.
.
.

Алонсо де Охеда (на испански: Alonso de Ojeda) е испански конкистадор, пътешественик изследовател, един от първите завоеватели на Америка, както и първият значим испански откривател след Колумб.

Произход и младежки години (1466 – 1493)

Роден е около 1466 година в Куенка, Кастилия-Ла Манча, Испания. Произлиза от обедняло благородническо семейство. Започва кариерата си със служба при графовете на Медина-Сидония.

Участие във второто плаване на Христофор Колумб (1493 – 1496)

Благодарение на патронажа на Хуан Родригес де Фонсека, архиепископ на Бургос, Де Охеда се включва във втората експедиция на Христофор Колумб до Новия свят през 1493 г., в която се отличава в битките с туземците. Експедицията открива Малките Антилски острови, Пуерто Рико, Ямайка, южния бряг на Куба и завоюва Испаньола.

По време на пребиваването си на остров Хаити през 1494 г. пръв прониква в централните части на острова и открива златни находища и донася новината, че вътрешните части на острова са гъсто населени. Връща се в Испания в 1496 г.

Откриване северното крайбрежие на Венецуела (1499 – 1500) Плаванията на Алонсо де Охеда (1499 и 1509 – 1510 г.)

След като през 1499 г. испанската корона премахва монопола на Колумб върху плаванията към „Западните Индии“ Охеда организира собствена експедиция, финансирането на която най-вероятно е осъществено от флорентински банкери – това е възможната причина и за присъствието сред 60-те членове на екипажа на Америко Веспучи. Сред тях е и авторът на най-старата известна карта на Америка – космографът Хуан де ла Коса. Две каравели напускат пристанището на Кадис на 18 май 1499 и около средата на юни достигат до Южна Америка приблизително на 1000 км югоизточно от устието на Ориноко. Корабите завиват на северозапад и Охеда открива брега на Гвиана от 54є до 60є з.д. (делтата на Ориноко).

Експедицията продължава на запад покрай брега на Венецуела от 66є до 72є 10` з.д. – нос Ла Вела. Открива залива Тристе (10°45′ с. ш. 68°15′ з. д.), остров Кюрасао (961 км2, 12°10′ с. ш. 69°00′ з. д.), остров Аруба (193 км2, 12°30′ с. ш. 70°00′ з. д.), п-ов Парагуана (9 август, 11°55′ с. ш. 70°00′ з. д.), Венецуелския залив (9 август), лагуната Маракайбо (24 август, 9°50′ с. ш. 71°30′ з. д.) и полуостров Гуахира (1 септември, 12°00′ с. ш. 71°40′ з. д.). В лагуната Маракайбо испанците откриват многолюдно индианско селище, построено във водата на колове, което наподобява Венеция и в тази връзка Охеда назовава целия залив Венецуела (на испански „Малка Венеция“), което название по-късно се разпространява на целия северен бряг на Южна Америка.

В средата на септември провизиите са на привършване и Охеда се отправя към остров Испаньола, където има спречкване с поддръжниците на Христофор Колумб. При връщането си в Испания през юли 1500 г. Охеда отвежда в Европа над 200 туземци, които пленява на Бахамските о-ви по време на наказателна операция и ги продава като роби, което в известна степен покрива разходите по експедицията.

Първа испанска колония в Южна Америка и смърт на Охеда (1502 – 1515)

В Испания Де Охеда организира нова експедиция, която тръгва от Кадис през 1502 и акостира на Американския континент на място, наречено Санта Крус. Тук експедицията основава колония, която обаче скоро е ликвидирана, тъй като е в нарушение на папската була, разделяща света между Португалия и Испания. При завръщането си в Испания Де Охеда е осъден да плати голяма глоба, но при обжалването е оправдан.

Площад „Алонсо де Охеда“ в Маракайбо, Венецуела

Де Охеда отново заминава за Испаньола, където се намира Хуан де ла Коса. От там той моли правителството за разрешение за основаване на колония на материка между Кабо де Вела и залива Ураба. След получаването на разрешение се връща в Испания и организира трета, последна експедиция през 1509 г. с четири кораба и 300 моряци и войници. В експедицията му участва Франсиско Писаро, бъдещият покорител на Перу. Начело на флотилията, Охеда отплува от Испаньола, за да влезе във владение като губернатор на Нова Андалусия – територията между залива Ураба и полуостров Гуахира. Акостира в близост до съвременния град Картахена със 70 души, за да залови индианци за роби. В разразилата се схватка с туземците испанците са избити, като се спасяват само Де Охеда и още един войник. Въпреки всичко Де Охеда получава подкрепления от Испаньола и през 1510 г. основава колонията Сан Себастиан. В новосъздадената колония липсват продоволствия и бойни припаси и сред испанците започва брожение. Охеда с жестоки мерки поддържа дисциплината – на един дворянин отсича главата; обикновените моряци и войници беси, жигосва с нажежено желязо, наказва с бой с камшици, реже езици и пръсти.

Част от робите и златото, заграбено от индианците, Охеда изпраща в Испаньола, за да получи помощ. В колонията обаче пристига само кораб с шайка пирати и малко провизии. След като обменя своите богатства за хранителни припаси, Охеда с пиратите се отправя за Куба, където тогава все още няма испански гарнизони. Боейки се от бесило, пиратите изоставят кораба и се прехвърлят на остров Ямайка, а Охеда с празни джобове пристига на Испаньола. Не му се удава да събере средства за нова експедиция и умира в пълна нищета на острова през 1515 г.

Хипотеза за български произход

Съществува хипотеза за българския произход на Алонсо де Охеда, която е напълно отхвърлена в сериозната българска историография. Хипотезата е развита от дипломата и любител историк Иван Димитров в няколко публикации през 80-те години и периодично се появява в жълтата преса оттогава. Според Димитров Де Охеда всъщност е Драган от Лихнида (Охрид), който кръщава с български топоними свои открития (според открита от самия Димитров карта) и по свое желание е погребан под прага на малка църква, „та всеки да тъпче един клетник, който не е изпълнил дълга си към Отечеството“.

Източник: Уики

Заменям измислено, грандоманско българско величие в далечното минало срещу реално, добро и достойно, българско настояще и бъдеще...
Марин Тачков

"КартографЪт Хуан Де Ла Коса чертае маршрутите на Алонсо на първото ,второто и четвъртото му плаване. Картата е съставена 1499 и се казва “Мапа Мунди”! На нея пише : “ откривателят на Южна Америка е Бурнтианс. Това е испанска транскрипция на арабската дума Бурджан – което означава БЪЛГАРИН.”

Тези биографични данни, които даваш, много приличат на скалъпени! Такива подробности за една твърде слабо известна личност?
Ще намеря и немския професор, който де факто го е открил преди два века Българският произход Алонсо де Охеда!
Знаеш ли, аз съм колекционер и дълго умувах върху размяната, която правиш?
Излиза , че доброто , реалното, достойното сега , а и в бъдеще , са в големи размери?
Може ли частично да ги опишеш? Да не се окаже, че нямаш какво да размениш?

Ако са дадени някъде, в копирането проблеми нямаш!

Посочвал съм основната разлика между нас , двамата! Аз съм творческа личност, ти си спец по цитирането -майстор! И непрекъснато го доказваш
Това , че пък аз съм творец е доказано с неща, намерили приложение и признати за авторски!
Не са някакви сънища
И в" Загадки на Анхиалското монетосечене" имам неща, които никой не е публикувал и са признати , също, за авторски! И ми се иска разрешение да се ползват и съм цитиран!....

Да не си се разпознал в постинга? Честно, не съм имал предвид тебе, посочил съм кои!
Ти си литератор, много сериозно подхождаш съм текст, който в основата си е хумористичен?
Правиш ли разлика между двете неща, изненадан съм много, но ми се струва че не?

Някак си много подробно е разказан животът и приключенията на Алонсо де Охеда, дори по–подробно от тези на Христофор Колумб, което буди съмнение.

Не е вярно. За Колумб има доста повече информация... Виж в Уики... Ето кратък откъс:
От корабите спускат лодка и Колумб, заедно с другите двама капитани, нотариус и кралски контрольор слизат на брега, забиват кастилското знаме, встъпват във владение и съставят съответния нотариален акт. На острова испанците виждат голи хора и Колумб описва първата си среща с араваките – народ, който след 20 – 30 години ще бъде напълно изтребен от колонизаторите:

„ Те с плуване достигаха до нашите лодки и ни носеха папагали, памучна прежда, земеделски сечива и много други предмети, които обменяха за дреболии, давани от нас. На мен ми се стори, че всички тези хора са бедни, ходят както майка ги е родила, в по-голямата си част са млади, добре сложени физически, лицата им са красиви, косите дълги и здрави, а цветът на кожата им кафеникав. Някои от тях имат рисунки по лицето, дрехи по тялото, а някои само около очите и носа. Не познават хладни оръжия и не знаят значението на желязото. “
Тук за първи път испанците виждат „сухи листа, които се свиват на тръбичка, запалват се и димят в устите им“ – първо указание за тютюна.

От индианците на Бахамските о-ви моряците чуват за голям и богат остров на юг, който те наричат Куба, и на 24 октомври флотилията се устремява натам. На 28 октомври виждат брега на Куба и акостират в залива Бариай (21°04′ с. ш. 76°01′ з. д.). Колумб решава, че се намира на един от полуостровите на Източна Азия. На следващия ден испанците се придвижват на 60 km на северозапад покрай брега на Куба, като очакват срещи с китайски джонки. Много рядко попадат на малки села. Адмиралът изпраща двама души, знаещи арабски език, да завържат търговски отношения с местното население, но никой не разбира езика им. Посланиците се отдалечават малко по-навътре от брега и намират разработени ниви и селища със стотици жители и домове, построени от тръстика. От отглежданите растения европейците познават само памука, а останалите – тютюн, царевица и картофи – виждат за първи път. Предполага се, че тогава Европа за първи път се е запознала с каучука, а първият европеец, усетил вкуса на ванилията, е Христофор Колумб.

Втора експедиция (1493 – 1496)
След завръщането си от първото плаване Колумб е произведен в пълен адмирал, вицекрал и управител на всички открити острови. Незабавно започва организация за втора експедиция от 17 кораба, в т.ч. три големи, като на най-големия, „Мари Галант“ (200 t) Колумб вдига адмиралския си флаг. На корабите са натоварени коне и магарета, едър рогат добитък и свине, лози от различни сортове и семена от множество селскостопански култури. В експедицията се включват, за да търсят щастието си, малка група придворни и около 200 рицари останали без работа след приключване на войната с арабите, десетки чиновници, шест монаси и множество бедняци, надяващи се на бързо забогатяване в новите земи. По различни източници на корабите се намират между 1500 и 2500 души.

Откриване на Малките Антили и Пуерто Рико
На 25 септември 1493 г. експедицията потегля от Кадис. На Канарските о-ви натоварват захарна тръстика и по примера на португалците, огромни кучета, специално приучени за лов на хора. От Канарските о-ви Колумб взема курс на югозапад, защото индианците на Испаньола го уверяват, че на югоизток от тях са земите на карибите, „островите на неомъжените жени“ и има много злато. Флотилията хваща попътен вятър – североизточния пасат, и за 20 дни пресича океана.

На 3 ноември 1493 г. се показва планински, покрит с гори остров, който Колумб назовава Доминика (15°25′ с. ш. 61°20′ з. д., 751 km²), а малко по-на север, малкия нисък остров Мари Галант (15°56′ с. ш. 61°16′ з. д.), на който слиза. Недалеко се виждат други острови и на 4 ноември открива големия остров Гваделупа...
/.../
Откриване на Ямайка и Южна Куба
Още не достигнали до форт Навидад, матросите слизат на брега на Испаньола, за да напълнят вода и намират четири трупа, като един от тях е на европеец. На 27 ноември през нощта флотилията наближава форта и дава сигнал с два пушечни изстрела, но отговор не последва. На разсъмване Колумб начело на голяма група слиза на брега, но не намира нито форт, нито хора – само следи от пожарища и трупове. Причините за гибелта на испанците оставят неизяснени, но вероятно смъртта им е вследствие на причинените от тях грабежи и насилия. През януари 1494 Колумб построява град на изток от изгорения форт и го назовава Изабела. На разузнаване във вътрешността на острова е изпратен отряд начело с Алонсо де Охеда, който се връща след няколко дни с известието, че островът е гъсто населен с мирни индианци и че там има богати златни находища. В търсене на тези находища от 12 до 29 март сам Колумб възглавява поход във вътрешността, като пресича планината Кордилера Сентрал. При завръщането си в Изабела го очаква неприятно известие: голяма част от хранителните припаси са станали негодни поради топлия климат и върлува епидемия от жълта треска. Поради тези причини решава да остави на Испаньола пет кораба и около 500 души, а останалите 12 кораба и хората се отправят обратно за Испания.

След като оставя силен гарнизон в Изабела под командването на брат си Диего, на 24 април 1494 г. с три кораба поема на запад. На 29 април достига нос Майси и се движи покрай югоизточното крайбрежие на Куба. На 1 май открива тесния и дълбок залив Гуантанамо (19°57′ с. ш. 75°08′ з. д.) и продължава на запад недалеч от брега, покрай който се простира планината Сиера Маестра до нос Крус (19°50′ с. ш. 77°44′ з. д.), от който завива на юг и на 5 май 1494 г. открива остров Ямайка. Плава на запад покрай северния бряг на острова, достига до около 78° з.д. и на 14 май се завръща при нос Крус. От там флотилията от три кораба бавно плава на запад покрай южния бряг на Куба. Открити са големия и плитък залив Гуанакаябо, архипелага Хардинес де ла Рейна (22 май), Залива на свинете (26 май, 81° 10` з.д.), полуостров Сапата (27 май, 22°20′ с. ш. 82°02′ з. д.) и на 3 юни акостират на северния бряг на залива Батабано, на 82° 18` з.д. На 12 юни, при 84° з.д. морето става много плитко и Колумб, опасявайки се от засядане на рифове, решава да се връща, освен това корабите започват да пропускат вода, матросите роптаят и провизиите са на изчерпване. По този начин адмиралът стига само на 100 km от най-западната точка на Куба – нос Сан Антонио, като открива и изследва около 1700 km от южното крайбрежие на Куба. Завивайки на изток, на 13 юни, на 21°40′ с. ш. 82°50′ з. д., открива остров Пинос (Исла де ла Хувентуд, 2200 km²) и престоява там около две седмици за почивка на екипажа. От 25 юни до 18 юли се връща почти по същия път до нос Крус и отново завива на юг към Ямайка, където пристига на 22 юли. Открива и изследва западния и южния бряг на острова до 19 август, а на следващия ден достига до югозападния нос на остров Хаити – нос Сан Мигел. От 19 август до 15 септември 1494 Колумб изследва южния бряг на Испаньола, на 24 септември открива остров Мона (18°05′ с. ш. 67°53′ з. д., 57 km²) и на 29 септември се връща в Изабела изморен и тежко болен.

Завоюване на „Испаньола“
По време на 5-месечното му отсъствие от Испаньола от Испания пристигат 3 кораба, командвани от другия му брат Бартоломей, с войски и припаси. Отряди от новопристигналите войници грабят и насилват местните индианци, които отговарят също с насилие. Във връзка с това през март 1495 г. Колумб предприема с 200 войници, 20 коня и 20 кучета експедиция във вътрешността на острова за неговото покоряване. Индианците имат числено превъзходство, но имат първобитно оръжие и нямат тактика при сраженията. Колумб действа с неголеми отряди на открити местности, където има възможност да се включи конница. Девет месеца продължава наказателната операция и в крайна сметка островът е почти покорен. Поради нездравословния климат на северното крайбрежие испанските колонисти напускат Изабела и се прехвърлят на южното, където през 1495 г. Бартоломей Колумб основава град Санто Доминго – първия официално обявен град в Америка и сегашна столица на Доминиканската република.

През 1495 г. е издаден указ на краля, разрешаващ на всеки испански поданик да се преселва в новооткритите земи, ако внася в хазната 2/3 от добитото злато. Със същия указ се разрешава на всеки предприемач да организира експедиции за откриване на нови земи и да добива злато, с изключение на Испаньола. Разтревожен от нарушаване на дадените му от краля и кралицата права да открива нови земи, Колумб напуска Испаньола на 10 март и на 11 юни 1496 г. се завръща в Кастилия.

Трета експедиция (1498 – 1499)

Трета експедиция
С големи усилия Колумб успява да събере средства за организиране на трета експедиция. Тя се състои този път само от шест кораба и около 300 души екипаж. Малко са желаещите доброволци да пътуват с „адмирала-неудачник“ и той моли краля да пусне на свобода от затворите крадци и престъпници, които попълват екипажа му.

Откриване на Тринидад и Южна Америка
На 30 май 1498 г. флотилията отплава от устието на река Гуадалкивир и достига до Канарските о-ви. Там Колумб изпраща три от корабите директно за Испаньола, а с останалите три тръгва в югозападна посока и се спуска далеч на юг до около 9 – 10° с.ш. На 31 юли 1498 г. открива остров Тринидад (10°26′ с. ш. 61°16′ з. д., 4828 km²) и проследява южното му крайбрежие до нос Икакос (най-югозападната точка на острова). На 1 август с попътен вятър навлиза от юг в залива Пария и установява, че водата в залива е сладка. По този начин разбира, че тук се влива голяма река. Продължава през залива на север, на 5 август открива полуостров Пария (10°40′ с. ш. 62°25′ з. д.) и продължава на запад покрай южния му бряг, докато не достига до най-западната част на залива, след което завива на югоизток, открива най-западния ръкав от делтата на Ориноко, заобикаля п-ов Пария и на 12 август навлиза в Карибско море. Следващите два дни проследява северния бряг на полуострова, на 14 август открива о-вите Лос Тестигос (11°23′ с. ш. 63°07′ з. д.) и п-ов Арая, а на 15 август – остров Маргарита (11°00′ с. ш. 64°10′ з. д.). От острова Колумб тръгва право на север и на 20 август акостира в пристанището на Санто Доминго в Испаньола. След като анализира своите открития по време на третото си плаване и наличието на огромно количество прясна вода в залива Пария, Колумб стига до извода, че бреговете, които е открил, вероятно са част от нов голям континент. По този начин той поставя началото на откриването и изследването на Южна Америка.

При пристигането си на Испаньола Колумб намира пълен хаос. Колонистите отказват да признаят властта на началниците, назначени от него. Арестували са брат му Бартоломей. Шири се пълна разруха, индианците са избивани поголовно или са заставяни да работят като роби в плантациите. Метежът на заселниците приключва с компромиси от страна на Колумб. На всеки метежник е дадено голямо количество земя, за обработката на която са прикрепени определено количество индианци. Въпреки всичко кралската хазна продължава да получава нищожно количество доходи от колонията. По същото това време Васко да Гама открива истинския път до Индия и става ясно, че земите, открити от Колумб, нямат нищо общо с богатата Индия. Колумб е наричан празноглавец и измамник и по негов адрес започват да се сипят доноси и обвинения за укриване на кралски доходи. На 17 декември 1499 г. кралят отменя монопола, даден му от него за откриването на нови земи, от което веднага се възползват спътниците му, които стават негови съперници.

През 1500 г. на Испаньола е изпратен специалният кралски пълномощник с неограничени права Франсиско Бовадиля. Той взема цялата власт в ръцете си, отнема от адмирала всичките му вещи, документи и пари, и го арестува. Освен него арестува и двамата му братя, оковава ги във вериги и ги хвърля в затвора. След двумесечен процес съдът издава заключение, че Колумб и братята му са неспособни да управляват страната и в обвинения в тирания и бруталност спрямо местното население, след което са депортирани в Испания, където пристигат през октомври 1500 г. При пристигането си заинтересованите финансисти съумяват да „мобилизират общественото мнение“ в полза на разжалвания и унижен адмирал. Кралят и кралицата заповядват неговото освобождаване и писмено му изразяват своето съчувствие, като обещават да му върнат правата, но това никога не се случва.

Спорът кой всъщност е бил Христофор Колумб и наистина ли точно той е открил Америка, а не викингите или някой друг, вероятно ще продължава още с десетилетия. Мнозина индианци обаче смятат, че „откривателят“ им, който и да е бил, е донесъл на коренното население на континента неизброими беди – болести, смърт, мизерия.