.
.
.

•  Автор: Гласове
 


• 28 Март 2026
 

 

Автор: Александър Кертин за "Гласове"

 

Трябва да благодарим на Лора Крумова за това, че провокира обществената реакция, благоприятна за размисъл върху един много важен български проблем. Иначе тя не се отличава от други журналисти, инсталирани  в телевизиите през т.нар. „преход“. Обаче успя да отключи гнева на много хора, които твърде дълго търпяха да ги бомбардират с тъпа пропаганда.

 

Тази пропаганда има своя дълбок извор, характерен само за нас. Никой балкански народ не е преживял толкова продължителен период на „политическо и духовно робство“, както традиционно сме го формулирали. Главното следствие от него е зорлем профанизираният български дух. Петко Славейков е разбрал много отдавна това, което и днес остава неразбрано. В „Огледалото на г. Бурмова…“ той казва: „Българите католици и протестанти нема да станат, но и православни нема да останат. Или инак. Българите ще си останат православни по име, а всъщност – безверни“. С този лаконичен израз Славейков посочва онова, което по-късно американски антрополози ще нарекат „акултурация“, без да оспорва, че православието си остава базов елемент на културно-националната ни идентичност.

 

 

Профанизирането на българския дух в османско-фанариотската система е предпоставката за разцепването в нестабилизираната културно-национална идентичност, обозначавано с псевдопонятийната опозиция „русофили“ и „русофоби“. Това става само десетина години след Освобождението. С думата “русофили“ се обозначава едно псевдопонятие, защото реалният му референт е „групата хора, които се чувстват носители на исторически формираната православно-славянска културна идентичност“. Тази „група“, тоест, българският народ, съхранява политическия континуитет в продължение на близо пет века бездържавност. На това се дължи създаването на модерната българска държава. 

/.../  

 

Този потенциал за пропаганда на думата „русофил“ използват нашите и чужди русофоби, като се фокусират главно върху Левски и освободителната за нас Руско-турска война. Свързващото звено между тях е личността на граф Игнатиев. Подтекстът е: не може човекът, който е съдействал за смъртната присъда на Левски да е желал  свободата на България. А този човек е лицето на „руската имперска политика“.

 

Левски, граф Игнатиев и освобождението са свързани и в историческата действителност. Благодарение дейността на Левски като представител на БЦРК, става възможно да бъде подготвено Априлско въстание. Но – подчертавам това! - българите въстават като православни славяни. Не като католици или като албанци, изповядващи три религии. Ако бяха такива, нито Левски, нито гюргевските апостоли биха могли да ги вдигнат на въстание с уверенията, че руски и сръбски полкове чакат отвъд Дунав, готови да им помогнат. Националният идеал на Мацини за „чиста и свята република“ не е реализиран даже в неговата родина. Италия е обединена от войските на император Наполеон III, а след това Масимо д’Азелио казва: „Създадохме Италия. Сега трябва да създадем италианци“. 

 

Възелът, в който се сплитат действията на  Апостола, на граф Игнатиев и руско-турската война е исторически формираната културна идентичност, обща за българи и руси. Каквото и да е отношението на Левски към руския царизъм, такава е историческата реалност.

Въпросът за разследването дейността на ВРО и процесът срещу Левски е най-щателно проучван от водещи български историци. Използвани са преводите на най-добре подготвени османисти. И всеки българин би трябвало да знае, че Левски е екзекутиран по решение на върховната власт; и че софийската комисия е само следствен орган, а не съд. Но този юридически факт не обяснява нищо, ако не бъде поставен в своя геополитически контекст.

 

1. Геополитическият контекст, накратко

Постоянният,  неотстъпчив и изобретателен в действията си  противник на Русия е Великобритания. На граф Игнатиев това му е пределно ясно. Той е много умен и прозорлив човек и още тогава е предвидил английските действия не само до края на XIX в., но и до днешния ден. Предвидил е даже и Христо Грозев. Ето какво пише генералът и бъдещ граф в записките си от периода 1871-1874 г.

„Без да си дават труда да проучват задълбочено религиозните въпроси и националните въпроси, англичаните се чувстват длъжни слепешката да правят обратното на нашите действителни и предполагаеми тежнения и възгледи. За да ни вредят, с Портата те са по-големи турци от самите турци, като постоянно ги настройват срещу предполагаеми наши домогвания. Като непрекъснато прилагат двоен стандарт в своята източна политика, пред християните те се преструват, че се интересуват от тяхната съдба и че им симпатизират. След като напразно се опитваха тайно да направляват българите чрез своите консули в Одрин и в Солун, сега те са взели под свое специално покровителство гърците с цел да ги използват против нас“. Граф Н.П. Игнатиев – „Дипломатически записки /1864 – 1876/ Донесения /1865-1876/ т. втори, 2009 г. 

 

По същото време прониква в империята и влиянието на току-що обединената Германия. Портата поръчва значителни количества оръдия на „Круп“ а в армията й са привлечени  пруски инструктори. Динамиката на отношенията между Османската империя, от една страна, и Англия и Германия, от друга, ще определи по-нататък завоя във външната политика на първата, довел до създаването на Антантата.

Независимо от това, че Австро-Унгария е член на Съюза на тримата императори, тя е съперник на Русия на Балканите. Нейната първостепенна цел е да проникне по долината на Вардар до Солунското пристанище. Най-голяма заплаха за нея е една голяма сръбско-православна държава. Когато в Будапещенската конвенция държи да не се създава голяма славянска държава на Балканите, тя има предвид най-напред разширяването на Сърбия на юг, а не все още несъществуващото Българско княжество – съвсем не е било сигурно, че ще го има преди Русия да победи в предстоящата война.    

 

Русофобите винаги се изказват с презумпцията, че „голямата славянска държава“ на Балканите е България. В същото време мнозина от тях твърдят, че славянството било измислено от Екатерина Втора, а техният историографски гуру, покойният Пламен Цветков написа една дебела книга, за да „докаже“, че българите не са славяни. Следва го върволица историци-деславянизатори и съчинители на „алтернативни“ неоезически „генеалогии“. С различни нюанси и акценти в спекулативните си построения, всички те образуват историографския „Петрохан“, чиято основна цел е да „българизират“ културата ни, тоест, да наложат остарялото, отдавна преодоляно схващане за нацията  като изначална, естествена, кръвно-родствена общност.

 

2. Кой предаде Левски? 

През  2020 г. бяха публикувани „Нови документи за издирването и  следствието срещу Васил Левски и участниците в Арабаконашкия обир“. Те бяха открити в Османския архив в Истанбул от Виктор Комбов, историк от Национален музей „Васил Левски“. От тях стана ясно, че всички спекулации около поп Кръстьо и други лица за еднолично предателство са били напразни. Реалността се оказа добре позната от историята - всяка държава създава своя агентурна мрежа от добре платени хора,  внедрявани в политико-революционни и криминални организации. В „Уводни думи“ към изданието проф. Пламен Митев пише: „Новите документи поставят обаче и нови и то много сериозни въпроси, които ще породят и нови, вероятно още по-разгорещени дебати около неподозирани и неочаквани досега нишки на възможни предателства, които със сигурност улесняват или поне подготвят залавянето на Левски.“

Както се казва – нищо ново под слънцето: когато някой ти дава „добри пари“, не е трудно да вярваш, че си защитник на мира и реда, на нечия „свобода“ и „териториална цялост“ и каквото там ти продиктуват.

 

А ето го сега и известния документ, от който русофобите изсмукват заключението, че граф Игнатиев е „истинският убиец“ на В Левски.
 
Пера, 18/30 януари 1873.
Господин Канцлер,
Както известява нашият Генерален консул в Русе, въпросът за предполагаемото Софийско съзаклятие е получил задоволително решение. Изпратената от Цариград Следствена комисия е успяла да открие само неколцина злосторници. Тя е приключила своята работа и трябва скоро да се върне тук.

Вътрешното положение в българските области, обаче, остава несигурно. Сред населението се шири дълбоко недоволство, предизвикано от лошото управление. Това състояние на духовете съдържа в зародиш елементите на не един заговор.
Безспорно е, че щастливият изход от Софийската афера се дължи на умереността на Великия везир, който този път изглежда е последвал нашите съвети. Вместо да подпомага играта на Мидхат паша, придавайки на обстоятелствата преувеличено значение, той е препоръчал на Комисията да не надхвърля целта, като тласне разследванията отвъд строго необходимото /поч.от мен – А.К./

Имам чест да съм с най-дълбоко уважение Господин Канцлер, на Ваше Височество, най-смирен и най-покорен слуга Н. Игнатиев“

Текстът сам по себе, като фактологическа информация, е ясен.

1. От руския консул в Русе граф Игнатиев знае, че следствената комисия в София е приключила работата си;

2. Той изразява задоволството си от умереността на великия везир Мехмед Рушди паша, като го противопоставя на Мидхат, който направо беси „злосторниците“ и освен това получава „медийна подкрепа“ от европейската преса, която за всяко действие на българските революционери обвинява  Русия. Тя обвинява даже и румънския министър-председател Йон Братиану, че подстрекава „християнска рая“ към бунтове! 

3. Комисията още не се е върнала в Истанбул, следователно, смъртната присъда на Левски още не е издадена и няма как граф Игнатиев да знае какво мисли султанът по този въпрос.

Но той много добре знае каква е пропагандната стратегия на британците и на техния човек в Османската империя – Мидхат паша. Затова прави всичко възможно да омаловажи казуса. Граф Игнатиев е авторът на руската външна-политическа линия  за ограничаване на разкритията и омаловажаване на българските революционни действия.  След откриването на процеса руските дипломати полагат усилия да предотвратят нови арести. Когато научава, че е отправено искане до румънското правителство за екстрадиране на българските революционери, „граф Игнатиев изпраща секретен доклад (7/19 декември 1872 г.) до руския дипломатически представител в Букурещ да се свърже с Любен Каравелов и да го убеди да напусне Румъния“.  Проф. д-р Андрей Андреев – „Софийският процес 1872-73 г. и дипломацията на Великите сили“
https://fakti.bg/mnenia/654617-sofiiskiat-proces-1872-1873-i-diplomaciata-na-velikite-sili#google_vignette

По-късно, когато научава за подготовката на Старозагорското въстание, по същия канал той предупреждава българските революционери да не захващат с нещо, с което само ще предизвикат клане на собствения им народ, а после ще призовават Русия да го спасява от „въоръжените азиатци, като бесни вълци“. Тук и нататък, цитирам Стефан  Стамболов от в. „Нова България“, януари 1877 г. „Россия се показа като че иска да отстъпи, и да не земне в ръката си ножа за да разсече восточния гордиев възел“ – пише той на 20-ти януари; а на 27-ми настоява, че „Россия не може да се върне назад, защото работата е дошла дотам, отдето отлагането е равнозначно с поражението“. Стефан Стамболов – Публицистика 1875-1895 г. С. 1996 г.

Дипломатите на Великобритания и особено посланикът в Цариград Хенри Елиът, обратно,  насърчават „младотурците“ и Мидхат паша да настояват за мащабно разследване, арести и строги присъди, за да бъде изцяло ликвидирано българското освободително движение. 
/.../
 

• "Бългaрия е толковa достойнa зa увaжение, колкото бездомно куче!" У. Чърчил
•  

ПП: Вижте, лъжедемократи! Вие имате цитати, но и ние имаме цитати...
 

Едно, има неизвестни нам документи, второ, не всеки ще разбере и тълкува правилно наличните документи и трето, намират се и такива, които ще пренебрегнат и даже изопачат документите.

започва работа в т.н. "Освободително движение", Турция е почти европейска държава в областта на полицейското дело. За модел е избрана полицията на Франция, армията е изградена отново и е обучавана по Западен модел, въоръжена с оръжие от всички големи държави - врагове на Русия от времето на т.н. Кримска война. Русия от своя страна има доста опит с т.н. "революционери" от къде ли не, които по природа са националисти - поляци и от т.н. балтийски народи, има си и отдел за тайни операции в Азия, мисля 6 отдел към т.н. "дипломати", където също се занимава с национално -освободителни движения. Заниманието е да ги избива чалмите от Средна Азия, които си надигат рязаните... за отцепване от от Русия, от друга страна си има интереси в Средна Азия за нови земи и нови народи, които да завладее и да си живее като инвазивна империя, която не е от чист вид колониална, т.е. колониите не са на другия край на Света, а са по границата и, както и част от сушата и, т.е. там избират т.н. не задморска колонизация, а Евразийска. На този фон се развива и т.н. "граф", ако си направите труда го изучите, ще разберете, че в Китай е прилагал същия тип "византийска" дипломация, противопоставяйки вътрешно едни на други разни групи от населението - китайци срещу китайци и китайци срещу колонизатори и колонизатори срещу колонизатори в Китай. Та, за този човек, съществуването на национални и освободителни движения е като да има вътрешна революция в бъдещата територия на Русия, каквато България се е възприемала на затворено ниво в елита на Русия. Такова са фактите! Мои роднини през далечната 1920 година пишат цели трудове по темата в Пристънския университет на САЩ, защо и как Русия не успява да ни направи нова Полша, Латвия или Финладния, Армения или Афганистан... Четете, господа, четете, не може да ми изскачате със знания от времето на комунизма, когато се смесваше Русия със СССР и славеха вождове като Сталин. Самият Г. Димитров и В. Коларов имат книжле за руската политика и действия на Балканите.