Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2017 13:11 - Игрите на политическия ни "елит"
Автор: mt46 Категория: Хоби   
Прочетен: 1524 Коментари: 0 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
Интервю на А. Киселинчева с Валентин Вацев
/продължение/

- Какво е бъдещето на сегашната политическа система?

- Смърт. И нищо друго, освен смърт.

- И какво ни чака отвъд края?

- След нея следва друга, автентична политика. Вижте катастрофата на днешния български пишман либерален елит, който вътрешно се е поделил на „леви” (с извинение) и „десни” (прости Господи!). Това е изначалната безсмислица на либералната идеологема, в която те повярваха безкритично. Това е криза на либерализма, но не в неговите парадни дрехи и претенции, а в смисъла му. Това е катастрофа на самото тяхно понятие за „политическо”. Политическото не е сфера на обществения живот, то е тоталност. Ако беше сфера, щеше да е възможно до тази сфера, която умира, да се появи друга. Това е провал на либералното разбиране за това какво значи думата политическо. Това е победа на Карл Шмит, на Фьогелин, на Лео Щраус, на Хайдегер, на Шпенглер, победа на Консервативната революция. Тоест катастрофа на европейския либерализъм. Всъщност, катастрофата се видя още в началото на XX век. След това произведоха няколко заместителя на първоначалния либерализъм и накрая се оказа, че днес под либерализъм разбираме троцкизъм.

Да, в България ще има политика, но не тази. Част от днешната политическа върхушка вероятно ще се процеди в следващата, тъй като не говорим за индивидуални съдби. Предполагам, че и за Вигенин има някъде място под слънцето, тоест вълните на историята вероятно няма да го измият напълно. Но ще се смени върхушката.

Как се прави това в условия на непълен и условен суверенитет? Прави се чудовищно трудно и може би не е напълно възможно.

Бих ви дал аналогия с Филипините. Това е неевропейска страна. Избирам нарочно този пример, защото ние също не сме европейска страна. Можем да притичваме до Брюксел без гранични формалности, но това не ни прави европейска страна. Най-изтъкнатият ни европеец е Бареков – такъв е нашият европеизъм. В края на XIX и началото на XX век Филипините бяха част от умиращата Испанска империя. Местните национални революционери поканиха американските си приятели като гаранти на световната свобода да дойдат да помогнат в битката срещу омразното испанско робство. Американците, разбира се, дойдоха, помогнаха, заедно изгониха испанците. Но отказаха да си тръгнат. Местните национални революционери, филипинските Ботев и Каравелов, се опитаха да ги изгонят с оръжие в ръка, но не стана. Американските гости им устроиха кървава баня. Оттогава до 70-те години Филипините са заден двор на САЩ. Всеки, който се опитваше да намекне на американците, че е време да си ходят, се оказваше, че е звяр, терорист, диктатор или идиот, или всичко заедно. Нещата се промениха, когато избухна вулканът Пинатубо и разруши военно-въздушната база „Кларк Фийлд”. Сега Филипините останаха само с другата американска военна база, откъдето идва главният им приход. Тоест, там умряха всички опити за национална култура, идентичност, самостоятелно развитие, суверенитет. Филипините са един щастлив заден двор на САЩ. Едва напоследък техен ръководител си позволи да противоречи и естествено започна да търси връзки с Русия и Китай. Но пък чувам, че бил нетърпим грубиян – което е естествено, нали само такива хора търсят контакти с Путин и Си Дзинпин.

Ние сме страна без суверенитет. Не може да очаквате нормален, автентичен политически живот там, където няма суверенитет. Затова днес основната задача на България е национално-освободителната война, тя предстои и можем само да се надяваме да не е много кървава. Другият вариант е да закрием България като държавност и да се превърнем в нещо като провинция на ЕС. Но това беше възможно само тогава, когато кризата в ЕС не беше напреднала толкова, колкото е сега.

Мога да се отнеса с разбираща усмивка към прогнозите на някои български политолози, че България ще бъде изчистена от населението си, за да се заселят по-хубави хора. Това по-скоро е литературно творчество. Българите ще останат. Но ние се връщаме в постмодерната си епоха, която всъщност е предмодерна. Логиката на либералното мислене предвижда, че нацията преодолява етничното и родовото като ги снема вътре в себе си и ги заличава, свеждайки ги до предпоставка на национално битие. Но според либерала и националното трябва да бъде преодоляно, анихилирано, за да дойде на власт индивидът в своя окончателен постисторически блясък. Най-добре е той да бъде мултикултурален, толерантен, а пък ако е и ЛГБТ, тогава вече пиршеството ще е пълно. Затова краят на историята от либерална гледна точка е нещо като финал на порно филм – всички са доволни, включително и кучето. Тази представа за либерален прогрес, който води до пълна победа на ЛГБТ-културата, в момента умира в собствената си безсмилица. Всички го виждат. Може би това не се вижда само откъм Червената къща. Погледнато от там всичко е наред. Някои се опитват да погледнат отвъд края на тази либерална модерност и виждат постмодерността, която е още по-измислена.

Но за мен става все по-вероятно след насилствения край на българския Модерн да се върнем към родоплеменното си съществуване и да преживеем следващите катастрофи като племе, което ще живее в няколко анклава на българска територия, на която ще има и други анклави – турски, цигански, а може би ще има и еврейско поселение. Както казва Аристотел: „Бъдещето на миналото е подобно”. Българското общество се готви за това – да живее до казана с ракията, да живее в задния си двор, готви се за миналото като за бъдеще. То се приготвя да живее в света на патриархалността, в който няма кой знае какво щастие, но има някакви белези на автентичност, колективна самотъждественост и мир със себе си.

Содомизмът днес е това, което се самопредставя и идентифицира с лозунга „Аз съм това, което съм”. Това просто е наследено от латинската представа за личността като за нещо самотъждествено и есенциалистко. А източноправославното разбиране за личност е нещо съвсем различно. Това е разбирането за силата, която ни прави да сме повече от самите себе си, защото ние сме личности само дотолкова, доколкото никога не сме равни точно на себе си. Така е на ниво индивид – но общността може да каже: „ние сме тези, които сме” и да даде подслон и жизнена среда на индивида, който не се гордее с идиотизма си. Защото според нашите либерали върхът на постмодерното развитие е пълната победа на идиота в старогръцкия смисъл на думата, човекът, който е независим от всички и живее сам със себе си. Той естествено е номад. Сутрин е мъж, вечер е жена, а по обед – в зависимост от настроението и атмосферното налягане

Нищо от това няма да се случи, българското политическо битие ще продължи да се разгръща на родоплеменно равнище, на ниво семейство, вход и махала, тъй като дълбоката ни несуверенност и криптоколониалност ще ни пречат да развиваме суверенни форми на политическо представителство.

Но можем да се надяваме например на вече неуправляемите процеси в ЕС. За мен няма никакво щастие да членуваме в организацията, която воюва срещу християнската традиция. Началото на края на европейския проект беше, когато те се осъзнаха като противници на авраамическото начало, като носители на агресивния либерализъм, който сваля кръстовете, но слага символиката на Водолея. В този смисъл „онази” Европа си отива и аз няма да съжалявам за нея. Но този Европейски съюз е на път да намери новата си форма и там вече има нови леви и нови десни. И новите десни съвсем не са такива, каквито нашите десни си ги представят. Ужасната Марин льо Пен изобщо не е каквато си я представят – фашистка.

- Какви са всъщност новите десни?

- Те са регионалисти. Също и антиглобалисти по дефиниция. Те са хора, които воюват за мир с традицията. Абсолютно същото е и при новите европейски леви. В края на краищата все пак истината тържествува с много мъки. В моите модели за обяснение на света винаги тържествува нескритостта, истината. Понякога с блясък и величие, друг път с жестокост и злоба, но тя винаги тържествува. Ето я тази нескритост – модерността не е етапът след традицията, модерността живее върху традицията. Кризата на модерността е пресъхване на енергията, която тя е черпила от традицията. Отношенията между традиция и модерност не са диахронни, а синхронни.

- Но днес често същият този процес ни бива представян с думата популизъм. Това не е ли опит да изиграем историята?

- Вие имате предвид квалификации от типа на тези на Червената къща по адрес на Орбан. Вижте, има думи, които говорят не толкова за предмета си, колкото за този, който ги използва. Ако започна да ви обяснявам за разликата между вкуса на плътта на жълтата и черната раса, вие с ужас ще осъзнаете, че разговаряте с канибал. Или ако започна да ви разказвам какво очарование носят малките момиченца до 8-годишна възраст, вие също ще заподозрете нещо за мен. Когато някой ви казва, че нещо е популизъм, просто се вгледайте в него, за да видите, че всъщност това звукосъчетание е начинът хора, които се смятат за десни, да говорят за всичко онова, което според тях е ляво. Има ключови думи, които са емблематични за говорещия. Например, думата „тоталитаризъм”. Тоталитаризмът няма позитивно съдържание, той е другото име на Злото в либералната оптика. Но, ако злото е умерено и е поносимо, тогава можем да се съгласим, че не е точно тоталитаризъм, а е само авторитаризъм. Тоест в либералното съзнание ще намерите същата демонология от тъмните векове на Европа, това съзнание е населено с инкуби и сукуби. Днешният понятиен апарат на либерала знае каква е разликата между терорист и умерен терорист…

Модерната либерална демонология има технология за разграничаване между тоталитарист, авторитарист и прост диктатор. Провеждат се фини дистинкции, за които не са се досетили даже Шпренгер и Инститорис.

Знае се, че в онези години вещиците са били жени, които са предизвиквали всякакви злини – с лоши думи, с лош поглед. А днес такива са комунистите. Там, където има комунист, млякото се пресича, мъжете страдат от импотентност, а жените не раждат. И ние трябва с екзорсистки усилия да преодолеем това. Във всичко това днес аз виждам истината за днешния либерализъм, или ако щете постлиберализъм.

Признавам, че не знам какво е популизъм. Аз съм научен да търся смисъла на думите и когато една дума няма смисъл я отнасям към заклинанията и спирам да я използвам. Оказа се, че Модерността не е етапът след традиционността, а е нейно състояние. Модерността е особен начин на съществуване на Традицията. В момента, в който дренажните системи, които предават енергия от традиционните дълбини към модерното съзнание на културата днес, спрат да функционират, модерността започва да се изживява като кризисно събитие. Всъщност няма и криза. Има изтичане на либерални илюзии в канализацията на историята. В този смисъл, аз съм традиционалист. Не защото традиционализмът е велико идейно откритие, а защото знам какво е той. Той не е щастливо, но е живо съществуване. Постмодерността е разголване на модерните основания, и в България виждаме същото. Докато българският елит живее щастлив европеиден и атлантически живот, българите живеят с родоплеменната си култура. Разбира се, има мащабно оскотяване и озверяване, но така е и преди модерността. Живот в здрача – след залеза на Просвещението.

- Нека насочим поглед към непосредствено предстоящото. Как смятате, че ще се представят ГЕРБ на изборите?

- Помня, когато в ГЕРБ бяха деморализирани и уплашени. Не знам какво става в главата на Борисов и дали там въобще нещо се случва. Но тогава те усещаха, че трябва да се скрият и бяха готови сериозно да обсъждат въпроса за голяма коалиция – преживният процес е по-спокоен тогава. Защото това са хора, за които няма съмнение, че животът се е състоял и успехът е налице, но имат нужда от известно спокойствие, да бъдат оставени на мира, за да уредят завоеванията си. Оказа се, че това е невъзможно. В същия период някой излъга Корнелия Нинова, че Борисов ще бъде уплашен и че БСП ще победят, онези от ГЕРБ ще бъдат посъветвани да отстъпят малко, и че всичко ще мине мирно и тихо.

- Кой обеща на БСП, че успехът им е в кърпа вързан? Там живеят с усещането, че победата им е предварително уредена и гарантирана.

- Да, някой внуши на „Позитано”, че има кърпа, в която е вързано нещо. Имам известни подозрения кой е той. Възможно е също така и те сами да са се излъгали. Ние имаме потребността някой да ни излъже, а ако никой не иска, тогава трябва сами себе си да излъжем. Това е политическата стилистика на „Позитано” днес. Има и програмна песен по този повод. В нея маркизата се обажда от курорта в замъка си. Прекрасната маркизa Корнелия продължава да вярва, че „Tout va trиs bien” (Всичко е наред, бел.ред.). Борисов сам по себе си може да не е титан на мисълта, но около него има хора с добро зрение, които виждат, че „нашите противници на „Позитано” пак са объркани и отново лявата ръка не знае какво прави дясната”.

Защото листи, в които съседстват Елена Йончева и Кирил Добрев, са логически и морално невъзможни. Избирателната листа на едно партийно ръководство е въплъщение на неговата воля и разбиране не за успеха, а за природата на партията и на ситуацията. Така че в днешните листи на БСП можете да видите разкритата политическа душевност на ръководството на „Позитано”. Абсурдно е! И това не е измислен, а реален абсурд. Не казвам, че с абсурди не може да се печели. Някои от най-великите формули в политическата история са абсурдни по природата си. Но погледнато през очите на ГЕРБ това може да изглежда по следния начин: „Тези са луди и ние сега ще им покажем”. Ако Борисов реши да даде отпор, а не да търси косвени форми за разбирателство с БСП, той разполага с достатъчно пари, а и софийският криминалитет е на негова страна. Ще извадят от складовете вувузелите, (ще е необходим и един самосвал марихуана, защото ако революционерът не e напушен, няма да е готов за революция), ще раздадат тъпаните, белите рояли, велосипедите, свирките. В близкото минало бяхме свидетели на великолепен синтез между софийския криминалитет и софийските хипстъри. Няма да забравя кой пръв каза, че на власт трябва да дойдат умните, красивите, образованите и креативните. Това бе една госпожа-полковник във Военната академия, специалист по национална сигурност. В творчески исторически съюз, софийското хипстърство и криминалитетът могат да бъдат хвърлени срещу БСП, където доминанта е уплахът. Те винаги се боят нещо да не стане. На този етап не виждам защо му е на Борисов да се договаря.

- И все пак, според вас реалистично ли е да се мисли за коалиция между ГЕРБ и БСП след изборите? Ще бъде ли постигнато работещо управление или ще влезем в спирала на нестабилност с избори пак на есен…

- Коалиция между БСП и ГЕРБ е това, което ще стане по един или друг начин. Но не защото те ще се заобичат, а защото са изправени пред необходимостта някак да оцелеят. Главното действащо лице на българската политическа сцена е съвкупният политически елит. Той е колективен субект, който е многолик, но всъщност хората в него са единородни и единосъщни. Ще дойде момент, в който столовете на масата ще бъдат малко, а желаещите да седнат ще са много и ще трябва някак да се сместят, защото иначе си отиват. Голямата коалиция може и да не се състои, но самата потребност от нея ще продължи да витае и занапред. Тя ще остане иманентно желана като гранична основа на развитието на днешната ситуация. Но аз не мога да спра да си ги представям как прегърнати изчезват с писък, когато бесовското хоро приключи.

Имаме работа с част от късния социалистически елит на България и техните деца, роднини, балдъзи, шофьори, юристконсулти и специалисти по интимни подстрижки. Забелязвате ли този процес в листите на БСП – Янаки Стоилов следваше да си отиде, за да се върнат наследниците на „старите добри семейства” от годините на късния социализъм – връщат се с родовото си право, със съсловните си привилегии, с династическите си претенции и с непоклатимото си самочувствие на „истинските стопани” на Тази Страна. Този процес не е непознат и в другите „партии на прехода”…

Цялата тази политическа гмеж в момента е несъвместима с обществения живот на България. Този елит много отдавна не може да живее елитен живот, не може да носи отговорност, не може да чертае хоризонти, да задава морални примери и да отговаря за никакви стандарти. Но той ще направи всичко възможно да се задържи. Това може да се случи само в условията на единство под масата, а над масата те могат да се ругаят. Този елит не може да не се договаря вътрешно, за да произведе някаква работеща политическа формула. И тъй като парламентът изисква такава, а тя става все по-трудна и недостижима, не изключвам възможността 2017 г. да бъде година на много избори – нещо като раждане на три пъти. Вие ще кажете, че това е абсурдно, но това не пречи усилията да продължат. Но това пък би означавало, че обществото окончателно ще загуби интерес и ще започнем да изпитваме потребност от веселба като ги гледаме. Когато българите гледат елита си, резултатът е някаква странна смесица от желание да напсуваш колкото е възможно по-мръсно, и едновременно с това да се изсмееш. Смесица между погнуса, отчуждение, омраза, гняв и усещането, че „те са там, а ние сме тук и между нас няма нищо”. Ние сме в ситуация на два свята, от които единият е излишен, а над всичко това витае Негово Величество Абсурдът.

Затова в морално-политическо и психологическо отношение българското общество живее в навечерието на един Термидор.

Тези избори ще бъдат поредно, а надявам се и последно доказателство, че българският политически елит не става за нищо. За мен големият проблем е суверенитетът, но не като украшение, а като условие за развитие. Без суверенитет ние трябва просто да се опитваме да оцеляваме, опазвайки идентичност, население и доколкото е възможно територия. И да мислим за живот след потопа…

- Нека приемем за правдоподобни социологическите данни, че подкрепата за БСП и ГЕРБ е почти равна. Как да тълкуваме това, като знак за добрата форма на БСП или като голям отлив от ГЕРБ?

- Никой не е в добра форма. Ще наблюдаваме сблъсък не на сили, а на безсилия. Ще спечели този, който е най-малко слаб, а не най-силният. И това е тенденция, която непрекъснато се повтаря през последните десетина години. Политическата ни система е демонстрация на слабост. Продължавам да не вярвам на социолозите, но интуицията и социологическата ми култура ми говорят, че няма явно надмощие на нито една сила. Това обещава примерно равенство в парламента, в такива случаи някакви междинни сили побеждават. С тази роля беше замислено ДПС навремето – да бъде вечният балансьор, който да осигурява мира и стабилността. ДПС вече няма да може да го прави, освен това подозирам, че на Доган му е омръзнало от всичко.

Има възможност за патриотичен съюз от някакъв тип. Да кажем, с Каракачанов. Или пък Корнелия Нинова като министър-председател… но тогава тя ще трябва да крепи парламентарните си позиции с т.нар. „премяновски мнозинства”. Това е, когато ти искат вот на недоверие – в такава ситуация някогашният шеф на парламентарната група на БСП Красимир Премянов се изсили и при гласуването имаше 145 гласа. Като го попитаха: „Защо се престараваш?”, той каза: „Нека знаят с кого си имат работа!”.

Да, правителство ще има и е напълно възможно Корнелия Нинова да бъде министър-председател. Това ще струва много пари и много подмолна дейност. Другият вариант е при примерно равенство на безсилието да се обяви някакъв посредник, който е „нашата последна надежда, закопчайте коланите, дръжте се!”.

Всъщност, ние вече нямаме нужда и от парламент. Парламентът е точката, където се допират шоубизнесът и администрацията. Той е изчезващ от гледна точка на значението си. Истинските кабели, по които тече властта, са на друго място. И от президент нямаме нужда. Имаме нужда просто от обикновена, чистоплътна администрация. И този път американското посолство няма да ни спаси, защото САЩ навлизат в своя изолационистки период.

- САЩ ще ни отпуснат юздите, така ли?

- Да! Вижте, те никога не са настоявали да ни стягат юздите. По-скоро българският лакей недоволстваше, че „господарят ми не ме бие с пръчки и значи не ме обича”. Американците не искаха да имат бази в България, нашите се претръшкаха под лозунга: „Как така ще ни оставите без бази? Ма вие не ни обичате!”. Америка ни е отхлабила много отдавна, хич не им е до нас. ЕС също няма време да се занимава с нас.

- Това не е ли една от причините дясното да изпадне в дълбока криза?

- Разбира се, точно така е. И това не е просто криза, а фрустрация, объркване. Това е състоянието на едно дълго време неполивано мушкато. Точно животът се беше състоял и изведнъж свърши. За нашето „дясно” кризата на ЕС е криза на легитимността, на „raison d’кtre” („правото на съществуване”, бел. ред.). Вече го няма измисленото царство на пълното и окончателно щастие, където всички от сутрин до вечер свирукат Симфония №9, спят в сини чаршафи на жълти звезди, измисленият свят на ЛГТБ, мултикултурализъм и 50 оттенъка толерантност. Честно казано, никога не го е имало. Но в България стигна сигналът за това, че не се получи. Някои от най-слабонервните български „десни” най-вероятно ще си извадят скътаните партийни членски книжки от БКП.

Очаквам изборите без особен интерес, тъй като мога да се обзаложа, че обществото ще наблюдава с умерено силен интерес поредното бесовско хоро на българската политическа класа. Доминантата на българския политически живот е безсилието и безсмислието. На изборите очаквам примерно равенство, като някой ще се опита да го овладее организационно и да създаде работеща политическа формула. Но работещите управленски формули в България предстои да бъдат на ниво кмет. На централно ниво този политически елит не може без надзора на американския посланик и на европейското представителство в София.

Ситуацията се усложнява от това, че във Вашингтон сега започва период на изолационизъм, т.е. и да го молим, американският посланик няма да иска да се бърка. Той ще откаже да носи отговорност за нас. А в Европейския парламент предстои да ни обиждат и да ни обясняват: „Вие сте хубави хора, ама не ви е тука мястото”. Новият руски посланик, докато не получи заповед от Лавров, нищо няма да направи. Ще се държи любезно. Работата на всеки посланик е да прави добро впечатление и да пише доклади. Очаквам тази година руският геополитически интерес да мине през България, поради причини, за които ние даже не се досещаме. Там, където има голяма геополитика, няма как тя да не мине през България. И това не е поради някакъв наш национален характер, просто мястото ни е такова. Вижте къде се намира България на картата – геополитическият вектор на Русия минава през България. Но руският посланик няма нареждания да прави нищо особено. Американският посланик няма да се бърка. От ЕС ще ни питат: „Вие какво правите тука?”. Ето това е т.нар. процеп на свободата.

- Но ние не сме свикнали със свободата.

- Да, и това е голямото изпитание. Ами сега, какво? В заключение бих искал да кажа, че тази година абсурдът ще процъфти в своите окончателни форми. Единственото, което може да направи България е да се еманципира от собствената си политика в очакване на мрачни чудеса – и без да губим окончателната си надежда, защото ние сме исторически народ. И значи – случват ни се истории…

Аспекто
www.mignews.info/vsyaka-partiya-si-zasluzhava-svoyata-korneliya/

*   *   *
В държава жалка - вечен сателит -
няма как да се роди
надежден политически елит...

Марин Тачков




Гласувай:
9


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19169443
Постинги: 3687
Коментари: 45099
Гласове: 148935
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031