Ето как казват „благодаря“ различните славянски народи и каква е логиката зад думите им:
1. Немското влияние (Западнославянски и някои източнославянски)
В тези езици думата произлиза от старогерманската дума dankōn / denken (от която днес в немския идва Danke, а в английския – Thank you). През X век, покрай християнските мисии, чехите заемат тази дума, добавят ѝ славянско окончание и я превръщат в глагол. От чешкия тя преминава в полския, а по-късно от полския – в украинския и беларуския: 

• 🇨🇿 Чешки: Děkuji (Дякуи) / Dнky
• 🇸🇰 Словашки: Ďakujem (Дякуем)
• 🇵🇱 Полски: Dziękuję (Дженкуйе)
• 🇺🇦 Украински: Дякую (Дякую)
• 🇧🇾 Беларуски: Дзякуй (Дзякуй) 

2. Поетичните калки от гръцки (Български и руски)
Българският и руският език използват съвсем различна логика. Те са създали думите си чрез „калкиране“ (буквален превод) на гръцката дума εὐχαριστώ (евхаристо – което буквално означава „дарявам добро / благо“). Двата корена – благо и даря – са славянски, но самата сглобка е направена, за да съответства на гръцкия модел:

• 🇧🇬 Български: Благодаря (Дарявам благо/добро)
• 🇷🇺 Руски: Спасибо (Това всъщност е съкращение от старото славянско словосъчетание „Спаси Бог“ – пожелание Бог да спаси човека заради добрината му)

3. Традиционното „Благодаря“ чрез „Хвала“ (Повечето южнославянски)
Тези страни са запазили автентичния праславянски начин за благодарност, който е свързан с отдаването на хвала / похвала на някого за стореното добро:

• 🇷🇸 Сръбски: Хвала
• 🇭🇷 Хърватски: Hvala
• 🇧🇦 Бошняшки: Hvala
• 🇸🇮 Словенски: Hvala
• 🇲🇰 Македонски: Фала

  1. Как славяните казват „Моля“?

Тук славянският свят отново се разделя според това дали думата изразява смирение (молба) или действие (заповядайте).

Групата на „Молбата“ (Български, руски, украински)
Тези езици използват праславянския корен за отправяне на молба. Когато казваме „моля“, ние буквално казваме „моля се за това“ или показваме смирение.

• 🇧🇬 Български: Моля
• 🇷🇺 Руски: Пожалуйста (произлиза от старата дума „пожаловать“ – дарявам, оказвам милост/чест)
• 🇺🇦 Украински: Будь ласка (буквално: „Бъди така любезен/милостив“)

Групата на „Заповядайте“ (Чешки, полски, сръбски)
В тези езици думата за „моля“ (в отговор на „благодаря“) всъщност означава „заповядайте“ или „моля, вземете“.

• 🇨🇿 Чешки: Prosнm (произлиза от глагола prosit – прося/моля, подобно на нашето „прося“, но се ползва ежедневно за „моля“ и „заповядайте“)
• 🇵🇱 Полски: Proszę (същата логика като в чешкия)
• 🇷🇸🇭🇷 Сръбски, Хърватски: Молим / Изволите („Изволите“ е точното съответствие на „заповядайте“)

2. Как славяните казват „Любов“?

Думата за любов е изключително интересна, защото показва как славяните са разграничавали дълбокото чувство от страстта и харесването. В праславянския език е имало два основни корена: люб- (обичам) и кох- (желая/грижа се).

Южните и Източните славяни (Коренът „Люб“)
Българският, руският и сръбският са верни на класическия корен. Интересното е, че в българския език глаголът „любя“ днес звучи по-скоро поетично или архаично, като сме го заменили с „обичам“ (което първоначално е означавало „обгръщам/вземам в обятията си“).

• 🇧🇬 Български: Любов / Обич
• 🇷🇺 Руски: Любовь (глагол: любить)
• 🇷🇸🇭🇷 Сръбски, Хърватски: Ljubav (Любав)

Западните славяни (Коренът „Кох“ и „Ласка“)
Чехите, поляците и словаците са поели по съвсем друг път. Те използват различни думи за чувството „любов“ и за самото действие „обичам“:

• 🇨🇿 Чешки:
  • Съществителното е Lбska (Любов) – за българина това звучи като „ласка“ (милувка), но за чехите това е най-висшето чувство.
  • Глаголът обаче е Milovat (Обичам) – буквално: „милвам“ или „смятам за мил“. Ако чех ви каже „Miluji tě“, това означава „Обичам те“.
• 🇵🇱 Полски:
  • Съществителното е Miłość (Милост/Любов).
  • Глаголът е Kochać (Обичам) – произлиза от старославянски корен, който означава „докосвам нежно“, „грижа се“ или „желая“. Ако поляк ви каже „Kocham cię“, това е тяхното „Обичам те“.

/.../

И т.н. Бихме могли да продължим с безброй славянски думи, но по-важното е да не забравяме, че българският народ е част от най-голямото в Европа семейство на славянските народи!...

Няма "македонски" език- има мангедонски,в който към 70-те процента Български думи са добавени насила 20% сръбски и 10% западноевропейски,за да го раздалечат от нашия! А "немската" дума пак е Българска от времето на Атила.понеже ДАНКЕ означава ДАНЪК Е (ДАНЪК Ю)= Данък за теб т.е.- Длъжник съм ти! Същото означава и английската: ТЕНКЮ= ДАНЪК Ю (Данък тебе)! "Славяните" са измислени в 1532 г. от Винко Привоевич и натрапени на Европа след Кримската война,а в България биват утвърдени от панславиския агент Иречек в 1886 г.!

"Праславянския" език е хипотетичен,т.е. фантазно разработен през ХХ век а преди това НИКОГА не е съществувал,понеже до средата на 19 век в Европа не е имало и "славяни"!

"Глаголът обаче е Milovat (Обичам) – буквално: „милвам“ или „смятам за мил“. Ако чех ви каже „Miluji tě“, това означава „Обичам те“."

Дано чех да не ми го казва щото веднага ще го разнеса навсякъде, че е обратен травестит!

с монголската тенке (в руски деньги), тоест пари :):):).
В български тенекия, ламарина, тенеке.

"Славянски" народи НЯМА- имало е Словенски но вече отдавна няма,понеже в разглежданите региони те са изчезнали съвършено след 10 век! Последни словени днес в Азия са китайците и индусите така,както днешните руснаци, американци, испанци, евреи, гърци и французи са Хуни,но въобще не го осъзнават!

Смешно,нали??!!.... Смешно,но вярно!!!

Немската дума "Данке" произлиза от праиндоевропейския корен *tong- (мисля, възнамерявам, памет). Първоначално коренът е означавал „мисъл“ или „чувство“. Впоследствие значението му се трансформира в „добра мисъл / добро намерение“, което води до концепцията „благоприятно разположение“ и накрая – до изразяване на признателност.Любопитен факт е, че глаголът denken (мисля) и съществителното Gedanke (мисъл) в съвременния немски език са преки родствени думи на danken. Всички те водят началото си от едно и също семантично ядро – „да имам някого в ума си (с добри намерения)“.
Славяните – "измислени"?! – Това е едно от най-големите псевдоисторически безумия! Няма никаква логика да са "измислени"!...

Праславянският език е част от индоевропейското езиково семейство и се отделя като самостоятелен клон хилядолетия преди новата ера.

Развива се в продължение на векове, преди да се разпадне на отделни славянски езикови групи около VI–VII век сл. Хр.
Характеризира се със специфични закони, като например законът за отворените срички (всяка сричка завършва на гласна) и законът за слоговата синхармония.
Основните фонологични промени и индоевропейската му основа са подробно описани в специализирани трудове по Сравнителна граматика на славянските езици.

Праславянският език е говорен в прародината на славяните, намираща се според полския славист Тадеуш Лер-Сплавински в земите между Одра и Висла, според руския славист Федот Петрович Филин (1908 – 1982) – в териториите между среден Днепър и западен Буг, на юг от Припят и на север от крайчерноморските степи, а според проф. Иван Леков – на широка територия от Днепър до Висла, с динамични граници, слаба диалектна диференциация и двупосочни миграции.

В съвременнта наука е общоприето становището, че оформянето на славяните като отделен етнос е маркирано от появата на т.нар. Лужишка култура в началото на 13 век пр.н.е. на територията между Висла и Одра в днешна Полша.

Всичко това са съвременни съчинения,събрани за легитимиране на измислените (окончателно!) в 1722 г. "славяни"- смесица оът истини и лъжи,на която е предаден наукообразен вид. Истината е друга: до 568 г. реални сведения са Склави, Словени, Славони или "славяни" няма! Първите Склави пристигат в Европа към 565 г. заедно с аварите,бягайки от тюркското нашествие но те не са "славяни". Словени е имало в България и само в нея още от зората на времето,но те са Хора на Словото а не на славата,и си служат само с устно слово при изповядване на езическата си религия. Затова след приемане на християнството всички Словени постепенно изчезват- точно защото не са етническа категория,а строго религиозна! В 1532 г. Прибойевич (вероятно с Български корен от село Прибой) измисля Славените като калка на Словените,а в 1601 г. Орбини го преписва "творчески" и измисля Славоните. Русия в 1722 г. също преписва "творчески" книгата на Орбини,и едва тогава за пръв път на бял свят се пръкват "славяните". На руските управници обаче им били нужни поне 3 поколения (около 70 години) за да осъзнаят,че новоизмисленото "славянство" ще върши работа на имперската им политика- затова то става официална доктрина на Руската империя около 90 год.преди освобождението на България!

Паисий е писал за него наистина,но той се предоверил на Орбини от когото е черпел сведения и освен това е свързвал "славяните" с Готите,което обаче панславизмът не приема за достоверно сиреч- той не зачита Паисий и приема от неговата ИСТОРИЯ само част от заглавието и на практика НИЩО ДРУГО!

Хроника Славорум (на латински: Chronica Slavorum) е документ, написан през втората половина на XII век от августинския духовник Хелмолд фон Бозов (също Бозау).

Документът описва експанзията на германските племена на изток и християнизирането на западните северни славяни в територията на съвременните Източен Холщайн, Мекленбург, Померания, Бранденбург и Скандинавия. Бозов дава детайлирано описание на вярванията, културата и обществото на славяните, които живеят източно от река Елба.

Фон Бозов пише, че южната стране на Балтийско море се обитава от славяните, като най-източно са русите, до тях са поланите, на север прусите, на юг бохемите, моравците или каринтиците и сорабите.

В първата глава се обръща особено внимание на особените добродетели на прусите, най-развитото славянско племе. Босов причислява прусите към славяните, макар днешната наука да ги смята за германско племе. Централен фокус на хрониката са събития, които се случват в земите от град Кил през Мекленбург и Рюген до Шчечин в Померания, в които основни актъори са славянските племена вагри, рани и поморани.

Хроника Славорум е продължена в началото на 13 век от Арнолд фон Любек (виж: Арнолди Хроника Славорум), а през 14 век е преведена на висок немски от Ернст, фон Кирхберг.