.

Избрани мисли на Николас Гомес Давила

— Глупавите идеи променят дори походката на своите почитатели.

 — Шарлатанството на великите хора е очаровало XIX век; XX век се захласва по дребни шарлатани.

 

 — Съвременният писател забравя, че само загатването на жестовете на любовта предава същността ѝ.

  

 — Врагът на цивилизацията е не толкова външният ѝ противник, колкото вътрешното ѝ износване.

 

 — Умът на марксиста с времето се вкаменява, а този на левичаря се размеква като гъба.

 — Демократът променя метода на хуманитарните науки, когато някой извод започне да го безпокои.

 

 — Обичайно възхваляват правата, за да могат да пренебрегват задълженията.

 

 — Опасната идея не е погрешната, а частично вярната.

 

 — Самотата ни учи да бъдем интелектуално по-честни, но и ни подтиква да бъдем интелектуално по-малко вежливи.

 

 — Правдоподобието е изкушението, на което историкът-любител най-лесно се поддава.

 

 — Повторението на старите истини е същинската цивилизаторска работа.

 

 — Вкусът на младия трябва да почита, а на стария да предпочита.

 

 — Ние, реакционерите доставяме на глупаците удоволствието да се чувстват като дръзки авангардни мислители.

 

 — Победеният трябва да се утешава не с възможните възмездия на историята, а с чистото превъзходство на каузата си.

 — Писателят, които не се старае да ни убеди, губи по-малко от времето ни и понякога ни убеждава.

 

— Четенето е наркотик, без който не можем, тъй като то ни избавя не толкова от посредствеността на живота ни, колкото от посредствеността на душата ни.

 

 — Откровеният диалог обикновено завършва със скандал.

 

 — Важното не предоставя доказателства за себе си.

 

 — След днешните господари, вчерашните възмущават значително по-малко.

 

 — Поезията може и да е магия, но поетът е панаирджийски фокусник.

 — „Безкласово общество“ е онова, в което няма нито аристокрация, нито народ. Там в обращение е само еснафът.

 — Християнството не учи, че проблемът има решение, а че на хлопащия ще се отвори.

 — Трудното не е да повярваме в Бога, а да повярваме, че ние имаме значение за Него.

 — Християнството не решава „проблеми”: то ни задължава да ги преживяваме на по-високо ниво. Който настоява те да бъдат решени, обрича християнството на иронията, съпътстваща всяко решение.

 — Нашата епоха произвежда по-лесно от други това, за чието производство не се изисква талант.

 — Както в обществото, така и в душата, когато отстъпват йерархиите, настъпват нагоните.

 

 — Вярата почиства ума.

 — Геният оставя трудовете си не на „човечеството“, а на себеподобните си.

 — Новите поколения обикалят около останките на западната култура, като група японски туристи сред развалините на Палмира.

 — Смъртта е безспорното свидетелство за нашата зависимост. Нашата зависимост е безспорното основание на нашата надежда.

— Дистанцията между нациите, класите, културите, расите е несъществена. Пропастта лежи между плебейското и аристократическото съзнание.

— Днес, за предизвикването на големи катастрофи не са нужни велики амбиции, достатъчна е купчина малки грехове.

 

— На този, който с безпокойство ме пита какво може днес да бъде направено, ще отговоря честно, че в наше време най-подходяща е безсилната яснота на ума.

 

— Религиозната сериозност очарова, етическата строгост отблъсква.

— Образованият човек е измислил ритуалите, за да се защити от прямотата на глупака.

 

 

 

— Неверието не е грях, а наказание.

— За да може обществеността да започне да уважава една безкористна идея, трябва първо да бъде зашлевена с нея.

 — Никой не може да остане дълго време важен, без да се превърне в глупак.

 — Съвременният роман мирише не на светилно, а на машинно масло.

 — Нищо не вбесява така прогресиста, както упорство на онзи, който отказва да жертва вярното заради новото.

 — Наивността на умния либерал постоянно обърква наблюдателя .

 — Благородният човек е онзи, който си поставя изисквания, без те да са наложени от обстоятелствата.

— В океана на вярата уловът се извършва с мрежите на съмнението.

 

 — На строгия ум са простени странностите.

 

 — Учебниците по съвременна история са регистри на банкрутите.

— Затвор е всичко, конструирано според науката.

 — Славата е лотария за не особено талантливите.

 

 — Без структурата на йерархията не е възможно свободата да бъде превърната от фикция в реалност. Обикновено либералът твърде късно открива за себе си, че цената на равенството е всесилната държава.

 

 — Реакционерът се ужасява не толкова от плебейския гуляй, на който революциите дават воля, колкото от усърдната буржоазност на реда, който те установяват.

 

 — Атеистът никога няма да прости на Бога, че не съществува.

 

— Да изберем възможно най-незабележителното съществуване. Истинският дисидент не е концептуално нито брадат, нито голобрад.

 

 

 

 

— Който не подушва миризмата на сяра в модерния свят, е лишен от обоняние.

 

 — Не да разрешаваме противоречията, а да ги степенуваме, е единственото, към което можем да се стремим.

 

 — Историята е не толкова еволюция на човечеството, колкото демонстрация на различните аспекти на човешката природа.

 

 — Обуржоазяването на пролетариата е следствие на обръщането му в индустриалната вяра, проповядвана от социализма.

 

 — Само старите обувки не раняват краката на човечеството в неговите дълги скитания.

 

 

— Ако не шета неуморно за задоволяване на алчността си, човекът в модерното общество се чувства малко виновен.

 

 

— Превръщането на хората в плебс изисква усърдното и всеотдайно участие на демократа.

— В течение на няколко века „освобождаването на човека“ се свежда до насърчаването на неговото вулгарно поведение.

 

— Това, че някой глупак е написал нещо по някоя тема, е достатъчно основание за друг глупак уважително да включи написаното в библиографията по темата.

 

 — Простакът се отличава от културния човек по участието на първия в „културния живот”.

 

 — Усвоена от глупаци, истината оглупява.

 

— Не само всичко умира, но почти всичко пропада.

 

 — Всяка идея е, като правило, пределно проста.

 

— За да ни склонят да ги приемем, глупавите идеи се позовават на многобройната публика, която ги споделя.

 

 

 

 

— Човекът умира от студ не из земните степи, а в концептуалните палати на интелекта.

 

 — Никоя служба не е презряна, освен ако не си присвоява значимост, каквато няма.

 

— Литературното майсторство се състои в умението да се подържа температурата на фразата.

 

— Истините кацат, но не вият гнезда.

 

 — Гръцката статуя е наследила телесната си пълнота от елинистичния дух. Там, където вярват само в тялото, има само безжизнена геометрия.

 

 — Всяка епоха завършва с маскарад.

 

 — Либерализмът, за да възпита народа, го разглезва до превръщането му в стар развратник.

 

— Няма някой, който да не знае, че „преобразяването на света“ означава бюрократизирането на човека.

 

— Либералните идеи са привлекателни. Последствията им са трагични.

 

 — Иронията е снизходителността на песимиста.

 

 

 

— Да се нарича остаряло това, което вече не е разбираемо, е популярна грешка.

 

 — Политическата идея, която не води към катастрофа, не става популярна.

 

— Следването на ясния текст на нечий великолепен ум е единственото съвършено наслаждение.

 

 

— Дори единичното интелектуално достижение може да спаси.

 

— Егалитаризмът на либералните демокрации не ликвидира богатите, а само почтените сред тях.

 

 — Либерализмът провъзгласява правото на личността на опошляване, при условие, че с това не се пречи на опошляването на съседа.

 

 — За да бъде отприщено сатанинско възгордяване у демократа, е достатъчно случайно да бъде настъпен по мазола.

 

 — Диктатурата е технизация на политиката.

 

— Либералът се вълнува повече от екзекуцията на убиеца, отколкото от смъртта на жертвите.

 

— Между диктатурата на техниката и техниката на диктатурата, човекът не намира пролука, през която да се измъкне.

 

 — Да се очаква, че увеличаваща се уязвимост на един все по-интегриран от техниката свят няма да наложи тотален деспотизъм, е просто глупаво.

 

 

— Без съвременния експеримент нямаше да бъде известно, че свободата може да покварява не само тирана.

 

 

 

— Да не допускаме убежденията ни да придобият дребнавата претенциозност на стара мома.

 

— За да срещаме добре възпитани хора, трябва да четем кореспонденция отпреди най-малко един век.

 

— Ще научи ли някога човечеството да предпочита достойните изобретения пред печелившите изобретения?

 

 

— Расистът лъже себе си, вярвайки в съществуването на чисти раси, а антирасистът – вярвайки, че съставките на напитката нямат значение.

 

— Научното мислене почиства ума, но изтрива много при почистването.

 

— Да бъдеш буржоа означава да не можеш да си представиш, че индустриализацията може да не бъде желана и че по нейните продукти могат да не копнеят.

 

 

— Демокрацията би била безобидна шега, ако не беше маска на едно богохулство.

 

 

Източник: https://ngdavila.wordpress.com

 glasove.com/categories/na-fokus/news/kojto-ne-podushva-mirizmata-na-syara-v-moderniya-svyat-e-lishen-ot-obonyanie

През по-голямата част от живота си повечето хора са или незрели, или презрели...
Марин Тачков

Николас Гомес Давила е роден на 18 май 1913 година в Колумбия в семейство от столичния елит и макар формалното му образование да приключва с гимназията, чете непрекъснато не само на родния си испански, но и на овладените още в детството френски, английски, латински и гръцки, както и немски, италиански, португалски и дори датски – на по-зряла възраст. До края на живота си събира библиотека от 30 000 тома. Резултатът от толкова много четене и размишления излиза през годините в няколко тома афоризми (Notas, 1954; Escolios a un Texto Implícito, 1977, Nuevos Escolios a un Texto, 1986, и др.), част от които ви предлагаме тук. Взети са от изключителния български сайт, посветен на Давила - https://ngdavila.wordpress. изготвен от Б. Тодоров.

Добра находка, М46!
... чете непрекъснато не само на родния си испански, но и на овладените още в детството френски, английски, латински и гръцки, както и немски, италиански, португалски и дори датски ...
...
Поздрави!

Мъдри са. Някои се отличават с тънка ирония. Харесаха ми.

Човек, докато узрее, вземе, че презрее.
М. Тачков

"Да не допускаме убежденията ни да придобият дребнавата претенциозност на стара мома." /Давила/