.
.
.
   Свързването на етнонима „славяни“  с израза „хора на Словото“ е класически пример за народна етимология, която в съвременността се превръща в лингвистична мистификация. Когато тази езикова заигравка се използва за прокарване на политически цели, тя се трансформира в инструмент за манипулация.

• Официалната научна етимология: В съвременното езикознание се приема, че праславянският етноним *slověninъ произлиза от индоевропейския корен *ḱlew- (чувам, чува се, слава, говоря). Истинският смисъл на самоназванието е бил „хора, които говорят" или "хора, за които се говори"... 
• Мистифицираното надграждане: Романтичната и псевдоисторическата интерпретация заменя практическото значение на „разбираем говор“ с мистичното „Слово“ (с главна буква, често препращащо към библейския Логос: „В начало беше Словото“)...

   Твърдението, че в произведението „За буквите“ думата „словени“ не означава славяни, а „българи, които разбират Божието Слово“, е сред най-популярните тези в средите на българските псевдоисторици (най-вече привържениците на т.нар. маргинален автохтонизъм или „тракомания“).
Тази теория е класическа лингвистична и историческа манипулация. Тя съчетава национално умиление с подмяна на филологическите факти.

Какво твърдят псевдоисториците?

Според техните интерпретации:

1. Думата „словени“ не е етноним (име на народ), а социално-религиозно качество. 
2. „Словени“ са „хората на Словото“ – т.е. просветените, покръстените българи, за разлика от „езичниците“...
   

Защо това е научен абсурд и манипулация?

Професионалните историци и медиевисти категорично отхвърлят това твърдение поради три фундаментални причини:
1. Пълно непознаване на старобългарския език
В старобългарския език думите за „слово“ (реч, учение, Логос) и етнонимът „словѣне“ (славяни) са различни лексикални единици с различно граматическо поведение.

• Ако авторът на "За буквите" е искал да каже „хора на словото“, граматически правилната форма в старобългарския би била словесьници или словесни (както и днес казваме „словесен“, а не „славянски“).
• Жителите на днешна Словения се наричат Slovenci, а на Словакия – Slovбci. Това са директни наследници на същия общославянски корен, без да имат общо с българската държава на Симеон Велики...

2. Историческият контекст в „За буквите“
Трактатът е написан в края на IX или началото на X век в контекста на Триезичната ерес. Той защитава правото на всички славяноезични народи да имат писменост. Самият автор ясно разграничава етнонимите в текста: 

• Пише, че славяните (словѣне) дълго време са нямали книги.
• По-надолу в текста той изрично споменава "Бориса, българския княз, и ... Растица, моравския княз, и ... Коцел, блатенския княз,“. Моравците и панонските славяни нямат нищо общо с „българите под властта на Борис или Симеон“, но са словѣне (говорещи разбираем славянски език).

3. Изкуствено противопоставяне на „българи“ и „славяни“
Манипулацията разчита на модерния комплекс, че ако признаем наличието на „славяни“ в Първото българско царство, това омаловажава приноса на прабългарите и на траките...
В действителност през IX-X в. в българската държава протича процес на етническа консолидация. Официалният език на държавата и църквата е славянски (старобългарски), а поданиците на царя (независимо от произхода си) започват да се наричат с политонима „българи“...

Цел на манипулацията
Тази псевдонаучна теза цели да създаде усещане за абсолютна културна изключителност. Тя умишлено изолира средновековната българска култура от нейния реален контекст – това, че България става културна майка-хранилница и разпространител на писмеността сред целия славянски свят (Киевска Рус, Сърбия и т.н.). Вместо да се гордеем с реалния исторически факт, че България дава писменост на милиони славяни, псевдоисториците свиват историята до изолационистки мит, че „словене“ е просто друга дума за българи. 

                   Трактатът "За буквите" разобличава мита за „българите като единствените хора на Словото“ по три ясни начина:
  1. Географското и политическо разграничение
Ако „словени“ означаваше просто „покръстени българи, разбиращи Словото“, то тогава това понятие би трябвало да се отнася само за поданиците на Първото българско царство (Преславската школа). Черноризец Храбър обаче пише следното: „...изпрати им свети Константин Философ, наречен Кирил, мъж праведен и истинен, и той им състави 38 букви... И това стана в годините на Михаил, гръцкия цар, и на Борис, българския княз, и на Ростислав, моравския княз, и на Коцел, блатненския княз, в годината 6363 от създаването на света [855 г. / 863 г.].“

• Фактите срещу мита: Храбър изрично изброява владетелите. Кирил и Методий не са изпратени при Борис в България, а при Ростислав в Моравия (днешна Чехия/Словакия) и Коцел в Блатенското княжество (Панония, днешна Унгария).
• Тези народи нямат нищо общо с българския етнос или държава по онова време. Въпреки това Храбър ги обединява под общото название „словѣне“. Това доказва, че за автора думата е етноним за голяма група народи с общ език, а не религиозно-социално качество на българите.

2. Езиковото разграничение в самия текст
Псевдоисториците твърдят, че старобългарската дума за славяни (словѣне) идва от думата за реч (слово). В оригиналния текст на Ч. Храбър обаче тези две думи се използват едновременно и имат различни граматически форми, което показва, че са отделни понятия:

• За езика и писмеността на народа той използва формите: словѣньскы книги (славянски книги), словѣньско писмо (славянско писмо) и словѣньска речь (славянска реч).
• Когато говори за божието слово или говоренето изобщо, той използва думата слово в съвсем различни конструкции.
• Ако Храбър искаше да каже „хора, имащи/разбиращи словото“, той би използвал съществуващата тогава дума „словесьници“ (разумни, словесни същества), а не етнонима словѣне. За един средновековен книжовник, който вероятно е бил ученик, последовател на Кирил и Методий, езиковото смесване на етнос с религиозно качество е било немислимо.

3. Хронологията на събитията

Храбър описва три исторически етапа в развитието на славяните:

1. „Преди словѣните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки.“
2. „След като се покръстиха, бяха принудени да пишат славянската реч с римски и гръцки букви, без устроение.“
3. „И така беше много години...“ (до идването на Кирил и Методий).

• Фактите срещу мита: Храбър казва, че те са били словѣне още по времето, когато са били езичници и са гадаели с черти и резки. Ако понятието означаваше „хора, които разбират Божието Слово“, е абсолютно нелогично авторът да нарича „словени“ хора, които все още не познават  Библията. Те са „словени“ заради своя език и етнос, а не заради вярата си...

   Следователно самият текст на „За буквите“ служи като историческо и филологическо доказателство срещу автохтонната мистификация. Навярно авторът на това съчинение е съзнавал отлично, че българите са част от една по-голяма езикова общност, на която България дава културен и писмен тласък...
Затова би трябвало да се гордеем, че сме славяни, а не да си измисляме разни чукундурщини...

М. Тачков и ас. ИИ

Великолепна еквилибристика!
Можеш и китайци да ни изкараш?
Сега сериозно!
Писал съм, на витража на катедралата в Мадрид на различни езици , имащи азбука, е изписана единствената дума, обявена за свещена!
И тя е дума, естествено!
Катедралата е строена преди 500 години!
И сред очакваните палабра, парола, пароль се мъдри и българската СЛОВО! Изписана така, с нашите букви Слово в онези години не е реч , а ДУМА!
В защитата ти , че става дума за славянски егнос в творбата на Черноризец Храбър, който не е някакъв свещеник а учен, има много слаб момент!
Ако словените са етнос, различен от Български и азбуката е за тях, защо тя се покровителства от Българския цар? Къде са в този процес Българите, чийто цар е той? Защо са низвергнати от него?
Ако наистина претендираш за научност в случая, длъжен си да изясниш този деликатен момент! Българите не са споменати, няма ги? Защо?
В същото време, ако наистина има и друг народ освен Българите, царят ни би трябвало да бъде такъв и на него!
Никъде не съм срещал царят ни да е цар на Българи и славяни На ромеи- да! Българи като блъгари!
При писмо на Калоян се появяват блакхори, но понеже е запазен неговия оригинал на гръцки там липсват, внимателното ми преглеждане доведе до ивзода , че са валахи, Българи, войници по професия Самият Калоян не ги е писал, преведени са власи, каквито тогава няма Ето как професионалният войник се е превърнал в етнос?
Давам ти примера заради етносната грешка!

Така, обясни как царят се е загрижил за славянският етнос в държавата си, да има азбука, на който е никакъв, а е пренебрегнал своя?
Длъжен си да го обясниш, защото тълкуването ти води именно до пренебрегване на Българите?
Изясни, къде са те!?
С еквилибристиките, дотук!
Подходи сериозно! Без ИИ! Собственоръчно, аналитично! Къде са Българите на царя, освен в охраната на процеса?
Той е усетил, ИИ, какво искаш и те финтира! Зарежи го!

Преписването от AL не е наука нито творчество понеже самият AL казва,че допуска грешки! Затова всичко,което си преписал от там не струва дори колкото един клациш от клавиатурата ти- не си прави труфа да преписваш лъжи понеже сериозната наука не се намира в AL,а в черновите и монографиите на авангардните изследователи!

съ-ловени, или заловени, хванати, уловени?

Защо Аспаруховите българи, като са били толкова грамотни и културни, не са създали своя писменост на прабългарски език, а са ползвали гръцкия език цели 200 години? Защо са чакали 200 години Кирил и Методий да създадат славянската азбука и техните ученици да я пренесат в България? /това е мое мислене, без ИИ/...

"Ако словените са етнос, различен от Български и азбуката е за тях, защо тя се покровителства от Българския цар?"
Елементарно – славяните /"словените"/ в ПБЦ са важна съставна част от българския етнос...
През девети век, особено при княз Борис, и през следващите векове понятието "българи" се използва като ПОЛИТОНИМ – т.е. всички етноси, живеещи на българска територия, се наричат "българи". И това е нещо съвсем естествено и закономерно. Както жителите, гражданите на Римската империя /след 212 г./ и на ИРИ са се наричали "ромеи", независимо от етническия си произход, така е станало и в нашата държава...

Като няма реално от какво да си удовлетворен, си съчиняваш.

Това е класическа тактика при псевдоисторическите спорове: когато липсват филологически доказателства, опонентът сменя темата, атакува източника („ИИ“, „преписване“) и въвежда нови, напълно измислени детайли (като „витража в Мадрид“), за да отклони вниманието.
Ето конкретни, научно обосновани отговори... Те се базират на реалната медиевистика и нямат нищо общо с „еквилибристиките“.
Отговор на Точка 1 (Относно царя, българите и защо ги „няма“ в текста)
„Защо царят се е загрижил за славянския етнос, а е пренебрегнал своя? Къде са българите?“
1. Историческата реалност: Процесът на етногенезис
През IX-X в. в Първото българско царство вече няма две отделни изолирани групи (прабългари в палати и славяни в колиби). Тече интензивен процес на сливане. Когато Борис I приема християнството през 864 г., той търси единен език за църквата и администрацията, за да обедини държавата и да премахне гръцкото влияние на Византия.
Славянският език е бил лингва франка (всеобщ език) на огромното мнозинство от населението в географската област.
Царят не „пренебрегва своя етнос“. Като държавник Симеон Велики прави славянския език официален държавен език на България (Преславският събор, 893 г.). По този начин думата „българин“ спира да бъде просто етническо название на прабългарите и става политическо название на всички поданици на българския цар, които говорят на този официален език.
2. Защо българите не са споменати като отделен етнос в „За буквите“?
Защото трактатът на Черноризец Храбър не е документ за преброяване на населението, а филологическо и богословско оръжие...

Митът за „Витража в Мадрид“
Твърдението за „витража в катедралата в Мадрид, строена преди 500 години, където пише българската дума СЛОВО“ е чиста проба интернет измислица, която се преписва в патриотарските блогове без никаква проверка.
Хронологичен абсурд: Главната катедрала на Мадрид е Алмудена (Catedral de la Almudena). Нейният строеж започва през 1883 г. и е завършена и осветена едва през 1993 г. от папа Йоан Павел II. Тя не е строена преди 500 години. Мадрид става столица едва през 1561 г., а преди това е бил малко селище без катедрали.
Истината за витражите: Витражите в катедралата Алмудена са модерни. Те са изработени в края на XX и началото на XXI век (някои са дело на художника Кико Аргуельо от 2004 г.). На тях действително има изписани думи на различни езици, включително и на кирилица, като знак за икуменизма и всеобхватността на католическата църква след Втория ватикански събор. Присъствието на думата „СЛОВО“ там не е средновековно признание за „българската изключителност отпреди 500 години“, а модерен религиозен дизайн от XX век.

Аргументът, че власите не са етнос, а „професионални войници“, и че Калоян не ги е споменавал, е поредното грубо изкривяване на историческите извори. Този мит е измислен, за да се поддържа илюзията за етнически „чиста“ и изолирана средновековна държава, каквато никъде по света тогава не е съществувала.
В действителност официалните Ватикански архиви и самата преписка на Калоян с папа Инокентий III (запазена в оригиналните папски регистри на латински език в Рим) напълно разбиват тези твърдения.
1. Какво пише в самите писма на Калоян?
В оцелелите латински преводи на Калояновите писма (които папата получава и на които отговаря) изрично фигурират и двата етнонима:„Нека знае великата твоя светост, че синът твой и на Римската църква — царят на всички българи и власи [Regis Bulgarorum et Blachorum] заедно с всички князе на моето царство са много добре...“ (Из писмо на Калоян до папа Инокентий III).
В друго писмо Калоян пише, че иска да бъде коронясан според обичая на своите предци Симеон, Петър и Самуил — предводители на „българите и власите“ (Bulgarorum et Blachorum).
2. Защо папата изрично ги нарича етнос от „римска кръв“?
Папа Инокентий III е изключително образован юрист. В своите отговори до Търново той развива тезата, че българският и влашкият народ са произлезли от римска кръв (пропанганден трик, с който папата се опитва да ги привърже към Рим).
Ако власите бяха просто „професионални войници“ (социална каста), папата никога нямаше да пише за техния генетичен и исторически произход от римляните.
На 8 ноември 1204 г. папският легат кардинал Лъв официално коронясва Калоян с титлата „Крал на българите и власите“ (Rex Bulgarorum et Blachorum). В средновековното право не можеш да бъдеш крал на „професия“ (напр. крал на войниците или овчарите), а само на политически признати народи (gentes) и земи.

3. Кои са били власите и откъде идва „професионалният“ мит?
Власите са романскоезичното (латиноговорящо) население на Балканите — потомци на романизираните траки и даки. Тъй като са населявали предимно планинските райони (Стара планина, Родопите, Карпатите), те са се занимавали основно с подвижно скотовъдство (пастирство).Поради техния специфичен начин на живот, по-късно през Османския период и в някои сръбски/византийски административни документи, думата „влах“ наистина започва да се използва като синоним на „овчар“ или „планински пастир“.
Псевдоисториците хващат това късно, вторично значение („овчар“ или „войник със специален статут“) и го пренасят обратно в XII век, за да изтрият реалния латиноговорящ етнос от историята. Но езикознанието е категорично — тези хора са говорили източноромански език (произлязъл от латинския), от който днес са останали съвременният румънски език и диалектите на аромъните в Гърция и Македония.
4. Защо Асеневци оглавяват „българи и власи“?
Въстанието на Асен и Петър през 1185 г. избухва в Берковско и Търновско, където българското и влашкото население живеят смесено в планините и страдат еднакво от византийските данъци. Византийските хронисти от онази епоха (като Никита Хониат) съвсем ясно описват, че въстанието е започнало от „власите“, които са се съюзили с българите и куманите.
За Калоян е било изключително важно в дипломатическата игра с Рим да подчертае, че е владетел на двуетническа империя, за да легитимира претенциите си над земите както на юг, така и на север от Дунав (днешна Румъния).

Аргументът „Ти преписваш от ИИ, а ИИ допуска грешки, затова написаното не струва“ е логическа грешка, наречена Ad Hominem (атака срещу личността/източника, а не срещу аргументите).
Науката си е наука, независимо през какво се предава: Ако ИИ цитира оригиналния старобългарски текст "За буквите", цитира законите на историческата лингвистика и посочва конкретни исторически извори – грешката не е в аргументите, а в неспособността на опонента да ги обори.
Псевдоисториците обичат да се позовават на „чернови и монографии на авангардни изследователи“ (което е евфемизъм за маргинални автори без научно признание), защото в официалните рецензирани монографии на Софийския университет, БАН и световните медиевистични центрове техните теории за „хората на Словото“ са разбити още преди десетилетия.

3. dobrodan - Тогава допираме до една друга етимология,
10:35
съ-ловени, или заловени, хванати, уловени?

Все едно да ми кажете да не ползвам пералня, а да пера ръчно!
Или да не ползвам автомобил, а магарешка каручка...
Или да не ползвам за оран трактор с плуг, а да ора 5-10 декара земя с помощта на кон или магаре...
Или да не ползвам инфо от Интернет, а да се ровя в старите си тетрадки със записки от лекции по старобългарски език...
М. Тачков

има си руническа писменост, както и чувашкият си носи руните. Гръцкият език е бил официален дипломатически международен, затова са съставяни документи и канцелария на гръцки!