Блогът на Марин Тачков :: Първата славянска азбука и Моравската мисия

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. apollon
4. mt46
5. kunchev
6. patriciq1111
7. atil
8. letopisec
9. wonder
10. planinitenabulgaria
11. iw69
12. savaarhimandrit
13. mamkamu
14. leonleonovpom2

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. wonder
3. katan
4. ka4ak
5. bojil
6. leonleonovpom2
7. mt46
8. iw69
9. sekirata
10. avangardi

Годишна класация

Най-активни

1. radostinalassa
2. sarang
3. sekirata
4. klklkl
5. lyotsov1971
6. deathmetalverses
7. panazea
8. iw69
9. metaloobrabotka
10. getmans1

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.08 00:23 - Първата славянска азбука и Моравската мисия

Автор: mt46 Категория: История

Прочетен: 508 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 26.08 00:27

.

Из „Пространно житие на Константин-Кирил“:

Докато философът се радваше в Бога, появи се друга задача и друг труд — не по-малък от предишните. Моравският княз Ростислав по божие внушение направи съвет със своите князе и с моравците и изпрати [пратеници] при цар Михаила с тия думи: „Нашият народ се отметна от езичеството и държи християнския закон, но нямаме такъв учител, който да ни обяснява на наш език истинската християнска вяра, та и други страни, като видят това, да направят като нас. Затова, господарю, изпрати ни такъв епископ и учител, защото от вас всякога изхожда добър закон за всички страни.“
/.../
Като прекара четиридесет месеца в Моравия, той отиде да посвети учениците си. По пътя го прие Коцел, панонският княз, който, желаейки силно да усвои славянските книги, даде му около петдесет ученици да се учат на тях.
/.../
Когато беше във Венеция, насъбраха се срещу него епископи, попове и черноризци, като врани срещу сокол, и повдигнаха триезичната ерес, като казваха: „Кажи ни, човече, как ти измисляш сега книги за славяните и ги учиш? Досега никой друг не е изнамирал [такива книги] — нито апостолите, нито римският папа, нито Григорий Богослов, нито Йероним, нито Августин. Ние знаем само три езика, на които подобава да се слави Бог с книги: еврейски, гръцки, латински.“ А философът им отговори: „Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух? Как вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи?
/.../
А папата, като прие славянските книги, освети ги и ги положи в църквата на света [дева] Мария, която се нарича „Ясли“. След това папата заповяда на двамата епископи Формоза и Гаудерик да посветят славянските ученици.

И като ги посветиха, веднага отслужиха литургия в църквата на свети апостол Петър на славянски език; и на другия ден служиха в църквата на света Петронила, на следния ден — в църквата на свети Андрей, а оттам пък в църквата на великия вселенски учител апостол Павел. И пяха цяла нощ, като славословеха [Бога] на славянски език, а на сутринта служиха пак литургия над светия му гроб, подпомогнати от епископ Арсений, който беше един от седемте епископи, и от Анастасий Библиотекар.
/.../
"Пространното житие на Константин-Кирил Философ" е старобългарски житиен текст, създаден най-вероятно от неговия ученик свети Климент Охридски скоро след смъртта на Философа през 869 г. в Рим.

След това въведение, което е добре да си запишете с главни букви и да си го повтаряте сутрин и вечер, докато го запомните, се насочваме към

ТЕРМИНОЛОГИЯТА

В съвременната световна славистика се използват следните термини:

„Старобългарски език“ (Old Bulgarian): Използва се официално в България, но и от редица водещи чуждестранни слависти (особено в Германия и Австрия). Той посочва генетичния и диалектен произход на езика (източноюжнославянски говор от Солунско).
„Староцърковнославянски“ (Old Church Slavonic / Altkirchenslawisch): Това е най-разпространеният термин на Запад днес. Той се смята за „неутрален“, защото определя функцията на езика – той е бил официалният писмен и литургичен език на славянското православие, подобно на латинския език на Запад.
„Старославянски“ (Old Slavic): Използва се предимно в руската школа, за да подчертае свръхнационалния характер на езика...

Имената на езика в съвременните славянски езици са следните:
белоруски : стараславянская мова ( staraslavjanskaja mova ), "старославянски език"
босненски и хърватски : старославенски [ 30 ] [ 31 ] Български : старобългарски ( starobӑlgarski ), "старобългарски" и старославянски,
чешки : staroslověnština , "староглавянски"
македонски : старословенски ( staroslovenski ), "старославянски"
полски : staro-cerkiewno-słowiański , „старославянски“ Руски : старославянский язык ( staroslavjanskij jazyk ), "старославянски език"
сръбски : старословенски , романизиран : staroslovenski [ 33 ] , "старославянски"
словашки : staroslovienčina , "старославянски" словенски : stara cerkvena slovanščina , „старославянски“
Украински : старослов"янська мова ( staroslov"jans"ka mova ), "старославянски език"
/.../
Езикът и глаголицата, преподавани във Великоморавската академия ( на словашки : Veľkomoravskй učilište ), са били използвани за държавни и религиозни документи и книги във Велика Моравия между 863 и 885 г. Текстовете, написани през този етап, съдържат характеристики на западнославянските народни езици във Велика Моравия.

Езикът във Велика Моравия и т.нар. „Моравизми“

Когато Кирил и Методий пристигат в Моравия през 863 г., те носят със себе си книги, преведени на солунския (източноюжнославянски) диалект. В процеса на преподаване и преписване на книгите във Велика Моравия в продължение на 22 години, местните моравски и панонски славяни (чиито езици са западнославянски) неизбежно внасят свои местни езикови черти. В науката тези следи се наричат „моравизми“ или „панонизми“.

Пример за моравизъм:
Оригиналната праславянска дума за „молитва“ или „светлина“ съдържа съчетания, които солунските славяни произнасят с щ/жд (пещ, одежда), но в Моравия местните хора са ги произнасяли с ц/з (пец, одеза).
В оцелелите паметници от моравския период (като Киевските листове) се виждат точно такива замени – южнославянските форми са частично заменени със западнославянски.

Кое налага „неутралното“ име?

Заради тези сложни географски преходи (от Солун през Велика Моравия до Преслав и Охрид в България) международната наука извън България днес предпочита термина Староцърковнославянски език (Old Church Slavonic / Altkirchenslawisch). Той умишлено избягва географския спор и поставя акцент върху това, че езикът е функционирал като обща литургична и културна платформа за целия славянски свят.

Кои са най-известните ръкописи (паметници), останали от Великоморавския период?

От самия Великоморавски период (863–885 г.) няма запазени оригинални ръкописи, тъй като след смъртта на Свети Методий през 885 г. славянските книги в Моравия са системно унищожавани от немското духовенство. Оцелели са обаче няколко изключително ценни преписи от X и XI век, които съдържат автентични езикови остатъци от мисията на Кирил и Методий в Моравия и Панония. Те се наричат паметници с „моравска (чешка) редакция“ на старобългарския език. Ето най-известните от тях:

1. Киевски листове (Киевски мисал) – X век Това е най-известният и най-старият глаголически паметник, съхранил моравското езиково наследство.

Какво представлява: Седем пергаментни листа, съдържащи текстове от римокатолическата литургия (мисал).
Защо е важен: Написан е на глаголица. Езикът му е старославянски, в него гъмжи от т.нар. „моравизми“ (например праславянското съчетание *dj е отразено като западнославянското з, вместо южнославянското жд – думата подазь вместо подаждь).

2. Пражки листове – XI век Още един ключов паметник, открит в Прага, който свидетелства, че славянската богослужебна традиция е продължила да съществува в Чехия тайно или в отделни манастири дълго след прогонването на учениците.

Какво представлява: Два пергаментни листа с глаголически текст, съдържащи части от източноправославни литургични песнопения (канони).
Защо е важен: Показва пресичането на двете традиции – текстът е православен (източен), но писмото съдържа специфични западнославянски правописни особености.

3. Фрайзингски паметници (Брижински паметници) – около 1000 г. Макар да не са написани на глаголица, те са пряк резултат от Кирило-Методиевата мисия в Централна Европа.

Какво представлява: Три кратки текста (молитви и формула за изповед), открити в град Фрайзинг (Германия).
Защо е важен: Това са най-старите славянски текстове, записани с латински букви. Езикът им е преходен между старославянския и стария словенски език. Те доказват, че Кирил и Методий са покръствали и проповядвали на разбираем народен език в Панония.

4. Виенски листове – XI век

Какво представляват: Два глаголически листа с остатъци от литургични текстове по западен (римокатолически) обред. Този паметник също съдържа силни западнославянски (хърватско-чешки) езикови белези.

Тези паметници са уникални, защото отразяват първия исторически сблъсък и синтез между южнославянския диалект на Кирил и Методий и западнославянската реч във Великоморавия.

/.../

И така: в началото на славянските езици са светите братя Кирил и Методий и Великоморавия. След това центърът на славянството се премества в България, а по-късно – в Русия...

М. Тачков и ас. ИИ

Нагоре