.

Два брата делба делили,
Петър и Павел двамата.
Всичко по братски делили:
парите с кантар мерили,
лозя и ниви със виже.
Петър е брат по-голям,
по-голям Петър, по-алчен,
иска всичко да е у него:
ниви, ливади и лозя.
Той си на булка думаше:
- Станке ле, любе хубаво,
аз ще на нива да ида,
то сготви манджи хубави,
па сложи силна отрова.
Днеска пладне кат" стане,
девер си Павел повикай,
та го нагости, напои
долу във тъмни зимници -
никой, Станке, да не разбере,
че сме го, Станке, отровили.
У нази да си останат
парите, Станке, имота.
Станка на Петър думаше:
- Грехота е, Петре, не бива!
Ази съм сама на майка,
няма си ни брат, ни сестра,
много е лошо и тежко!
Той си на нива отиде.
Като е пладне станало,
седнал Петър да почине.
Кога към небе погледна,
орле се вие на небе,
па го нападна сив сокол,
с нокти си орле държеше,
с човка го в глава кълвеше.
Дойде на помощ друг орел,
та брата да си отбрани.
Петър се в чудо удари:
- Видя ли какво направих!
Пиленце, що е пиленце,
и то на помощ отива,
а аз като самин остана,
от нигде защита да нямам!
Веднага дома отиде,
от порти плаче и вика:
- Любе ле, Станке хубава,
свърши ли, какво заръчах?
Станка на Петър думаше:
- Влези долу в зимници
брата си мъртъв да видиш.
Като слезе Петър в зимници,
Павел на софра седеше
и на брата си думаше:
- Хайде бе, братко, чакам те
заедно да обядваме -
откакто сме се разделили,
заедно не сме се хранили.
Петър се много зарадва,
че брат му Павел е жив,
а още се чуди и радва,
че има булка разумна,
че е хубаво сторила,
та Павел не отровила.

liternet.bg/folklor/sbornici/baladni/42.htm

Двама са братя делба делили

  Дълго бродил Стоян из гъстите зелени гори, газил треви до колени, но дребна лова не уловил. Уморил се ловецът и седнал под вековен дъб да си почине, заедно с двата бащини бели соколи.
След краткия дъждец слънцето като стъклена топка се провирало през паяжинките и ги правело сребърни с нанизани капчици бисер. Зареял морен поглед към сивите облаци, Стоян съгледал сиво орленце да се вие във висинето. Пуснал той единия сокол. Соколът литнал към орлето и голяма борба са се борили – хвърчали пера, писъци се носили, но соколът не го победил. Орлето гордо кръжало в синевата и сякаш победоносно известявало това на целия птичи свят. Тогава ловецът пуснал и другия сокол. Двамата хванали орлето, перо по перо му скубали, крилца му чупили, очи му кълвали. Пиленцето жално пищяло и майка си проклинало:
 - Проклета да си мале, ма! Толкова лето летовно два пъти да си люпила, по едно да си чувала, та и аз братец да имам, от сокол да ме отърве!…
Стоян се сепнал от жалбите на орлето! Той с ужас си спомнил какво бил заръчал на невястата си снощи и хукнал като обезумял към селото. Като пристигнал вкъщи, отдалече се провикнал:
– Либе, Петкано, Петкано, това, което ти заръчах, дано не си го сторила!


Какво бил заръчал Стоян на своята невеста?
Една привечер двамата братя близнаци – Стоян и Иван, седнали под старата лозница на бащината къща братски да си похортуват. Пийвали си те червено вино и бистра върла ракия, споменували старите с благоговение, че добро име са им оставили и стигнала дума да разделят бащиното си имане. Делили, каквото делили – нивите, белите грошове, кошарите с добитъка. Стигнали до делба на бащините два бели сокола и два сиви ата.
Мислили двамата какво да сторят: ако соколите разделят, те ще пищят, нали са едно люпило, ако атовете разделят – и те ще цвилят един за друг – нали са едно кърмило? Тази вечер така и нищо не решили братята! Легнали си. Стоян се въртял в постелята, будувал, а дремка все не му идела. Мислил той какво да стори и… решил! Решил Стоян да премахне брат си Иван, та нему да остане цялата бащиния.
Повикал той булка Стояница и й заръчал:  рано утре, като стане, да омеси бели краваи, да заколи тлъста патица, да налее вино червено и да нагости брат му Иван, но във виното отрова да сложи. Смаяла се Петкана. Земята се залюляла под нозете й от това безумно решение и страшно погледнала Стоян в очите. Нали му е братец едничък, майка и татко си нямат! Угари кой ще оре, стоката кой ще прибира, на воденица мливото кой ще откара? Кой ще му помогне, когато беда го сполети? Понечила тя съвет да му даде, но Стоян строго я изпреварил и й се заканил, че ще я погуби, ако волята му не стори!
Тръгнал Стоян в ранни зори, дребна лова да лови с двата сиви сокола. А Петкана тъжно ходила из двора, кършила пръсти и се чудила какво да направи! Заканата на Стоян – докато се върне от лов, всичко да е изпълнила, не й давала покой.
Запретнала Петкана ръкави, омесила бели краваи, сготвила тлъста патица, наляла червено вино, ала не сложила отрова, ами смесила вино с ракия, та да упои девера си.
Нахранила тя Иван, напоила го, с блага дума се разговорили, докато той дълбоко заспал. Покрила го невеста Петкана с бяло платно и свещица му запалила!


"Дано не си го сторила?" – повторила си Петкана, хладно посрещнала мъжа си, без да го погледне в очите, както сговорно го поглеждала друг път и отвърнала:
– Ако не бях изпълнила заръката ти, нали се закани да ме погубиш?
Поканила тя мъжа си повелително – да влезе вътре и да види брата си мъртъв.
Приближил се Стоян до мъртвеца. Бяло платно го покривало, а свещицата вече догаряла. Страшна мъка го сграбчила. Извадил той остро ножленце и го насочил към сърцето си, да се прободе.
– Нека да помни мало и голямо, кога брат брата си погубил, заради бащино имане! – казал молитвено братът.
Петкана, нали е пъргава, грабнала ножлето от ръцете на Стоян и му казала равнодушно:
– Донеси стомната с прясна вода, която налях от самодивското кладенче, че е най-блага. – Прелей брата си, по обичай, та да е лек пътят му към оня свят!
Когато пръснала вода по главата на мъртвеца, Иван се събудил и скочил. Тогава Петкана разказала на Стоян какво била свършила!
От радост Стоян място не си намерил. Той заръчал на умната си невеста да омеси бели краваи, да опече тлъсти патици, вино червено да налее и да поканят цялото село – да яде и да пие, веселба да се весели, че брат брата не храни, ала тежко му, който го няма.
Приготвила Петкана гозбите, омесила бели краваи и поканила цялото село. Както седели гостите на трапезите и се гощавали свойски, Стоян скочил, чинно застанал и високо се провикнал:
– Селяне и вие добри комшии, яжте и пийте и слушайте какво ще ви кажа: Кога невеста взимате, питайте сговорна ли е с комшии, добре ли си гледа къщата, умее ли свекър и свекърва да гледа. Не я гледайте на хорото, а умее ли да върти кросното, умее ли злото с хитрост да гони!
prikazki.com/%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B0-%D1%81%D0%B0-%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%8F-%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B1%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BB%D0%B8/

ПП: Чел съм и помня този вариант на песента /като текст/:
www.youtube.com/watch
 

Хубави приказки, май си е типично за нас българите такива не добри роднински взаимоотношения...разказвали са ми, че и в нашия род е имало преди доста години някакви побоища за имоти и ниви...

п.п. Любимото ми мъжко име е Павел ;))

Я гледай ти - "Баладни мотиви в народните песни"! Благодаря!
Има да чета... :)))
http://liternet/folklor/sbornici/baladni/64.htm

29.11 22:23 - ...
от: milady За постинг: Делба на двама братя
маринчее, много ме развълнува..хубава истинска история..
а,за музика умирам, мама така хубаво пееше бг народни песни..
Хубави празници,благодаря ти за топлото чувство,приятел!

И аз ти благодаря!... :)
Един от авторите е проф. Анчо Калоянов - преподавателят ми по "Български фолклор" в университета...
http://liternet/publish/akaloianov/iunak/content.htm

поздрав поете

и полезно е припомняйки си великолепните творби от фолклора,народното творчество да се замислим,опитвайки се да разберем народопсихологията ни през годините!Поздрави!

" ... Пиленце, що е пиленце,
и то на помощ отива ... "
Аз продължавам наивно да вярвам, че доброто в нас надделява ... все пак ... в някой ден!

Приятни дни с добро настроение! :)

Взаимоотношенията между членовете на патриархалното българско семейство в семейно-битовите песни - основни теми и мотиви, герои, художествени средства. :))))
Проф. Анчо Калоянов е знаков преподавател за ВТУ, любимият ми преподавател по фолклор заедно с проф. Г. Данчев.
Прочетох и изслушах с вълнение - каква сила, какъв драматизъм!
Безценни страници, благодаря ти за библиографията, ще препрочета!
Поздрави, Марине!

И песента, и приказката разкриват характерни черти на човешката душа...
Дълбок психологизъм и реализъм.
Благодаря, Марин!

6. faktifakti - прекрасното ни наследство
10:16
поздрав поете

Има много да се учим от народното ни творчество. В него е и народната мъдрост и народопсихологията ни. Дали, нашите братя политици ще ги прочетат и сепнат заради тази тежка делба дето толкова години делят и все не могат да раазделят.
Чудесно представяне! Благодаря ти!

Да, силен текст...
Първият ми изпит като студент бе при Анчо Калоянов. Писа ми шестица по Български фолклор... :) А Г. Данчев по онова време бе ректор и преподаваше по Старобългарска литература...
Поздрави и на теб!...

Политиците нямат право да ни делят, защото не сме им стадо...
Поздрави!...

Щастлив, мъдър край имат тези народни умотворения, слава Богу!
Поздрави!
П и е р