.
.
.
Най-известните славянски ученици и последователи на светите братя Кирил и Методий са:

• Климент Охридски: Създава Първата българска книжовна школа в областта Кутмичевица (Охридско). Обучава хиляди ученици и свещеници.
• Наум Преславски: Участва в дейността на Преславската книжовна школа. По-късно основава манастир край Охрид.
• Горазд: Избран е от Методий за негов приемник на моравския църковен престол. Преживява гонения и затвор.
• Ангеларий: Пристига в България заедно с Климент и Наум, но умира скоро след посрещането му в Плиска.
• Сава: Активен участник в моравската мисия и преводаческата работа на светите братя.

Освен петте най-известни имена от Седмочислениците, Кирил и Методий обучават около 200 ученици във Великоморавия и Панония. Съдбата на по-голямата част от тях е трагична, но някои успяват да развият мащабна книжовна дейност в България. [1, 2, 3, 4] Други известни ученици

• Константин Преславски: Един от най-талантливите преки ученици на Методий. Той не е включен в Седмочислениците, тъй като не е официално канонизиран за светец. След гоненията идва в България и става водеща фигура в Преславската книжовна школа, като по-късно е ръкоположен за епископ. [1, 2]
• Черноризец Храбър: Според много историци това е псевдоним на друг ученик (или на самия цар Симеон I). Автор е на знаменития трактат „За буквите“, защитаващ славянската писменост.

Съдбата на останалите 200 ученици След смъртта на Методий през 885 г., противниците на славянската литургия (водени от епископ Вихинг) предприемат масови репресии: [1, 2]

• Продадени в робство във Венеция: Около 200 по-млади ученици и дякони са оковани, отведени и продадени на робските пазари във Венеция на еврейски търговци. [1, 2]
• Откупени от Византия: Служител (емисар) на византийския император Василий I Македонец забелязва славянските книжовници, откупува ги от пазара и ги отвежда в Константинопол – според „Първо пространно житие на Свети Наум“ (написано на славянски език през X век от анонимен ученик на Климент и Наум)... Там те са освободени, а по-късно част от тях са изпратени в България, за да се присъединят към Преславската школа. [1]
• Хвърлени в затвора и прогонени: По-възрастните и високопоставени ученици са измъчвани в тъмници, след което са прогонени голи извън пределите на Великоморавия. Някои умират от студ и глад по пътищата, а други успяват да достигнат река Дунав и да потърсят убежище в българските крепости (като Белград)...

 Защо учениците на Кирил и Методий са славяни

1. Защо са прогонени от Моравия? Немските епископи във Великоморавия (като Вихинг) преследват учениците именно защото проповядват на славянски език и сменят латинското богослужение със славянско. Ако учениците бяха елино-византийски или други пратеници, немците нямаше да ги съдят за въвеждане на „варварски славянски език“ в църквата.
2. Какъв език  заварват в България?   Когато Климент и Наум пристигат в Плиска, те започват да пишат, да превеждат книги. Книгите от тази епоха (края на IX и X в.) са запазени — това е езикът на Охридската и Преславската школи. Всеки езиковед в света знае, че този език е южнославянски по своята граматика и структура. Климент не е преводач на „митичен“ език, а на живия славянски говор, който българското население разбира.
3. Етнически състав: В житията изрично се споменава, че Кирил и Методий са събрали ученици от местното население в Моравия и Панония (т.е. западни славяни), а самите те произхождат от Солун, където според житието на Методий „всички солунчани чисто приказват по славянски“.

Защо учениците не отиват например в Нитра, а бягат в България?

• Нитра НЕ е спасение, а център на гоненията: Нитра е второто по важност княжество във Великоморавия. Негов управител и епископ по това време е именно Вихинг – най-големият враг на славянската писменост, водач на немската църковна фракция и личен душманин на св. Методий. Да избягаш в Нитра през 885 г. е било равносилно на това да влезеш право в леговището на звяра.
• Политическият преврат на княз Святополк: Предишният великоморавски княз Ростислав (който кани Кирил и Методий) е свален и ослепен от племенника си Святополк. Святополк заема просръбска/профранкска и пролатинска позиция. Той официално забранява славянското богослужение с указ и предава църковната власт на папата и немците. Във Великоморавия не остава нито едно спокойно „славянско княжество“ – всички те са под властта на Святополк и Вихинг.
• България е единствената независима сила в близост до Великоморавия. Нашият княз Борис има суверенитет, силна армия и огромно желание да се отърве от византийското църковно влияние (гръцкия език). Навярно учениците на светите братя са знаели, че само българският владетел има политическата и военната мощ да ги защити от франките и папата.
• 
  
  Как да тълкуваме този цитат от "За буквите":
  
  "Ако запиташ гръцките книжовници, като речеш: „Кой ви е създал буквите и превел книгите, или в кое време?“, то рядко измежду тях знаят. Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: „Кой ви е създал азбуката или превел книгите?“, всички знаят и в отговор ще рекат: „Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий.“ И ако попиташ в кое време, то всички знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса българския княз, и на Растица моравския княз, и на Коцел блатенския княз, в годината 6363 от създаването на света."
  
  Според мен тук става дума за създаването на глаголицата за Великоморавия...
   Този пасаж от трактата „За буквите“ е категоричното доказателство за създаването на първата славянска азбука (глаголицата) през 863 г. специално за Моравската мисия.
   
  Неслучайно са изброени трима владетели /освен византийския император/:
  • Борис, българския княз (Дунавска България)
  • Растица (Ростислав), моравския княз (Великоморавия – днешна Чехия/Словакия)
  • Коцел, блатенския княз (Блатенското княжество – днешна Унгария около езерото Балатон)
  Те управляват преобладаващо славянско население. Черноризец Храбър ги поставя в един общ политически и културен контекст. Азбуката е създадена, за да обслужва езика, който обединява поданиците на тези трима владетели – славянския език.
  
  
  • През 863 г. България все още е езическа държава. Покръстването на България се случва година по-късно – през 864 г.
  • През 863 г. обаче Кирил и Методий пристигат във Великоморавия по покана на княз Ростислав (Растица). Трактатът ясно фиксира момента, в който глаголицата е изпратена на запад към моравските славяни.
  
  Важната роля на българският владетел княз Борис I 
  
                    Княз Борис I Михаил научава за гоненията срещу учениците във Великоморавия. За него те са  ключ към спасяването на България от културната и религиозна зависимост от Византия.  
  1. Организирано посрещане на границата
  
  
  • Бягство през Дунав: Климент, Наум и Ангеларий достигат пеша река Дунав и я преминават с импровизиран сал от дървета.
  • Пристигане в Белград: Те достигат до пограничната българска крепост Белград (тогава в пределите на Първото българско царство).
  • Намесата на боритаркана: Военният управител на крепостта, боритарканът Радислав, ги посреща. Според Пространното житие на Климент, Радислав отлично знае, че княз Борис I отчаяно търси такива мъже. Той веднага им осигурява почивка, храна и ги изпраща под засилена държавна охрана към столицата Плиска.
  2. Прием в столицата Плиска
  
  
  • Държавни почести: Борис I посреща учениците с изключителни почести, като им предоставя за живеене къщите на знатни боляри (например на болярина Есхач).
  • Материална подкрепа: Владетелят лично осигурява всичко необходимо за бита им, за да могат да се възстановят от физическото изтощение без никакви битови грижи.
  3. Стратегическо разпределение на силите
  
  За да защити делото им от византийското влияние в столицата и да обхване цялата страна, Борис I разделя учениците и създава два основни центъра:
  • Западно направление (Охрид): Изпраща Климент в областта Кутмичевица (днешна Македония). Борис I назначава там нов управител (Домета), на когото изрично заповядва да се подчинява на Климент, да му осигури три големи извънградски имота и да му съдейства за изграждането на църкви и манастири.
  • Североизточно направление (Плиска/Преслав): Наум остава в столицата Плиска (по-късно в Преслав), за да ръководи книжовната дейност в самото сърце на държавата. 
  Чрез тази държавна политика Борис I осигурява не просто убежище на бежанците, а превръща мисията им в официална държавна идеология, която води до замяната на гръцкия език със славянски в българската църква и администрация...
• 
  М. Тачков и неговият асистент ИИ
  
  ПП: Примери за славянски имена 

Славянската антропонимия (системата от имена) е отлично проучена и има специфични езикови белези.
Най-категоричното доказателство за славянските имена са техните съставки, свързани със „слава“, „мир“, „влад“ (власт), „рад“ (радост) и „мил“.

• РостиСЛАВ (княз на Великоморавия) – означава „този, чиято слава расте“. Основата -слав е емблематична за славяните (срв. Святослав, Борислав, Владислав, Томислав).
• Святополк (другият моравски княз) – означава „свят/силен полк (войска)“.
• Владимир (синът на Борис I) – изконно славянско име, означаващо „владетел на мира“ или „голям владетел“ (от праславянското *vladěti – владея, и *mirъ – свят/мир).
• Радослав, Мутимир, Строимир – имена на сръбски и хърватски славянски князе от същия IX век, упоменати във византийските хроники.

къде пише в изворите за славяни? А какво стана с Църхо и Страхота - блъгаринъ, а не славянина? :)))

Там в ръкописите пише за блъгаромъ, а не за славяномъ!

Още по-ярко доказателство за националната принадлежност на солунските братя са техните светски имена. М.Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал разкават за твърдението на Хавел Салански, че Бог е изпратил на чехите двама апостоли, които се казвали Църхо и Страхота. Павел Странски споделя, че Методий е наричан Страхота. Същото го казва и Ян Амос Коменски. Още едно потвърждение получаваме и от сборникът за духовни песни на пастор Матей Вацлав Щейер, съдържащ химн за двамата светци Църхо и Страхота.

Even more striking evidence of the national affiliation of the Salonika brothers are their secular names. M. Margaritov and A.H.E. Von Sumtal tell about the claim of Havel Salansky that God sent the Czechs two apostles, whose names were Tserho and Strahota.

Pavel Stransky says that Methodius was called "Strahota". Jan Amos Comenius says the same. We also receive further confirmation from the collection of spiritual songs by Pastor Matej Vaclav Steyer, which contains a hymn about the two saints "Tserho" and "Strahota".

Според чешки хронисти като Хавел Салански, Павел Странски и Ян Амос Коменски, светските имена на светите братя Кирил и Методий при раждането им са съответно Църхо (за Константин) и Страхота (за Методий).
Хавел Салански твърди, че Бог е пратил на чехите апостоли с тези имена. Павел Странски и Ян Амос Коменски потвърждават името Страхота за Методий. Пастор Матей Вацлав Щейер включва в своя сборник химн за двамата светци с тези славянски имена.
Значение на имената:
Изследователите М. Маргаритов и А. Х. Е. Фон Сумтал посочват, че имена като Църхо (сродно на Зарко, Церко) и Страхота имат славянски/старобългарски корени. Това се разглежда като аргумент в подкрепа на техния произход и връзката им с местната славянска среда преди приемането на монашеските и църковни имена...

във всеки извор за братята, срещу тях пише - блъгаринъ, а не славянинъ! Вие какви си ги измисляте и тълкувате, си е лично ваш проблем. Блъгаринъ не е славянинъ, драги Ала Бала! Както вече казах, в римските ръкописи не съществуват славяни, а склавиги, склавини, което име също не е славянин.

Непонятно е защо руснаците, чехите, сърбите, македонците и въобще югославяните, почитат Кирил и Методи?

Житие и деяния на блажения наш учител Константин Философ, първия наставник на славянското племе
Милостивият и щедър Бог, който очаква хората да се покаят, та всички да се спасят и да достигнат до познание на истината — защото той не иска смъртта на грешника, а покаяние и живот, макар че човекът твърде много клони към зло, — не оставя човешкия род да отпадне поради слабост, да се поддаде на дяволска съблазън и да погине, но през всички времена и години, както отначало, така и сега, не престава да ни прави много благодеяния: най-напреден чрез патриарсите и отците, след тях — чрез пророците, а подир тях чрез апостолите и мъчениците, чрез праведни мъже и учители, като ги избира от този многометежен живот. Защото Господ познава своите люде, които са негови, както е казал: „Моите овци чуват моя глас и аз ги познавам и ги зова по име; и те вървят след мене, и аз им давам живот вечен.“ Това той стори и в наше време, като ни издигна такъв учител, който просвети нашето племе, което поради слабост или по-право поради дяволска измама си беше помрачило разума и не искаше да ходи в светлината на божиите заповеди. Прочее, ние излагаме неговото житие, което, макар и накратко, ни показва какъв беше той, та който иска, като слуша това, да му подражава, да възприеме бодростта и отхвърли леността, както е рекъл апостолът: „Подражавайте на мене, както аз на Христа.“

В град Солун имаше един благороден и богат мъж на име Лъв, който заемаше друнгарска длъжност под властта на стратег. Той беше благоверен и праведен и спазваше напълно всички божи заповеди, както някога Йов. Като живееше със съпругата си, родиха му се седем деца, от които най-малкият, седмият, беше Константин Философ, нашият наставник и учител.

Докато философът се радваше в Бога, появи се друга задача и друг труд — не по-малък от предишните. Моравският княз Ростислав по божие внушение направи съвет със своите князе и с моравците и изпрати [пратеници] при цар Михаила с тия думи: „Нашият народ се отметна от езичеството и държи християнския закон, но нямаме такъв учител, който да ни обяснява на наш език истинската християнска вяра, та и други страни, като видят това, да направят като нас. Затова, господарю, изпрати ни такъв епископ и учител, защото от вас всякога изхожда добър закон за всички страни.“
/.../
Като прекара четиридесет месеца в Моравия, той отиде да посвети учениците си. По пътя го прие Коцел, панонският княз, който, желаейки силно да усвои славянските книги, даде му около петдесет ученици да се учат на тях.
/.../
Когато беше във Венеция, насъбраха се срещу него епископи, попове и черноризци, като врани срещу сокол, и повдигнаха триезичната ерес, като казваха: „Кажи ни, човече, как ти измисляш сега книги за славяните и ги учиш? Досега никой друг не е изнамирал [такива книги] — нито апостолите, нито римският папа, нито Григорий Богослов, нито Йероним, нито Августин. Ние знаем само три езика, на които подобава да се слави Бог с книги: еврейски, гръцки, латински.“ А философът им отговори: „Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух? Как вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи?
/.../
А папата, като прие славянските книги, освети ги и ги положи в църквата на света [дева] Мария, която се нарича „Ясли“. След това папата заповяда на двамата епископи Формоза и Гаудерик да посветят славянските ученици.

И като ги посветиха, веднага отслужиха литургия в църквата на свети апостол Петър на славянски език; и на другия ден служиха в църквата на света Петронила, на следния ден — в църквата на свети Андрей, а оттам пък в църквата на великия вселенски учител апостол Павел. И пяха цяла нощ, като славословеха [Бога] на славянски език, а на сутринта служиха пак литургия над светия му гроб, подпомогнати от епископ Арсений, който беше един от седемте епископи, и от Анастасий Библиотекар.