Най-четени
1. apollon
2. zaw12929
3. gikotev
4. jivko1128
5. maxilian
6. leonleonovpom2
7. varg1
8. zahariada
9. mt46
10. planinitenabulgaria
11. radostinalassa
12. bogolubie
13. wonder
14. kvg55
2. zaw12929
3. gikotev
4. jivko1128
5. maxilian
6. leonleonovpom2
7. varg1
8. zahariada
9. mt46
10. planinitenabulgaria
11. radostinalassa
12. bogolubie
13. wonder
14. kvg55
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. leonleonovpom2
4. ka4ak
5. mt46
6. wonder
7. iw69
8. mihailts
9. avangardi
10. sekirata
2. katan
3. leonleonovpom2
4. ka4ak
5. mt46
6. wonder
7. iw69
8. mihailts
9. avangardi
10. sekirata
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. mimogarcia
4. djani
5. savaarhimandrit
6. metaloobrabotka
7. panazea
8. dominos
9. deathmetalverses
10. iw69
2. radostinalassa
3. mimogarcia
4. djani
5. savaarhimandrit
6. metaloobrabotka
7. panazea
8. dominos
9. deathmetalverses
10. iw69
Постинг
06.07 14:00 -
"Здравейте", "Драги", "Довиждане и "Сбогом" в славянските езици
=
=
=
На всички славянски езици съществува официално приветствие (еквивалент на нашето „Здравейте“), както и по-народен вариант, който буквално желае здраве (коренът здрав-). Тъй като в някои западни и южни славянски страни (като Полша, Чехия, Хърватия) в ежедневието по-често се казва „Добър ден“, по-долу са представени директните съответствия на думата „Здравейте“ (или официалните поздрави с корен „здраве/поздрав“), разделени по езикови групи:
1. Южнославянски езици
Във всички славянски езици думите за „драги“ и „уважаеми“ (използвани в обръщения, писма или речи) имат изключително близки корени. Те произлизат от праславянските думи за скъп/ценен (драг) и почит/уважение (вага – тежест, откъдето идва „уважавам“, т.е. придавам тежест на някого). Ето как се пишат в различните славянски езици (във форма за множествено число, подходяща за обръщение към публика или в писмо):
1. Как е „Драги“ (по-топъл, близък и традиционен тон)
"Довиждане" и "Сбогом"
При думите за раздяла славянските езици се разделят на две основни философски групи:
1. Как е „Довиждане“ (До следващата среща)
Всички славянски езици използват предлога „до“ + дума, свързана с виждане, среща или гледане.
В почти всички славянски езици тази дума съдържа корена „Бог“. Изключение правят полският и руският, където по-често се използва фраза с корена за „прошка“ (сбогувам се, като искам прошка).
ПП: Интересни прилики между славянските езици! Трябва да се прави разлика между сравнително и съмнително езикознание, между лингвистика и псевдолингвистика...
М. Тачков и ИИ
=
=
На всички славянски езици съществува официално приветствие (еквивалент на нашето „Здравейте“), както и по-народен вариант, който буквално желае здраве (коренът здрав-). Тъй като в някои западни и южни славянски страни (като Полша, Чехия, Хърватия) в ежедневието по-често се казва „Добър ден“, по-долу са представени директните съответствия на думата „Здравейте“ (или официалните поздрави с корен „здраве/поздрав“), разделени по езикови групи:
1. Южнославянски езици
- 🇧🇬 Български: Здравейте
- 🇲🇰 Македонски: Здраво (използва се универсално за „Здравей/Здравейте“)
- 🇷🇸 Сръбски: Здраво / Поздрав свима (Поздрав на всички)
- 🇭🇷 Хърватски: Zdravo / Pozdrav свима
- 🇧🇦 Бошняшки: Zdravo / Pozdrav
- 🇸🇮 Словенски: Zdravo / Pozdravljeni (официалното „Здравейте“ към група хора)
- 🇷🇺 Руски: Здравствуйте
- 🇺🇦 Украински: Здравствуйте / Вітаю (официален поздрав, буквално: Приветствам)
- 🇧🇾 Беларуски: Здрасце / Вітаю
- 🇨🇿 Чешки: Zdravнm (буквално: Поздравявам – много популярен и вежлив поздрав) / Pozdravuji vбs
- 🇸🇰 Словашки: Zdravнm / Pozdravujem vбs
- 🇵🇱 Полски: Pozdrawiam (буквално: Поздравявам – често се използва в писма/имейли) / Witajcie („Здравейте/Добре дошли“ към група хора)
Във всички славянски езици думите за „драги“ и „уважаеми“ (използвани в обръщения, писма или речи) имат изключително близки корени. Те произлизат от праславянските думи за скъп/ценен (драг) и почит/уважение (вага – тежест, откъдето идва „уважавам“, т.е. придавам тежест на някого). Ето как се пишат в различните славянски езици (във форма за множествено число, подходяща за обръщение към публика или в писмо):
1. Как е „Драги“ (по-топъл, близък и традиционен тон)
- Южнославянски езици:
- 🇧🇬 Български: Драги
- 🇲🇰 Македонски: Драги
- 🇷🇸🇸🇮🇭🇷🇧🇦 Сръбски, Словенски, Хърватски, Бошняшки: Dragi (Драги)
- Източнославянски езици:
- 🇷🇺 Руски: Дорогие
- 🇺🇦 Украински: Дорогі
- 🇧🇾 Беларуски: Дарагія
- Западнославянски езици:
- 🇨🇿 Чешки: Drazн
- 🇸🇰 Словашки: Drahн
- 🇵🇱 Полски: Drodzy
- Южнославянски езици:
- 🇧🇬 Български: Уважаеми
- 🇲🇰 Македонски: Почитувани (буквално: Почитаеми)
- 🇷🇸🇧🇦 Сръбски, Бошняшки: Поштовани
- 🇭🇷 Хърватски: Poštovani
- 🇸🇮 Словенски: Spoštovani
- Източнославянски езици:
- 🇷🇺 Руски: Уважаемые
- 🇺🇦 Украински: Шановні (много красива дума, произлиза от „шана“ – чест, уважение)
- 🇧🇾 Беларуски: Паважаныя
- Западнославянски езици:
- 🇨🇿 Чешки: Vбženн (буквално: Тези, които тежат/имат тежест)
- 🇸🇰 Словашки: Vбženн
- 🇵🇱 Полски: Szanowni (също от корена за „чест/уважение“)
- Чешки: Vбženэ pane / Vбženб panн
- Полски: Szanowny Panie / Szanowna Pani
"Довиждане" и "Сбогом"
При думите за раздяла славянските езици се разделят на две основни философски групи:
- Довиждане – буквално означава „до ново виждане/среща“ (оптимистичен поздрав).
- Сбогом – буквално означава „бъди с Бога“ (използва се за дълга или окончателна раздяла).
1. Как е „Довиждане“ (До следващата среща)
Всички славянски езици използват предлога „до“ + дума, свързана с виждане, среща или гледане.
- Южнославянски езици:
- 🇧🇬 Български: Довиждане
- 🇲🇰 Македонски: Довидување
- 🇷🇸🇭🇷🇧🇦 Сръбски, Хърватски, Бошняшки: Doviđenja (Довиђења)
- 🇸🇮 Словенски: Nasvidenje
- Източнославянски езици:
- 🇷🇺 Руски: До свидания
- 🇺🇦 Украински: До побачення (от „бачити“ – виждам/гледам)
- 🇧🇾 Беларуски: Да пабачэння
- Западнославянски езици:
- 🇨🇿 Чешки: Na shledanou (от „shledat se“ – виждам се отново)
- 🇸🇰 Словашки: Do videnia
- 🇵🇱 Полски: Do widzenia
В почти всички славянски езици тази дума съдържа корена „Бог“. Изключение правят полският и руският, където по-често се използва фраза с корена за „прошка“ (сбогувам се, като искам прошка).
- Южнославянски езици:
- 🇧🇬 Български: Сбогом (С Бога)
- 🇲🇰 Македонски: Збогум
- 🇷🇸🇭🇷🇧🇦 Сръбски, Хърватски, Бошняшки: Zbogom (Збогом)
- 🇸🇮 Словенски: Zbogom
- Източнославянски езици:
- 🇷🇺 Руски: Прощайте (буквално: Прощавайте – казва се при окончателна раздяла) / С Богом (използва се, но по-скоро като благословия за път)
- 🇺🇦 Украински: Прощавайте / З Богом
- 🇧🇾 Беларуски: Прощавайте / З Богам
- Западнославянски езици:
- 🇨🇿 Чешки: Sbohem
- 🇸🇰 Словашки: Sbohom
- 🇵🇱 Полски: Żegnaj (буквално: Желая ти да си жив/здрав) / Z Bogiem (използва се по-рядко, в религиозен контекст)
ПП: Интересни прилики между славянските езици! Трябва да се прави разлика между сравнително и съмнително езикознание, между лингвистика и псевдолингвистика...
М. Тачков и ИИ
Вълнообразно
Ангажиране на трайно безработните
За етимологията, чрез математиката
Пълзящата ислямизация на Полша и плахите...
За етимологията, чрез математиката
Пълзящата ислямизация на Полша и плахите...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Блогрол
1. М. Тачков - Български песни /стихосбирка/
2. М. Тачков - Ако бях премиер
3. Стойнев
4. Блог. бг - правила
5. Публикации - сп. "Пламък"
6. Плагиатска "стихосбирка"
7. "Добри да бъдем"
8. Най-хубавата
9. Молитва
10. Меджик
11. Да се завърнеш... Редактиране...
12. За държавата, цените, политиците и бюрократите
13. Всеки стих е път към Теб
14. Западният либерализъм е по-разрушителен от комунизма
15. Контрол чрез глада. Монсанто
16. Да бъдем максимално живи
17. М. Тачков - "Светлей, Училище"
18. М. Тачков - Светоглед
19. М. Тачков - Аз обвинявам
20. 29. Противоречия в автохтонната теория
21. Славянизация
2. М. Тачков - Ако бях премиер
3. Стойнев
4. Блог. бг - правила
5. Публикации - сп. "Пламък"
6. Плагиатска "стихосбирка"
7. "Добри да бъдем"
8. Най-хубавата
9. Молитва
10. Меджик
11. Да се завърнеш... Редактиране...
12. За държавата, цените, политиците и бюрократите
13. Всеки стих е път към Теб
14. Западният либерализъм е по-разрушителен от комунизма
15. Контрол чрез глада. Монсанто
16. Да бъдем максимално живи
17. М. Тачков - "Светлей, Училище"
18. М. Тачков - Светоглед
19. М. Тачков - Аз обвинявам
20. 29. Противоречия в автохтонната теория
21. Славянизация

