Блогът на Марин Тачков :: Покръстването на Киевска Рус и славянобългарското влияние

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Най-четени

1. apollon
2. zaw12929
3. gikotev
4. jivko1128
5. maxilian
6. leonleonovpom2
7. varg1
8. zahariada
9. mt46
10. planinitenabulgaria
11. radostinalassa
12. bogolubie
13. wonder
14. kvg55

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. leonleonovpom2
4. ka4ak
5. mt46
6. wonder
7. iw69
8. mihailts
9. avangardi
10. sekirata

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. mimogarcia
4. djani
5. savaarhimandrit
6. metaloobrabotka
7. panazea
8. dominos
9. deathmetalverses
10. iw69

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.06 22:43 - Покръстването на Киевска Рус и славянобългарското влияние

Автор: mt46 Категория: История

Прочетен: 375 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 20.06 22:47

.
.
.
Официалното покръстване на Киевска Рус става през 988 г. при управлението на княз Владимир I Велики, когато християнството е обявено за държавна религия. Това събитие преобразява културно, политически и духовно източнославянските земи и ги приобщава към европейската християнска цивилизация.

Исторически контекст и причини

Преди 988 г. в Киевска Рус съществуват отделни християнски общности. Първата важна стъпка е направена от княгиня Олга Киевска (бабата на Владимир), която приема християнството в Константинопол около 955 г. Нейният син Светослав обаче остава езичник. Когато Владимир I сяда на престола, той разбира, че разделеният езически пантеон пречи на обединението на държавата. Според летописа „Повест за изминалите години“, князът изпраща пратеници да проучат водещите религии: исляма, юдаизма, католицизма и православието. Изборът пада върху Източното православие, силно повлиян от разказа на пратениците за пищната красота на богослужението в константинополската катедрала „Света София“.

Политическият съюз и покръстването

Решението е ускорено от чисто политически фактори:

Военна помощ: Византийският император Василий II търси помощ от Владимир за потушаване на бунт в империята.
Династичен брак: В замяна на войската си Владимир поставя условие да се ожени за сестрата на императора – Анна Порфирородна.
Условието: Византия се съгласява на този безпрецедентен брак (принцеса от управляващата династия да се омъжи за „варварин“) само при условие, че Владимир се покръсти.

Княз Владимир приема кръщението в град Херсонес (Корсун) на Кримския полуостров, след което се завръща в Киев. През 988 г. той заповядва да бъдат унищожени езическите идоли (включително главният бог Перун) и организира масово покръстване на населението във водите на река Днепър.

Ролята на България (Българският фактор)

В историческата наука, особено в България, се подчертава огромната роля на Първото българско царство в този процес:

Богослужебен език и книжнина: Русите приемат християнството на разбираем за тях език – старобългарския (църковнославянски). Цялата литература, закони, богослужебни книги и преводи, създадени в Охридската и Преславската книжовни школи, са пренесени в Киев.
Духовенство: Според редица исторически хипотези (например на руския учен Михаил Приселков), първите епископи и свещеници в Киевска Рус са изпратени от Охридската българска архиепископия, тъй като по това време Преслав е превзет от Византия.

Последици

Политическа легитимност: Киевска Рус става равноправен партньор на византийския и европейския политически елит.
Културен разцвет: Развиват се писмеността, архитектурата, иконописта и образованието.
Държавно обединение: Християнството изгражда обща идентичност сред различните славянски племена.

/.../

Славянобългарското влияние (често наричано в науката „Първо южнославянско влияние“) е най-важният фактор за бързата и успешна християнизация на Киевска Рус. Без готовия модел, развит в България през IX век, културният възход на Киев е щял да отнеме столетия.

1. Готовият богослужебен език (Старобългарският) Когато Киевска Рус приема християнството от Византия през 988 г., тя не приема гръцкия език за официален в църквата и държавата.

Езикова близост: Русите получават богослужение и литература на старобългарски език (днес наричан в Русия църковнославянски). Тъй като по това време славянските диалекти са много близки, този език е напълно разбираем за източните славяни.
Бърза асимилация: Това спестява на Киев нуждата да превежда Библията и литургичните текстове от гръцки – процес, който на други народи е отнел векове.

2. Преносът на книги („Златният век“ на колела)

След покръстването в Киевска Рус започва масов внос на ръкописи от България. Това съвпада с края на Първото българско царство, което е отслабено от войните с Византия.

Книжовното наследство: В Киев са пренесени всички основни преводи и оригинални творби, създадени в Преславската и Охридската книжовни школи по времето на княз Борис I и цар Симеон Велики.
Автори: Русите се запознават с текстовете на Климент Охридски, Наум Преславски, Константин Преславски, Черноризец Храбър и Йоан Екзар, чиито поучителни слова стават основа на руската проповед.

3. Българското духовенство и просветители

Заедно с книгите в Киев пристигат и хората, които могат да ги четат и преписват.

Мисията на българските духовници: Според водещи исторически хипотези (напр. на акад. Михаил Приселков), първият духовен клир в Киев – епископи, свещеници, диакони и псалти – е съставен предимно от българи. Византия по това време няма капацитет да осигури хиляди славяноговорящи свещеници за огромната територия на Рус.
Първият митрополит: Според някои късни руски летописи и изследвания, първият киевски митрополит Михаил (988–991 г.) е бил с български произход.

4. Въвеждането на кирилицата

Кирилицата, създадена в Първото българско царство
(най-вероятно в Преславската школа), става официална азбука на Киевска Рус.

Държавна администрация: Азбуката бързо излиза от пределите на църквата. Тя започва да се използва за държавни документи, договори и закони (като „Руска правда“).
Битово грамотност: Благодарение на лесната и пригодена за славянаска реч азбука, грамотността се разпространява дори сред обикновените хора. Доказателство за това са хилядите открити „брезови грамоти“ (писма върху брезова кора) в Новгород и други градове.

5. „Трансферът“ на държавно-правен модел

България предава на Киевска Рус не само религия и азбука, но и самата концепция за християнска държава:

Законодателство: Първият руски писмен законски кодекс стъпва изцяло върху византийското право, но пречупено през българския превод на „Закон за съдене на людете“ (първия славянски правен паметник, създаден в България).
Титли и символи: Идеята за владетеля като Божий наместник и титли като „княз“ и по-късно „цар“ са директно заимствани от българския дворцов модел.

/.../

Нагоре