.
.
.
Във вметките (глосите) към среднобългарския превод на Манасиевата хроника (XIV век) се разказва как „блъгарский княз Муртаг“ (хан Омуртаг) излиза, разбива и побеждава бунтовника Тома Славянина, който се опитва да отнеме царството на византийския император Михаил II. [1]

Исторически контекст в хрониката

• Събитието: Военният сблъсък между българския владетел и бунтовника Тома Славянина през 821–822 година.
• Причината: Княз Муртаг помага на император Михаил II, тъй като двамата имат договор за мир и „голяма обич“.
• Титлата: В българския текст владетелят е назован с традиционната славянска титла „княз“, а не с гръцката или тюркската форма.
• Миниатюрата: Към този разказ в ръкописа има и уникална илюстрация, която показва победата на българската войска. [1, 2]

    Твърдението на псевдоисторици, че оригиналната древнобългарска титла е „княз“, е класическа спекулация, която смесва езикови епохи и исторически контекст. В съвременната българска псевдоистория (често наричана „автохтонизъм“) се развива тезата, че прабългарите са древно балканско или тракийско население, а титлите „хан“ или „кан“ са измислица на чужди учени. [ 1, 2] Защо това твърдение е научно несъстоятелно:

1. Анахронизъм (Смесване на епохите)

• Манасиевата хроника е преведена в България през XIV век (1335–1345 г.) по поръчка на цар Иван Александър.
• Средновековният преводач използва езика, терминологията и понятията на своето собствено време.
• През XIV век за среднобългарския книжовник е напълно естествено да нарече Омуртаг, Крум или Аспарух с титлата „княз“, тъй като това е общоприетата славянска дума за владетел по това време. Той не е разполагал с архивни познания по прабългарски език. [1, 2, 3, 4, 5, 6]

2. Етимология на думата „княз“

• Думата „княз“ (старобълг. къненѕь) е добре проучена в лингвистиката. [1, 2]
• Тя е праславянска заемка от германски произход и произлиза от прагерманското *kuningaz (което днес е king на английски и Kцnig на немски). [1, 2]
• Славяните приемат тази дума в езика си векове преди създаването на Дунавска България чрез контактите си с германските племена (готи, франки) в Централна и Източна Европа.

3. Автентичните каменни надписи

• Псевдоисториците умишлено пренебрегват оригиналните каменни надписи от IX век, изсечени по времето на самите ханове.
• На Омуртаговата колона и в Маламировите надписи титлата е изписана на гръцки език като KANAΣYBIΓI (Канасубиги).
• Коренът КАНАС / КАН е доказано неславянски и няма нищо общо с германската заемка „княз“. Първият български владетел, който официално приема славяно-християнската титла „княз“, е Борис I след покръстването през 864 г. [1, 2, 3, 4, 5, 6, 7]

Псевдоисториците се опитват лингвистично да „нагласят“ титлата КАНАС (от Канасубиги) , за да заличат тюркския, иранския или централноазиатския компонент в произхода на прабългарите. Това е метод, който пренебрегва законите на езикознанието и реалната археология. [1, 2]

    В официалната си дипломатическа кореспонденция и държавен протокол Византия е наричала българските владетели с точно определени  термини, които отразяват византийската концепция за световния ред. Тъй като Източната римска империя е смятала себе си за единствен законен наследник на Рим и за глава на християнската общност, тя много внимателно е дозирала титлите, които признава на чуждите владетели.  Официалното назоваване на българските монарси преминава през три основни етапа:

1. Езически период (VII – средата на IX век): „Архонт на България“
Във византийския държавен протокол (описан подробно в трактатите на император Константин VII Багренородни) езическите български ханове са наричани: [1]

• Архонт (ἄρχων): Това е официалният дипломатически термин, който означава „владетел“ или „господар“. С него Константинопол признава реалната им власт над дадена територия, но ги поставя по-ниско в дипломатическата йерархия от императора. На писмата до българския владетел се е поставял печат с надпис: „До архонта на България“. [1, 2]
• Ексузиаст (ἐξουσιαστής): Понякога в хрониките се използва и този термин, който се превежда като „държител на властта“ (самостоятелен управник). [1]
• Рикс (ῥήξ): Среща се по-рядко в повествователни текстове и произлиза от латинското rex (крал). За византийците обаче тази титла е „варварска“ и няма висок държавен статус. [1]

2. След покръстването (864 г.): „Духовен син“ и „Архонт от Бога“
С приемането на християнството от княз Борис I, дипломатическият език се променя радикално и се въвежда т.нар. „Семейство на кралете и народите“. [1]

• „Възлюбен син“: Византийският император започва да нарича българския владетел свой духовен син (πνευματικός υἱός). Това е огромен дипломатически успех за България, защото я поставя на второ място в символичната световна йерархия, веднага след императора (който е „бащата“). [1]
• Архонт от Бога (ὁ ἐκ Θεού ἄρχων): В официалните писма до Симеон I (преди той да се обяви за цар) обръщението е изключително тържествено: „До от Бога поставения архонт на българите“. [1]

3. Златният век и Втората българска държава: „Василевс“ (Цар)
Най-големият прецедент в историята на византийската дипломация се случва, когато империята е принудена да признае най-висшата титла на български монарх.

• Василевс на българите (βασιλεύς τῶν Βουλγάρων): През 927 г., при сключването на дълбокия мирен договор между император Петър I и Роман I Лакапин, Византия официално признава титлата „василевс“ (император/цар) за българския владетел. До този момент в представите на ромеите е можело да съществува само един-единствен василевс в света — този в Константинопол. [1]
• Разликата в детайлите: За да запазят престижа си, византийците наричат своя монарх „Василевс на ромеите“, а българския — „Василевс на българите“. По този начин те признават България за равна империя, но ограничават властта на българския цар само до неговия собствен народ.
• Тази практика се подновява и през Втората българска държава (XIII-XIV в.), когато владетели като Иван Асен II и Иван Александър се подписват и биват признавани в писмата като „василевси“. [1]

      За да се докаже научно, че титлата „княз“ е изконно и характерно славянска (преди да бъде заимствана от съседни неславянски народи), съвременната историческа и езиковедска наука се опира на три фундаментални групи доказателства: лингвистични (езикови), сравнително-исторически и писмени.   Ето конкретните научни факти:
1. Езикови доказателства: Праславянският произход Думата „княз“ присъства във всички славянски езикови групи (южни, западни и източни). Това доказва, че тя е навлязла в употреба още в прародината на славяните, преди те да се разселят из Европа:

• Южнославянски: княз (български, сръбски), knjaz (словенски).
• Западнославянски: książę (полски), knнže (чешки), knieža (словашки).
• Източнославянски: князь (руски, украински, беларуски).

Всички тези форми произлизат от една и съща реконструкция на праславянската дума *kъnędzь. Тя е заимствана от прагерманската дума *kuningaz (родоначалник, вожд на племе) в периода III – V век сл. Хр. поради тесните контакти между славяни и германски племена (главно готи) в Източна Европа. По законите на славянската фонетика (т.нар. трета палатализация), звукът „г“ пред мека гласна преминава в „з“ (kuning- → кънънг- → кънъдз- → княз).

2. Исторически доказателства от неславянски източници
Когато чуждите хронисти (византийски, франкски и арабски) описват славянските племена извън България, те редовно свидетелстват, че техните вождове се наричат именно „князе“:

• Западните славяни (Великоморавия и Чехия): Франкските летописи (напр. Фулдските анали) описват владетелите на Великоморавия Ростислав и Святополк през IX век. На латински те са наречени dux, но в местните славянски извори от епохата (Житията на Кирил и Методий) титлата им е записана като князь.
• Източните славяни (Киевска Рус): Още преди официалното покръстване на Русия, византийските договори с Игор I и Олег (X век) използват гръцката титла архонт, която в руските летописи (Повест временних лет) съответства точно на князь (напр. „князь Игор“).
• Арабските географи: Арабски пътешественици от IX-X век (като Ибн Руста и ал-Масуди) пишат, че върховният владетел на славяните се нарича „кназ“ (qnāz).

3. Писмени доказателства от старобългарските паметници
Най-ранните славянски книги (от IX, X и XI век), писани на глаголица и кирилица, използват думата „княз“ като стандартен превод за монарх:

• Преводът на Библията: Когато Кирил и Методий превеждат Светото писание, те превеждат гръцката дума архонт (владетел/управник) и хемон (управител) със славянската дума князь.
• Автентичните български надписи: В Чергубиля Ичергу боилия Мостич надписа от X век (Прислав) изрично е изсечено на камък, че Мостич е служил на „Симеона князя и на Петра князя“. Това е пряко доказателство, че след Симеон титлата вече е официална и славянска в самата България.

Ако „княз“ беше оригинална прабългарска титла, тя щеше да се среща в каменните надписи на Крум, Омуртаг или Маламир. Там обаче стои титлата Канасубиги. Едва когато държавата се славянизира и християнизира при Борис-Михаил (864 г.), той официално изоставя езическата титла и приема славянската княз, за да се приравни с останалите християнски владетели в Европа и да обедини прабългари и славяни под един общ, понятен за мнозинството термин.  

Анализ на други прабългарски титли /кавхан, колобър.../, които изчезват или се променят след княз Борис и доказват, че славянското взема надмощие над прабългарското...

    Замяната на старата прабългарска административна и религиозна терминология със славянска е един от най-категоричните процеси, доказващи езиковата и културна асимилация на прабългарите. Процесът започва интензивно при княз Борис I (след покръстването през 864 г.) и завършва окончателно при неговите наследници Симеон Велики и Петър I.  

Ето детайлен анализ на ключовите прабългарски титли, съдбата им и как тяхното изчезване доказва институционалното надмощие на славянския елемент:
1. Военно-административни титли

• Кавхан (Капхан)
  • Същност: Вторият човек в държавата след владетеля. Той е главнокомандващ на войските, сърегент и първи дипломат (напр. кавхан Исбул при Маламир и Пресиан).
  • Промяна и изчезване: Титлата се запазва за известно време след покръстването поради огромната си тежест. Борис I изпраща „кавхан Петър“ на дипломатически мисии в Рим и Константинопол. Постепенно обаче функциите на кавхана биват заменени от византийско-славянския модел. До времето на Самуил (края на X в.) титлата все още се среща (кавхан Дометиан), но вече губи изконния си прабългарски контекст и изчезва, заменена от славянската дума „войвода“ или византийското „дука“ / „стратег“.
• Ичергу боила (Чъргубиля)
  • Същност: Третият по сила висш сановник, управител на вътрешната област (столицата) и командир на столичния гарнизон.
  • Промяна и изчезване: Най-яркото доказателство за езиковия прелом е Надписът на чъргубиля Мостич (X век). В него титлата все още съществува, но самият надпис е написан на чист старобългарски (славянски) език с кирилица, а самият Мостич накрая става черноризец (монах). Това показва, че титлата е механично остатъчна, а носителят ѝ вече мисли и пише на славянски. Впоследствие функцията се поема от славянската титла „наместник“ или „кефалия“ (от гръцки).
• Боила и Багаин
  • Същност: Двете основни военно-аристократични съсловия при прабългарите (болярите-висша аристокрация и багаините – по-нисш офицерски състав).
  • Промяна и изчезване: Това е класически пример за езикова трансформация. Думата „боила“ бива фонетично и морфологично асимилирана в славянския език и се превръща в добре известната дума „болярин“ / „боляр“ (със славянско окончание за множествено число -ари). Титлата „багаин“ изчезва напълно, заменена от славянските думи „челник“, „стотник“ или „войн“.

2. Религиозни титли

• Колобър (Багатур колобър)
  • Същност: Жреческа титла, обозначаваща прабългарските шамани или духовни лица, които извършват езическите ритуали, гадания и жертвоприношения към Тангра...
  • Промяна и изчезване: Тази титла претърпява пълна и насилствена ликвидация веднага след 864 г. Тъй като християнството въвежда коренно различна църковна йерархия, колобрите губят всякаква функция. Онези от тях, които отказват да се покръстят, са избити по време на потушаването на антихристиянския бунт на 52-та боляри от Борис I. Титлата е заменена изцяло от християнските (преведени на славянски) понятия „презвитер“ (свещеник), „епископ“ и „поп“.

3. Титли за провинциално управление

• Таркан (Боритаркан, Жупан таркан)
  • Същност: Военни управители на погранични или вътрешни области (напр. областта около Пловдив или Белград).
  • Промяна и изчезване: Изчезват паралелно с административната реформа на Симеон и Петър. Прабългарската титла „таркан“ е изместена от славянската дума „владетел“ (на област) или „княз“ (със значение на местен управител, подчинен на царя). Сродната дума „жупан“ се запазва по-дълго при сърбите и хърватите, но в България е изместена от славянското „старейшина“.

Защо това доказва славянското надмощие?

1. Загуба на езиковото гнездо: Една титла живее, докато езикът, който я е родил, е жив. Изчезването на специфичната прабългарска терминология показва, че прабългарският език е спрял да се говори в държавната администрация.
2. Писмената реформа от Преславския събор (893 г.): Обявяването на старобългарския (славянския) за официален държавен и църковен език нанася съкрушителен удар по старата номенклатура. Новите закони (като „Закон съдний людем“) се пишат на славянски и използват славянски правни термини.
3. Демографски натиск: Прабългарският елит е бил по-малоброен от славянското население. Когато Борис I избива по-голямата част от старата прабългарска консервативна аристокрация, той попълва местата им с нови хора, лоялни към християнството, много от които са със славянски произход. Новата аристокрация вече няма нужда от титли като „колобър“ или „таркан“.

Унищожаването на прабългарския елит от Борис I (избиването на 52-та бунтовни болярски рода) не се дължи на етнически предпочитания, а на чисто политически прагматизъм и държавническа далновидност. [ 1] Радикалното решение на Борис I да заложи на славянския елемент и да потисне прабългарския се обяснява чрез няколко ключови исторически фактора:

1. Демографската реалност: Преразпределение на силите През IX век територията на България се разширява огромно на юг и югозапад (към Тракия и Македония). Тези области са гъсто населени със славяни, много от които вече са били християнизирани под влияние на Византия. Прабългарите, макар и заемащи ръководните постове, са били демографско малцинство спрямо огромната славянска маса. Борис I разбира, че за да запази стабилността на тази огромна империя, той трябва да я обедини под един закон, една вяра и един език. [1, 2, 3, 4]

2. Политическото оцеляване на държавата До покръстването България е възприемана от останалия свят като „варварска“ държава. Борис I си дава сметка, че без християнството страната ще остане в международна изолация.

• Прабългарската езическа религия е тясно свързана с култа към Тангра и родовата памет на прабългарските кланове (Дуло, Ерми, Вокил и др.).
• Като отхвърля езичеството, Борис автоматично отнема идеологическата база на старата прабългарска аристокрация, която редовно е правила преврати и е сменяла хановете през VIII век.

3. Ликвидиране на вътрешната опозиция (Бунтът на 52-та рода) Когато през 865 г. избухва антихристиянският бунт, негови инициатори са именно прабългарските боляри от десетте области на държавата. Тяхната цел не е просто защита на старите богове, а защита на техните родови привилегии и власт, които новата християнска централизация застрашава.
Наказвайки ги жестоко, Борис I не унищожава прабългарите като етнос, а ликвидира консервативния политически елит, който е пречка пред модернизацията на държавата. [1]

4. Славянският език като щит срещу Византия
Първоначално (между 864 и 893 г.) богослужението и администрацията в България се водят на гръцки език, тъй като духовенството е византийско. Това крие огромен риск от културна асимилация (погърчване) на страната.
Когато през 886 г. в България пристигат учениците на Кирил и Методий, Борис I прозира гениалния изход: въвеждането на славянския език като официален (на Преславския събор през 893 г.) спира византийското влияние. Тъй като езикът е славянски, прабългарският компонент постепенно се разтваря в него и така се ражда единната българска народност. [1, 2, 3, 4]

Заключение

   Борис I действа не като славянин срещу прабългари, а като абсолютен монарх и стратег. Той жертва старата родова традиция на предците си, за да изгради централизирана, християнска и езиково хомогенна европейска империя. [1, 2]                 Прабългарските родове, които остават лоялни на княз Борис I по време на антихристиянския бунт през 865 г. и последвалите реформи, не просто оцеляват, а се превръщат в гръбнака на новата християнска аристокрация. Борис I избива само 52 болярски рода, които са вдигнали открито оръжие срещу него. Останалата част от прабългарския елит запазва позициите си, но преминава през дълбока културна и социална трансформация.
    Лоялните родове изоставят езическите си прабългарски имена и започват да кръщават децата си с християнски (гръцки, латински) или славянски имена (Петър, Йоан, Симеон, Владимир). Титлата им „боила“ се трансформира в славянското „болярин“. Те запазват икономическата си мощ и поземлените си владения, но вече с легитимност, дадена им от християнския владетел, а не от старите родови традиции.
   До средата на X век (управлението на цар Петър I) делението на „прабългари“ и „славяни“ в изворите изчезва напълно. Всички поданици на държавата вече се наричат просто българи, споделят една вяра и говорят един език. Лоялният прабългарски елит не е унищожен физически, а се „разтваря“ в славянското демографско мнозинство, като му предава своето държавно име /политоним, а не етноним/ – българи.

М. Тачков и неговият асистент ИИ

ПП: Ако ще спорите, използайте научни термини и аргументи, а не лични нападки и чукундурски голословия!...

А за днешните езикови промени някой води ли статистика?

Изсмуканата от пръстите на Рогатия "славянизация" е толкова вярна колкото твърдението,че си циганизиран от злоба и затова будалкаш хората с тези лъжи,а не защото си профан. Но дали да се учудвам? На такива измами сано профани се връзват, а останалите мислят с главите си- не с тъпото на мотиката която имитираш,когато си препил с водка и мастика!

Затова е добре и тук да те запитам- в кой древен извор прочете,че в България е имало циганизация (пардон- "слабянизация")??? Не ми ли покажеш конкретния извор- значи не си нищо различно от профанизиран преписвач но ако ми покажеш- може да подискутираме! То "славяни" няма,ти за слабянизация говориш- не се ли срамуваш, когато тиражираш тези арогантни лъжи???

Просто нямам време да оборвам всички глупости и лъжи,които бълваш като гьобелсов пропагандатор след заплата и не защото не мога,а защото не се очертава да ти дойде акъла след като няма механизъм,по който да те различа от злостен скопско-белградски македонист с дънер вместо глава! Ако това ти е целта- нямам намерение да си харча времето заради фундаменталните ти заблуди: задачата да се образоваш е лично твоя и аз не съм длъжен да ти отварям очите ни да ти свиря по гайдата всеки път,когато си прекарал с водката!

Който се интересува от ИСТИНАТА обаче,нека чете в блога ми- там ще я намери,а ти продължавай да наблягаш на чашката и мен не ме замесвай,понеже ми писна да се занимавам с глупащини и да слизам до твоето ниво!

В оригиналния ръкопис няма никакъв "славянин"- тази дума е измислена през ХХ век от хора като теб!

Относно твоя цитат "Писмената реформа от Преславския събор (893 г.): Обявяването на старобългарския (славянския) за официален държавен и църковен език нанася съкрушителен удар по старата номенклатура. Новите закони (като „Закон съдний людем“) се пишат на славянски и използват славянски правни термини."

В кой древен извор прочете,че Българите са сменили езика си със "славянски" или обичаш да действаш по принципа "магаре от прекор не умира"???

за голям цар от Византия пада Първата (друг път първа) българска държава.
Това е най-големият предател на българския род в средновековната ни история! Ако не бяха куманите, отивахме на кино!

Ето какво пише Мурад Аджи:
" Така за шепа злато и няколко мили думи гърците яхнали България, съседка на Византия. Вместо някогашния каганат Дещ-и-Кипчак, който се простирал от Кавказ до Балканите, скоро останало парче земя – днешна България, която граничи със себе си, но пък била християнска страна. Вярно е, че приживе и след смъртта на Симеон българите неведнъж са вземали оръжие, върху тях тежал поробващият съюз с Византия, но земята вече била разорана: византийците, като признали българите, проникнали в живота им и свободно управлявали душите им.

Всичко започнало, разбира се, по-рано, през 852 г., когато властта в страната била в ръцете на някой си хан Богорис (Богур), бащата на Симеон. Тюрк, разбира се. Как се озовал на трона ли? Това е много мрачна история, този род нямал нищо общо с царската династия. Зад него стояли гърците, които знаели, че златните стрели винаги поразяват целта и те не жалели златото. В разгара на борбата за власт Богорис (сега известен като княз Борис), по указание на гърците, провел реформа на българското общество, изравнявайки правата на всички свои поданици. Той отхвърлил съсловното делене. Робите и свободните хора станали равни...

Определено няма по-добър начин да се унищожи страната. Свободата, равенството, братството винаги са трагедия, която дава само илюзията за свобода, равенство, братство. В реалния живот това никога не е така.

Алтай учи: "Народът ще се разори, ако богатите и бедните станат равни." Гърците, с ръцете на Богорис, удряли в самото сърце на народа. "Демократизацията" на тюркския каганат го лишила от националната му идентичност. Само по този начин гърците биха могли да проникнат в чужда страна - когато всички са равни и всички са еднакво обезправени. Народните традиции, оказва се, запазват здравето на обществото. Или го убиват.

Съсловното разделение било защитата на народа.

Естествено, булгарите отговарили на гръцките реформи с бунт, но Богорис стоял подготвен, намерил подкрепа от онези, които изобщо нямали права в обществото и които се възползвали от тези реформи. Вчерашните роби. И бунтът заглъхнал. Но народът се отвърнал от владетеля, който взел страната на земеделските работници, гордите булгари били смазани от несправедливостта, която се стоварила върху тях... Животът им взел нов обрат.

Бившата аристокрация, която не разбирала езика и действията на "българите", била първата, която се почувствала нежелана в страната, тя се противопоставила на дивия им морал. Тогава владетелят обезглавил аристокрацията: петдесет и две благороднически фамилии загубили мъжете си за една нощ. И Богорис нямал повече конкуренти, той станал владетел, тиранин. С ръцете на робите предателят извършил държавна измяна и му провървяло.

Това дори не бил преврат, платен от гърците, а завземане на страната с идеологическо оръжие – словото. И с подкуп, разбира се."

И още: " Славизмът започва с роби от различни цветове на кожата... Удивително е, че съвременните български историци гордо отбелязват: "... През IX-X век робството в България е рядко явление... по това време броят на робите във Византия е значителен". Съжалявам, дори не е неискрено. Или откровено лицемерие, или пълно невежество.

Къде са изчезнали българските роби за една нощ? Тези, които норманите са водели с години?

Те станали "народът" – първите славяни на България. За да се утвърди във властта и да скъса с тюркския свят, хан Богорис наложил християнството на своите поданици през 864-865 г., кръщението давало на роба свобода... и нов собственик. Въпреки че не е известно как е ставало кръщението, кой го е извършвал. Всичко, което се знае, е обявяването на Българската църква и премахването на робството. И, разбира се, легендите, които придадоха на този факт розови цветове, без тях празникът щеше да изглежда сив и жалък.

Богорис искал не славяните или християнството, а Църквата, духовна институция, подчинена на него. Няма значение каква - гръцка, латинска, арианска ориентация. Според законите на тюрките духовният институт давал каганска автономия в Дещ-и-Кипчак и титлата "цар".

Оказва се, че суетата, а не вярата, е движела булгарския хан. Всички разбирали това и го подигравали колкото си могат. Защото с титлата "цар" Богорис получавал статут, равен на този на императора, което гърците, разбира се, не можели да позволят. Те знаели, че каганът ще стане цар, когато архиепископът го помаже на трона. Затова архиепископ не бил назначен в Българската църква. Не бързали.

При кръщението булгарите получили гръцки имена, за да може миналото им да бъде забравено възможно най-скоро. Може да звучи спорно, но вървял логичният завършек на Великото преселение на народите. Водите на алтайската река навлизали в землището на България, подхранвайки корените на зараждащата се там славянска култура. На етническото поле на Европа се появил народ – българите. И една нова държава – България. Още един фрагмент от Дещ-и-Кипчак... Абсолютно същото се случило по-късно в Сърбия, Чехия, Полша, Украйна и там смениха имената на тюрките и ги нарекоха славяни. Това била равносметката от християнизацията, това била същността на цялата политическа акция.

Колко акуратен е Н. М. Карамзин. Предпазливо, привидно утвърждавайки официалната гледна точка за историята на българите, той я опровергава в собствените си бележки, поемайки рискове, за да не убие истината. "Българите са наричани с различни имена във византийската история, противно на Нестор, мнозина са ги смятали за славяни... Но българите са говорели на собствения си език. Най-древните им собствени имена съвсем не са славянски, но са подобни на тези на турските, както и обичаите им".

Знаейки какво се крие зад тези думи, е трудно да се добави нещо към тях.

Самият Богорис станал Михаил, в чест на византийския император Михаил III, но това не му донесло много полза. Политиката на хана стигнала до застой: българската църква съществувала, но без архиепископ, сякаш не съществува... Предателството на гърците било, че християнска България се освобождавала от Дещ-и-Кипчак. Но според 28-мото правило на Халкидонския събор тя се превръщала в провинция на Гръцката църква с всички произтичащи от това последици. А в колонията царят, както знаете, е излишен."

Изкуственият интелект не е аргумент. Може да е полезен при фактологията, но връзката между тях си е работа само на учения. Но правилно обучението на блоговите кратунковци и чукундури трябва да започне от IV–ти клас.

Затова смекчавам тона,но не ме ядосвай друг път. Напиши стихове срещу македонизма и веднага ще сложа блога ти в "любими"- с теб се знаем от години и не е хубаво да спорим!

Здравей, Марине!
Това, което си систематизирал по темата (заедно с твоя асистент:), е точно и ясно. То е знанието, което всички сме придобивали повече или по-малко в различните образователни степени. Нещо като равенството 1+1=2, което никой не оспорва все още, надявам се :). Само че нещата се променят, когато излезем от сферата на обикновената аритметика и стандартната десетична бройна система. В други системи, семантики, множества, алгоритми, логически структури 1+1 може да бъде и 0, и 1, и дори 10.
Важни са сферата, целта и приложението. Въпрос на прочит. Нали знаеш какъв герой беше някога в очите ни Андрешко - а той се оказа селски шмекер и закононарушител. Обратно - Бай Ганьо беше реабилитиран като фактор в откриването на нови пазари на запад, тъй необходими на младата ни държава. Да, стигаме до онова уж низвергнато "какво искал да каже авторът'.
Та какво точно иска да ни каже в своя Надпис чъргубиля(т) Мостич? :))) Мисля, че новото време предявява права за нови прочити. Аз затова не обичам историята - всеки нов победител я прекроява по свой начин.
Съжалявам за нотката несериозност, извинявай - но като прочетох с какво настървение се хапят няколко от най-добрите ми приятели в блога, реших и аз да се включа. Нали ме упрекваш, че не съм била активна:) Ето възможност - хем и да изляза от тясната специалност, да се пробвам в пенкелерството:)
Много ми харесват лингвистичните доказателства в изложението ти - връщат ме в едни чудесни, академични времена:) Поздравления!
Поздрави, Марине!

2. shtaparov - Изсмуканата от пръстите на Рогатия "славянизация"
03:52
Изсмуканата от пръстите на Рогатия "славянизация" е толкова вярна колкото твърдението,че си циганизиран от злоба и затова будалкаш хората с тези лъжи,а не защото си профан. Но дали да се учудвам? На такива измами сано профани се връзват, а останалите мислят с главите си- не с тъпото на мотиката която имитираш,когато си препил с водка и мастика!
цитирай
Изтрий
3. shtaparov - Затова е добре и тук да те запитам- в ...
04:16
Затова е добре и тук да те запитам- в кой древен извор прочете,че в България е имало циганизация (пардон- "слабянизация")??? Не ми ли покажеш конкретния извор- значи не си нищо различно от профанизиран преписвач но ако ми покажеш- може да подискутираме! То "славяни" няма,ти за слабянизация говориш- не се ли срамуваш, когато тиражираш тези арогантни лъжи???
цитирай
Изтрий
4. shtaparov - Губиш ми времето с тези глупости!
04:33
Просто нямам време да оборвам всички глупости и лъжи,които бълваш като гьобелсов пропагандатор след заплата и не защото не мога,а защото не се очертава да ти дойде акъла след като няма механизъм,по който да те различа от злостен скопско-белградски македонист с дънер вместо глава! Ако това ти е целта- нямам намерение да си харча времето заради фундаменталните ти заблуди: задачата да се образоваш е лично твоя и аз не съм длъжен да ти отварям очите ни да ти свиря по гайдата всеки път,когато си прекарал с водката!

Който се интересува от ИСТИНАТА обаче,нека чете в блога ми- там ще я намери,а ти продължавай да наблягаш на чашката и мен не ме замесвай,понеже ми писна да се занимавам с глупащини и да слизам до твоето ниво!
цитирай
Изтрий
5. shtaparov - Относно лъжата за Тома "славянина"
04:36
В оригиналния ръкопис няма никакъв "славянин"- тази дума е измислена през ХХ век от хора като теб!
цитирай
Изтрий
6. shtaparov - Поредния съкрушителен удар по лъжливата балка на "славяните":
04:42
Относно твоя цитат "Писмената реформа от Преславския събор (893 г.): Обявяването на старобългарския (славянския) за официален държавен и църковен език нанася съкрушителен удар по старата номенклатура. Новите закони (като „Закон съдний людем“) се пишат на славянски и използват славянски правни термини."

В кой древен извор прочете,че Българите са сменили езика си със "славянски" или обичаш да действаш по принципа "магаре от прекор не умира"???

ИИ използва знанията на естествения интелект, трудовете на видни учени...

Доста ме изненада отношението ти! Спароток беше по-умерен, бяхме като приятели и някога приемах безкритично писанията му...
И ти не ме ядосвай! Явно имаме различни позиции. Аз представям позицията на официалната Наука... Но е лошо да се караме заради разликите в убежденията си!...
Македонизмът не ме вълнува, чужд ми е, не съм имал сблъсък с него...

Аз не съм съгласен с "новия прочит" на гениалния разказ "Андрешко". По политически причини го премахнаха от учебниците и на негово място цъфна "Ангелинка"... :)
"Бай Ганьо" – вари го, печи го – не може да бъде "реабилитиран"... :)
Политиката не бива да изопачава историята, литературата...
Поздрави и на теб!

Човеко няма нищо общо с българите, ти го караш да пише за сръбските говеда на Тито.

На последния въпрос не ми отговори, а увърта като квартална шундра, ти си тръгнал да му обясняваш, че никъде в историческите извори няма такова жАвотно като славяни!

Този е пълен профан, служещ си с лъжите на златарчетата. Какви отговори очакваш, освен скимтене и квичене от неграмотни исторически жалки мошеници? На този калъф пак ще му припомня, какво пишат историците на латински - Sclavos sive Getas hoc enim nomine antiquitus appellati sunt, сиреч - склави или гети с това име са познати в античността (древността). Този каква поема от 100 поста ще напише, няма никакво значение. Няма как да вярвам на блогърски профан, а на изтъкнатият историк, от който разбирам, че SCL-av-igi са същия морски народ SKL (секели) Биги (Виги), същите гетули от Гетулия.

Абсолютни дребни измамници, които не могат да защитят, глупостите, които са написали.