Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.01.2016 17:45 - Диктатурата на малцинството
Автор: mt46 Категория: Хоби   
Прочетен: 6369 Коментари: 25 Гласове:
23


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
Диктатът на малцинството

от Христина Христова в Избор на редактора · 08/01/2016 · 15:20

 

image

Атентатите в Париж и организираните нападения от бежанци над жени в Кьолн и още няколко европейски града са само видимото начало на ескалиращ процес, който клокочи в недрата на съвременния евроатлантически модел – защото този модел колкото и да е атлантически, просто не е европейски.

Геополитическият „мулти култи“ експеримент беше наложен на Европа от най-младата цивилизация в световната история – американската.

През последните сто години от Америка се надигна един напълно нов тип цивилизация – мултикултурната. В САЩ този модел работи по свои собствени правила, които са уникални и нямат аналог в европейската и световната история. Свързани са с начина, по който е колонизиран и заселен американският континент и с начина, по който по-късно възникват Съединените американски щати.

Тази млада държава само за 240 години даде много на света. Наистина много. Както и много отне. Това е неумолимият ход на историята – силното побеждава слабото. Формулата на държавата САЩ е печелившата на нашата планета. Америка е абсолютният световен хегемон и въпреки стремежа на останалия свят да възвърне своята изконна многополюсност, това няма да се случи лесно – не и без да се плати висока цена. Защото процесът на създаване на еднополярен свят е твърде напреднал.

Но има един друг момент. Много фин.

Формулата на американската система в чисто цивилизационен план вече изчерпва своя идеологически ресурс. Тази формула беше успешна за самата Америка. Както и за милионите смели мечтатели, които акостираха в страната на неограничените възможности и приеха нейните правила. Хора от всички човешки раси и националности, от цялата планета, потърсиха сбъдването на своите мечти на заветния американски бряг. И много от тях наистина успяха.

Когато обаче посоката на движение се обърна и САЩ тръгна към целия останал свят, налагайки над него своя мултикултурен цивилизационен модел, в пакет с неолибералния консумеризъм и безспорно фантастичните достижения в областта на технологиите, това си беше неизбежно, но и твърде дръзко начинание, което се превърна за мнозина в сбъдната антиутопия. Хилядолетната Европа лекомислено заложи в рулетката своята цивилизационна идентичност, заслепена от вдъхновението да материализира на собствената си територия американската си мечта.

Така беше създадена доктрината на евроатлантизма и неговите нови цивилизационни ценности.

Така Европа първо забрави, а после загуби себе си. Тя беше подложена на екстремна цивилизационна мутация, която се оказа пагубна за нейния естествен и традиционен начин на живот – културен и социален. Старата и достолепна Европа не разбра, че когато консумацията се извисява над смисъла, идентичността и езика, а технологията е издигната над морала, и тези неща оформят в дълбочина световната душа – те видоизменят и самия човек.

Американската цивилизация направи опит да заличи всички разлики между човешките същества – не само културните и цивилизационните, но дори и биологичните. Половете, расите и етносите бяха заклеймени от новата етика, а тяхното естествено многообразие – отречено. Европа щастливо и безпаметно разкъса дрехите на старомодното си благоприличие и застана гола пред „предизвикателствата“, които й приготви владетелят на света.

И Арабската пролет нахлу в Европейската земя като най-голямото „предизвикателство“ след Втората световна война.

Ангела Меркел, застанала начело на европейския бюрократичен елит, ускори края на Европейската цивилизация, без да направи дори и опит за съпротива. Един ден в учебниците по история нейното име ще бъде свързвано със съучастие в подготвяната гибел на Европа. Ако канцлерът получи присъдата си приживе, значи все пак някакъв инстинкт за самосъхранение е проработил в европейските народи. Ако получи присъдата си едва от идните поколения, значи пораженията в съзнанието на европейския човек са били твърде дълбоки, а битката за Европа е била дълга и трудна.

А битка ще има.

Ражда се нов радикален вид биологично и политическо напрежение между Системата и самия човек. Който има сетива, знае, че това е така и че то няма аналог в човешката история.

Тази битка не започна нито в парижката зала Батаклан, нито пред Кьолнската катедрала. Конкретните събития са само последици от това, което не може да се види с просто око – разгарящата се война за човешките съзнания.

Новият цивилизационен модел, който се внедрява в човешките общества, има своите практически и реални измерения – и те са в инструментариума на световната неолибералната система. Именно чрез нея се осъществява глобалната, значима подмяна в устройството на традиционните общества и в самата човешка природа.

Текстът „Етика на неолиберализма“, който ви предлагам по-долу, е глава от мой по-обширен анализ, публикуван преди шест месеца (ТУК). Актуалните събития в Европа ме подтикнаха да ви предложа отново част от този материал, който е опит за вникване в механизмите и средствата, чрез които функционира новата световна система, налагаща новия световен ред.

Мисля, че живеем във време, в което всяко усилие да изговаряме и обменяме своите идеи и прозрения има своя смисъл – за да потърсим заедно общия брод в глобалния път на човечеството, от което всеки един от нас е неизменна част.

 

 

Етика на неолиберализма.

В модерното западно общество е наложен диктатът на малцинството. Това е основно правило – независимо дали става въпрос за обслужване на олигархичното, сексуалното или етническото малцинство. Важното е да бъде легитимирана етиката на малцинството и тя да поддържа именно малцинството, а не мнозинството, задушавайки традиционния морално-етичен кодекс. А последният е вграден като крайъгълен камък в колективното познание на всеки народ и в същността си представлява не просто неговия културно-исторически и цивилизационен фундамент, не само поддържа живота на общността във времето, а пази устоите на семейството и на живота на отделния индивид. Подмяната е брутална, безмилостна и има една едничка цел – разрушаване на основите на традиционните общества, принудителното им вкарване в общ калъп и превръщането на човечеството в еднородна, хомогенна маса, лесна за управление, манипулация и контрол.

Естествено, за да се случи всичко това ефективно, политиката на диктат на малцинството използва традиционната лексика на мнозинството – права, свободи, свобода на словото, дискриминация и т.н. Гигантската манипулация умее да опакова перфектно моделите на подмяната, като ги оставя кухи откъм реално съдържание. На тази въдица се хващат дори и левите противници на дясната неолиберална система, което е най-големият парадокс в цялата картина. Преобладаващата част от казионния ляв елит използва в борбата си срещу неолиберализма именно неговия идеологически инструментариум и в този смисъл битката е обречена, защото инструментариумът е измислен точно от Системата и когато го използваш като оръжие, ти на практика ставаш елемент от самата нея. В голямата си част елитите на ляво мислещите хора са убедени в своята битка за социална справедливост и за равни права на всички хора, но всъщност те са културен и естетически (по Киркегор) продукт на същата тази неолиберална доктрина, срещу която се изправят. Битката на левите остава чисто социална, тя е борба срещу турбо-капитализма. И толкова. Само че социалната несправедливост и обслужването на интересите на олигархичното малцинство са част от един много по-широк и мащабен замисъл, който действа на всички нива – затова съпротивата може да има резултат единствено ако се води на всички тези нива, по целия фронт на въздействие върху човешкото съзнание.

Да вземем за пример правата на етническите малцинства. Левите либерали винаги са защитавали тази идея, защото тя естествено кореспондира с тяхната борба за социална справедливост. Само че концепцията за правата на етническите малцинства е част от инструментариума на неолиберализма, който има и съвсем други, скрити цели. Резултатът от тази неограничавана с нищо толерантност е осъзната вече в цяла Европа – мултикултурализмът на практика претърпя пълен провал, а Европа се арабизира и африканизира, губейки с необратимо бързи темпове собствената си цивилизационна идентичност. Доктрината за диктат на малцинството изисква пълно съобразяване с чуждия културен модел до степен на потъпкването на своя собствен. В родната ни действителност тази изкуствено наложена доктрина доведе до демографски и социален срив, чийто горчиви плодове берем днес. Циганското малцинство получи щедро безброй права, но никакви задължения в замяна – за да се стигне до днешната фаза на проблема, а именно – той вече е нерешим.

Същото е положението и с правата на сексуалните малцинства, които насила се преекспонират на обществената сцена, при положение, че реално никой не ги дискриминира. Гей-пропагандата е най-мощното и в същото време тайно оръжие за раздробяването на традиционните обществени устои. Стремящо се към социална справедливост, лявото либерално мислене не вижда проблема, не отчита дълбоките поражения в цивилизационните и онтологичните опори на обществото.

Затова в голямата си част съвременното ляво на практика е приело културния неолиберален модел – то всъщност е негов културно-етичен продукт. Политическата платформа за борба с капитализма е невъзможна без съпротива на всички нива, в които действа съвременната матрица. Именно затова традиционното деление в обществено-политическите нагласи „ляво-дясно“ се трансформира по нов начин и той е глобализъм-антиглобализъм, като разломът е между центробежните и центроустремителните спрямо традиционната културна идентичност сили. На национално ниво това се изявява не само като борба за възстановяване на държавния суверенитет, но и като битка за възраждане на националната идентичност, в която са ориентирите на обществото в неговото културно и историческо движение.

В заключение може да се обобщи – кухите и изпразнени от реално съдържание клишета за права и свободи на всички видове малцинства са коварният инструментариум, с който етиката на неолиберализма на практика доразрушава разклатените вече устои на Западната цивилизация и подменя както нейния демографски състав, така и културната й идентичност, като стремежът е този процес да обхване целия свят.

Разбира се, че малцинствата имат право на своето съществуване и самоопределяне. Това никой не го оспорва и е важно дебело да се подчертае. Но в случая става въпрос за политики на диктат над мнозинството – а това вече е нещо съвсем различно.

Като естествена реакция на този процес се възраждат движения в другата крайност на обществения спектър – леви и десни националистически движения, част от които на практика също обслужват целите на неолиберализма и изпълняват неговия основен принцип – „Разделяй и владей“. Обаче. Умишлено не се артикулира достатъчно ясно разликата между патриотичните обществени нагласи, стремящи се към суверенитет и идентитет, от една страна, и ксенофобския национализъм от друга страна. Всички те се поставят, вкл. и от казионната европейска левица, в зоната на опасните обществено-политически формации. Което разбира се не попречи и на левите, и на десните либерали да подкрепят и финансират именно крайните националистически движения в Украйна, довели на власт фашистката хунта в Киев с цената на хиляди невинни жертви.

И всичко това стана възможно, защото най-коварният, смъртоносният удар беше насочен в най-дълбокия пласт на човешкото съзнание, а именно – в сакралната и доскоро неприкосновена зона на съществуването. Религията.

(…)

Вече стана въпрос, че религиозното ниво на съществуването в западния свят е почти игнорирано. Но там, където е нужно, в другите райони на света, то е пуснато в действие. Религия, необлагородена от морално-етичните и естетически нива в осмислянето на действителността, се трансформира във фанатична, сляпа сила, която руши и убива всичко по пътя си. Светските режими в арабския свят поддържаха необходимия баланс между тези тъмни обществено-религиозни енергии, държаха духа в бутилката. Днес виждаме кървавите последици от вносните арабски пролети и чуждата военна намеса – те свалят светските режими един по един и подклаждат религиозния фанатизъм, което не е трудно за тази част на света. След инцидента на полигона в Анево се разбра, че дори и бедна България доставя оръжие на сирийската бунтовническа армия. Ужасяващите престъпления на ИДИЛ превръщат насила исляма в религия на терора и на нечуваната жестокост. Създаването на Ал Кайда, финансирането на муджахидините, въоръжаването на Ислямска държава – всичко това стана с помощта на Запада, който реши да подпали целия свят, за да установи планетарната си хегемония. Западът превърна исляма в световна заплаха. Допълнителните „екстри“ от този стратегически предизвикан религиозен пожар вече са по бреговете на Италия в препълнените с бежанци лодки, те са и на нашата граница, и пълзят нагоре към Стария континент. Етническият състав на Европа е в процес на подмяна не от днес, но бежанската криза води развръзката на вече нерешимия проблем до измеренията на хуманитарна катастрофа.

Накратко – съвременният западен неолиберален модел се компрометира и се провали безвъзвратно по всички направления. И тази истина вече не може да се скрие от света.

(…)
www.memoriabg.com/2016/01/08/diktatyt-na-malcinstvoto/




Гласувай:
28
5


Вълнообразно


1. kvg55 - Тази мома добре разбира нещата, но ...
09.01.2016 19:16
Тази мома добре разбира нещата, но аз имам резерви към нея, защото е
"разкаяла се" седесарка. А може би усеща посоката на вятъра и я следва?
цитирай
2. get - Според скромното ми мнение. . . ? - ...
09.01.2016 20:40
Според скромното ми мнение ... ?
- Авторката твърде свободно(!) оперира с фактология и категории от социология и политология!

Нищо против, че си поместил материала на същата ... но не можах да разбера - Какво е твоето становище по така публикуваният материал? Защото моето ... не е в унисон с това на авторката? Защото това, което се крие ЗАД АВТОРИТЕТНО ЗВУЧАЩОТО "Евро-атлантизъм" не е нищо повече от нео-марксизъм, социално представени чрез маоизма и троцкизма плюс "революционните" разработки на Х. Маркузе(и като цяло на Франкфуртската школа ... плюс английското "фабианство") от времето на "децата цветя" и студентските движения, довели до младежките бунтове през 70-те години И от Двете страни на океана! ... Тук ще спра заявявайки - Голяма част от съвременният истъблишмънт, са именно онези младежи и девойки засукали теоретизиранията на Маркузе от ляво-радикалните си професори, голяма част от които бяха и преки участници в младежките и студентски бунтове а и във въоръжените ляво-радикални групировки!

- Какво да се прави, но истината е една ... още от времето на Маркс ляво-радикалните "революционни" движения, са обслужвали интересите на това, което ще нарека "големите пари"?

- Ето за това обяснявам?
https://yesteryearsnews.files.wordpress/2011/12/wall-st-karl-marx-teddy-roosevelt.jpg ... тържествено посрещаният от уол-стрийтските мултимилионери К. Маркс ... ? Карикатурата е още от 1911 год. със съпроводителен текст:
Karl Marx surrounded by an appreciative audience of Wall Street financiers: John D. Rockefeller, J. P. (Pontifex Maximus) Morgan, (Pontifex Maximus), John D. Ryan of National City Bank, and Morgan partner George W. Perkins. Immediately behind Karl Marx is Teddy Roosevelt, leader of the Progressive Party.
- С уважение!
цитирай
3. mt46 - Благодаря ти за мнението!... Поздрав!...
09.01.2016 23:00
get написа:
Според скромното ми мнение ... ?
- Авторката твърде свободно(!) оперира с фактология и категории от социология и политология!

Нищо против, че си поместил материала на същата ... но не можах да разбера - Какво е твоето становище по така публикуваният материал? Защото моето ... не е в унисон с това на авторката? Защото това, което се крие ЗАД АВТОРИТЕТНО ЗВУЧАЩОТО "Евро-атлантизъм" не е нищо повече от нео-марксизъм, социално представени чрез маоизма и троцкизма плюс "революционните" разработки на Х. Маркузе(и като цяло на Франкфуртската школа ... плюс английското "фабианство") от времето на "децата цветя" и студентските движения, довели до младежките бунтове през 70-те години И от Двете страни на океана! ... Тук ще спра заявявайки - Голяма част от съвременният истъблишмънт, са именно онези младежи и девойки засукали теоретизиранията на Маркузе от ляво-радикалните си професори, голяма част от които бяха и преки участници в младежките и студентски бунтове а и във въоръжените ляво-радикални групировки!

- Какво да се прави, но истината е една ... още от времето на Маркс ляво-радикалните "революционни" движения, са обслужвали интересите на това, което ще нарека "големите пари"?

- Ето за това обяснявам?
https://yesteryearsnews.files/2011/12/wall-st-karl-marx-teddy-roosevelt.jpg ... тържествено посрещаният от уол-стрийтските мултимилионери К. Маркс ... ? Карикатурата е още от 1911 год. със съпроводителен текст:
Karl Marx surrounded by an appreciative audience of Wall Street financiers: John D. Rockefeller, J. P. (Pontifex Maximus) Morgan, (Pontifex Maximus), John D. Ryan of National City Bank, and Morgan partner George W. Perkins. Immediately behind Karl Marx is Teddy Roosevelt, leader of the Progressive Party.
- С уважение!

1. Защо да е твърде свободно? Нима политолозите нямат разноречиви становища?...
2. Твоето мнение също е силно субективистично... Евроатлантизъм означава следване на политиката на ЕС, САЩ и НАТО...
цитирай
4. mt46 - А Маркузе и Новата левица са против неолиберализма...
09.01.2016 23:04
http://a-specto/filosofat-revoluciata/
Философът и революцията
От Петър Волгин. Публикувано на 23.06.2014.

Как един философ се превръща в любимец на левите радикали от 60-те? Защо революционно настроените младежи от онова време скандират името на Херберт Маркузе редом с имената на Маркс и Мао? История за времето, когато философията излиза от университетските аудитории и се разполага на площадите.

В средата на юли 1967г. в Лондон се провежда конференция под надслов „Диалектика на освобождението“. Сред говорителите на форума са някои от най-важните фигури на набиращата скорост контракултура. На сцената излизат поетът Алън Гинзбърг, анархистът-философ и психотерапевт Пол Гудман, съоснователят на Ливинг тиатър Джулиан Бек, чернокожият активист и „почетен премиер на „Черните пантери“ Стоукли Кармайкъл. Лекциите и политическите дискусии се редуват с театрални представления, поетични четения и всевъзможни хепънинги. Присъстват хора буквално от целия свят – анархисти от Амстердам, студенти от Западен Берлин, политически активисти от Норвегия и Швеция. Има и хора от Куба, Нигерия, Индия, Канада, Съединените щати. Обединяват ги две неща – толкова характерното за 60-те години на миналия век желание за тотално отхвърляне на всички догми и предразсъдъци и, разбира се, младостта.

На целия този младежки фон силно впечатление прави един човек – намиращият се на прага на 70-ия си рожден ден германски философ Херберт Маркузе. В присъствието му обаче няма нищо странно. То е напълно естествено, защото именно в онези години д-р Маркузе се превръща в интелектуална звезда и гуру на ляворадикалната младеж. Книгите му „Ерос и цивилизация“/1955/ и „Едноизмерният човек“/1964/ са настолни четива за всеки убеден противник на принципите на капиталистическото общество и пазарните механизми. Революционно настроените младежи намират в тях точно идеите, които търсят така настървено – бецпощадна критика на съвременното репресивно общество и призив за установяване на царство на свободата, където ще бъдат премахнати всякакви задръжки и комплекси. В лекцията си на Лондонския форум, озаглавена „Освобождаване от обществото на благоденствието“, Херберт Маркузе развива радикалната идея за необходимостта от победата на социализма. В представите на философа социализмът представлява тотално отричане на съвременното общество и заменянето му с едно свободно и щастливо съществувание, в което играта ще доминира над работата, а човешката чувствителност най-после ще бъде освободена от репресията на разума.

Маркузе припомня на аудиторията, че по време на Парижката комуна от 1871 г. доста често се е случвало комунарите да стрелят срещу градските часовници. Смисълът на това действие се изразява в стремежа да бъде спряно съществуващото време, обяснява лекторът, и да бъде възвестена една нова епоха. Това е знак за абсолютното скъсване между старото и новото общество.

Сред хората, които попиват всяка дума, произнесена от германския професор, е и 23-годишната американка Анджела Дейвис. Тя не пропуска участие на Маркузе. Записала се е да учи в Университета в Брандейс, където той преподава, а когато професорът се мести в Университета на Калифорния, Сан Диего, Анджела го последва. Няколко години след конференцията в Лондон чернокожата активистка за човешки права ще се превърне в световна знаменитост. Освен че е университетски преподавател по философия тя става член на американската Комунистическа партия и е близка до ляворадикалната структура Черните пантери. През 1970 г. е обвинена, че е закупила оръжието, с което е стреляно по време на атентат, при който загива съдия, и е поставена в списъка с 10те най-големи престъпници, издирвани от ФБР. Скоро е арестувана и прекарва 16 месеца в затвора. Кампанията за освобождаването й обхваща много страни. „Роулинг Стоунс” й посвещават песен. Същото правят Джон Ленън и Йоко Оно. Световноизвестни интелектуалци организират подписки в нейна подкрепа. В крайна сметка съдът я обявява за невинна. Когато я питат кои са хората, които са допринесли най-силно за оформянето на политическите й позиции, Анджела Дейвис винаги споменава Херберт Маркузе. „Той ме научи, че е напълно възможно да бъдеш учен, политически активист, преподавател и революционер” – казва тя. Това виждане на Маркузе рязко се отличава от схващането на един друг философ, негов дългогодишен колега и приятел, Теодор Адорно. За известно време Анджела Дейвис е негова студентка във Франкфурт и разказва, че той постоянно е критикувал опитите й да свърже интереса си към философията със социалния активизъм. „По време на една от последните ни срещи – разказва Анджела – Адорно сравни стремежа ми да се ангажирам с радикалните политически движения с желанието на някой университетски преподавател по медии да се труди в работилница за радиоапарати.” При подобно отношение не е чудно, че радикалната активистка Дейвис предпочита революционно настроения Маркузе пред консервативния Адорно. Анджела и Херберт дори участват заедно в една студентска демонстрация, чиято цел е да принуди ръководство на техния университет да нарече един от новите кампуси „Лумумба-Сапата” в чест на конгоанския и мексиканския революционер. По време на демонстрацията е счупена вратата на една от канцелариите и ръководството иска някой от участниците да плати щетите. Плаща Херберт. „Направи го, защото беше убеден, че университетската собственост трябва да бъде уважавана – разказва негов студент. – Беше правилно както да бъде счупена вратата, така и след това да бъде поправена.”

Херберт Маркузе е роден през 1898 г. в семейство, принадлежащо към по-високата средна класа. Родителите му са берлински евреи, които са добре интегрирани в германското общество. По повод на еврейския си произход и успешната асимилация Маркузе обича да си припомня как в петък следобед често се е разнасял гласът на майка му: „Зигфрид, Брунхилда, гответе се за Шабат!”. През 1916 г. Херберт е мобилизиран. Безсмисленият ужас на Първата световна война води до бърза радикализация на младите хора и до търсене на нови пътища за обществено устройство. След като Германия губи войната, страната е раздирана от вълнения, а вероятността от установяване на съветска власт силно нараства. Младият Маркузе е избран за член на Съвета на революционните депутати в Берлин. В крайна сметка комунистите губят битката, а Херберт се оттегля от участие в активната политика. През този период започва да чете Маркс и други леви мислители, опитвайки се да научи повече както за динамиката на капитализма, така и защо революцията в Германия се е провалила. Междувременно завършва Университета във Фрайбург, защитавайки дисертация, посветена на романите, които описват конфликта между творците и обществото.

След края на обучението си Маркузе се връща в Берлин, където получава от баща си, търговец с успешен бизнес, апартамент и средства, за да стане партньор в книжарница за антикварна литература. През този период Херберт се занимава не толкова с търговски въпроси, колкото с четене основно на философска литература. Внимателното изучаване на текстовете на Маркс, Хусерл, Хайдегер го водят до извода, че марксизмът се е превърнал в закостеняла теория, която е изгубила революционния си потенциал, понеже не си дава сметка за съвременното развитие на обществото. Според Маркузе марксисткият анализ на обществото пренебрегва културните и психологическите фактори, като безсмислено фаворизира най-вече икономическите условия. Кризата в обществото е не само икономическа, настоява той, тя е също така духовна и културна. Ето защо при тази нова ситуация е необходима и нова революционна концепция, която не се опира единствено на икономически фактори. Маркузе смята също така, че марксистката теория неглижира дълбоките вътрешни усещания на индивида и затова той поставя акцент върху личното освобождение и личното щастие заедно с необходимостта от дълбоки социални трансформации.

През 1928 г. Херберт Маркузе отново отива във Фрайбургския университет и става асистент по философия на Мартин Хайдегер, пред чието творчество се прекланя. Скоро започва да публикува есета, в които се опитва да съчетае философията на ментора си с постулатите на марксизма. Двамата прекъсват всякакви отношения, когато след идването на Хитлер на власт през 1933 г. Хайдегер става член на Националсоциалистическата партия и първи нацистки ректор на Фрайбургския университет. Евреинът и привърженик на левите идеи Маркузе разбира, че с университетската му кариера е свършено. Свързва се с Макс Хоркхаймер, който е ръководител на Института за социални изследвания във Франкфурт, и става един от най-дейните участници в проектите на тази институция. Всъщност говорим за прословутата Франкфуртска школа, създадена още през 20-те години на ХХ век и превърнала се в символ на западния марксизъм. Сред най-важните й представители са Макс Хоркхаймер, Теодор Адорно, Валтер Бенямин, Ерих Фром, Херберт Маркузе. Всички те са силно повлияни от Марксовите идеи, но собствените им концепции значително се отличават от онзи ортодоксален марксизъм, който се налага най-напред в Съветския съюз, а после и в новосъздадените социалистически държави. Оригиналната марксистка версия на Франкфуртската школа е известна под името „критическа теория”. Според Макс Хоркхаймер тази теория „осъжда съществуващите социални институции и практики като безчовечни, ръководи се от стремежа за създаване на нормални условия на живот и се стреми да положи основите на едно радикално изменение на обществото”. Херберт Маркузе пък допълва, че смисълът на „критическата теория” е да покаже как човек може да постигне възможно най-голяма свобода.

Да бъдеш евреин и марксист, макар и нетрадиционен, в нацистка Германия не само слага край на перспективите за спокойна работа, но и гарантира бъдеща смъртна присъда. Затова представителите на Франкфуртската школа емигрират в Швейцария, а когато почти цяла Европа е завладяна от нацистите, намират убежище в Съединените щати. Херберт Маркузе започва работа в Колумбийския университет, който предоставя възможност на Института за социални изследвания да възстанови своята дейност. През 1943 г. Маркузе заедно с други двама представители на Франкфуртската школа, Франц Нойман и Ото Кирхаймер, са вербувани от ген. Уилям Донован, известен като Дивия Бил, който е ръководител на Бюрото за стратегически операции (Office of Strategic Services), предшественик на ЦРУ. Тримата започват работа в централноевропейската секция на аналитичния отдел на OSS, който наброява 1200 души, сред които са някои от най-видните американски историци, икономисти, социолози. Задачата на Маркузе и на неговите колеги от Франкфуртската школа е да изготвят анализи, посветени на причините за възхода на националсоциализма и на най-подходящите стратегии за борба с него. След края на Втората световна война и разпускането на OSS Маркузе работи няколко годни като ръководител на Централноевропейското бюро на Държавния департамент. Напуска държавната служба през 1952 г. и се отдава на преподавателска кариера. Най-напред преподава политически науки в Колумбийския, а после и в Харвардския университет. През този период написва и издава една от най-популярните си книги „Ерос и цивилизация” (1955). Книгата повдига именно онези въпроси, които ще се превърнат в най-обсъжданите теми през 60-те години, свързани с потискането на сексуалните инстинкти и начините за премахване на това потискане. Цялата съзнателна история на човечеството, твърди Маркузе, преповтаряйки Фройд, се гради върху репресирането на стремежа към удоволствие и върху преобразуването на сексуалните инстинкти в работа. За разлика от създателя на психоанализата обаче Маркузе вярва, че е възможно да съществува и друг тип общество. Общество, в което стремежът към пълноценна свобода и щастие няма да бъде потискан, а, напротив, ще бъде окуражаван. „Днес либидото е отклонено към общественополезни изяви – пише Маркузе, – в които индивидът работи за себе си само доколкото работи за системата. Да се твърди, че работата трябва да се върши, защото е работа, е върхът на отчуждението. Това е пълна загуба на инстинктивна и интелектуална свобода. Това е репресия, която е станала не втора, а първа природа на човека…” По-нататък Маркузе обяснява, че нищо не пречи на „хората да работят по-малко и същевременно да определят своите собствени потребности и тяхното задоволяване”. Именно тази теза ще развиват с особена страст най-видните представители на контракултурата от 60-те. Подобно на германския философ ще твърдят, че сексуалното освобождение ще донесе не разруха, а нов разцвет и че истинските промени в политиката и икономиката са възможни само ако бъде извършена и радикална смяна на мисленето в посока премахването на прилаганите от свръх-Аза ограничения. Ако в „Ерос и цивилизация” Херберт Маркузе описва детайлно възгледите си за постигане на пълно освобождение, то в другия си най-известен труд „Едноизмерният човек” (1964) описва подробно начините за контрол над индивида в днешния свят. Масмедиите, рекламната индустрия, религиозните и образователните институции, семейството, държавата изпълняват преди всичко една цел – да внушават на хората, че живеят в най-добрия възможен свят и че всякаква съпротива срещу неговите закони е безсмислена. Според Маркузе ние живеем в общество, което е тотално мобилизирано срещу собствената си свобода. Хората са превърнати в едноизмерни консуматори, които се интересуват единствено от това как по-бързо да си купят нов автомобил, хладилник или телевизор. Критическото мислене по отношение на действителността почти е изчезнало не защото е забранено като в комунистическите държави, а защото хората са заети да удовлетворяват безбройните си лъжливи потребности, създадени им от всепроникващата потребителска индустрия.

Най-доброто доказателство за тоталната манипулация, на която е подложено населението, е съдбата на работническата класа. Според един от централните постулати на марксистката философия именно това е класата, която ще унищожи капитализма и ще създаде новото справедливо общество. Само че, ако този извод е бил логичен за средата на XIX век, той изобщо не е валиден 100 години по-късно, убеден е Маркузе. Условията за живот на работническата класа са значително подобрени и тя вече има много неща, които да изгуби освен веригите си, пише той. Ето защо тази класа вече не е склонна да провокира революция, която е в състояние да разруши статуквото. Работниците отдавна са интегрирани в капиталистическата система, разсъждават по сходен начин с работодателите и се стремят не към разбиване на действащия модел, а единствено към по-пълното си вписване в него. Този извод изглежда крайно песимистичен. След като в продължение на един век почти всички революционно настроени мислители се надяват, че само работническата класа е в състояние да осъществи радикалната промяна на обществото, сега Херберт Маркузе съвсем убедително твърди, че подобни надежди са пълна химера. Работниците искат да станат капиталисти, а не да събарят капитализма. Все пак в края на „Едноизмерният човек” радикалният философ посочва, че въпреки това има и хора, които са в състояние да предизвикат гибелта на капитализма. И ги посочва: „Под консервативно настроената народна маса е скрита прослойката на отхвърлените и аутсайдерите, на експлоатираните и преследвани представители на други раси и цветове на кожата, безработни и нетрудоспособни. Те остават зад борда на демократичния процес и животът им е най-доброто доказателство за необходимостта от отмяна на непоносимите условия и институции. Тяхното противопоставяне само по себе си е революционно, дори и съзнанието им да не е. Фактът, че вече отказват да играят по правилата на играта, може би показва, че идва краят на настоящата цивилизация”. Съвсем скоро Маркузе ще добави и още групи, които са в състояние да предизвикат края на капитализма и установяването на нов тип общество – радикалните студенти и интелектуалци, както и борците срещу неоколониализма в Третия свят. Той разчита преди всичко на студентите от хуманитарните дисциплини, чието обучение им помага да разберат кои са истинските сили, които управляват, да осъзнаят фалшивия характер на т.нар. „либерална демокрация”. Не е възможно повечето хора да стигнат до това познание, твърди Маркузе, те просто са твърде добре интегрирани в системата, за да имат времето и силите да мислят критично. Да, радикалните студенти и интелектуалци не са в състояние да извършат революцията поради своята малочисленост, но могат да бъдат убедителни изразители на необходимостта от кардинална промяна на системата. Защитавайки тези си възгледи в безброй статии, интервюта и публични изяви, Херберт Маркузе съвсем логично се превръща в любимец и гуру на Новата левица. За разлика от старата левица с нейната привързаност към ортодоксалния марксизъм, работническата класа, синдикализма и централизираните партийни структури новите леви поставят акцента върху стремежа към освобождение от вътрешните задръжки, борбата за човешки права, съпротивата срещу авторитарните тенденции, където и да се намират. Новите леви се стремят да реабилитират индивидуалното начало, силно пренебрегвано от старата левица за сметка на колективните интереси. В понятието Нова левица влизат най-различни групи, обяснява Маркузе, радикални студенти, хипита, троцкисти, неоанархисти, интелектуалци-антикомформисти. Интересното е, че техни говорители не са традиционните политици, а поети, писатели, революционно настроени журналисти и преподаватели. Всички те изпитват истинска любов към възрастния професор.

Независимо от напредналата си възраст главният теоретик на Новата левица постоянно пътува, за да участва в публични дискусии и конференции. По време на една такава конференция в Западен Берлин се запознава с лидера на радикалните германски студенти Руди Дучке, с когото стават близки приятели. Дучке е роден през 1940 г., а след края на Втората световна война родният му град Шьонефелд се оказва в пределите на Германската демократична република. След смазването на Унгарското въстание от съветските войски през 1956 г. младият Руди започва да се настройва критично към „реалния социализъм”. Призовава за свобода на придвижването, отказва да служи в армията на ГДР и призовава и познатите си да не го правят. Заради тези призиви му е забранено да учи. През август 1961 г. избира да остане в Западен Берлин, само един ден преди началото на строежа на Берлинската стена. Успоредно с изучаването на творбите на Хайдегер и Сартр чете Маркс и теоретиците от Франкфуртската школа. Участва в сформирането на множество студентски организации, чиято цел е да се противопоставят на капиталистическата система и да работят за установяването на ново, по-справедливо общество. През втората половина на 60-те години е сред основните организатори на протестите срещу американската агресия във Виетнам. Руди Дучке се превръща не само в любимец на радикалните германски бунтари, но и в основна мишена на дясната преса. Изданията на Аксел Шпрингер призовават да бъдат усмирени „размирните елементи”, а на проамерикански демонстрации се виждат плакати с надписи „Народен враг номер едно – Руди Дучке”. На 11 април 1968 г. студентският лидер е прострелян в главата от десния радикал Йозеф Бахман. Дучке оцелява като по чудо, лекува се във Великобритания, Швейцария и Италия и в продължение на месеци отново се учи да говори и да запомня. Атентаторът Бахман е осъден на 7 години затвор и Дучке започва да поддържа контакт с него, обяснявайки му, че изобщо не го мрази, опитвайки се да го приобщи към социалистическите идеи. През 1970 г. обаче атентаторът се самоубива в затвора, а Дучке казва: „Борбата за освобождение тъкмо започва и е жалко, че Бахман няма да може да участва в нея”. През 70-те Руди Дучке отново се включва в политическия живот на Западна Германия и участва в подготовката на създаването на Зелената партия. Същевременно поддържа близки контакти с източногермански дисиденти и организира конференции в тяхна подкрепа. На 24 декември 1979 г. Руди Дучке се удавя във ваната, след като получава епилептичен припадък следствие от черепно-мозъчната травма, получена след покушението.

Oще докато Дучке се възстановява от покушението, в интелектуалните американски и европейски среди се разпространява слухът, че Херберт Маркузе се готви да го покани за свой асистент в университета в Сан Диего. Като се има предвид, че там вече преподава членът на Комунистическата партия и приятелка на Черните пантери Анджела Дейвис, възможността в университета да пристигне и германският ляв радикал определено вгорчава живота на местните традиционалисти. В Сан Диего има военни бази и ултраконсервативна преса. Там живеят богаташи реакционери и множество пенсионирани генерали и адмирали. В разгара на студентските протести редица консервативни организации настояват Маркузе да бъде отстранен от преподавателското място, защото „идеите му развращават младежта”. От организацията на ветераните Американски легион дори предлагат да платят неустойката от 20 000 долара, която трябва да получи професорът, в случай че договорът му бъде прекратен предсрочно. Тези действия се ползват с подкрепата на губернатора на Калифорния Роналд Рейгън, който открито заявява, че няма да търпи никакви „университетски комунистически своеволия”, и като доказателство на думите си изпраща 2200 войници от Националната гвардия срещу протестиращите студенти от Университета в Бъркли. Но независимо от усилията на консервативните групи ръководството на университета в Сан Диего решава да продължи договора на Маркузе. С това обаче проблемите на радикалния философ не свършват. Той постоянно получава заплахи за живота си, някои от които са подписани с „Ку-клукс-клан”. По едно време негови студенти дори дежурят пред дома му, за да го предпазят от нападения. Заради идеите, които проповядва, Херберт Маркузе попада в списъка на ФБР като „подозрителна” личност, която трябва да бъде наблюдавана внимателно. И те наистина го наблюдават. Служителите на ФБР купуват всичките му книги и пишат обширни анализи върху тях. Събират всички статии, в които се споменава името му, следят внимателно пътуванията му, изготвят доклади за идеите и дейността му, както и за влиянието, което има. Консервативната преса пък твърди, че професорът работи за Кремъл и че именно московските му господари са го накарали да подкрепя студентските движения. По същото време органът на съветската компартия вестник „Правда” го нарича „фалшив пророк”, „вампир” и „лакей на Уолстрийт”. „След като постоянно ме атакуват от всички страни – обяснява Маркузе, – вероятно в думите ми има известна истина.” Вестникарските нападки не са в състояние да впечатлят дълбоко професора. Много по-неприятно му е все по-засилващото се раздалечаване на неговите позиции от тези на Макс Хоркхаймер и Теодор Адорно. Когато започват да работят заедно в началото на 30-те години, те са абсолютни единомишленици. Заедно развиват основните постулати на „критическата теория”, заедно търсят начините за изграждане на едно общество, което ще бъде несравнимо по-справедливо и от „либералната демокрация”, и от „Сталиновия комунизъм”. Пътищата им започват да се разделят още през 50-те години, когато Маркузе е недоволен от яркия антикомунизъм на някогашните си съмишленици. Той също не харесва нито теорията, нито практиката в СССР, даже има цяла книга с критика към съветския модел, „Съветският марксизъм – критически анализ” (1958). Само че за разлика от Адорно и Хоркхаймер смята, че този модел подлежи на реформи и че механичната му замяна с корпоративния капитализъм няма да доведе до нищо добро. От своя страна Хоркхаймер е изключително критичен към Маркузе, определяйки го като опасен пример за радикален революционер. Всъщност от създателите на Франкфуртската школа Херберт Маркузе е единственият, който безрезервно подкрепя студентския бунт през 60-те. Той неведнъж изразява учудването си от поведението на бившите си съратници, които цял живот са говорили и писали за необходимостта от революционна промяна на обществото, а когато тя най-после е на път да се осъществи на практика, се обявяват срещу нея. Теодор Адорно дори влиза в личен конфликт с левичарски настроени студенти във Франкфурт. Когато някои от тях се опитват да окупират Института за социални изследвания, Адорно вика полицията. Подбудителите на окупацията са арестувани, а Адорно е заклеймен от радикалните студенти като „предател” и „слуга на империализма”. В писмото си до Адорно Херберт Маркузе заявява: „Ако алтернативата е полицията или левите студенти, то аз съм на страната на студентите. Все още вярвам, че нашата кауза може да бъде защитена именно от бунтовно настроените студенти, а не от полицията”. Случката има и продължение. По време на една от лекциите на Адорно към него се приближават три студентки, които го обсипват с цветя, показват му гърдите си и се опитват да го целунат. В същото време в залата политат флаери, на които пише: „Институцията Адорно умря”. Тези и други подобни събития карат Теодор Адорно да определи действията на протестиращите студенти като „ляв фашизъм”. Маркузе категорично възразява срещу това определение, заявявайки че нищо в студентските действия не напомня дори и в най-малка степен фашистките практики. Спорът между бившите съидейници приключва с внезапната смърт на Теодор Адорно от сърдечен удар на 6 август 1969 г. Десет години по-късно на 29 юли 1979 г. умира и Херберт Маркузе. Смъртта го застига десет дни след 81-вия му рожден ден в Германия, където е отишъл да изнася лекции по покана на Юрген Хабермас, един от най-видните представители на второто поколение учени от Франкфуртската школа. През 70-те години левият радикализъм, завладял умовете на много млади хора през предходното десетилетие, изчезва, а либералният капитализъм изглежда по-жизнеспособен от всякога. Въпреки това Маркузе продължава да вярва, че е възможно да бъде построен един много по-справедлив свят. И макар да остава привърженик на радикалните идеи, той е категорично против екстремистките действия. Непрекъснато предупреждава младите, че ако искат да променят света, трябва да забравят за бомбите и атентатите и да се подготвят за дълга и упорита работа. И може би най-важното, до края на живота си Маркузе остава верен на възгледа, че човек не бива да се ограничава единствено в настоящето, а трябва да мечтае за по-добро бъдеще, да вярва в утопични проекти. За него утопията не е „място, което не съществува”, тя е съвсем реална възможност, чиято реализация е съзнателно блокирана от силите на властовата върхушка. Господството на тези сили обаче няма да е вечно, убеден е Маркузе. И най-сигурното оръжие срещу тях е въображението. „Погледнете графитите – казва той в едно интервю по повод на събитията във Франция през 1968 г. – За мен те са може би най-интересният аспект на Майските събития, защото съчетават Маркс и Андре Бретон… Въображението на власт, това наистина е революционен призив. Новаторски и революционно е да се опиташ да превърнеш в реалност най-напредничавите идеи и ценности на въображението. Това показва, че хората са научили един много ценен урок: истината не е само в рационалността, но също така и дори може би още повече – във въображението.”
цитирай
5. mt46 - Има доста разочаровани седесари. И това е нормално, естествено...
09.01.2016 23:10
kvg55 написа:
Тази мома добре разбира нещата, но аз имам резерви към нея, защото е
"разкаяла се" седесарка. А може би усеща посоката на вятъра и я следва?

Вятърът е евроатлантически. Който се изправя срещу него, рискува...
цитирай
6. mihala - Дошло е време, когато разделението ...
10.01.2016 11:15
Дошло е време,когато разделението ще тряба да премине в селективно обединение т.е. извличане на същественото за човечеството от различните философски теории,
но не предлагане на фантасмагории от рода на връщане на първичнообщинния строй.
цитирай
7. get - Според скромното ми мнение. . . ? - ...
10.01.2016 12:00
mt46 написа:
get написа:
Според скромното ми мнение ... ?
- Авторката твърде свободно(!) оперира с фактология и категории от социология и политология!

Нищо против, че си поместил материала на същата ... но не можах да разбера - Какво е твоето становище по така публикуваният материал?
...
- Ето за това обяснявам?
https://yesteryearsnews/2011/12/wall-st-karl-marx-teddy-roosevelt.jpg ... тържествено посрещаният от уол-стрийтските мултимилионери К. Маркс ... ? Карикатурата е още от 1911 год. със съпроводителен текст:
Karl Marx surrounded by an appreciative audience of Wall Street financiers: John D. Rockefeller, J. P. (Pontifex Maximus) Morgan, (Pontifex Maximus), John D. Ryan of National City Bank, and Morgan partner George W. Perkins. Immediately behind Karl Marx is Teddy Roosevelt, leader of the Progressive Party.
- С уважение!

1. Защо да е твърде свободно? Нима политолозите нямат разноречиви становища?...
2. Твоето мнение също е силно субективистично... Евроатлантизъм означава следване на политиката на ЕС, САЩ и НАТО...

- Отново ще те замоля да ми отговориш от първо число единствено число ... а не с препечатване на мнения на Волгин или някой друг упражняващ се по темата - тъй като НЕ СЪМ ПОДДРЪЖНИК СЛЕДВАНЕТО на каквито и да е било НАЛОЖЕНИ НИ КУРСОВЕ ... ?
- Търси РАЦИОТО В ЦЯЛАТА СИТУАЦИЯ ... Това единствено и САМО С ЦЕЛ не КРИТИКА на ПОЛИТИКАТА, на някой "НОВ БРАТ" - а за една реалистична и НАЦИОНАЛНО ОТГОВОРНА ПОЛИТИКА!!! С това ще подпомогнеш НЕ САМО СЕБЕ СИ ... а и други търсещи отговори ЗА РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИ от НАСТОЯЩИЯТ ВИД ... Ще се обърна с "ти"(ако те ангажира прощавай!)? Но ТИ си един Човек опитваш се МИСЛЯ да търсиш отговори ... а не да (само)удовлетворяваш нуждата от признание на своята ерудиция? Предвид което ... "елементарното"? Не ти ли е, направило впечатление следното? Най-яростните ЗАЩИТНИЦИ(и облагодетелствани от това!) за единствената и нерушима дружба със СССР - сега отново станаха пропагандатори ... за "нов брат"?!
цитирай
8. mt46 - И кой ще селектира това обединение?...
10.01.2016 12:15
mihala написа:
Дошло е време,когато разделението ще тряба да премине в селективно обединение т.е. извличане на същественото за човечеството от различните философски теории,
но не предлагане на фантасмагории от рода на връщане на първичнообщинния строй.

Като гледам, опитите за обединение водят до разединение...
цитирай
9. mt46 - ...
10.01.2016 12:37
7. get - Според скромното ми мнение. . . ? - ...
- "Отново ще те замоля да ми отговориш от първо число единствено число ... а не с препечатване на мнения на Волгин или някой друг упражняващ се по темата - тъй като НЕ СЪМ ПОДДРЪЖНИК СЛЕДВАНЕТО на каквито и да е било НАЛОЖЕНИ НИ КУРСОВЕ ... ?
- Търси РАЦИОТО В ЦЯЛАТА СИТУАЦИЯ ... Това единствено и САМО С ЦЕЛ не КРИТИКА на ПОЛИТИКАТА, на някой "НОВ БРАТ" - а за една реалистична и НАЦИОНАЛНО ОТГОВОРНА ПОЛИТИКА!!! С това ще подпомогнеш НЕ САМО СЕБЕ СИ ... а и други търсещи отговори ЗА РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИ от НАСТОЯЩИЯТ ВИД ... Ще се обърна с "ти"(ако те ангажира прощавай!)? Но ТИ си един Човек опитваш се МИСЛЯ да търсиш отговори ... а не да (само)удовлетворяваш нуждата от признание на своята ерудиция? Предвид което ... "елементарното"? Не ти ли е, направило впечатление следното? Най-яростните ЗАЩИТНИЦИ(и облагодетелствани от това!) за единствената и нерушима дружба със СССР - сега отново станаха пропагандатори ... за "нов брат"?!"
Моето мнение е, че САЩ и ЕС провеждат политика на тоталитаризъм, обслужваща европейския и американския олигархичен, корпоративен елит. Неолиберализмът е комунизъм с обратен знак /от икономическа гледна точка/ - закриляне на едрата частна собственост, ликвидиране на средната класа, от 1 до 10 % свръхбогати, 90 % бедни и свръхбедни...
Златната среда е социалната демокрация...
Търсенето на по-големи братя е израз на немощ, на безпомощност, на дупедавщина и продажност на националните ни интереси...
цитирай
10. get - 9. mt46 - Златната среда е социалната демокрация ... Търсенето на по-големи братя е израз на ...
10.01.2016 13:59
продажност на националните ни интереси ...

- До тук се съгласявам! И веднага се връщам в трагичните спомени от "светлото" ни "справедливо" минало - което ще обрисувам само с два "малозначими" факта?

- Националното ПРЕДАТЕЛСТВО ... спрямо Род и Отечество от тези, които ни се кълняха в Справедливостта - а под външна диктовка на ... "големият брат"
1. Обявиха 300 000 български граждани за "македонци", тоест не-българи;
2. Въведоха изобретеният в Москва изкуствен "македонски" език ...
3. Решението от пленума на ЦК на БКП на 31 юли 1963 г. ... да станем Съветска република ... на което попречи единствено прагматичната позиция на СССР, че с това губи глас в ООН. ... Тук ще спра и ще те попитам за становището на материал, който и ти си отпечатал в твоя блог, касателно становището на Имануел Валерстайн:
1. "възприемането на фашизма и комунизма не като две идеологии, противостоящи на либералната доктрина ..."
2. "Социализмът в Русия не е самостоятелен политически проект. ... САЩ, и СССР, независимо от идеологическото си противопоставяне, в действителност представляват върхът на един айсберг и решават една и съща задача."
3. "„СССР може да бъде разглеждан в качеството му на суб-империалистическа държава по отношение на САЩ – дотолкова, доколкото той поддържа реда и стабилността в своята зона на влияние. Така на практика помага на САЩ да бетонира собственото си световно господство."

- Тук отново ще спра и ще поставя риторичният въпрос - а не бяха ли тези две уж противостоящи си а на практика партниращи сили ... които започвайки от Рейкявик и завършвайки през декември 1989 г. със Срещата на Малта, не бяха тези които НИ наложиха "Novus ordo seclorum"?
- Смяташ ли, че "Десети ноември" бе чисто българска и спонтанна социална реакция ... срещу статуквото наложено след ВСВ?

- С уважение!
цитирай
11. pol4y - get е прав.
10.01.2016 17:41
Стига си преписвал чуждите мнения и си се помпал начело! Втръсна вече с това си занимание, от всяка категория пъкнеш не със свое мнение, а с чужда пита помен правиш. А, спри се и дай място на тези, които разбират и са в течение на нещата и проблемите.
цитирай
12. mt46 - Отклоняваш се от темата, но ще ти отговоря накратко...
10.01.2016 18:07
10. get - 9. mt46 - Златната среда е социалната демокрация ... Търсенето на по-големи братя е израз на ...
13:59

- Националното ПРЕДАТЕЛСТВО ... спрямо Род и Отечество от тези, които ни се кълняха в Справедливостта - а под външна диктовка на ... "големият брат"
1. Обявиха 300 000 български граждани за "македонци", тоест не-българи;
2. Въведоха изобретеният в Москва изкуствен "македонски" език ...
3. Решението от пленума на ЦК на БКП на 31 юли 1963 г. ... да станем Съветска република ... на което попречи единствено прагматичната позиция на СССР, че с това губи глас в ООН. ... Тук ще спра и ще те попитам за становището на материал, който и ти си отпечатал в твоя блог, касателно становището на Имануел Валерстайн:
1. "възприемането на фашизма и комунизма не като две идеологии, противостоящи на либералната доктрина ..."
2. "Социализмът в Русия не е самостоятелен политически проект. ... САЩ, и СССР, независимо от идеологическото си противопоставяне, в действителност представляват върхът на един айсберг и решават една и съща задача."
3. "„СССР може да бъде разглеждан в качеството му на суб-империалистическа държава по отношение на САЩ – дотолкова, доколкото той поддържа реда и стабилността в своята зона на влияние. Така на практика помага на САЩ да бетонира собственото си световно господство."

- Тук отново ще спра и ще поставя риторичният въпрос - а не бяха ли тези две уж противостоящи си а на практика партниращи сили ... които започвайки от Рейкявик и завършвайки през декември 1989 г. със Срещата на Малта, не бяха тези които НИ наложиха "Novus ordo seclorum"?
- Смяташ ли, че "Десети ноември" бе чисто българска и спонтанна социална реакция ... срещу статуквото наложено след ВСВ?"...
1. Миналите продажници не оправдават настоящите продажници и престъпници. Нали? 2. България бе победена във ВСВ /и то не по вина на комунистите/. 3. "Десети ноември" дойде с благословията на Горбачов и следствие на съглашателството му със САЩ /със Запада/...
цитирай
13. mt46 - Четете! Може да поумнеете!...
10.01.2016 18:08
pol4y написа:
Стига си преписвал чуждите мнения и си се помпал начело! Втръсна вече с това си занимание, от всяка категория пъкнеш не със свое мнение, а с чужда пита помен правиш. А, спри се и дай място на тези, които разбират и са в течение на нещата и проблемите.

цитирай
14. krumbelosvet - Кой управлява? Какво и защо иска? С какви лостове действа?
10.01.2016 20:25
Това не се вижда на повърхността на събитията, не успях да го вида и у авторката.
цитирай
15. mt46 - Световната олигархия, световният елит...
10.01.2016 21:50
krumbelosvet написа:
Това не се вижда на повърхността на събитията, не успях да го вида и у авторката.

Целта винаги е била една - власт /повече власт, тотална власт/...
цитирай
16. get - Това не се вижда на повърхността на ...
10.01.2016 22:22
krumbelosvet написа:
Това не се вижда на повърхността на събитията, не успях да го вида и у авторката.


- "Novus ordo seclorum"?

- На 8 януари 1918 г. двадесет и осми президент на САЩ, Удроу Уилсън произнася прочутата си реч за „четиринадесетте точки”, предлага създаването на Обществото на народите, организация, която ще се стреми да помага за ЗАПАЗВАНЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ЦЯЛОСТ и политическата независимост на големите и малки нации.
- Това което ви интересува се съдържа в ... ?
3-та точка: "Премахване, доколкото е възможно, на всички стопански прегради и уреждане на еднакви търговски условия за всички народи, които са за мира."
5-та - "Свободно и справедливо уреждане на всички колониални въпроси."
6-та - "6.Изтегляне на войските от всички руски земи и подпомагане на руския народ да се устрои свободно и без диктатура: да се гарантира ДОБЪР ПРИЕМ НА НОВАТА РУСКА ДЪРЖАВА в обществото на свободните народи под правителство, което руският народ избере свободно."

- На пръв поглед справедливи УСЛОВИЯ ЗА СЛЕДВОЕННА ЕВРОПА? На практика - за нас следва "СПРАВЕДЛИВИЯТ" Ньойски договор, с откъсване на ОЩЕ ОТ СНАГАТА НА БЪЛГАРИЯ !?

- От този момент започва СВЕТОВНАТА ДОМИНАЦИЯ на една валута заменила английският паунд, върху която е изписано "Novus ordo seclorum"?
https://upload.wikimedia/wikipedia/commons/f/f3/US-%241-SC-1935-A-Fr.2300.jpg

Първите банкноти носещи "цитираното послание", са отпечатани от Федералния резерв(конституиран с закона №251 от декември 1913 г.?) на САЩ, и са от 1914 година ... Защо? Вероятно поради "случайно" стекли се събития :)))
цитирай
17. get - - Прощавай Тачков - Но? Власт и пари, това са ... ?
10.01.2016 22:33
mt46 написа:
krumbelosvet написа:
Това не се вижда на повърхността на събитията, не успях да го вида и у авторката.

Целта винаги е била една - власт /повече власт, тотална власт/...


... са средства!
- Чрез които се постига Цел? Ако трябва правилно да формулираме "условието на питането", то тогава би следвало да преформулираме, въпроса-проблем в ... Каква е Целта?!
цитирай
18. mt46 - Не...
11.01.2016 22:00
get написа:
mt46 написа:
krumbelosvet написа:
Това не се вижда на повърхността на събитията, не успях да го вида и у авторката.

Целта винаги е била една - власт /повече власт, тотална власт/...


... са средства!
- Чрез които се постига Цел? Ако трябва правилно да формулираме "условието на питането", то тогава би следвало да преформулираме, въпроса-проблем в ... Каква е Целта?!

„Властта не е средство, тя е цел. Човек не установява диктатура с цел защита на революцията, той прави революция, за да се установи диктатура. Целта на преследването е преследването. Целта на мъчението е мъчение. Целта на властта е власт.“ /Оруел/
цитирай
19. get - - На "НОВО ЕЗИКА" е така ... Но ...
12.01.2016 21:04
mt46 написа:
get написа:
mt46 написа:
krumbelosvet написа:
Не...

Това не се вижда на повърхността на събитията, не успях да го вида и у авторката.

Целта винаги е била една - власт /повече власт, тотална власт/...


... са средства!
- Чрез които се постига Цел? Ако трябва правилно да формулираме "условието на питането", то тогава би следвало да преформулираме, въпроса-проблем в ... Каква е Целта?!

„Властта не е средство, тя е цел. Човек не установява диктатура с цел защита на революцията, той прави революция, за да се установи диктатура. Целта на преследването е преследването. Целта на мъчението е мъчение. Целта на властта е власт.“ /Оруел/[/quote]

... Какво се крие зад оруеловото понятие "ново-език"? Та не е ли това ИЛЮСТРАЦИЯ на АБСТРАКТНО-АБСУРДНИЯТ АЛОГИЧЕН СТИЛ употребяван от ТИРАНИТЕ(нови), които преди това са се прикривали ПОД ЛОЗУНГИТЕ от вида:
"Libertе, еgalitе, fraternitе." или "Вся власть советам!" ... и когато разтуриха УЧРЕДИТЕЛНОТО СЪБРАНИЕ ... Въведоха небивалият по мащаби "Красны терор" с постановлението(декрета) от 5 сентября 1918 ?
Совет Народных Комиссаров, заслушав доклад председателя Чрезвычайной комиссии по борьбе с контрреволюцией о деятельности этой комиссии, находит, что при данной ситуации обеспечение тыла путем террора является прямой необходимостью; что для усиления деятельности Всероссийской чрезвычайной комиссии и внесения в нее большей планомерности необходимо направить туда возможно большее число ответственных партийных товарищей; что необходимо обеспечить Советскую Республику от классовых врагов путем изолирования их в концентрационных лагерях; что подлежат расстрелу все лица, прикосновенные к белогвардейским организациям, заговорам и мятежам; что необходимо опубликовывать имена всех расстрелянных, а также основания применения к ним этой меры."
- Като един Мечо Пух ще кажа:
Когато някой казва, че няма никой, значи има някой ... и-и-и ... Когато не знаем къде отиваме, винаги отиваме другаде.
- Та ако нещо ви е останало недоразбрано от това що ви пиша, или от това що са ни казали учените ? - Ще да е по причина че, ... Правописът ми е Колеблив. Добър правопис е, но се Колебае и буквите отиват на грешни места. :))
цитирай
20. mt46 - И в действителност е така... :)
12.01.2016 21:48
19. get - - На "НОВО ЕЗИКА" е така ... Но ...
21:04

Властниците обясняват, че целта на властта е благоденствието на човечеството, благото на народа, на хората. Но на каква част от народа, от хората?... Всъщност целта на властта е да запази себе си. Властта е средство и цел...
цитирай
21. get - - Като един Мечо Пух ще кажа. . . са ...
12.01.2016 23:29
mt46 написа:
19. get написа:
- Като един Мечо Пух ще кажа ... са средства!
... :)))


И в действителност е така... :)
Властниците обясняват, че целта на властта е благоденствието на човечеството, благото на народа, на хората. Но на каква част от народа, от хората?... Всъщност целта на властта е да запази себе си. Властта е средство и цел...

- Първо - да не бъркаме проблемите на психиатрията с тези на политоло и социология?!
Второ - имаме две ОСНОВНИ понятия: Морал и Етика и ако те отпаднат то не само понятието а й самият СОЦИУМ - го хваща липсата?!
Последното го казвам с оглед едно ВОЛУНТАРИСТИЧНО като подход - и едностранно, като разглеждане, единствено и само на ВЛАСТТА?
- За да бъдем коректни, не само към ПРОБЛЕМА, който разискваме а и към читателите (ни) ... Ще следва да си изясним ... доста категориално-понятийни и базови въпроси ... от вида произход и значение на ... понятието: власт, суверенитет, тирания, демокрация ... и пр.?
- Инак, ще (про)пишем неща, като момата която е сътворила:"Диктатурата на малцинството." ... за което продължавам да съм натрапчиво-категоричен твърдейки, че това пряко кореспондира с нео-коминуста и марксист, Херберт Маркузе ... и въпросите, които той развива в книгата си: „Ерос и цивилизация" ... като повече от постановките му са доразвитие теориите на Зиги Фройд(който Аз не уважавам - защото неговото не е наука а диагноза и ръководство по/за маниакални-психопати) или както би казал "сънародника" му д-р М. Нордау :
"Дегенерати в литературата, музиката и изкуството бяха провъзгласени от техните многобройни почитатели за творци на новото "изкуство"… Наред с физическите, науката е открила и характерните душевни признаци на израждането(?) … Ломброзо специално говори за “матондите” (от италианската дума “мато” – безумен) и за графоманите.
Според него това са полунормални хора, неудържимо обзети от писателски сърбеж. Това, което характеризира най-добре дегенератите, е отсъствието у тях на понятието за нравственост(!) и истина(!). За тях не съществуват закони, съмнения и чувство за срам. Те извършват престъпления и простъпки с най-голямо самодоволство и спокойствие…”
- А нравственост, истина (и още неща) се разглеждат в "Пирамидата" на д-р Маслоу, която е илюстрация за ментално здрави и поради това успяващи в живота и поради това полезни за околните и себе си, хора!

- Поздрав!
цитирай
22. mt46 - Аз съм съгласен, да речем, с 90 % от статията на Хр. Христова...
13.01.2016 13:12
21. get - - Като един Мечо Пух ще кажа. . . са ...
12.01 23:29

-" Първо - да не бъркаме проблемите на психиатрията с тези на политоло и социология?!
Второ - имаме две ОСНОВНИ понятия: Морал и Етика и ако те отпаднат то не само понятието а й самият СОЦИУМ - го хваща липсата?!
Последното го казвам с оглед едно ВОЛУНТАРИСТИЧНО като подход - и едностранно, като разглеждане, единствено и само на ВЛАСТТА?
- За да бъдем коректни, не само към ПРОБЛЕМА, който разискваме а и към читателите (ни) ... Ще следва да си изясним ... доста категориално-понятийни и базови въпроси ... от вида произход и значение на ... понятието: власт, суверенитет, тирания, демокрация ... и пр.?
- Инак, ще (про)пишем неща, като момата която е сътворила:"Диктатурата на малцинството." ... за което продължавам да съм натрапчиво-категоричен твърдейки, че това пряко кореспондира с нео-коминуста и марксист, Херберт Маркузе ... и въпросите, които той развива в книгата си: „Ерос и цивилизация" ... като повече от постановките му са доразвитие теориите на Зиги Фройд(който Аз не уважавам - защото неговото не е наука а диагноза и ръководство по/за маниакални-психопати) или както би казал "сънародника" му д-р М. Нордау ..."
1.Мисля, че възприемаш едностранчиво възгледите и ролята, влиянието на Маркузе върху неолиберализма и мултикултурализма...
2. Очевидно е, че съвременният модел е диктатура на малцинството /световния елит, световната олигархия, световните корпорации/, лицемерно и благозвучно наричана "демокрация" /"власт на народа"/...
Това е същественото. За подробности не ми се спори /като студент съм чел, спорил, философствал предостатъчно/...
Поздрави!...
цитирай
23. get - - Аз съм съгласен, да речем, с 90 % от ...
14.01.2016 18:16
22. mt46 написа:
- Аз съм съгласен, да речем, с 90 % от статията на Хр. Христова ...
Мисля, че възприемаш едностранчиво възгледите и ролята, влиянието на Маркузе върху неолиберализма и мултикултурализма...


- От всичко, което изприказвахме ... !
- Не казвам, че единствено и само Маркузе е идеолога на ляво-радикалните движения - но той поне е един от последните разработващ от позициите на РЕВОЛЮЦИЯТА - диктатурата на малцинството ! Такива има още много ... ама няма да ми стигне ни време ни желание ... да правя ретроспекция от времето на крал Джеймс ... и стигнем до другаря Льова Бронщийн, известен още и като Троцки, плюс "селският-марксист" Мао Дзе Дун?

- Отново се връщам към Х. Маркузе - имено в „Ерос и цивилизация" той прогласява МАЛЦИНСТВА но ТАКИВА НА ДЕГЕНЕРАТИ! Повече по въпроса, виж книгите на Григорий Климов ... за участието именно на такава категория хора, като основен движещ фактор в "РЕВОЛЮЦИИТЕ"?

22. mt46 написа:

2. Очевидно е, че съвременният модел е диктатура на малцинството /световния елит, световната олигархия, световните корпорации/, лицемерно и благозвучно наричана "демокрация" /"власт на народа"/...

- След като приемаш, че съществува МЪЛЧАЛИВО СЪГЛАШАТЕЛСТВО на ... "световния елит, световната олигархия, световните корпорации ..." - тогава ти изказваш становище граничещо с Теория за конспирацията?
- Като тези ЛЯВО-РАДИКАЛНИ "революционни" движения(към момента) се създават и съществуват на база научно-приложна разработка на у-та Харвард, основното което е залегнало при нея, е така нареченият "комплекс на Ленин" или "комплекса на латентната хомосексуалност" ? Тоест отново тръгваме от така популярните имена в психиатрията, като Ламброзо, Нордау, Фройд ... и свършим с ръководителя на Тависток д-р Ливай?

- В заключение СВЪРЖИ ДВЕТЕ НЕЩА, тоест "световния елит, световната олигархия, световните корпорации" х "латентната хомосексуалност" = неолиберализъм, а в последствие и въоръжено насилие изразяващо се във ВОЙНА или РЕВОЛЮЦИЯ!?
цитирай
24. mt46 - ...
14.01.2016 20:01
get написа:
[quote=22. mt46] - Аз съм съгласен, да речем, с 90 % от статията на Хр. Христова ...
Мисля, че възприемаш едностранчиво възгледите и ролята, влиянието на Маркузе върху неолиберализма и мултикултурализма...


- От всичко, което изприказвахме ... !
- Не казвам, че единствено и само Маркузе е идеолога на ляво-радикалните движения - но той поне е един от последните разработващ от позициите на РЕВОЛЮЦИЯТА - диктатурата на малцинството ! Такива има още много ... ама няма да ми стигне ни време ни желание ... да правя ретроспекция от времето на крал Джеймс ... и стигнем до другаря Льова Бронщийн, известен още и като Троцки, плюс "селският-марксист" Мао Дзе Дун?

- Отново се връщам към Х. Маркузе - имено в „Ерос и цивилизация" той прогласява МАЛЦИНСТВА но ТАКИВА НА ДЕГЕНЕРАТИ! Повече по въпроса, виж книгите на Григорий Климов ... за участието именно на такава категория хора, като основен движещ фактор в "РЕВОЛЮЦИИТЕ"?

22. mt46 написа:

2. Очевидно е, че съвременният модел е диктатура на малцинството /световния елит, световната олигархия, световните корпорации/, лицемерно и благозвучно наричана "демокрация" /"власт на народа"/...

- След като приемаш, че съществува МЪЛЧАЛИВО СЪГЛАШАТЕЛСТВО на ... "световния елит, световната олигархия, световните корпорации ..." - тогава ти изказваш становище граничещо с Теория за конспирацията?
1. ЕС се заражда преди и независимо от писанията на Маркузе. Неолибералните принципи за свободно движение на стоки и капитали, за дерегулация... нямат нищо общо с Маркузе, нито с Маркс, нито с Ленин... Забележка: За Маркузе не само маргиналните малцинства, а и студентите са движещи сили на лявото...
2. Не казвам дали е конспирация, или не. Просто такава е очевидната действителност...
3. Струва ми се, че част от неолибералната върхушка не само че е латентно хомосексуална, а и явно хомосексуална /за това говори политиката й по отношение на обратните/...
цитирай
25. get - 1. ЕС се заражда преди и незави...
14.01.2016 20:55
mt46 написа:

1. ЕС се заражда преди и независимо от писанията на Маркузе. Неолибералните принципи за свободно движение на стоки и капитали, за дерегулация... нямат нищо общо с Маркузе, нито с Маркс, нито с Ленин... Забележка: За Маркузе не само маргиналните малцинства, а и студентите са движещи сили на лявото...


- Първо, по отношение на студентските радикални движения ... знаеш ли колко моми и ергени, тогава възприемат груповият секс, употребата на наркотици и ред други "непростими неща" по силата социалните норми на западният бюргер?

- Второ! От Кога и от Кои, се започват пренията досежно въпроса(идеята) за "Европейски съюз" - вероятно ще разберем, като прочетем бр.40/1915 г. на в-к "Социал-демократ" в който е поместена статията: ЗА ЛОЗУНГА „ЕВРОПЕЙСКИ СЪЕДИНЕНИ ЩАТИ” на Владимир Бланк/Улянов-Ленин?

- Ще пропусна Карл Велики и Наполеон Бонапарт, които са (на)правили опити(доста успешни!) за създаване на такава "съединена Европа" ... Но вероятно в модерно време, тоест след Френската буржоазна революция ... пръв бе Великият-масон(!), писателя Виктор Юго, който на свиканата от него международна конференция през август 1849 г. за пръв път употребява понятието “Съединени Европейски Щати” ?

- Поздрав и дано съм бил полезен ... и, Благодаря за ползотворният разговор!

П.П.
- Апропо! Не искам да пренебрегна никой ... поради което следва да спомена и геносе Ото Шикългрубер, по-известен, като адолф(водач) Хитлер - който в Майн кампф ... също разработва подобен проект. Дори следвайки пътеводните му указания, ръководството на Министерството на икономиката, на Райха ... прави предложение да се създаде Икономически Съюз на Централна Европа, в който да влизат Холандия, Дания, Словакия (въпреки че Югославия съществува!), Румъния, България, Унгария, Белгия, Норвегия и Швеция. Германия се стреми да създаде Европейска Банка за обединяване на монетната система чрез фиксиране на обменната стойност на отделните монети към немската валута.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 14314660
Постинги: 2743
Коментари: 38251
Гласове: 126046
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930