...
Страбон, авторът на този труд, е роден в Амазия, старата столица на Понтийското царство, град в долината на река Ирис, днешната Йесчил Ирмак, на южния бряг на Черно море. Живял е при управлението на Август и началото от управлението на Тиберий, но датите на раждането и кончината му (66-63 г. пр. Хр. – ок. 24 г. сл. Хр.) са спорни.
/.../

Пасажи, пряко или косвено свързани с изворознанието за Тракия и траките, за региона на Понта, Пропонтида и Меотида, антична Македония, Илирия и Адриатика, днешна ЮИ Европа като цяло, се срещат из целия труд. Но особено ценна е седма книга, описваща първо населението на север от Дунав – германи, кимбри, гети, даки, европейските скити и Крим; след това – народите южно от Дунав – обитателите на Илирик, Панония, Далмация, източното крайбрежие на Тракия до Евксинския понт, Епир, Македония, вътрешна Тракия и Хелеспонта. За жалост, последната част от книгата не е била запазена добре в нито един от оцелелите ръкописи, но издателят Крамер е (1844 – 1852 г.) успял да възстанови по епитомета по-голямата част от липсващото.

“Кодексите” или ръкописите, съхранили “География” изглежда са копия на един единствен ръкопис, който е съществувал в Средновековието, но вече е изгубен. По удивителното съвпадение на грешки и пропуски (с много малки различия там, където копистите са проявили неумение или невнимание) се съди, че най-вероятно на това единствено, вече несъществуващо копие дължим запазването на мащабния труд. Самият Страбон описва доста експресивно немарливостта на лоши писари както в Рим, така и в Александрия: “Някои продавачи на книги също тъй наемаха лоши писари и нехаеха да сравнят копията с оригинала.” С усилията на изследователи класици качеството на текста с времето все пак е подобрено. За да ни предложи щедрата възможност да видим античния свят през присвития, наблюдателен поглед на един негов голям историк, философ и земеписец.

Настоящият превод е по изданието на A. Meineke, Strabonis Geographica, Leipzig: Teubner 1877, като на места са включени и фрагменти, липсващи в това издание.

В. Русинов

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgp0/

/.../

Страбон, География – кн. 7 – 1

 

Седма книга

 

Резюме

 

В седма книга се описват останалите части на Европа. Това са частите на изток от Ренос до Танаис и устието на Меотидското езеро, и това, което обхваща между Адриатика и районите отляво на Понтийското море на юг от Истър до Елада и Пропонтида, в които части е и цяла Македония.

 

Първа глава

 

1 След като описах Иберия и келтските и италийски племена, наред с близките им острови, сега по ред ще говоря за останалите части от Европа, като ги разделя според възприетия начин. Останалите части са: първо тези на изток, които са отвъд Ренос и се простират чак до Танаис1 и устието на езерото Меотида2, а също и районите, лежащи между Адриатика и районите вляво от Понтийското море, които са оградени от Истър3 и се простират на юг чак до Елада и Пропонтида4; защото тази река разделя почти цялата гореспомената земя на две части. Тя е най-голямата от европейските реки, като в началото си тече на юг, а след това обръща право от запад на изток и към Понта. Тя извира в западните граници на Германия, и също така близо до най-вътрешната част на Адриатика (на разстояние от около хиляда стадия от него), и свършва при Понта недалече от устията на Тирас5 и Бористен6, като извива източното си русло приблизително на север. Частите, които са отвъд Ренос и Келтика са на север от Истър; това са земите на келтските и галатските племена, простиращи се чак до бастарните, тирегетите и реката Бористен. А земите на всички племена между тази река и Танаис и езерото Меотида във вътрешността на континента се простират чак до океана7 и се мият от Понтийското море. Но илирийските и тракийските племена, и всички племена на келтите или на други народи, които са смесени с тях чак до Елада, са на юг от Истър. Но нека първо да опиша частите извън Истър, защото те са много по-прости от тези от другата страна.

2 Прочие, частите отвъд Ренос, веднага след страната на келтите, се спускат на изток и са заети от германите, които макар много леко да се отличават от келтския народ с това, че са по-диви, по-високи и имат по-жълта коса, са във всяко друго отношение подобни на тях, защото по телосложение, обичаи и начин на живот са такива, каквито казах8, че са келтите. И също така мисля, че по тази причина римляните са им приписали името „германи” все едно, че са искали да покажат с това, че те са „истински” галати, защото на езика на римляните „германи” означава „истински” 9.

3 Първите части на тази страна са тези до Ренос, като започват от извора му и се простират до устието му; и тази ивица речна земя, взета като цяло е приблизително с ширината на земята от западната й страна. Някои от племената в тази речна земя бяха прехвърлени от римляните в Келтика, докато други ги изпревариха и се преместиха навътре в земята, например марсите, и са останали само малко хора, включително част от сугамбрите10. След племената, живеещите покрай реката идват племената, обитаващи между Ренос и реката Албис11, която тече донякъде успоредно на Ренос към океана и прекосява не не по-малко земя от нея. Между двете има и други плавателни реки (сред които са Амасиас12, на която Друз спечели морска битка срещу бруктерите), които също така течат от юг на север и към океана. Защото земята се издига към юг и оформя планинска верига13, която се свързва с Алпите и се протяга на изток все едно, че е част от Алпите. И наистина някои заявяват, че тя е част от Алпите, както заради гореказаното й разположение, така и защото произвежда същия дървен материал. Земята в този район обаче не се издига на достатъчна височина за това. Тук също така се намира Херкинският лес14 и тук са племената на свевите, някои от които обитават вътре в леса, както например (племената на колдуите15, в чиято територия) е Бохемион16, царството на Маробод, където той преселил наред с други народи и маркоманите, неговите съплеменници. Защото след завръщането си от Рим този мъж, който преди това бил частен гражданин, бил поставен да ръководи държавните дела. Като младеж той бил в Рим и си спечелил благоразположението на Август, и при завръщането си получил властта освен над гореспоменатите племена и над лугиите, голямо племе, над сумите, гутоните17, мугилоните и сибините, а също и над семноните, голямо племе от самите свеви. Но докато някои от племената на свевите живеят в горите, както казах, други обитават извън нея и имат обща граница с гетите18. Колкото до племето на свевите19, то е най-голямото, защото се простира от Ренос до Албис. А част от тях живеят от другата страна на Албис, както например хермондорите и лангобардите. А в днешно време те най-малкото са прогонени до последния човек от страната им в земята от другата страна на реката. За всички народи в тази част на света20 е присъщо да се местят лесно, заради оскъдния им бит и защото те не обработват земята и дори не складират храна, а живеят в малки колиби, които са временни постройки. И живеят вече със стадата си, както номадите, тъй че в тяхно подражание натоварват домашните си вещи на коли и тръгват с животните си за там, където мислят, че ще е най-добре. Но други германски племена са още по-бедни. Имам предвид херуските, хатите, гамабривиите и хатуариите, както и, близо до Океана, сугамбрите, хаубите, бруктерите и кюмбрите, кавките, каулките, кампсианите и много други. В същата посока като Амасиас текат реките Висургис21 и Лупиас22. Лупиас е на около шестстотин стадия от Ренос и тече през страната на долните бруктери23. Германия има също така реката Салас24 и между и Ренос загинал Друз Германик25, докато водел успешно войната. Покорил не само повечето племена, но също така и островите покрай морския бряг, сред които е Бурханис26, който завзел с обсада.

4 Тези племена станали известни от войните им с римляните, в които или се предавали и след това отново въставали, или напускали поселенията си. И щяха да са още по-известни, ако Август бе позволил на своите стратези да прехвърлят реката Албис в гонитба на преселилите се там. Но той приел, че ще може да държи по-добре войната в ръцете си, ако не закача племената отвъд Албис, които живеели мирно и не ги тласка да се съюзят с другите в своята враждебност към него. Войната я започнали сугамбрите, живеещи близо до Ренос, като техен водач бил Мелон. И оттогава различни народи в различни времена нарушават мира, като се възмогват и след това биват покорени, и отново въстават, предавайки по този начин както дадените заложници, така и клетвите си. В отношенията с тези народи недоверчивостта винаги е била от голяма полза, докато онези, на които римляните се доверявали, нанасяли най-големи щети, както например херуските и техните подчинени, в чиято страна три римски легиона, с техния стратег Квинтилий Вар, бяха избити в засада, при нарушение на мирния договор. Но всички си получиха наказанието и предоставиха на Германик най-блестящ триумф27 – онзи триумф, при който най-изтъкнатите им мъже и жени бяха отведени в плен. Имам предвид Сегимунт, сина на Сегест и вожда на херуските и неговата сестра Туснелда, жената на Армений, същия, който беше главнокомандващ армията на херуските при нападението срещу Квинтилий Вар, в нарушение на договора, и който и до днес продължава войната, и тригодишния син на Туснелда Тумелик. 
/.../

2 Прочие, елините са приемали, че гетите са траки. А гетите са обитавали от двете страни на Истър, както и мюзите, които също са траки и са еднакви с народа, който днес се нарича мизи. От тези мюзи произхождат също и мюзите, които днес живеят между лидийците, фригите и троянците. А самите фриги са бриги, тракийско племе, каквито са и мигдоните, бебриките, медовитините58, витините и тините, и, според мен, също така и мариандините. Всички тези народи, разбира се, напълно са напуснали Европа, но мюзите (мизите) са останали там. И Посидоний според мен е прав в предположението си, че Омир поставя мюзите в Европа (имам предвид тези в Тракия), когато казва:

     

После обърна очи лъчезарни в обратна посока,

вгледан далеч към родината на коневъдци тракийци

и на мизийци, прочути в бой ръкопашен…59

Защото със сигурност ако Омир имаше предвид мизите в Азия, то изказването нямаше да е свързано. Всъщност, след като Зевс извръща очи от троянците към земята на траките, би било акт на човек, който обърква континентите и не разбира фразата на поета, да свърже с Тракия земята на азиатските мизи, които не са „далече”, а имат обща граница с Троада и са разположени зад нея и от двете й страни, а са отделени от Тракия с широкия Хелеспонт. Защото „обърна” означава преди всичко60 назад, а този, който премества погледа си от троянците към народа, който е или зад троянците, или от двете им страни, всъщност измества погледа си по-надалече, а не „назад”61. А добавената фраза62 е доказателство за точно тази гледна точка, тъй като поетът е свързал с мизите „хипемолгите”, „галактофагите” и „абиите”, които всъщност са живеещите във фургони скити и сармати. Защото в днешно време тези племена, както и племената на бастарните, са се смесили с траките (всъщност повече с тези от другата страна на Истър, но също и от тази страна). С тях са се смесили и келтските племена, боите, скордиските и тавриските. Скордиските обаче някои ги наричат „скордисти”. А тавриските биват наричани също така „тевриски” 63 и „тавристи” 64.

3 По-нататък Посидоний казва за мизите, че поради своята набожност се въздържат от ядене на живи същества, а заради това – включително и от стадата им. И че за храна използват мед, мляко и сирене, като живеят мирен живот и по тази причина са наричани „богобоязливи” и „капнобати” 65. И има някои от траките, които живеят без жена; наричат ги „ктисти”66 и заради почитта, на която се радват ги смятат за святи и живеят освободени от всякакъв страх. За всички тези народи поетът говори като за „горди хипемолги, галактофаги и абии, най-справедливи хора”. Но „абии” ги нарича най-вече затова, защото живеят без жени, тъй като според него живот без жена е наполовина цялостен, също както според него наполовина пълен е „домът на Протезилай”, защото е вдовствен67. И говори за мизийците като за „прочути във бой ръкопашен”, защото са непобедими, както е с всички храбри воини. И Посидоний добавя, че в тринадесета книга трябва да се чете „мизийци, прочути във бой ръкопашен” 68, вместо „мюзийци, прочути във бой ръкопашен”.

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/

 

     

Да, ама не прочетох че мизите са българи. А Страбон точно това пише, твърди shtaparov.

11 Колкото до гетите, за древната им история ще премълча, но това, което е свързано с днешните времена е следното. Буребиста147, гет, след като наложи властта си над племето, възстанови хората, чието състояние беше влошено от честите войни и ги въздигна до такава степен с помощта на физически упражнения, въздържание и подчинение на заповедите му, че за няколко години наложи голямо господство и подчини на гетите повечето от съседните им народи. И започна да става опасен дори за римляните, защото дръзко се прехвърляше през Истър и плячкосваше Тракия чак до Македония и Илирида, и не само опустошаваше земята на келтите, смесени148 с траките и илирите, но дори напълно премахна боите149 под властта на Критасирий150, а също и тавриските151. За пълното подчинение на своето племе имаше за съмишленик Декеней152, магьосник, който не само беше пребродил цял Египет, но също така бе научил някои пророчески умения, посредством които претендираше, че изрича божествената воля; и скоро той бе провъзгласен за бог, както казах във връзка със Замолксис153. Следното е пример за тяхното пълно подчинение: Принудени били да изсекат лозите си и да живеят без вино. Някои обаче се надигнали против Буребиста и той бил свален преди римляните да изпратят военна експедиция срещу него154; а тези, които го наследили, разделили владението му на няколко части. Всъщност едва наскоро, когато Август Цезар изпрати експедиция срещу тях, броят на частите, на които владението му беше разделено стана пет, макар че тогава са били четири. Такива деления, разбира се, са само временни и се променят с времето.

12 Но съществуваше и друго разделение на страната, останало от древни времена. Защото някои от хората се наричаха даки, а други гети – гетите са тези, които са към Понта и на изток, а даките – тези, които са в противоположната посока към Германия и изворите на Истър. Даките според мен в древни времена са се наричали даой. Оттам и робските имена „Гета” и „Даос”155, които преобладават в Атика. Това е по-достоверно, отколкото че името произлиза от скитите, наричани „даи”156. Защото те живеят далече около Хиркания и не е логично да предполагаме, че робите са били доведени в Атика оттам, а жителите на Атика са имали навика да наричат своите домашни роби по народите, от които произлизат, като „Лидиец” или „Сириец”, или да се обръщат към тях с имена, преобладаващи в техните страни, като Манес или Мидас за фригиеца, или Тибий за пафлагонеца. Но макар племето им да се е въздигнало толкова от Буребиста, то съвсем е западнало, както заради вътрешните си междуособици, така и заради римляните; все пак и до ден днешен те са способни да съберат армия от четиридесет хиляди души.

13 Реката Марисос тече през страната им и се влива в Данувиос157, по която римляните са докарвали своето снаряжение за война. Данувиос са наричали горното течение на реката някъде откъм изворите й до пропадите, сиреч тази част от реката, която тече предимно в земята на даките, въпреки че дават името Истър на по-долната част, от пропадите до Понта, частта, която тече през страната на гетите. Езикът на даките е същият като този на гетите. Сред елините обаче гетите са по-извести, защото преселванията, които правят от двете страни на Истър са непрекъснати и защото са смесени с траките и мизите. Племето на трибалите, което също е тракийско, е преживявало същото. Те често пъти са приемали преселения в тази страна, защото съседните народи са ги принуждавали158 да се изселват в земята на по-слабите; тоест, скитите, бастарните и савроматите от другата страна на реката често пъти са надделявали дотолкова, че са я прехвърляли, за да нападат онези, които вече са изтласкали и някои от тях остават там, било по островите или в Тракия, докато онези159, които остават от другата страна като цяло са надвивани от илирите. Тъй или иначе, макар гетите и даките някога да се бяха възмогнали дотолкова, че да могат да изпращат военна експедиция от двеста хиляди души, сега са се смалили едва до четиридесет хиляди и скоро ще бъдат покорени от римляните, въпреки че засега не са съвсем покорни, защото залагат надежди на германите, които са врагове на римляните.

Страбон, География – кн. 7 – 5
Пета глава


1 Останалата част от Европа включва земята, която е между Истър и обкръжаващото море, като започва от вътрешността на Адриатика и се простира до Свещеното устие259 на Истър. В тази земя се намират Елада и племената на македоните и епиротите, и всички онези племена над тях, чиито земи стигат до Истър и до моретата от двете страни, Адриатическото и Понтийското – до Адриатическото илирийските племена, а при другото море до Пропонтида и Хелеспонта, тракийските племена и които скитски или келтски племена са смесени260 с тях. Но трябва да започна при Истър, като разкажа за частите, идващи непосредствено след районите, които вече обхванах в описанието си. Това са частите, граничещи с Италия, с Алпите и със земите на германите, на даките и на гетите. Тази земя също261 може да се раздели на две части, защото в известен смисъл илирийските, пеонските и тракийските планини са успоредни на Истър, образувайки по този начин почти права линия, която се изпъва от Адриатика до Понта; и на север от тази линия са частите между Истър и планините, докато на юг са Елада и варварската земя, която граничи с нея и продължава до планинската земя. Планината, наречена Хемус262 е близо до Понта; тя е най-голямата и най-високата от всички планини в тази част на света и пресича Тракия почти по средата. Полибий твърди, че двете морета се виждат от планината, но това е невярно, защото разстоянието до Адриатика е голямо и нещата, които скриват гледката са много. От друга страна почти цяла Ардия263 е близо до Адриатика. Но Пеония е в средата и цялата е планинска. Пеония е ограничена от двете си страни, първо откъм тракийските части от Родопе264, планина на второ място по височина след Хемус и второ, от другата страна, на север, от илирийските части, от земята на автариатите и на дарданите265. Така че нека първо да кажа за илирийските части, които се съединяват с Истър и онази част от Алпите, която лежи между Италия и Германия, и започва при езерото266, което е близо до земята на виндоликите, ретите и хелветите267.

2 Част от тази страна беше опустошена от даките, когато покориха боите и тавриските, келтски племена под властта на Критасирос268. Те настояваха, че земята е тяхна, въпреки че е отделена от тяхната от реката Парисос269, която се стича от планините към Истър близо до земята на скордиските, които се наричат галати270, защото те също271 живееха смесени с илирийските и тракийските племена. Но макар даките да унищожиха боите и тавриските, те често използваха скордиските за съюзници. Останалата част от земята се владее от паноните чак до Сегестика272 и Истър, на север и изток, макар че територията им се простира още по-далече в другите посоки.

3 Племената на паноните са: бревките, андизетите, дитионите, пейрустите и дайситиатите, чийто вожд284 е Батон285, а също и други малки и по-незначителни племена, които се простират чак до Далмация и, като върви човек на юг, почти до земята ардиеите. Цялата планинска земя покрай Панония от вътрешността на Адриатика до Ризонския залив286 и ардиеите е илирийска, като се спуска между морето и панонските племена. Но тук би трябвало да започна цялостната си обиколка, макар че в началото ще повторя малко от онова, което вече казах287. В описанието си на Италия казах, че истриите са първият народ по илирийското крайбрежие; тяхната земя е продължение на Италия и на земята на карните; и по тази причина сегашните римски управители са изтеглили границите на Италия чак до Пола, истрийски град. Тази граница е около осемстотин стадия от вътрешността (на Адриатика), а разстоянието от носа288 пред Пола до Анкона, ако държиш земята на хенетите289 отдясно, е същото. А цялото разстояние покрай брега на Истрия е хиляда и триста стадия.

4 След това по ред идва пътуването от хиляда стадия покрай брега на земята на яподите; защото яподите са разположени на планината Албии, която е последната от Алпите, много е стръмна и достига до земята на паноните от едната страна и до Адриатика от другата. Те са наистина маниакално войнствен народ, но бяха напълно съкрушени от Август. Градовете им290 са Метулон291, Арупини292, Монетион293 и Вендо294. Земите им са бедни и населението се изхранва предимно с шпелта и просо. Бронята им е келтска и се татуират като останалите илири и траки.

7 Прочие, след крайбрежието на адриеите и плереите идва Ризонският залив и града Ризон310 и други малки градове, както и реката Дрилон311, която е плавателна навътре в източна посока чак до земята на дарданите. Тази земя граничи с македонското и пеонското племена на юг, както и автариатите и дасаретите – като различните народи от различните страни са свързани помежду си и с автариатите312. Към дарданиатите принадлежат галабриите313, на които е…, древен град314, и тунатите, чиясто земя се слива с тази на медите315, тракийско племе на изток. Дарданите са толкова диви, че си копаят пещери под купищата си със смет и живеят там, но при все това обичат музиката и използват музикални инструменти, както флейти, така и струнни. Те обаче живеят във вътрешността; за тях ще упомена отново по-късно.

11 Впрочем, автариатите някога са били най-голямото и най-добро племе от илирите. В предишни времена те непрекъснато са воювали с ардиеите заради солниците по общите им граници. Солта ставала кристална от водата, която течала пролетно време в коритото на една планинска долина; защото като отклонят водата и я задържат за пет дни, солта се вкаменявала напълно. Споразумявали се по ред да използват солниците, но често нарушавали споразуменията и се вдигали на война. И веднъж, след като автариатите надвили трибалите от агрианите чак до Истър, на петнадесет дни път, те също така се наложили и над останалите траки и илири; но след това били победени, първо от скордиските, а по-късно от римляните, които също така покорили и самите скордиски, след като били на власт дълго време.

12 Скордиските живееха по Истър и бяха разделени на две племена, наречени Големи скордиски и Малки скордиски. Първите живееха между двете реки, които се вливат в Истър – Ноарос337, която тече покрай Сегестика и Маргос338, (наричана от някои Баргос), докато Малките скордиски живееха от другата страна на тази река339 и територията им граничеше с тази на трибалите и мизите. Скордиските владееха също и някои от островите; и мощта им нарасна дотолкова, че стигнаха чак до илирийските, пеонските и тракийските планини; освен това завладяха и повечето острови по Истър. Също така имаха два града – Хеорта и Капедунон340. След страната на скордиските, покрай Истър идва тази на трибалите и на мизите, за които вече споменах341, както и блатата на така наречената Малка Скития, която е от тази страна на Истър, за които също споменах342. Тези хора, както и кробизите и така наречените троглодити, живеят над343 района около Калатис344, Томи345 и Истър346. След това идват обитаващите около планината Хемус и отвъд нея, и се простират до Понта – говоря за коралите, бесите, част от медите347 и дантелетите. Прочие, всички тези племена са разбойнически, но бесите, които обитават по-голямата част от планината Хемус, тях дори разбойниците ги наричат разбойници. Бесите живеят в колиби и водят окаян живот; а земята им граничи с планината Родопи, със земята на пеоните и с тази на илирите – автариатите и дарданите. Между тях348 и ардиеите са дасаретите, агрианите349 и други незначителни племена, които скордиските непрекъснато са опустошавали, докато са обезселили земята и са я направили пълна с непроходими гори на разстояние от няколко дни път.

Страбон, География – кн. 7 – 6
Шеста глава


1 Останалото от земята между Истър и планините от двете страни на Пеония включва онази част от понтийското крайбрежие, която достига от Свещеното устие на Истър до планинската територия в съседство с Хемус, чак до устието при Византион. И също както, докато обхождах илирийското крайбрежие, аз стигнах до Керавнийските планини, защото, макар те да се падат извън планинската земя на Илирия, предлагат удобна граница, и също както определих местоположението на племената от вътрешността посредством тези планини, защото мислех, че такива очертания350 ще са по-важни по отношение както на текущото описание, така и на следващото, така и в този случай крайбрежието, макар да се пада извън планинската линия, все пак завършва при удобна граница – устието на Понта – както за текущото описание, така и за онова, което следва. Ето защо, ако човек започне при Свещеното устие на Истър и продължи покрай брега отдясно, стига, на разстояние от петстотин стадия, до малко градче, Истрия, основано от милетците; след това, на разстояние от двеста и петдесет стадия, до второ малко градче, Томи; после, на двеста и осемдесет стадия, до град Калатис351, колония на хераклеотите352; след това, на хиляда и триста стадия до Аполония353, колония на милетците. По-голямата част от Аполония е била основана на един остров, където има храм на Аполон, от който Марк Лукул отнесъл колосалната статуя на Аполон, творба на Каламид354, и я поставил в Капитолия. В участъка между Калатис и Аполония се намират също така Бизоне355, от която значителна част е била унищожена от земетресение356, Круни357, Одесос358, колония на милетците и Навлох359, малко градче на месемврийците. След това идва планината Хемус, която тук стига до морето360; после е Месемврия, колония на мегарците, наричана първоначално Менебрия, сиреч „града на Менас”, защото основателят й бил Менас, докато „брия” е думата за „град” на тракийски език. По същия начин градът на Селюс се нарича Селюбрия361, а Енос362 се е наричал някога Полтюмбрия363. След това идва Анхиале364, малко градче на аполониатите и самата Аполония. На тази крайбрежна линия се намира нос Тиризис365, укрепление, което някога Лизимах366 използвал за хазна. Отново, разстоянието от Аполония до Кианеите е около хиляди и петстотин стадия; а между тях са Тиния367, територия на аполониатите, (Анхиале, която също е на аполониатите) 368, както и Финополис и Андриака369, която граничи със Салмюдесос370. Салмюдесос е пустинен и каменист бряг, непригоден за пристан и широко открит за северните ветрове, а на дължина достига чак до Кианеите, разстояние от около седемстотин стадия; и всички, които бъдат изхвърлени на този бряг ги ограбват астите, тракийско племе, разположено над него. Кианеите371 са две островчета близо до устието на Понта, едното близо до Европа, а другото – до Азия; разделя ги проток от около двадесет стадия и са на дванадест стадия разстояние от храма на византиите и от храма на халкедонците372. И това е най-тясната част от устието на Евксин, защото като се продължи още на десет стадия, стига се до суша, която прави провлака широк едва пет стадия373, а след това той се разширява повече и започва да оформя Пропонтида.

През Средновековието едно от архаичните имена, често използвани от византийските автори за обозначаване на българите, е „мизи“ наред със „скити“, „мирмидонци“ и други.

За пръв път това име се появява при Лъв Дякон през втората половина на X век. В началото на XI век в „Похвално слово“ на Фотий Тесалийски като „мизийски народ“ са определени поданиците на цар Самуил.
В „Историята“ на Михаил Аталиат се твърди, че българите са мизи, които по-късно получили своето ново название.
Отделни византийски автори от ХІ – ХІІ век наричат мизи и власите или печенегите.
През ХІV век византийските автори продължават да наричат „мизи“ предимно българите.
Охридският архиепископ Димитър Хоматиан започва Краткото житие на Климент Охридски с думите:
„Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи."

Страбон, География – кн. 7 – 7
Седма глава


1 Това са племената, ограничени от Истър и от илирийските и тракийските планини, които си заслужава да се упоменат, и които заемат цялото адриатическо крайбрежие, като се започне от вътрешността му и също така крайбрежието, наречено „левите части на Понта”, и се простират от реката Истър до Византион. Но остава да се опишат южните части на гореупоменатата382 планинска страна и след това районите, които са разположени под тях, сред които са Елада и съседната й варварвска страна чак до планините. Хекатей Милетски казва, че Пелопонес преди елините е бил населен от варвари. Но може да се каже, че в древни времена цяла Елада е била поселище на варвари, ако човек разсъди от самите традиции: Пелопс383 довел хора384 от Фригия в Пелопонес, който получил името си от него; а Данай385 от Египет; а дриопите, кауконите, пеласгите, лелегите и други такива народи разделили помежду си частите, които са вътре в провлака – както и външните части, защото Атика някога се е владеела от траките, които дошли с Евмолп386, Давлида във Фокида от Терей387, Кадмея388 от финикийците, които дошли с Кадъм, а самата Беотия от еоните, темиките и хиантите. (Според Пиндар389, някога беотийското племе се е наричало „сюес”)390. Варварският произход на някои проличава от имената им – Кекропс, Кодрос, Аикъл, Котос, Дрюмас и Кринакос. И дори до ден днешен траките, илирите и епиротите живеят по фланговете на елините, въпреки че това преди е било повече в сила, отколкото днес; всъщност повечето от страната, която днес е неоспоримо Елада, се владее от варварите – Македония и някои части от Тесалия от траките, а частите на Акарнания и Етолия от теспротите, касопеите, амфилохите, молосите и атаманите – епирски племена.

2 За пеласгите вече казах391. Колкото до лелегите, някои допускат, че са едни и същи с карите, а други – че са само техни съжители и военни съюзници; и заради това, казват те, в територията на Милет някои поселения са наречени селища на лелегите, и затова на много места в Кария има гробници на лелегите и изоставени уклепления, наречени „лелегски укрепления”. Но цялата днес наречена Йония някога се е обитавала от кари и от лелеги; йонийците са ги прогонили и са завладели страната, макар че в още по-ранни времена пленниците от Троя са изтласкали лелегите от района около Ида, който е близо до Педасос и реката Сатниоент. Тъй че самият факт, че лелегите са имали обща кауза с карите може да се смята за знак, че са били варвари. И Аристотел в неговите „Политии”392 също посочва ясно, че те са водели скитнически живот, не само с карите, но и отделно от тях, и от най-ранни времена; например, в „Политията на акарнанците” той казва, че куретите са владеели част от страната, а лелегите, след тях и телебоите, са владеели западната част; и в „Политията на етолийците”, както и в тази на опунтийците и на мегарците, нарича днешните локри лелеги и казва, че са владеели Беотия; също така, в „Политията на левкадците” нарича някои местни лелеги, както и Телебоас, сина на дъщеря на Лелекс, и двадесет и двама сина на Телебоас, някои от които според него обитавали в Левкада393. Но най-вече човек може да повярва на Хезиод, когато казва за тях:

Че Локрос беше вожд на лелеги, които нявга

Зевс, синът на Кронос, който знаеше неща нетленни

даде на Девкалион – хора394 от земята избрани.

Защото според етимологията му ми се струва, че намеква, че от най-ранни времена народите са били смесени и затова е изчезнало племето. И същото може да се каже за кауконите, тъй като днес те не могат да се открият никъде, въпреки че в по-ранни времена са обитавали на няколко места.

3 Прочие, макар в по-ранни времена въпросните племена да са били малки, много на брой и неизвестни, все пак заради гъстотата на населението си и защото всяко от тях си имало свой цар, не било трудно да се определят границите им; но днес, след като повечето от страната е обезселена и селищата, особено градовете са изчезнали, не би било от полза, дори човек да можеше точно да определи границите им да го прави, заради тяхната неизвестност и поради това, че са изчезнали. Този процес на изчезване е започнал отдавна и все още не е прекъснал напълно в много райони, защото хората непрекъснато се бунтуват; всъщност римляните, след като се наложиха като господари над обитателите, живеят в домовете си като на военен лагер. Тъй или иначе Полибий395 казва, че Павел396, след като победил Персей и македоните, унищожил седемдесет града на епиротите, повечето от които били на молосите397, и превърнал в роби сто и петдесет хиляди души. Все пак ще се опитам, доколкото е полезно за описанието ми и доколкото позволяват знанията ми, да обходя различните части, като започна от крайбрежието на Йонийския залив – сиреч там, където свършва пътуването от Адриатика.

Но илирийските племена, които са близо до южната част на планинската земя и тези, които са над Йонийския залив са се смесили с тези народи; защото над Епидамн и Аполония чак до Керавнийските планини обитават бюлионите, таулантите, партините и бригите.
/.../
10 Този оракул според Ефор е бил основан от пеласгите. А пеласги са се наричали най-ранният от всички народи, които са владеели Елада. И поетът се изразява така:

„Зевсе додонски, царю пеласгийски…”449

И Хезиод:

Дойде той в Додона и при дъба, седалище на пеласгите450.

Страбон, География – кн. 7 – фрагменти
Седма книга, фрагменти464


Останалото от Седма книга, съдържало описание на Македония и Тракия е изгубено, но се смята, че събраните по-долу фрагменти, главно от ватикански и палатински епитомета, както и от Евстатий Солунски, до голяма степен са съхранили оригиналното съдържание.
/.../
9 От Европа остават първо Македония и частите на Тракия, които се допират до нея и продължават чак до Византион; второ, Елада; и трето, островите наблизо. Македония, разбира се, е част от Елада, но сега, тъй като следвам облика и формата на местата географски, съм решил да я поставя отделно от останалата Елада и да я свържа с тази част на Тракия, която граничи с нея и се простира до устието на Евксин и Пропонтида.

47 Цяла Тракия се сътои от двадесет и две племена. И макар да е изключително разорена, може да изпрати на бойното поле петнадесет хиляди конница и двеста хиляди пехота.
/.../
Покрай Хеброс обитават корпилите, а още по-нагоре по реката брените, а след това, най-отдалечени са бесите, защото реката стига дотам. Всички тези племена са разбойнически, но най-много бесите, които според него569 са съседи на одрисите и на сапеите. Бизюе570 е била царската резиденция на астите. Одриси някои наричат всички, които живеят над крайбрежието от Хеброс и Кипсела чак до Одесос571 – хората, над които са царували Амадок, Керсоблепт, Берисад, Севт и Котис.