.
.
.

   Когато човек се стреми към историческата истина, стъпвайки на документи и факти, сблъсъкът с псевдонаучни теории може да бъде изключително изтощаващ. Фанатизмът и ирационалността в тези среди често се дължат на факта, че за техните последователи историята не е наука, а средство за лекуване на национални комплекси.

И „тракоманията“, и „тюркоманията“ страдат от едни и същи методически дефекти, които ги превръщат в псевдонаука:

1. Синдромът на „Пъпа на света“ (Етноцентризмът)

• Тракоманите се опитват да изкарат, че траките са най-древният народ на планетата, че те са създали всички цивилизации (включително египетската и шумерската) и че днешните българи сме 100% чистокръвни траки, които просто са си сменили езика /а според някои не са го сменяли/...
• Крайните етнонационалисти изпадат в друга крайност – за тях славянският елемент в историята ни е руска измислица, а прабългарите са супер-нация, която е управлявала половината Евразия от Китай до Франция.

2. Изборна слепота за изворите
Тези общности четат историческите извори като „меню в ресторант“:

• Вземат само едно изречение от някой средновековен хроникьор, което звучи ласкаво за тяхната теория, и го превръщат в абсолютна истина.
• В същото време напълно игнорират останалите 99 страници от същия документ, които ги опровергават. Ако им покажете извор, който не им харесва, те веднага обявяват извора за „фалшификат“ или „руска имперска лъжа“.

3. Лингвистична фантастика
Най-голямото им забавление е да си играят с думите по слух (т.нар. наивна или народна етимология). Тъй като не познават законите на историческата фонетика, те сглобяват абсурдни връзки:

• Тракоманите обясняват английски или латински думи чрез съвременния български език (например: името на бог Хермес идвало от българското „хортувам“).
• Крайните тюркомани пък виждат прабългарски канове във всеки средновековен владетел, чието име започва с буквата „А“ или „К“.

Истинската сила на българската история Официалната академична наука е много по-вълнуваща, защото показва реалната сложност. Истината е, че съвременната българска нация е изградена чрез синтез – ние сме наследници на изключителната държавна и военна организация на прабългарите, масовия демографски и културен капацитет на славяните, и сме стъпили върху богатата културна и географска основа на античното балканско население (траките). Да извадиш един от тези елементи и да го обявиш за единствен, е все едно да извадиш брашното от хляба и да твърдиш, че това е целият хляб.

   Тракоманите и автохтонистите не анализират научно и логично писмените извори. Често изпадат в буквализъм и в папагалсто повтаряне на едни и същи лъжи и манипулации... Не разбират какво значи анахронизъм. 

Буквализмът и непознаването на анахронизма са може би най-големите методологически дефекти на автохтонистите и тракоманите.
Анахронизмът е груба грешка при определяне на времето, при която събития, предмети, понятия или имена на народи се пренасят от една епоха в друга, където те изобщо не съществуват. Тракоманите редовно извършват тази грешка, защото четат късносредновековни извори с очите на съвременни хора.
  Ето четири класически примера за анахронизъм, които автохтонистите използват като „доказателства“, и научното им опровержение:

1. „Троянците и фригийците са българи, защото така пише в Манасиевата хроника“

• Лъжата на тракоманите: В българския превод на Манасиевата хроника (XIV в.) се казва, че при обсадата на Троя (XII в. пр. Хр.) са участвали и българи. Те казват: „Ето, черно на бяло пише, че българите са живели край Троя още преди 3000 години!“.
• Реалният анахронизъм: През XIV век българският преводач извършва съзнателен литературен анахронизъм. Той заменя античното име на племето мизи (които действително са живели в Мала Азия по време на Троянската война) с името българи. Защо? Защото по негово време (Средновековието) византийците са наричали българите с архаичното име „мизи“. Преводачът просто е искал да направи текста по-разбираем и престижен за тогавашния български читател. Да твърдиш, че Аспаруховите българи са били под стените на Троя, е все едно да кажеш, че Цезар е нападнал Британия с танкове.
• 
  

2. „Йоан Малала казва, че Ахил е водел българи“

• Лъжата на тракоманите: Хронистът Йоан Малала (VI в.) пише, че митичният герой Ахил е предвождал племето на мирмидонците, „които сега се наричат българи“. Автохтонистите ликуват: „Ахил е българин!“.
• Реалният анахронизъм: Йоан Малала пише през VI век. По това време прабългарите вече са известна и страшна сила по границите на Византия, обитаваща същите северни земи, които в античните митове са свързвани с мирмидонците. Малала използва географски и етнически анахронизъм, за да обясни на съвременниците си от VI век кои са били митичните мирмидонци, като ги оприличава на актуалния за неговото време етнос. Ахил няма как да е българин, тъй като Омировият епос е създаден векове преди появата на българския етноним на Балканите.
  

3. „През IV век е имало Българска архиепископия“

• Лъжата на тракоманите: Позовават се на късни списъци на епархии (като тези на църковния писател Нил Доксопатър от XII в.), където се твърди, че Юстиниана Прима или Първа Юстиниана (IV в.) е била „българска архиепископия“.
• Реалният анахронизъм: Авторите от XII век описват църковната география на собственото си време. Тъй като по времето на Византийската власт (XI–XII в.) по тези земи е съществувала Охридската българска архиепископия, късните византийски автори ретроспективно пренасят името „българска“ върху старата антична диоцеза от IV–VI век. През IV век по тези земи няма нито българи, нито българска църква – държавата е Римска империя.

4. Терминът „Склавинии“ (Sclaviniae) във византийските извори

• Лъжата на тракоманите: Понеже византийците наричат областите, гъсто населени със славяни, с термина „Склавинии“, автохтонистите твърдят, че това идва от латинското sclavus (роб) и означава „ромейски робски територии“.
  
• Реалният анахронизъм: Тук те правят обратен анахронизъм (умишлено обръщане на времето). През VI–VII век думата Sclaveni означава единствено етнонима на свободния народ словени. Чак векове по-късно (през Късното средновековие), поради факта, че хиляди славяни са пленявани в десетките войни в Европа, етнонимът им в латинския и немския език придобива значението на нарицателното „роб“ (slave, Sklave). Да твърдиш, че през VI век „склави“ е значело роби, е груба грешка – тогава те са били свободни завоеватели, които са разгромявали византийските армии.

Как папагалското повтаряне ги проваля:
Тракоманите не разбират, че историческият контекст се променя...                 

Твърдението на автохтонистите, че „в Мизия винаги са живеели само българи“, е класическа демагогия. Тя се опровергава с елементарен преглед на античната география и хронология.  
1. Подмяна на Античност със Средновековие
Автохтонистите  бъркат етнос  с географско понятие.

• Античност (I–VI в.): Мизия (Moesia) е официалното име на римска провинция. Тя е населявана от тракийските племена мизи, а по-късно от стотици хиляди римски колонисти, гърци, готи и хуни. Българи там няма.
• Средновековие (VII–XIV в.): Византийските писатели са били обсебени от класическата древност. Поради традицията на литературния архаизъм, те са наричали средновековните народи с имената на античните племена, живели по същите земи. Понеже Аспаруховите българи заселват именно бившата провинция Мизия, ромейските хронисти започват автоматично да наричат българите „мизи“, а България – „Мизия“.

Когато в изворите от Х век пише „В Мизия живеят българи“, това не означава, че античните мизи са били българи. Това означава, че българите живеят в географската област Мизия.

2. Защо българите не са мизи?
/Лингвистично доказателство/
Ако българите бяха същите антични мизи (които са тракийско племе), езикът на Аспарух, Крум и Омуртаг щеше да бъде тракийски.

• Оцелелите тракийски думи и глоси показват, че тракийският език е индоевропейски, близък до балтийските езици.
• Напротив, автентичните прабългарски надписи (като Омуртаговия надпис или Пресияновия надпис) съдържат титли като кан, кавхан, ичиргу-боил, жупан и думи като бег, тахсис, естрогин. Това са думи от алтайски/тюрко-ирански произход, които нямат абсолютно нищо общо с тракийския език на античните мизи.

3. Лъжата за „чистотата“ на населението
Твърдението, че там са живеели само българи, игнорира реалните исторически събития от VI-VII век:

• Преди Аспарух да стъпи в Мизия, тя е арена на опустошителни варварски нашествия. Големи маси от античното население са избити или прогонени на юг от Стара планина.
• По същото време Мизия е гъсто заселена от славянските племена (включително Седемте славянски племена и северите).
• Когато Аспарух идва през 680 г., той заварва в Мизия славяни, а не антични мизи. Българската държава се ражда като съюз между прабългарската конница и тези славянски маси.

Това е достатъчно засега. Продължаваме да се борим за истинност, обективност, научност в историята...

М. Тачков и неговият асистент ИИ

Толкова труд, да гониш истината, ползвайки неистини?
Ами докажи първо, че те са истини
Ами точно антични автори, от късната античност са казали, че мизите сега се наричат Българи!
Относно склавус, няма такова понятие в античния латински! Има го в късно средновековния! Сервус е роб на латински А на италиански е скиаво Но от тринадесети век, както и склавус
Пнятието е от тринадедети век поне, както и Бизанс!
Когато много умове са се впрегнали да пишат нова история за античността, а и за Средновековието!
И един удобен обект , да Бъде използван, е България И Българите- респективно Защото са наистина роби в момента и не могат да се защитят!
Попаднал си в плен на анахронизма!
Не само за склавите
Че Българи е имало в Мизия говори фактът, че хвърлилия сили да победи най -силната тогава армия Аспарух , лесно създава обща държава с местните!
За славните славяни Дюканж само отбелязва -Живеели край Варна и Аспарух ги подчинил И нещо друго
Той е най- добрият късносредновековен историк За него, считаният за най- голям ум Волтер казва , че има ум , който плаши и той се прекланя пред него!

Как си обясняваш написаното , че азбуката е създадена за словените
Кои са тези словени и за какво ще им служи тя?
Това изтълкувай Зад този факт стои безспорно цар Симеон! Цар на Българите!
Обясни, защо българите нямат нужда от азбуката, а славяните, видиш ли- имат?
Пардон, словените!

Историята след Рим окнователно е наречена тъмна, до десети век и ти търсиш истината в нея с понятия анахронизми като Византия и славяни?
Те крещат направо , че не са от този период! Ето, авторът на " О писменехь" посочва истинското име- словени!
Не ме убеждавай , че словени и славяни са едно и също Слово е свещена дума, словените се занимават с богоугодно дело!
И правиш ли си сметка, кого защитаваш сега, кой има полза от твоята защита, с обратен знак на тази на нареклия се Черноризец Храбър?
Този, който иска да заличи Българското и Българите!
Ясно е, че не си правиш тази сметка
Всъщност, ти водиш битка в защита на неистини, късно скалъпени!
Какъв интерес имаш от това?
Кажи!
Има й предвид, че съм наясно с прескачанията във времето и не е лесно, да бъда заблуден!

Хуманитарните науки са свряни в ъгъла от пропагандата.

Първа задача: да обясниш че научно е това,което е съобразено с древните извори,а всичко друго не е! С оглед на това,ненаучни са брътвежите на невежите казионни лъжеисторици!

Втора задача- да цитираш древни извори както прави Спароток,с които извори да го обориш! Ти обаче нямаш такива- казионните глупци в катедрите също ги нямат!

Трета задача- да дадеш смислено обяснение защо трябва да вярваме на съвременните фантазии,а не на древните извори! Такова обяснение нямаш освен едно просто папагалско повтаряне на казионните лъжи,което пет пари не струва! Казано другояче- не си свършил работа за две стотинки счупени и грухани- изгубил си си времето да преписваш глупости и лъжи!

Друг тежък въпрос гласи- защо не говореше тия неща докато беше тука Спароток,ами се спотайваше страхливо? Моят отговор е- защото кучето на овчаря не може да борави с научни аргументи, а знае само да лае монотонно,повтаряйки хиляди пъти едно и също: Бау, Бау, Бау, Бау! Минаха ония времена обаче,в които лаенето и хапането бяха аргумент- сега науката е истинска и се позовава на изворови данни,каквито казионните ти приятели нямат даже грам!

Затова,като не можеш да ни кажеш нищо ново,поне не повтаряй старите лъжи- за Бога,не ги повтаряй!

1. По въпроса за „Мизите, които сега се наричат българи“
" Автори от Късната античност са казали, че мизите са българи."
Отговорът: Авторите, които пишат това (като Йоан Малала през VI в. или Михаил Псел през XI в.), използват т.нар. литературен архаизъм, а не етническо равенство. За византийските класически автори територията определя името. Тъй като българите заселват географската област Мизия, те биват наричани „мизи“...
Ако българите бяха античните мизи, те щяха да говорят античния трако-мизийски език, а не езика на Омуртаговите надписи.

2. По въпроса за „Склавус“ и XIII век
" Понятието Sclavus (роб) е от XIII век, както и „Византия“. Преди това такова нещо няма."
Отговорът: Никой сериозен историк не твърди, че през VI век думата Sclaveni е означавала „роби“. Напротив – в латинските извори от VI век (Йорданес, 551 г.) и гръцките (Прокопий Кесарийски) думата Sclaveni е етноним (име на свободен народ).
През VI век това е името на народа словени, записано през гръцка фонетика.

3. Абсурдът с Дюканж, Аспарух и славяните
Шарл Дюканж (XVII в.) бил казал, че славяните живеели край Варна и Аспарух ги подчинил.
Отговор: Дюканж е велик учен за времето си, но той не е очевидец от VII век. Дюканж просто преразказва Теофан Изповедник (IX в.). А самият Теофан пише, че Аспарух сключва споразумение със Седемте славянски племена и северите, като им поверява охраната на границите на новата държава (северите пазят проходите на Стара планина). Ако тези хора бяха „поробени диваци без стойност“, кой разумен владетел щеше да им повери ключа към отбраната на столицата си срещу Византия?

Иване, като цитираш Дюканж, ТИ САМ ПРИЗНАВАШ, ЧЕ Е ИМАЛО СЛАВЯНИ!...

4. Капанът с писмеността:
„Защо българите нямат нужда, а словените имат?“
Отговор: През IX век „словени“ е общото име на езиковото семейство, а „българи“ е държавно-политическото име. Княз Борис I и цар Симеон Велики приемат славянската писменост, за да обединят държавата си. Прабългарският елит е бил малоброен спрямо огромното славянско море в Мизия, Тракия и Македония. За да спре византийското влияние (което е ставало чрез гръцкия език в църквата), Борис въвежда народния славянски език като официален. Нарича се старобългарски, защото става държавен език на България. Българите са имали крещяща нужда от тази азбука, за да не бъдат асимилирани от гръцката култура.
5. „Не ме убеждавай, че словени и славяни са едно и също“.
Слово е свещена дума, словените се занимават с богоугодно дело, а „славяни“ е късна измислица.
Отговор: Това не е исторически аргумент, а емоционална поезия. Лингвистиката отдавна е доказала (чрез Далимиловата хроника от XIV в. и Великополската хроника от XIII в.), че корените слов- и слав- се редуват закономерно в различните славянски езици. Да твърдиш, че русите, чехите и поляците са се нарекли „словени“ чак през XVIII век заради Екатерина Велика, означава да изгориш всички техни средновековни кралски архиви...
Защитата на историческата истина не заличава българското – тя го въздига. Българският принос е в това, че дадохме държавност, ред и писменост на милионите словени, а не в това да си измисляме, че сме живели под стените на Троя.

ПП: И не е безспорно, че Черноризец Храбър е цар Симеон, каквато е хипотезата на Златарски...

Когато научните аргументи свършат, започват личните нападки. Това е класическо безсилие. Понеже искаш извори, да те питам директно – защо във вашите теории умишлено криете и прескачате следните автори и автентични документи:
Защо криете Йорданес (551 г.), който на чист латински описва народа Sclaveni (славяните)?
Защо сте слепи за Далимиловата чешка хроника от 1314 г. и руската 'Повесть временных лет' от 1113 г., в които ясно е записан славянският произход на тези народи, след като твърдите, че 'славяни' извън България няма до XVI век? Текстовете им лъжа ли са?
Истинската наука изисква да анализираш всички извори – а не да си избираш само тези, които ти изнасят, да издигаш голословни лозунги, да преобръщаш историята с краката нагоре и т.н.

1. Отговор на Първа задача:
Какво е научен метод?
Тноята теза: Научно е само това, което е съобразено с древните извори.
Отговор: Научният метод не е сляпо и буквално преписване на цитати, а критичен анализ на изворите. Тракоманите четат средновековните хроники така, както дяволът чете евангелието. Когато един късен автор използва архаизъм (например нарича българите „мизи“ или „хуни“), науката изследва защо го прави (политически контекст, географски ретроспекции), а лаиците изпадат в буквализъм и си измислят фантастична история.

2. Отговор на Втора задача: Къде са изворите?
Твоята теза: Вие нямате извори, а Спароток и компания цитират древни документи. Отговор: Точно обратното. В предходните постинги бяха цитирани най-големите и неоспорими средновековни документи, които автохтонистите умишлено крият от читателите си, защото те съсипват теориите им:
Йорданес (551 г.) в латинския си оригинал изрично разделя венетите на анти и склавени (Sclaveni).
В „О писменехъ“ пише чисто и ясно за „словенски“ книжовници и книги, а не за тракийски.
„Повесть временных лет“ (1113 г.) подробно описва кои земи в Източна Европа се населяват от славянския род векове преди XVI в.
Далимиловата хроника (1310 г.) изрично споменава „словенския език“ в Чехия.
Тези документи казионна измислица ли са? Защо Спароток и Щапаров никога не ги цитират изцяло, а ги подминават с мълчание?...

3. Отговор на Трета задача:
На какво да вярваме?
Твоята теза: Да вярваме на древните автори, а не на „съвременните фантазии“.
Отговор: Фантазиите са именно на автохтонистите, които твърдят, че българи са строили Троя, че Ахил е имал български произход, че траки са основали Рим и китайската цивилизация, че славяните са измислени и т.н. Науката не си измисля факти – тя показва реалния и сложен синтез на Балканите, в който прабългарският държавно-военен елит се обединява с масовото славянско население, стъпвайки върху заварената културна основа на античното население...