.
История и съдържание

Именникът е открит през 1861 година от руския учен Андрей Попов при изследването на руски летописи и е публикуван през 1866 година в неговия труд „Обзор хронографов русской редакции“. Тогава са открити три руски преписа на документа: най-ранният от тях – Уваровият, е от края на XV век, а другите два – Погодинов и Московски, са от XVI век. Между трите преписа има някои различия в транскрипцията на имената на владетелите. Текстът на творбата е вмъкнат в книгата „Елински и римски летописец“: между първата част – Четвърта книга на царете, и третата – Хрониката на Георги Амартол, без да бъде отделен от тях. Запазените преписи са преводи на руската версия на църковнославянски език и в тях за българските владетели се използва славянската титла „княз“, с която са наречени Аспарух и петимата му предшественици. Предполага се, че оригиналът на паметника е бил съставен на гръцки език, с вметване на названия на годините изписани на прабългарски език с гръцки букви. Смята се, че летоброенето на прабългарите се е основавало на китайските цикли от по 12 лунни години, всяка от които е носела името на някое животно, например „шегор“ („вол“), „дилом“ („змия“) и т.н.

Не е ясно дали съхраненият текст е запазен в цялост, сравнен с оригинала и дали няма загубени части, както и през колко преписа в течение на времето са преминали достигналите до нас преводи. Изследователите са единодушни, че достигналият до нас текст е препис от старобългарски документ от IX – X век. За самия оригинал мненията обаче се раздвояват, като според повечето, старобългарският документ от X век е превод от оригинал, който е бил съставен на гръцки език през VIII век. Според други изследователи има само една редакция и тя е възникнала на старобългарски – през X век. Изследователите, които приемат тезата, че Именникът на българските ханове възниква през VII – VIII век в оригинал на гръцки език, смятат, че първоначално текстът е бил изсечен върху камък, и че се е състоял от две части, като първата е завършвала със съобщението за петимата князе с остригани глави. Втората част обхващала периода от 680 до 767 г. Преписът от X век според тях е направен въз основа на този каменен надпис.

Оригинал на Уваровия препис  

Авитохолъ житъ лѣт. ҃т. рѡд ему Дуло. а лѣт ему дилѡмъ твирем. Ирникъ. житъ лѣт. ҃ри. рѡд ему Дуло. а лѣт ему дилом тверимь. Гостунъ наместникь сьп два лѣта. рѡд ему. Ерми. а лѣт ему дохсъ. втиремь. Курт: ҃ѯ лѣт дръжа. рѡд ему Дуло. а лѣт ему шегоръ вечемь. Безмеръ ҃г. лѣт. а рѡд сему Дуло. а лѣт ему шегоръ вемь. сii ҃е кнѧз. дръжаше кнѧженпе обону страну Дунаѧ. лѣтъ. ҃ф.҃еі. остриженами главами. И потѡм пріиде на страну Дунаѧ. Исперих кнѧз тожде и доселѣ. Есперих кнѧз. ҃ѯа лѣт. рѡд Дуло. а лѣт ему верени алем. Тервен. ҃ка. лѣто. рѡд ему Дуло. а лѣт ему текучитем. твирем. ҃ки. лѣт. рѡд ему Дуло. а рѡд ему дваншехтем. Севаръ. ҃еі. лѣт. рѡд ему Дуло. а лѣт ему тохалтом. Кормисошь. ҃зі. лѣт. рѡд ему Вокиль. а лѣт ему шегоръ твиремь. Спи же княз измѣни рѡд Дулов. рекше Вихтунь. Винех. ҃з. лѣт. а рѡд ему Ѹкиль. а лѣтъ ему имаше Горалемь. Телець. ҃г. лѣта. рѡд Ѹгаинь. а лѣт ему соморъ. алтемь. И спй иного рад. Ѹморъ. ҃м. днпи. рѡд ему Ѹкиль а ему дилѡм тоутѡм.

Превод на Именника

Дословен превод на Уваровия препис на новобългарски:

• Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем
• Ирник живя 150 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем.
• Гостун, наместникът бидейки, 2 години. Родът му Ерми, а годината му докс твирем.
• Курт 60 години държа. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем.
• Безмер 3 години. А родът на този Дуло, а годината му шегор вечем.

Тези петима князе държаха князуването от другата страна на Дунава 515 години с остригани глави. И след това дойде на страната на Дунава Исперих княз. Същото и досега.

• Исперих княз 61 години. Родът му Дуло, а годината му верени алем.
• Тервел 21 години. Родът му Дуло, а неговата година теку читем.
• ..................................................................твирем
• (неизвестен княз) (Вероятно Кормесий) 28 години. Родът му Дуло, а годината му дван шехтем
• Севар 15 години. Родът му Дуло, а годината му тох алтом.
• Кормисош 17 години. Родът му Вокил, а годината му шегор твирем. Този княз измени рода Дулов, тоест Вихтун.
• Винех 7 години. Родът му Укил, а годината му имен шегор алем.
• Телец 3 години. Родът му Угаин, а годината му сомор алтем. И този заради друг.
• Умор 40 дни. Родът му Укил, а [годината] му дилом тутом.

За всеки владетел е дадена годината на възкачване на престола според прабългарския календар.

В Именника липсват имената на хановете Кормесий, Сабин, Токту и Паган.

/.../

Проблеми на тълкуването на Именника

Именникът съдържа календарни термини на непознат език, вероятно прабългарски. Първият тълкувател на Именника е финландският езиковед Миккола, който приема, че първата част от календарния термин е име на година, а втората – име на месец, като думата за година е изпусната. От текста на непознатия език, предаден с кирилски букви, не може еднозначно да се определят началото и края на отделните части на някои термини заради липсата на крайни ерове в тях. Например Миккола тълкува съчетанието верениалем като вер-ениалем, докато е възможно и тълкуване верени-алем, както би се разчленило според правописното правило в прабългарски. Същото се отнася за съчетанието текучитем твирем. Според Петър Добрев твирем е сбъркано лично име на владетел. Миккола разглежда само теку читем като календарен термин и го разчита като „година на коня – седми месец“ според чувашките думи тиха „жребче“ и чуваш. зиччĕ, каз. жеті, тюрк. *jĕtti „седем“

В полза на хипотезата, че текстът е сбор от каменни надписи, написани на гръцки език около 7 век и преведен на старобългарски език по време на царуването на Симеон I, говори фактът, че в Чаталарския надпис календарният термин „вол“ е записан като σιγορ (а календарната 821 – 2 г. отговаря на годината на вола по китайския календар[4]), което е по-близо до тюркския корен *sпg-, „добитък“ в тур. sığır и др. и позволява да се изтълкува думата шегоръ в Именника. През 8 – 9 век прабългарският звук /ш/ се предава с гръцки букви като СХ (П. Добрев). Миккола също така отбелязва, че понятието *jпlan „змия“ е предадено като диломъ и прави сравнение с това, че началният звук /j/ в лични имена от тюркски произход е записван от византийските хронисти с буквата Δ и това е отразено в Именника.

Отделен проблем е дали думите алтем и алтом означават едно и също число. Според П. Добрев те са различни, докато Миккола и Васил Златарски ги четат като едно и свързват с чувашкото числително ултă, старотюрк. altп „шест“. Двояк начин на записване има и името на Аспарух: веднъж Исперих, а в следващото изречение Есперих.
/.../

ПП: И така – в заглавието използвам "буквалния метод" на Щапаров, който ме пита в кои стари извори пишело за "славяните"...
Ще си позволя да добавя, че в "Именника" не пише нищо за древни български държави. Споменават се вождове на рода Дуло. Явно РОДЪТ е имал особено важно значение...
Освен това в никои други стари исторически източници няма помен за Авитохол и за Ирник. Съвсем невероятно е първият да е живял 300 г., вторият – 150 г. И т.н.
Въпрос с повишена трудност – защо специфичните названия на годините на прабългарски език не са се запазили в старобългарския език? Нали уж българите не са променяли езика си?...

с този на м-е-е-стното население :).

Титлата къназъ, кънезъ, кънязъ, съкращение в именникът кна/кне, не е славянска, а пеласгийска, записана ясно от княз Мортагон като канаси/канеси виги/биги. Имаме също пеласгийски град Коносо/Кносос и цял един народ канеси със столица Канеса/Кенеш, по произход пеласгийци.

tablet TL Za 1, New Minoan NM 1 - KANASI

Не е хубаво също да се съкращават имената на българските кънязе, защото това е чиста измама, като имената са записани в именникът:

Авито-холЪ
Ир-никЪ
Госту-нЪ
Без-мерЪ
Крова-тЪ/Кур-тЪ

Ис-перихъ, Ес-перихъ
Тре-вень/Тре-венъ и т.н.

Докога с мошеническите номера, да се съкращават, замазват имената, на нашите, ако не са Ваши - отци?

Русия иска да бъде „Третият Рим“. За да го постигне, тя трябва да докаже, че е директен наследник на православието и славянската култура. През XIX век руските учени, като А. Попов работят под строгия надзор на имперската цензура.
Ако се докаже, че българите всъщност не са „истински“ славяни, а някакви азиатски чергари с „ханове“, тогава Русия става „чистият“ пазител на славянщината.
Вместо оригинали, днес имаме само „преписи“, в които лесно са могли да бъдат вкарани корекции, промени и добавени странни термини.

А, а аз в утрешния постинг пиша за майсторството на българите–траки. Те споменават ли се в "Именника"?

Напротив, според доста руски учени ние сме славянски народ...
Всички текстове в света, писани преди десети век, са запазени чрез преписи...
Русия е съхранила много старобългарски текстове... А би могла да ги унищожи вместо да ги преиначава...

Явно има общ език! Праисторически
Има и взаимодействие, интеракция, между езиците Налице са заемки, на които трудно може да се установи първоизточникът?
Например обител , обитавам , аз поне, считам за изконно Български думи- от живея до манастир варират значенията, като в последния живеят, обитават го, монасите!
Но на френски абитЕ има същия смисъл? Живея!
Или в староиталианския! Имано- имам Отпаднало е, но е съхранено в Българския като имАне или Имане! Отделно спомагателният глагол имам
Относно буквите! Защо е Исперих някъде, другаде- Есперих
Гласните преливат една в друга, известно на финикийците още Затова ги няма в азбуката им Много често, затова давам само този пример, аз се колебая, О или У е правилното? Въпреки, че работите ми по правопис в началното училище бяха изложени във фоаето му?