкрепа от руския цар Александър I, който цели разширяването на руското влияние на Балканите. Един от водачите на организацията е Александър Ипсиланти. През 1818 г. седалището се мести в Цариград. С подкрепата на богатата гръцка диаспора във Великобритания и САЩ, и с помощта на симпатизанти в Западна Европа и с тайната помощ от Русия, заговорниците заплануват въстание срещу султана. Организацията бързо се разраства и скоро има членове из цяла Гърция и сред всички слоеве на обществото.

През 1821 г османците воюват основно с Персия на Каджарите, а вътрешно са заети да потушат бунта на Али паша Янински в Епир. Затова валията на Морея Хурсид паша и други местни военачалници напускат провинциите си в обединена военна кампания срещу него. В същото време Великите сили са заети с потушаване на размирици в Испания и Италия При тези условия гърците решават, че е настъпило време за въстание. Планът им предвижда едновременен бунт на три места: Пелопонес, Дунавските княжества и Константинопол.[10]

Влашко въстание  

Александър Ипсиланти поема водачеството на етеристите през април 1820 г. и се установява в Одеса. През октомври 1820 г. в Измаил се състои общо събрание на най-видните членове на Филики етерия. Приет е план, според който въстанието да започне след два месеца в Пелопонес. Разгледан е и план на Сава Бинбаши за първоначално въстание на сърбите и след това преминаване на войските им към Босна и България, където да се разделят на два лъча – към София и Северна България. В тила на султанските войски трябва по 20 000 гърци и българи да въстанат в Габрово и Пловдив.[9]

Събитията се развиват обаче съвсем не по предварително начертания план. Наскоро след неговото приемане Ипсиланти го изменя из основи, като решава въстанието да започне от Дунавските княжества.

В началото на 1821 г. започва Влашкото въстание. Селските маси от Олтенския край, а след това цяла Мала Влахия се вдигат за премахване на социалния гнет, което придава антифеодален характер на въстанието. Същевременно румънският народ се бори срещу османското господство, за национална независимост. И понеже властта във Влахия и Молдова се олицетворява от фанариотите гърци, които управляват княжествата като оръдия на Портата и султана, движението тук има ясно изразен антифанариотски характер. Болярството издига идеята за сваляне на фанариотите от власт и създаване на „национална династия“. Начело на въстанието застава Тудор Владимиреску, който спечелва голяма популярност. На призивите му се отзовават и преселените във Влахия българи, с надежда да постигнат националното освобождение на България. Движението придобива масов характер, съставя се значителна въстаническа войска, с която Владимиреску потегля към Букурещ.[11]

В същото време Ипсиланти начело на въоръжена група пресича на 6 март 1821 г. руската граница на река Прут, навлиза на територията на днешна Молдова и застава начело на едно „етеристко“ въстание. Отвсякъде прииждат доброволци – гърци, българи, сърби, албанци, съставя се „етеристка“ въстаническа войска (около 7 хиляди души), която също се насочва към Букурещ. Ипсиланти и Владимиреску почти едновременно влизат в града. Веднага обаче избухват разногласия, които прерастват в непримирим конфликт между двамата.

Османците предприемат мерки срещу въстанието, като в началото на май 1821 г. турски войски преминават Дунав. Руският император осъжда въстанието на Ипсиланти, лишава го от генералския чин и не възразява срещу нахлуването на османски войски във Влахия. За да избегне стълкновение с Османската империя, Владимиреску обявява, че движението му е насочено само срещу фанариотите. Той не оказва съпротива на настъпващите към Букурещ султански войски, което става причина за широко недоволство в неговите части. Въстаниците, особено българските доброволци, приемат отказа на Владимиреску да воюва с Портата едва ли не като предателство спрямо освободителното движение. Авторитетът на Владимиреску пада, той е арестуван от етеристите пред очите на войниците му, а след това по нареждане на Ипсиланти е екзекутиран. Ипсиланти напуска Букурещ и отстъпва на северозапад.[11] През юни 1821 г. въстаническите части са разбити от османците в битката при Драгошани. Самият Ипсиланти отива в Австрия, но е арестуван и умира в затвора (1828).

Въстание в Гърция

Пелопонес

Междувременно на 25 март избухва въстание в южната част на Пелопонес, което в рамките на 3 месеца обхваща целия полуостров, част от Същинска Гърция, Крит, Кипър и някои Егейски острови. Въстаниците са под ръководството на апостола на Филики етерия Григориос Папафлесас, водача на клефтите Колокотронис и старейшината на маниотите Мавромихалис. Те се възползват от отсъствието на валията на Пелопонес Хуршид паша, ангажиран във войната срещу Али паша Янински. Въстаниците с необикновена жестокост изтребват „друговерците“ турци и мюсюлмани – извършени са погроми над мюсюлмански селища, избити са собственици на чифлици, административни служители, независимо от пол и възраст, виновни или невинност. Твърди се, че избитите мюсюлмани в Пелопонес през първата половина на 1821 г. не са по-малко от 15 хиляди души.[12]

Новината за гръцкото въстание разпалва вълна на убийства из цялата империя.[13] Масовите репресии на турските власти, в това число и срещу видни представители на богатите гърци и патриаршията, отблъскват върхушката на гръцкото общество. Въпреки някои колебания едрите търговци и корабопритежатели започват да подкрепят движението, правят дарения или блокират с флотата си турските крепости по Пелопонеското крайбрежие. В началото на юни на събрание на първенците на освободения Пелопонес е конституирана върховна власт на освободена Гърция, в която етеристите имат малко влияние. Новата власт запазва съществуващите данъци.[14] До края на 1821 г. почти целият Пелопонес е освободен от турски войски и гарнизони. Освободена е също така значителна част от Континентална Гърция, както и много гръцки острови, които стават морска база на въстанието.[12]

Започват да пристигат и първите чужденци филелини, както и доброволци от съседните балкански народи. Също на гръцки страна застават сулиотите, православни албанци, но с изразено гръцко съзнание. В същото време сред въстаниците започват да се оформят две различни политически течения: от една страна етеристите, т.е. емигрантската буржоазия и дребнобуржоазните слоеве в страната, които представляват демократичната тенденция в гръцкото въстание. Начело на тази тенденция застават Колокотронис, Папафлесас и Мавромихалис. От лятото на 1821 г. към тях се присъединява Димитриос Ипсиланти, брат на Ал. Ипсиланти, дошъл в Гърция с пълномощия от Филики Етерия да оглави въстанието. Към демократичната линия гравитират редица дейци и революционери, някои от които (Маркос Боцарис, Георги Караискакис и др.) се проявяват и като блестящи организатори. Ръководството на събитията обаче все по-определено минава в ръцете на присъединилите се към движението земевладелци, корабопритежатели и едри търговци, в чиито ръце са икономическите лостове. Тези слоеве стават социална основа на по-умереното и дори консервативно течение в гръцкото въстание. Начело на него застава Александрос Маврокордатос, виден фанариот и политик, който постепенно успява да изтласка етеристите от ръководството на въстанието. На практика Филики Етерия престава да съществува като организационен център, а остават да действат ефорите, които събират пари, оръжие и доброволци.[14]

Централна Гърция

През април 1821 г. водачът на клефти Атанасиос Дякос освобождава Ливадия и след това цяла Беотия. През май Василиос Малетис с отряда си влиза в Атина, турското население и гарнизонът се скриват в Акропола, докато християните бягат към о. Саламина. Месолонги въстава на 25 май и скоро бунтът обхваща и други градове в Централна Гърция.

Османските сили, изпратени да потушат въстанието, се събират край Триполица, административен център на Морея. В началото на октомври обаче въстаническите сили начело с Колокотронис го обсаждат и го превземат. Капитулират и турските гарнизони в Монемвасия и Наварин, в турски ръце остават само Патра и Навплио.[15]

Също през април въстаниците търпят поражение в битката при Аламана срещу армията на Омер Вриони. Друга значителна загуба е смъртта на Дякос, който е заловен при Аламана от турците и екзекутиран. Гърците успяват да спрат турското настъпление в битката при Гравия под командването на Одисеас Андруцос, който с шепа хора нанася сериозно поражение на турската армия. След като отрядът на Андруцос се оттегля, Омер Вриони се отказва от Пелопонес и вместо това атакува Ливадия, която превзема на 10 юни, и Атина, където вдига обсадата на Акропола. В негова подкрепа е изпратена друга армия, но тя е разбита от гърците в битката при Василика и Вриони е принуден да напусне Атика през септември и да се оттегли в Янина. Към края на 1821 г. въстаниците затвърждават позиции в Централна Гърция.

/.../

Османска реакция

Кървавата разправа с гърците в Константинопол, април 1821. Патриарх Григорий V е публично обесен на Великден.

В отговор на съзаклятието Портата обявява „свещена война“ на гърците: масово клане на гръцкото население, повсеместни арести, насилия и убийства, чували с отрязани глави на влиятелни гърци и християни по цялата империя. На Великден в Константинопол е публично обесен цариградският патриарх Григорий V, въпреки че е заклеймил публично бунта и в проповедите си е призовавал към подчинение на султана.[16] От началото на революцията през март турското правителство преследва и екзекутира видни гърци в Константинопол, като например Великия драгоман и двама пенсионирани драгомани, множество богати банкери и търговци, сред които и член на богатия род Маврокордатос, трима православни монаси и свещеник и трима гърци, обвинени че се готвят да отровят градската питейна вода.[17] На път да потушават въстанията във Влашко и Пелопонес в Смирна пристигат османски войски от вътрешен Анадол и през юни 1821 извършват погроми срещу гърците, за което Томас Гордън пише: „3 000 главорези нахлуха в гръцкия квартал, плячкосваха къщите и колеха хората; Смирна изглеждаше като след погром, нямаше значение нито пол, нито възраст“.[18] Когато те се обръщат към местен ходжа да издаде фатва, оправдаваща убийствата на християни и той отказва, той също е убит.[19]

Новината за въстанието не е добре дошла за консервативните европейски правителства, чийто стремеж е да запазят статуквото, установено на Виенския конгрес. У обикновените хора обаче тя предизвиква ентусиазъм и съчувствие.[20] След убийството на патриарх Григорий V руският император Александър I къса дипломатическите отношения с Високата порта, след като тя не отговаря на ултиматума му да прекрати избиването на православни свещеници.[21] През лятото на 1821 г., младежи от цяла Европа се събират в Марсилия за да отплават за Гърция и да участват във въстанието.[22] Най-големи контингенти идват от германските държави, Франция и Италия.[23] В тях множество духовници и университетски професори изнасят лекции, в които изтъкват големия дълг на Европа към наследството на Древна Гърция и че правото на съвременните гърци на това класическо наследство е основание за подкрепа на желанието им за свобода от османците. Във Франция, Англия, Русия и САЩ са сформирани „гръцки комитети“ за събиране на средства и подкрепа на въстаниците.[24]

Война по море

От самото начало на въстанието успехът по море е от жизнена важност за гърците. Ако не попречат на османския флот, той може да доведе подкрепления от другите османски провинции за изолираните гарнизони и да потушат въстанието. От друга страна, османската блокада на Месолонги по море, която гърците не успяват да пробият, води до падането на града през 1826 г.

Гръцкият флот е собственост на проспериращи островитяни, основно от островите Хидра, Спецес и Псара. На гръцки страна се сражават албански моряци от Хидра и Спецес. Всеки остров екипира, снабдява с екипаж и снабдява свой отряд със свой адмирал. Макар и с опитни екипажи, корабите не са предназначени за военни действия и са оборудвани само с леки оръдия.[25] Срещу тях се изправя османска флота от военни кораби под централизираното командване на Капудан паша. Тя се състои от 20 тримачтови линейни кораби, всеки с 80 оръдия, и 7 или 8 фрегати с 50 оръдия, 5 корвети с около 30 оръдия и 40 брига с по 20 оръдия.[26] Тази военна сила се допълва с ескадри от васалните османски държави от Магреб (Алжир, Триполитания и Тунис) и Египет.[27]

По тази причина гърците решават да използват запалителни кораби (на гръцки: πυρπολικά or μπουρλότα), които са се оказали ефективни по време на въстанието на Орлов през 1770. Първият тест на тактиката е извършен в Ересос на 27 май 1821, когато Димитриос Папаниколис успешно разрушава противников кораб със запалителен кораб. През следващите години успехът на тази тактика расте, като връх бележи опожаряването на турския флагмански кораб от Константинос Канарис при Хиос след избиването на жителите на острова през юни 1822 г., придобило международна известност.

Първо Национално събрание

В условията на общ въстанически подем са произведени избори и през декември 1821 г. започва работа първото Национално събрание на Гърция в Епидавър. То приема декларация, с която отхвърля османското господство и провъзгласява независимостта на Гърция. В началото на януари 1822 г. Националното събрание приема конституция, която провъзгласява Гърция за република. За образец е използвана френската конституция от 1795 г. Законодателната власт принадлежи на Националното събрание, а изпълнителната – на изпълнителен съвет от 5 души, който от своя страна назначава правителство. Конституцията провъзгласява равенство на гражданите пред закона, гарантира живота и правото на собственост на всички граждани, забранява робството и прокламира свободата на словото. Тя обаче не предвижда раздаването на земя на селяните, което по-късно е в основата на вътрешни борби между различните слоеве и привърженици.

Националното събрание приема освен това резолюция, в която отхвърля емблемата и знамето на Филики етерия и отрича „метежните и атеистични идеи“. И все пак в първото Национално събрание противоречията не се изявяват открито и остро, установява се известно равновесие между двете тенденции. Основа на постигнатия временен и негласен компромис става подялбата на властта: за председател на съставения законодателен съвет се избира Димитриос Ипсилантис, за председател на изпълнителния съвет – Маврокордатос, а негов заместник – Петро Мавромихалис, председател на правителството пък става Тодор Негрис, бивш султански посланик във Франция и привърженик на умерено консервативното течение. Започва формирането на гръцка национална държава с републиканска форма на управление.

1822 – 23 г.

В този период военните действия се развиват с променлив резултат. Ако през 1821 г. въстаническото движение е в подем и турците търпят редица поражения, то през 1822 г. положението се променя в полза на Портата. Али паша Янински е разбит и принуден да капитулира, което освобождава османски сили за потушаване на гръцкото въстание. През пролетта и лятото на 1822 г. три султански армии предприемат общо настъпление към Пелопонес. Османските войски настъпват и в Югозападна Гърция срещу полунезависимите сулиоти в планинските райони, в Етолия и Акарнания, към Месолонги. Над гръцкото правителство на Негрис в Аргос надвисва смъртна опасност. Появяват се признаци на паника, правителството се евакуира на корабите.

Въпреки всичко въстаническите сили устояват, като за това много допринасят Колокотронис и Ипсилантис. Те не следват примера на правителството да търсят спасение на корабите, а се заемат с организиране на съпротива. С част от бойците Ипсилантис се затваря в Аргос, решен да брани крепостта там. Колокотронис събира военни отряди, с които непрекъснато атакува армията на Махмуд паша Драмали, обсадила града. При това гърците опустошават отстъпената земя, за да оставят турските войски без продоволствие. През август 1822 г. османците снемат обсадата на Аргос, оттеглят се към Коринт, но са нападнати от отрядите на Колокотронис и търпят големи загуби. Армията на Махмуд паша Драмали се разпада.

Неуспех търпят османците и при Месолонги. Тук гръцката отбрана се ръководи от Ал. Маврокордато, Марко Боцарис и Петро Мавромихалис. Предприетата срещу града османска атака в началото на 1823 г. завършва с пълен провал. Турските части, подложени на непрекъснати нападения от страна на гръцките чети и оставени без продоволствие, загубват боеспособност и отстъплението им от Месолонги се превръща в истинско бягство.

На 11 април 1822 г. османски флот пристига на остров Хиос.[28] Настъпва безмилостно клане на жителите на острова, без оглед на пол и възраст, станало известно като „хиоското клане“. От предходното население на острова, наброяващо между 100 000 и 120 000 гърци са убити 25 000 души, а други 45000 (предимно жени и деца) са продадени в робство.[29]

Тази жестокост шокира Европа и привлича обществените симпатии към гръцката кауза. Гърците си отмъщават в нощта на 18 юни 1822, точно когато мюсюлманите празнуват края на рамазан. Гръцки флот под командването на Константинос Канарис и Андреас Пипинос се възползват от яркото осветление на флагманския турски кораб и го атакуват със запалителен кораб, при което флагманът се взривява. Оцеляват само 180 души от общо над 2 000 на борда му, но много от тях са пленени жители на Хиос.[30]

/.../

 

Египетска експедиция

След като разбира, че не може със собствени сили напълно да сломи гръцкото въстание, султан Махмуд II се обръща за помощ към своя египетски васал Мохамед Али паша, като обещава да му предаде о. Крит. Планът е египетският флот да подпомогне османския и алжирския в борбата срещу Крит и гръцките острови, а синът на египетския валия Ибрахим паша със сухопътни войски да усмири Гърция. През юни 1824 г. обединеният флот превзема о. Псара. В началото на 1825 г. Ибрахим стоварва многохилядна армия при Метони и започва овладяването на Пелопонес без да срещне сериозна съпротива. Заема Триполица – административен център на региона. През пролетта на 1825 г. османски войски навлизат в Континентална Гърция, а Ибрахим паша превзема Наварин и се насочва към Месолонги. Месолонги продължава да бъде в ръцете на въстаниците и се отбранява героично. Той е подложен неколкократно на османски обсади и името му става символ на гръцкия героизъм. Въпреки глада и болестите неговите жители не се предават. Там през април 1824 г. умира от тиф Джордж Байрон, който е сред чужденците, притекли се на помощ. Бранителите на крепостта се опитват да разкъсат обсадата, но повечето загиват в сражението. Последните от тях взривяват запасите от барут и загиват в развалините. След няколкомесечна обсада при непрекъснати сражения и бомбардировки на 23 април 1826 г. крепостта пада. По-голяма част от Континентална Гърция също е покорена, обезкръвена и опустошена. Въстаническите войски са принудени да се изтеглят от Атина и Мегара. Към лятото на 1826 г. въстанието се оказва едва ли не потушено, като Ибрахим паша владее Пелопонес, а Решид паша се отправя към Атика.

Правителството поставя начело на въстаническите сили в Континентална Гърция Георгиос Караискос. Той дебаркира в Атика и постепенно възстановява позициите на въстаниците, като разбива турците при Арахова и Дистомон. Турците са прогонени от планинските селища и се укрепяват в градовете. В началото на 1827 г. отново са освободени Етолия, Акарнания, Фокида и Беотия.

През 1827 г. в Тризина е свикано трето Национално събрание. То избира за върховен управител на Гърция Йоанис Каподистрияс, за командващ флота англичанина Кохрен, за командващ на войските в Пелопонес Колоктронис и за командващ в континентална Гърция Караискос. Последвалите месеци не са успешни за въстаническите сили – Ибрахим паша възстановява османската власт в Пелопонес, през юни 1827 г. Атина отново е в турски ръце.[33]

Намеса на Великите сили  

Междувременно под натиска на общественото мнение в европейските държави за съпричастност към гръцките борци за независимост, се намесват Великите сили. През 1827 г. в Лондон е приета конвенция в подкрепа на независимостта на Гърция. На 20 октомври 1827 г. съвместна британска, френска и руски ескадра под командването на британския вицеадмирал Едуард Кондрингтон навлиза в гръцки води и в четиричасовата битка при Наварин, съюзниците разгромяват обединения турско-египетски флот. След морското сражение, френските войски дебаркират на брега и оказват помощта си за разгрома на османците.

След тази победа, съюзниците не предприемат по-нататъшни съвместни действия, насочени към подкопаване на военната мощ на Османската империя, поради настъпили разногласия относно съдбата на бившите османски владения. Султан Махмуд II през ноември 1827 г затваря Дарданелите за руски кораби и така избухва поредната руско-турска война. Създаването на независима гръцка държава е тясно свързано с изхода от тази война. Настъплението на руските войски от север принуждава Портата да изтегли основните си сили от Гърция и да ги съсредоточи на руско-турския фронт.

Възползвайки се от това, правителството на Каподистрияс изпраща войски да завземат колкото се може повече територия, включително Атина и Тива и това се оказва от голямо значение за бъдещата държава. Франция изпраща експедиционен корпус в Пелопонес срещу Ибрахим паша. Французите дебаркират на 30 август 1828 г. и към 30 октомври армията на Ибрахим паша, загубила перспективи за успех, е евакуирана. Към френските войски е прикрепена и научна експедиция от 17 души, които извършват проучвания в областта на ботаника, зоологията, геологията, географията, археологията, архитектурата и скулптурата.[34] Французите напускат Гърция окончателно през 1833 г.

През лятото на 1829 г. руските войски минават Стара планина и завземат Одрин. Последната голяма гръцка битка е през септември 1829 г. при Петра, на север от Атика. Димитриос Ипсилантис командва гръцки войски, вече обучени по европейски като редовна армия, срещу войските на Аслан бей и го побеждава. Турците отстъпват контрола над териториите от Ливадия до река Сперхей, като в замяна им е обещано мирно да напуснат Централна Гърция. Така Димитриос има шанса да завърши войната, започната от брат му Александрос.

Руско-турската война завършва с руска победа и с подписването на Одринския мирен договор от 1829 г., по силата на който Турция се задължава да изпълни Лондонския договор от юли 1827 г. – да даде автономия на Гърция като трибутарно княжество.

Признаване на независимостта

Гръцкото правителство протестира срещу споразуменията на европейските сили, според които Гърция се оставя в положението на васално княжество на Турция. Гръцките държавни органи, дейци и общественост решително се обявяват за пълна независимост.

На 3 февруари 1830 г. в Лондон е подписан и лондонският протокол, по силата на който е официално призната независимостта на Гърция като наследствена монархия. Младата гръцка държава включва Атика, Пелопонес, Цикладските острови и част от континентална Гърция. До средата на 1832 г. е осъществена и демаркацията на границите на новата европейска държава на линията Арта-Волос. Районът на Солун, Тесалия, Епир, о. Крит и други гръцки острови остават под османска власт.

Българско участие

В гръцкото въстание участват над 2000 българи, които воюват в отредите на Колокотронис, Караискакис и др. Те образуват свои поделения и имат български командири.
/.../
Източник: Уикипедия

ПП: Гърция се освобождава първа от османска власт, защото първа въстава и води упорита, продължителна, забележителна борба срещу османците. Мисля, че си заслужава да знаем това...

Е, къде е Атина, къде е Търново? Ние сме под крака на агарянина.

От Българска страна е създаден корпус, командван от генерал Иван Липранди- италианец, на руска служба Във военновремени условия корпусът се състои от три дивизии с численост около 40 хиляди души
Нямам сведения за числеността на корпуса, но при всички случаи е хиляди души!
Знам че е оставен в резерв и не е допуснат в битките Причината е проста- ние ще искаме, ако това стане, също независимост Но пък знам мнението на генерал Липранди за Българите Това са най- добрите войници на Балканите Той е картограф и е маркирал териториите, населени с Българи Неговата карта , заедно с тази на Ами Буе е ползвана за определяне на границите на Санстефанска България!
Не видях горе Александър Ипсиланти!?

В заключение- голямо и незаслужено внимание си отделил на тези самодоказали се псевти- гърците!
Воювали девет години? Ако беше така наистина- и нас щяха да освободят?
Колко гърци са воювали за нашето освобождение, имаш ли данни Ако нямаш, не търси сигурен съм, че е най- много цифрата с трите нули, дето си посочил, но без тях!

Това не е никакво оправдание. Нали и гръцките земи са били под османска власт?...

Ами да сравним Гръцкото война за независимост с Априлското въстание! Нашето въстание е потушено за 10-20 дни! Избухва преждевременно поради предателство. Истински въстава само четвърти революционен окръг...
Българите в Македония не се включват в освободителното ни движение...
След като Ботев слиза в Козлодуй с четата си, към нея се присъединил САМО ЕДИН даскал от някакво село. По-късно Ботев се възмутил: "И аз съм тръгнал народ да освобождавам!"... Той от българи не е получил подкрепа, а ти търсиш помощ от гърците! Помогни си сам, за да ти помогнат и другите!...
Заключение: Не е важно къде са живеели българи, а какво е било тяхното самосъзнание и поведение – бунтарско, непокорно, смело, свободолюбиво или предателско, покорно, робско, страхливо!...

Отрядът на Димитър Икономов среща голобрадо овчарче. Дават му няколко жълтици да ги води. Подир малко момъкът спира: “Ако ми дадете още пари, ще ви водя, ако ли не, ще ви оставя.”

Броят му, но крънкането продължава по целия път. “Дайте още”, протяга ръка чобанчето. С него вече се е случила метаморфозата на Кафка.

Най-сетне групата е обградена в една воденица. “Заедно с турците и черкезите бяха дошли и българи, които ни придумваха да се предадем и да не се бием”, разказва Икономов.

Свинар предава Бенковски с народна песен

На Вълю Стоилов се пада честта да води през Тетевенския Балкан Георги Бенковски. Свинарят с прозвище Мечката храбро крачи и пее хайдушката “Янкина буля думаше…”

Хората на Бенковски се чудят защо е толкоз весел. Не подозират, че това е уговорен сигнал с хайката. Упътвани от гласовития, турците сколасват да построят ново мостче и да го хванат на мушка.

На 12 май 1876 г. групата приближава засадата. Понеже са пръснати и оловото може да пропусне някого, Вълю ги спира, преди да минат реката. “Хайде сега по-скоричко, дръжте се един от други да не паднете през мостенцето, па се не бойте вече”, упътва ги той. Сетне се хвърля по корем в храстите.

Очевидецът Захари Стоянов пише:

“Докато се готвех да попитам защо старецът се влече по земята, устата ми се заслюнчиха, езикът ми засъхна на гърлото. Около двадесет и повече пушки от двете страни на реката от четири страни изгърмяха отгоре ни и куршумите бръмнаха около ни като пчели…”

Ботевият четник Димитър Ночев става жертва на най-срамното предателство. Той успява да се добере до родния Пирдоп. Обажда се на вуйчо си. Онзи му отказва хляб и убежище, но все пак не го издава.
През комшийските дворища момъкът се прехвърля у дома. Скрива се в плевнята, където брат му Гошан тайно го храни.

Бащата забелязва, че хлябът подозрително чезне

Притиска Гошан и той му открива конспирацията. Пирдопският краевед Методи Стоянов пише:

“Хитрият старец се преструва, че дохождането на сина му е приятно и казва Димитру да слезе от локуната (плевнята) и се скрие в зимника, където щяло да му е по-хубаво. Щом видял бунтовника в зимника, бащата заключва вратата и отива да го предаде в конака.”

Димитър Ночев е осъден на смърт, по-късно е амнистиран.

Съдбата на предателите е различна. След Освобождението дядо Вълю се разкайва. “Простете ме, сбърках!”, повтаря той пред Захари Стоянов. За да успокои съвестта си, Мечката обещава всяка събота да пали свещ на лобното място на Георги Бенковски.

Предателят Ненко Терзийски е обезсмъртен на паметника в Оборище

На прочутия монумент името му е редом с всички участници в революционното събрание през 1876 г. Така пирамидата събира в едно героика и предателство.

По-късно грешката се разбира и възмутени туристи почват да трият буквите.

Името на Ненко обаче е изсечено дълбоко в гранита и все още личи.

Захари Стоянов пише, че всички бунтовници са издадени от българи.

Христо Ботев:

“И аз съм дошъл

народ да освобождавам!”

1200 гроша плащат четници, за да бъдат погубени

На 20 май 1876 г. четата на Христо Ботев осъмва на върха Таушаница. Слиза в Лесков дол да почине и се нахрани. Мъжете теглят ножа на няколко шилета от кошарата на Димитър Мазната и ги слагат на огъня.

В този момент запъхтян се появява чобанинът. “Хайде платете ми шилетата, защото потерята наближава!”, вика той. “И аз съм дошъл народ да освобождавам!”, възкликва Ботев и нарежда да му броят три наполеона.

По пътя към своята голгота войводата среща не масов героизъм, а предателства и тънки сметки за всеки грош.

Първото разплащане става с един козлодуйчанин. Той е потънал в сълзи. “Попита го войводата защо плаче – разказва четникът Атанас Свещаров. Защото ми се уби волът”, стене клетникът. Докато дружината стреляла по врага, заблуден куршум повалил добичето. “Тогава Ботев извади 8 лири турски, та му плати вола”, документира Свещаров. Сетне Ботев дава 1 лира на циганин за два крадени коня. Той поне не е българин.

На 17 май четата влиза в село Бутан. Тук дори няма на кого да се плати. “Като минавахме през селото – разказва Йордан Йорданов-Инджето, – не можахме да видим да се мерне жива мъжка душа освен няколко бабички, които ни посрещнаха да ни кажат “Добре дошли!”.

Захари Стоянов коментира: “Тая студенина от страна на населението, тая подигравка, така да кажем, да дойдеш с живота си да се жертваш за някого си, а тоя някой си да не иска да те погледне, е обстоятелство повече от убийство. Впечатлителната и наблюдателна натура на войводата била най-много поразена и поколебана. Той се смеел, напрягал се да покаже, че е весел, че нищо не забележва, но нима той е от ония хора, които да можат да скриват чувствата?”.

Чувствата, които бушуват у Ботев, са олимпийски гняв и гибелно отчаяние. Той не може да приеме, че е възможно такова малодушие. Нервите му не издържат.

Вдига пушката и взема на мушка един селянин

Един от онези, които робството е обърнало в говеда. Преди да дръпне спусъка, Никола Кючуков го спира: “Стой, не бързай! Работата се разбра. Не са виновни. Вината е другаде, а нам свещен дълг ни е да оставим името си славно.”

Вече след разгрома оцелелите плащат, за да бъдат погубени. Четирима юнаци изпразват кесиите си пред овчари от Челопек. “Тия пари били толкова, щото българите селяни, които били пак четирима души, разделили си по 300 гроша”, изчислява Захари Стоянов.

Сделката е да ги преведат до Сърбия. Вместо към границата обаче нашите юди тръгват към пещерата Голямата яма. Тя е дълбока 40 метра.

“До тая яма били водени нашите четирима мъченици, около нея близо били седнали те, без да я съгледат в тъмнината, тук ги бутнали техните свирепи водачи братя българи!”, описва злодеянието Захари.

24chasa

Заслужава си да знаем и други неща. До 19 век не е имало гръцки въстания почти никога и никъде- затова гърците се ползвали с доверие от турците,били доста добре въоръжени и запазили оръжието си за разлика от Българите,които до 1810 г. са били разоръжавани 4 пъти от турската държава. Българските въстания и брожения срещу турците са повече от 100,а гръцките са само няколко за всичките 7 века турско робство в Малоазийска Гърция и за 4-те века: в Европейска. Не е без значение факта,че до 18 век гърци не е имало- те са създадени чак към края на века за сметка на ромеите елинофони (гръкоговорящи по заповед на Римската империя римляни),а оръжието в ръцете им, търското доверие и лесните търговски връзки по море им позволили да направят неща,които ние не бихме могли. Въпреки това те пак са били разгромени,и само масираната помощ на Европа ги е спасила: без руска, френска и британска помощ нямаше да са освободени и днес,а турския език щеше да им е майчин!

Как тези патологични лъжци са спечелили турското доверие? Гърците подобно на сърбите са били много продажни и,както са забелязали западноевропейски дипломати още през 16 век,те се потурчвали за 10 аспри (~ 20 лева) еднократен подкуп и почти никога не се бунтували! Българите за разлика от тях постоянно ср бунтували и създавали главоболия на турците, не се покорявали и не искали да се потурчват дори под кръвна заплаха, водели перманентна войма за вярата (тъй нареченото "хайдушко движение"),възползвали се от всеки шанс за свобода и редовно си отмъщавали на турците за всяко престъпление! Затова турците имали силен страх от нас и не смеели да оставят в ръцете на Българина никакво оръжие,та дори да и е верен на султана човек,а нас ни смятали за "лош народ". Ами "лоши" сме- щом наказваме всеки чужденец,който посегне на свободите ни- такива ще сме и занапред!

Историите за предателства на Българите са в повечето случаи лъжи, съчинени след 1944 г. Това,че Ботев не е открил поддръжници във Врачанско е лесно обяснимо: хората са били вече тотално разбити и разгромени при най-малко 10 въстания в предходните десетилетия,не са имали никакво оръжие освен сопи и кухненски ножове- обезкървени и обезверени, останали почти без мъже заради масови избивания на въстаници!... Ботев за жалост не е бил наясно с това- младо и неопитно момче,ентусиаст без никаквв военна подготовка той е станал лесна жертва на турските аскери,закалени в боевете срещу сърби и руснаци...

За гръцките предателства обаче също е добре да пишеш- какво си се лепнал само за Българските като някой "македонски" каракачан,чието потекло е гарантирано печенежко т.е.- азиатско че и турско? Тези хора не си играели на дребно да продават този или онзи бунтовник,а предавали цели градове,армии и държави! Гръко-персийските войни са били перманентно печелени от персите заради многото гръцки предателства. Цар Леонид например е предаден от гръцки мизерник,който превел персийските армии зад гърба на спартанския цар. Антична Македония,която уж била гръцка държава е смятана от гърците за враг въпреки гръцкия й език- затова те я продавали постоянно на римляните,с което си спечелили тяхното доверие. Постепенно всички гърци предали гърцизма и до един станали ромеи,като се отказали от "културното" си наследство и се срамували от него! Накрая те продали и Римската империя,като вместо да дадат жълтици на своя император,за да купи топове и да разбие турските орди,те ги скрили от него и накрая ги дали на султана!... Продавали се и на Хитлер естествено,а от "великите" им гръцки партизани нито един не е отишъл на фронта да се бие срещу него за разлика от нас,които имаме принос за победата над хитлеризма! А накрая пак Европа им била длъжна на тия пладнешки хайдуци,които пиели виното винаги разредено с вода,понеже не знаели как се произвежда и пиели вино само тогава, когато си откраднели от някъде!...

Българите са били готови да се освободят сами пълноценно и качествено поне на нивото на малкото арменско освобождение 1894-1896г. с освободени над 200 000 арменци, ако не на голямото 1915-1923г. с освободени над 1 500 000. Русия е попречила на подобно освобождение, също не е позволила на азерите шиити да се освободят сами пълноценно и качествено.

Гърците на различни места на гръцкия полуостров се надигат често срещу османското владичество, главно като се възползват от войните, в които Османската империя е въвлечена. Тези въстания са със смесен мащаб и въздействие. По време на Османско-венецианската война (1463 – 1479) братята Маниоти Кладас, Крокоделос и Епифани, водят отряди стратиоти от името на Венеция срещу турците в Южен Пелопонес. Те поставят Вардуния и техните земи във венецианско владение, на което Епифани действа като управител.

Преди и след победата на Свещената лига през 1571 г. в битката при Лепанто на полуострова избухват поредица от конфликти в Епир, Фокида (записано в Хрониката на Галаксиди) и Пелопонес, водени от братята Мелисинос и други. Те са потушени до следващата година. Краткосрочни бунтове на местно ниво избухват в целия регион, като тези, водени от митрополит Дионисий Философ в Тесалия (1600) и Епир (1611).

По време на Критската война (1645 – 1669) маниотите помагат на Франческо Морозини и венецианците в Пелопонес. Гръцки нередовни части също помагат на венецианците през Морейската война в операциите им в Йонийско море и Пелопонес.

Голямо въстание през този период е Морейското въстание (Орловски бунт) (на гръцки: Ορλωφικά), който се провежда по време на Руско-турската война (1768 – 1774) и предизвиква въоръжени вълнения както в континенталната част на Гърция, така и на островите Даскалоянис.[26] През 1778 г. гръцка флота от седемдесет кораба, събрана от Ламброс Кацонис, която тормози турските ескадри в Егейско море, превзема остров Кастелоризо и ангажира турската флота в морски битки до 1790 г.

7. shtaparov - Историите за предателства на Бъ...
03:59
Историите за предателства на Българите са в повечето случаи лъжи, съчинени след 1944 г. Това,че Ботев не е открил поддръжници във Врачанско е лесно обяснимо: хората са били вече тотално разбити и разгромени при най-малко 10 въстания в предходните десетилетия,не са имали никакво оръжие освен сопи и кухненски ножове- обезкървени и обезверени, останали почти без мъже заради масови избивания на въстаници!... Ботев за жалост не е бил наясно с това- младо и неопитно момче,ентусиаст без никаквв военна подготовка той е станал лесна жертва на турските аскери,закалени в боевете срещу сърби и руснаци...

За гръцките предателства обаче също е добре да пишеш- какво си се лепнал само за Българските като някой "македонски" каракачан,чието потекло е гарантирано печенежко т.е.- азиатско че и турско? Тези хора не си играели на дребно да продават този или онзи бунтовник,а предавали цели градове,армии и държави! Гръко-персийските войни са били перманентно печелени от персите заради многото гръцки предателства. Цар Леонид например е предаден от гръцки мизерник,който превел персийските армии зад гърба на спартанския цар. Антична Македония,която уж била гръцка държава е смятана от гърците за враг въпреки гръцкия й език- затова те я продавали постоянно на римляните,с което си спечелили тяхното доверие. Постепенно всички гърци предали гърцизма и до един станали ромеи,като се отказали от "културното" си наследство и се срамували от него! Накрая те продали и Римската империя,като вместо да дадат жълтици на своя император,за да купи топове и да разбие турските орди,те ги скрили от него и накрая ги дали на султана!... Продавали се и на Хитлер естествено,а от "великите" им гръцки партизани нито един не е отишъл на фронта да се бие срещу него за разлика от нас,които имаме принос за победата над хитлеризма! А накрая пак Европа им била длъжна на тия пладнешки хайдуци,които пиели виното винаги разредено с вода,понеже не знаели как се произвежда и пиели вино само тогава, когато си откраднели от някъде!...

6. shtaparov - Заслужава си да знаем и други неща. ...
03:27
Заслужава си да знаем и други неща. До 19 век не е имало гръцки въстания почти никога и никъде- затова гърците се ползвали с доверие от турците,били доста добре въоръжени и запазили оръжието си за разлика от Българите...
/.../
Гръцката земевладелска аристокрация, която традиционно доминира във Византийската империя, има трагична съдба и бива почти напълно унищожена.
/.../
Османците обсаждат и превземат Константинопол през 1453 г. След това напредват на юг в Гърция, превземайки Атина през 1458 г. Гърците се задържат в Пелопонес до 1460 г., като Пелопонеското деспотство е последният остатък от Византийската империя, който устоява срещу османците. Въпреки това то също пада под властта на османците през 1460 г., завършвайки завладяването на континентална Гърция. Венецианците и генуезците остават на някои от островите, но до началото на XVI век цялата континентална Гърция и повечето острови в Егейско море са в османски ръце, с изключение на няколко пристанищни града, които все още се държат от венецианците (Навплио, Монемвасия, Парга и Метони са най-важните от тях). Херцогство Наксос, съсредоточено върху островите Наксос и Парос до 1579 г., Сифнос до 1617 г. и Тинос до 1715 г. също остават част от венецианските морски владения . Планините на Гърция не са завладени и до голяма степен стават убежище за гърците, които искат да се противопоставят на османците и да участват в партизанска война.
Цикладските острови, в средата на Егейско море, са официално анексирани от османците през 1579 г., въпреки че са под васален статут от 1530 г. Кипър пада през 1571 г., а венецианците задържат Крит до 1669 г. Йонийските острови никога не са били управлявани от османците, с изключение на Кефалония (от 1479 до 1481 и от 1485 до 1500), и остават под управлението на Република Венеция. Корфу устоява на три големи османски обсади през 1537 г., 1571 г. и 1716 г., като при всички османците са отблъснати. Именно на Йонийските острови се заражда съвременната гръцка държавност със създаването на Йонийската република през 1800 г.
/.../
Както е възприето, че Византия пада под Османска власт през 1453 г. /с падането на столицата Константинопол/, по същата логика е прието, че България пада под осм. власт през 1396 г. Опитите ти за предатиране са спекулативни и безсмислени...

Когато завладяват България знаем, че турците избиват наши боляри и духовници Помилван е единствено патриарх Ефтимий, според легендата, заради чудодейното му спасение....
Когато завладяват Константинопол, на третия ден Мехмед Втори кани висшето духовенство в "Света София"! Вече има ред в града, край на грабежите и кланетата
Поповете все пак отиват, не се знае, какво ще последва, ако не го направят!
Мехмед казва, че за тях единствената промяна е, че Света
София вече е негова! Продължават си работата както преди! Богослуженията са на гръцки, официалният език в империята преди! Ликвидирана е самостоятелността на нашата църква
През тези пет века гърците са ни причинили повече злини от турците Ползвали са се и от закрилата на турците в това отношение
Систематично са унищожавали нашата книжнина, съхранявана в манастирите За да се стигне дотам, да нямаме съхранена история!?
Самостоятелността на църквата ни е възстановена едва през 1870година

В превзетия Константинопол започват грабежи и убийства; над 30 хил. души са взети в плен. Султанът оставя хората си да плячкосват 3 дни града, в който смята да пренесе столицата си.
Падането на Константинопол в 1453 г. и превръщането на главната катедрала на християнството Света София в джамия е краят на Византийската империя, условно приеман и за край на европейското Средновековие.

Не разбрах кое не е точно така?
Че Мехмед Втори спира грабежите на третия ден, че кани висшия клир в Света София и го уведомява, че тя вече е негова собственост, но всичко друго остава, както е било? Че е ликвидирана самостоятелността на Българската църква и с течение на годините се ликвидира книжнината ни, съхранявана в манастирите?
Цифрата 30 хиляди е силно преувеличена!
Милионният допреди 50 години Цариград има , при началото на обсадата под сто хиляди жители Градът е полуизоставен Джустиниани се оплаква, по тази причина , от трудната комуникация между частите на гарнизона му! Градът е по- скоро сбор от села, с трудна между тях връзка и още по- трудна защита на стената му, поради недостик на хора!

Та, като твърдиш подобно нещо, посочи, кое не е точно така?
Чел съм много сериозни материали за падането на Цариград , писал съм и постинги по темата и трудно може Уикипедията да ме обори или да ми поднесе нещо ново!
Излиза, че е избито половината от останало население?
Можеш ли, в тази връзка, да обясниш, защо е обезглавен Лукас?

Че кога се научи да преценяваш кой е дипломиран и кой не е,след като самия ти не си дипломиран историк? Покажи ми твойта историческа диплома,за да видя на какво основание ми правиш критика?

Над 90% от цялата географска област с името "Гърция" е завладяна още през 15 век,но там не е имало гръцки държави- имало е римска,няколко латински и прочее но гръцка- не! Последната римска държава там е паднала в 1460 г. а последното Българско държавно образувание около Дунав- в 1516 г.: какво правим тогава?? България определено не е паднала в 1396 г.,след като в нея през 15 век са управлявали още двама царе- Константин II и Фружин,та дори са секли и свои монети! Никой казионен псевдоисторик не може да докаже,че България е паднала под турско в 1396 г., понеже ще поискам да покаже древен исторически извор,в който е написано това! Такъв извор обаче НЯМААА- напротив, в 15 век пише как турския султан дал на Българския цар земя и как Българския император многократно е разбивал турците! Някъде да си чул гърци да са разбивали турците? Не си чул,няма и да чуеш- без нас гърците са КРЪГЛА НУЛА и ако ние не се бяхме изпречили на турската армия в 1912 г., цяла Гърция и цяла Сърбия ОЩЕ ТОГАВА щяха да паднат под ново турско робство далеч по-лошо от старото,та щеше да се наложи руска армия пак да ги спасява!!

"В периода между османските походи срещу Влашко (от 1417 г.) и последвалия го през пролетта на 1422 г., Константин II е окончателно прогонен в Унгария. Към 1420 г. за Константин II се споменава, че пребивава в Унгария и при Стефан Лазаревич без да се уточнява кога и за какъв период от време. Константин II Асен умира на 17 септември 1422 г. в Белград.[4] Най-вероятно е погребан в църквата „Света Петка“ в Белград.[5]

Има съвременни исторически трактовки, които сочат, че Видинското царство продължава да съществува и след 1396 до 1417 г. като васално на султана.[6] Същевременно налице са и редица доказателствата за падането на Видин в османски ръце още през 1396 г. което становище се подкрепя традиционно от българските историци."

Но доста се отклонихме от темата и е най-добре да сложим край на дискусията...
В историята има немалко неизяснени и спорни моменти... Добре е да избягваме политическата и идеологическата пропаганда, когато става въпрос за историческата наука...