.
Дишай свободно - ти не си всемогъщ! Ирина Янчева-Карагяур

Днес ще ти посоча поне десетина причини да не се тревожиш и да дишаш свободно. Надявам се да ти вдъхнат сила и да свалят поне част от бремето на плещите ти. Но... няма да те заблуждавам с утвърждения от сорта на:
“Ти си всемогъщ!”,
“Ти си причината за всичко, което се случва с теб”,
“Можеш да постигнеш всичко, стига само да го поискаш!”
Утвърждения, които привидно те изпълват с величие и мощ, но подмолно те потапят в чувството за вина и срам, както и в усещането за безсилие и собствена нищожност.

Напротив, ще ти кажа:
Ти не си всемогъщ и не всичко зависи само от теб, не само ти си причината и авторът на ставащото с теб и въпреки че можеш да постигнеш много, няма как да постигнеш всичко (с помощта на "правилните мисли"), защото...
Защото не си Бог!
И не си сам на този свят!
Ти си човек, потомък на хиляди фамилии, хиляди причини и следствия, хиляди избори и решения, победи и грешки на други хора. Тоест може и да си причината за някои неща, но си и следствие на множество други, за които вече не се явяваш причината.
Ти си човек, който има свои собствени нужди и прави свои собствени избори, които пък непрекъснато се сблъскват с нуждите и изборите на други, подобни на теб, и по тази причина няма как да съществуват и да се реализират в чистия си непокътнат вид; а някой път изобщо няма как да се реализират, защото...
Дали ти се вярва или не – ИМА НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА!
Ти си човек и независимо дали си даваш сметка или не, желанията ти често си противоречат и взаимно се унищожават (още) преди да бъдат изпълнени.
Ти си човек и колкото и усилия да полагаш в стремежа си да бъдеш осъзнат, няма как да се самоосъзнаеш на 100%, защото непрекъснато продуцираш несъзнаваната част на психиката си. Реално не съществува смъртен индивид, който да се е осъзнал завинаги и напълно. Съответно, и ти не си такъв.

Но...
Ти можеш да приемеш, че нищо човешко не ти е чуждо;
че има неща, които зависят от теб, но има такива, които зависят от нещо друго или някой друг;
че светът е И това, което мислиш, И още нещо. Някаква част от всичко е в твоите ръце, но не и всичко. Човекът е могъщ, но не и всемогъщ;
че гледаш нещата през някаква своя призма, но не всичко е само твоята призма, има ги и нещата;
че имаш принос, роля, своя част от сценария, но не си “генерален директор” на “нищо и всичко” под слънцето.

А съответно...
Не си отговорен и не си виновен за всичко и всеки! Силно заблуждаващи са твърденията:
"с теб се случва само това, което позволиш",
"ти си виновен за всичко, което се случва с теб", "хората се отнасят с теб така, както им разрешиш",
"твоите страдания са твоята карма".
Другите са си други. Ти можеш и да им влияеш по някакъв начин, но не можеш изцяло да превземеш кормилото на техните собствени мисли и чувства, решения и посоки, съответно и отношението им към теб, както и участието им в твоя живот.
По пътя към реализацията на поредния ти избор ще срещнеш други хора, с техните си потребности и избори, и невинаги ще си способен да предвидиш и да въздействаш върху резултата от тези срещи.

"Да бъдеш обективен, да използваш своя разум е възможно, само ако си постигнал нагласата на смирение, ако си надраснал мечтите за всезнание и всемогъщество, които си имал като дете." - Ерих Фром

Ще се почувстваш по-силен, когато се научиш не толкова да се унасяш в мечтите за победата, колкото да бъдеш готов да реагираш адекватно в случай на провал.
Ще се сдобиеш с много повече стабилност, когато ще бъдеш способен да понасяш неопределеност;
да разбираш, че не всичко можеш да проумееш, познаеш, доловиш и обясниш;
да си позволиш поне понякога да бъдеш слаб, неидеален, незнаещ и... любопитен;
да приемаш себе си – несъвършения, съответно и реалния, ограничен в могъществото, но и силен в това, че знаеш докъде можеш (бидейки жълъд, имаш потенциал да се превърнеш в прекрасен многолетен дъб, но няма как да станеш космически кораб или пък славей в клоните на същия дъб);
да бъдеш способен да търпиш отказ (несъответствие на очакванията ти) от човек или от съдбата;
да живееш в мир с амбивалентността (твоята или на друг);
да очертаваш ясни лични граници, вниквайки и безоценъчно изяснявайки своите потребности и чувства, съответно, да зачиташ и границите на друг;

да се занимаваш с това, което влиза в зоната на твоята лична отговорност и автономност, и да не се отдаваш на чувството за вина по повод това, което се намира извън тази зона;

да живееш с осъзнаването, че не всичко можеш да изконтролираш; не всичко зависи от теб, защото не всичко се върти около теб. Да, ти си центърът на нещо и едновременно с това си периферията на нещо друго.

Позволи си да бъдеш просто човек, вместо да си внушаваш, че си "всемогъщият всевишни" и да се самоизяждаш до костите, когато не успяваш да помръднеш планината; невротизирайки се, бягайки в болестта, панически атаки и т.н.; или пък прехвърляйки вината върху околните.

Ти не си божество, ТИ СИ ЧОВЕК!

Усети силата на това да познаеш лимитите на своите сили и наличието на своите слабости!
Усети силата на това да бъдеш в добра връзка с реалността, а не в оковите на всемогъществото и под бремето на магическото мислене.
Усети го и ще се изненадаш от прилива на истинска, а не измислена мощ и окриленост.
Усети го и дишай свободно!

автор: Ирина Янчева-Карагяур
www.gnezdoto.net/promeni-sebe-si-promeni-jivota-si/2602-dishai-svobodno-ti-ne-si-vsemogysht

*   *   *
Дали ще подпалите с факлите
живота, проблемите, фактите?...

Марин Тачков
 

Не знам защо тази тъй проста истина е толкова трудна за приемане. Защо все се стремим да се надскочим и се изживяваме така, сякаш всичко зависи от нас, сякаш светът започва и свършва с нас.
Споделям идеите, изложени в горната статия. Когато ги осъзнах, се усетих и по-свободна, и по-щастлива.
Поздрави, Марине!

И на мен ми допада този начин на мислене - реалистичен, сравнително обективен... Много от житейските истини са прости, стига да мислим, без да се поддаваме на разни манипулации, лъжеучения, бесове...
Поздрави и спокойна нощ!...

аман от Мечтатели и Ангели...
хората полудяха с това „позитивно мислене“
99 пъти го писах, това са просто „Формули за правене на пари..“
масова Истерична невроза/ прав беше оня Бг.лекар психиатър.
/ пак ще го изкопирам скоро,полезно е ,като студен душ..
заземете се,хора !!

Нека бъдем добри и позитивни, обратното е път за никъде.... :))

Мда, позитивното мислене е едностранчиво, илюзорно. Четох някъде, че то е невроза... Не е нормално човек да бъде позитивен към безобразията, а пък ако се абстрахира от тях, се превръща в щраус, заровил главата си в пясъка... И тогава може да бъде неприятно изненадан... отзад...

Никой не може да е изцяло добър и позитивен /положителен/. Всеки има и отрицателни черти... Текстът е призив да бъдем естествени, да не се надценяваме, да не търсим само успехи на всяка цена. Нима това е лошо?...
Поздрави!...

мъдро и поучително... много истини казани на висок глас...