.

Метафизиката (на гръцки: μετά – „след, отвъд“ и φυσικά – „физика, природа, естествени неща“) е дял от философията, който се занимава с „първичните принципи“ и „съществуването“ [1]. Централен клон на метафизиката е онтологията, която изследва основните категории на съществуващото и как те се отнасят една към друга.

Терминът метафизика понякога се употребява като синоним на философия. Това е заглавие на съчинения на Аристотел, в които той разглежда това, което можем да познаем едва след конкретните природни неща, което е в основата им, следователно е и първото в себе си, поради което се нарича и „първата философия“; от Късната античност и Средновековието – име на съответната философска дисциплина изобщо. В този смисъл метафизиката е основната философска наука, в която трябва да търсим всички философски дисциплини. Тя е науката, която има за задача да изследва съществуващото като такова в качеството му на предмет, както и елементите и фундаменталните условия на всичко съществуващо изобщо, тя представлява големите области и закономерности на действителното и търси трайното и взаимовръзката в променливостта на явленията и проявите.

Метафизиката се използва като литературен похват от английските поети Джон Дън и Т. С. Елиът.

Произход и същност

Въпреки че названието метафизика за пръв път се среща при Аристотел, самият той посочва, че и по-ранни автори са разсъждавали над въпроси от метафизиката. Първият познат според Аристотел е Талес Милетски, чието учение поставяло в основата на всички неща една първопричина, наречена ἀρχή.[2]

Научни въпроси са били отправяни към метафизици в Древна Гърция, но към XVIII в. въпросът Откъде знаете? на скептиците довел до възникването на епистемологията (Откъде знаем?), чиято задача била да допълни метафизиката (Какво знаем?), а това от своя страна дало начало на науката (лат. science, да знам) и научния метод.

/.../

Класификацията на Аристотел

Аристотеловата „Метафизика“ била разделена на три части, които сега се считат за правилните дялове на традиционната западна метафизика.

Това са онтологията, природната теология (натурална) и универсалната наука. Всъщност до XVII в. онтологията не е обособена, защото проблематиката за битието и съществуването принадлежат на метафизиката (като цяло). Постепенно в състава на метафизиката влизали космологията и психологията, а терминът онтология се отделил с настоящия си смисъл, който се свързва с името на Кристиан Волф, последовател на Лайбниц. [4]

/.../ Школи

В историческия процес на развитие на този дял на познанието се очертават основните школи: предсократическата метафизика в Древна Гърция, школата на Сократ и Платон, на Аристотел, тази на схоластиците и средновековните мислители, континенталният рационализъм, британският емпиризъм, школата на Кант, ранната аналитична философия и позитивизма, континенталната философия и късната аналитична философия.
/.../

ПП: Би трябвало да знаете, че марксистко-ленинската идеология не е върхът на философското мислене. Или поне да се съмнянате в нея...

"Би трябвало да знаете, че марксистко–ленинската идеология не е върхът на философското мислене" – Ех, изтресъл си поредната глупост. Има разлика между наука, идеология и практика ... "Или поне да се съмнянате в нея ..." – С това се доближаваш до Маркс, чиито любим девиз е "Подхвърляй всичко на съмнение" ... А що се отнася до Метафизиката, прочети Аристотел, защото «Всички древни гръцки философи са били родени стихийни диалектици и още Аристотел – най–универсалният ум между тях – вече изследвал най–съществените форми на диалектическото мислене. Напротив, новата философия – макар че и в нея диалектиката е имала блестящи представители (например Декарт и Спиноза) – все повече и повече затъвала, особено под влиянието на английската философия, в така наречения метафизически начин на мислене, който почти напълно завладял и французите от XVIII–ти век, поне в техните специално философски трудове. Но извън философията в истинския смисъл на думата те са могли да ни оставят прекрасни образци на диалектиката; ще припомним само за "Племенникът на Рамо" от Дидро и "Разсъждение за произхода на неравенството между хората" от Русо. Тук накратко ще се спрем на същността на двата метода на мислене».

е разумно да изследваш човешките заблуди, които имат подобия в писанат или измислената - легендарна история на маймуната, разумна.
За мен, като "писател - фантаст" е по интересна връзката между мозъка, който "рабити" нормално и цялата тази тежест - от някакви "хитри" варвания на маймуните за изключителност до нормалната и позната от поне 100-тина години шизофрения като заболяване.
На този фон - Калушев, Хитлер, Сталин, Ленин и хиляди знайни и незнайни шизофреници, оставили ярка следа във всички човешки области да "дейстиве" и бездействие са интересни, но напълно класифицируеми в разни групи и раздели. Най-интересни тези с реалната власт, създаващи сътресения в нормалния живот на милиони и на стотици поколения на долу в историята ни.
Обяснения - всякакви, т.е. "философии" на кило, а какво стои зад тези обяснения - измислена наука, която във всеки определен исторически момент се отрича от следващия като незраля, антинаучна и използваща неефективни методи, водещи до мракобесие и непознаване на обективните физически, химически и каквито и да са процеси.
Познаването на развитието на науката, но не това, което идеологиите на 19-20 век са си преписвали като знания, става ясно, че пътят на хората е почти ясен - проба и грешка и колкото повече хора имат свободно време да си го губят за проби и грешки, толкова науката ще върви напред, а от зруга страна ще става по-скъпо и по-трудно ще може сам човек да развива каквото и да е. В това е заложен процесът на регрес и на капиталови разходи, които малко държави или корпорации могат да си позволят.
От този затворен цикъл ще се раждат много философи, които имат един гол... мозък и нищо друго да измислят апартаментни философии, които при следващ тъмен век, могат да станат известни като Талес или Зенон от вход 2, блок 413 и т.н. и т.н.
Надявам се да съм ясен.

Мама му стара, фен съм на фантастиката от как съм се научил да чета. Т.е. вече половин век, първата книга за пораснали, която съм чел е от библиотека "Фантастика", "Сутрин след чая" на Сергей Волф, бил съм 7-8 годишен, когато прочетох тази красива утопия и още помня доста детайли; преди нея пък съм разлиствал и препрочитал комикса "Далечните похитители" и оттогава още над 2 000 книги във всички жанрови разновидности на фантастиката. Участвал съм в набора и предпечатната подготовка на поне 100 и сам съм написал и издал около 30 с научно фантастични елементи. Е, такъв словесен сюргюн като на топ-графомана в блога, който сега разбирам от приказките му, че бил и писател-фантаст, нито съм чел, нито бих успял да дочета. Дали е писател-фантаст е въпрос на дълбоката метафизика, не на съвременната литературна реалност. Колкото до метафизиката: тя е първите язовирни стени на философското мислене, след което вече се оформят останалите философски дялове: онтологията (науката за битието), гносеологията (науката за познанието), етиката (за морала), аксеологията (за човешките ценности), разбира се - всичко това са условности, които се явяват удобство за класификацията на философското познание. Сега...може да не разбрах добре, но метафизиката не може да се противопоставя на Марксизма, защото метафизиката може да се приеме като основен философски дял или обобщение на цялата философия, докато Марксизмът е една философска система. Сравнението между две съвсем различни научни категории е невъзможно.

Ти, жив ли си още?