Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.03.2017 20:31 - Може би цените свободата...
Автор: mt46 Категория: Хоби   
Прочетен: 3761 Коментари: 11 Гласове:
17


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
.
Може би цените свободата...

Може би цените свободата? -
Свобода без дух, без отговорност...
Безграничието на разврата.
Модната, еснафската охолност...

Свободата вълча на елита -
ловко да се грижи за стадата...
Да сте блудни и отровно сити.
Да се кланяте на Сатаната...

Свобода - на банки, корпорации.
Свобода - на всички бесни псета.
Свобода на наглите управници -
да крадат народа безпросветен...

Марин Тачков
5-6 март 2017 г.

www.transmedia.bg/2016/12/07/%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B8-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB/




Гласувай:
17


Вълнообразно


1. mt46 - Стоян Михайловски - "Политически и философско-религиозни размишления"
06.03.2017 20:58
"... Като говори за свободата, руснакът Соловьов изказва едно твърде вярно съждение:

- Друго нещо е свобода - дума той - и друго нещо е идея за свобода.

Исто така говорят всички западноевропейски историци, Барант, Тиер, Мине, Тиери, Тен, Ренан и прочее.

Според тях действително свободен човек не е онзи, който управлява себе си както му скимне - а онзи, който управлява себе си както се изисква от съвестта и здравия разум.

Според тях няма по-голям роб от човек самозаробен, сиреч от човек, който слугува на своите слепи страсти, и всяка обществена еманципация е безсмислена, ако не върви успоредно с еманципация от гнета на пороците.

Раболепни инстинкти, рабски нрави можем да срещнем у хора, които минават за свободни, които се показват, че живуват волно, които обладават широка ученост и начетеност, които имат най-бистро понятие за благата на свободата, които даже би могли да държат лекции върху същността на свободните институции!

Историята ни говори за старите византийци, че у тях низостта е била едно изкуство, пълзенето - една наука, и че при най-изтънчен художествен вкус, при най-развито чувство на хубавото, деликатното и възвишеното, при най-ясно и мощно схващане на истинното, с една реч при най-светла и плодотворна култура - те са се отличавали с най-мерзки рабски наклонности и обичаи - обладавали са това, което един техен историограф нарича слугарска душа, ратайска търса.

А у нас - в съвременна България!

Как силно бие в очи фактът, че освобождението, дарено от русите - не беше освобождение на душата, а беше освобождение чисто физическо!

Как силно боде в очи фактът, че премахването на османския хомот не бе друго нещо освен институиране на междубългарско владичество, на натиск от българи връх българи.

Колко пъти сме наблюдавали, от четиридесет и шест години насам, културни българи - икономисти, финансисти, математици, книжовници, публицисти, учители, адвокати, духовници, армейци - с˜ отбор хора, но хора лишени от всяко човешко достойнство и достолепие, от всяко самоуважение и самопочитание; хора, в лицата на които се чете това неизменно житейско правило - че само който пълзи, не пада!

Тези хора считат себе си честити, че не живеят в оная мрачна епоха, когато техните бащи носили червен фес. Да, те не носят на главите си червен фес като своите бащи: но те го носят на сърцата си!

- Благословена да бъде юнашката ръка, която ни освободи от османския гнет - думат те.

Да, несъмнено. Но где е юнашката ръка, която ще ви освободи от вашите робски недъгавости?

Публичният живот на българите почива - от четиридесет и шест години насам - на едно недоразумение, на едно идейно заплитане, на едно недомислие, което се зове политическа свобода.

Политическата свобода, дума Elme Caro, е рожба на моралната свобода ( E. Caro. L’idée de Dieu et ses critiques).

Същото твърдение намираме и у Е. Renan: свободен живот има само там, гдето има непокварени съвести (Ern. Renan. L’avenir de la science).

Иначе казано, човек, затънал в пороци, не може да бъде свободен човек.

За да може да живее човек свободно, тряба да обезпетни своята психика - да прогони от своя вътрешен живот всяко влечение към светски тържества и плътски наслади.

Първият стадий на всяко опълчаване към свобода е освобождаване сам от себе си, победа над себе си, тържество над себе си, самозавладяване.

Поквареният човек се опитва понякога да играе роля на свободен човек, но напразно!

Той вреди на себе си, понеже порокът е сила разрушителна, понеже лошата страст отива против законите на живота.

Той вреди и на хората, понеже - робувайки на зли инстинкти - той насажда и наоколо си принципи на робуване. Човек не може да даде на ближните си освен това що притежава - та поквареният не може да разнася и раздава освен поквара.

За да охарактеризират публичния живот на новите българи, нашите дейци са навикнали да думат, безразлично, ту освобождението на България, ту свободата на България.

Свобода е друго - и друго е освобождение.

Свободата, както рекох, е явление из вътрешния живот. Истинската свобода почнува непременно с морално възраждане.

Освобождението е явление из външния живот. То е нещо веществено.

Свободата се добива чрез вековни усилия за превъзпитание.

Освобождението може да бъде плод на едно щастливо военно действие - и да дойде в един ден.

Българинът не е свободен: българинът е само освободен. Жално е, че тази истина не е смогнала още да си пробие път в България.

Българските млади политикани вярват във всемогъществото на революционерството.

Да, революция у безкултурен народ - разбира се, ние се изразяваме неправилно, когато говорим за революция у безкултурен народ, такъв народ е способен да прави само сокашки безчиния и метежи - да, революция може да донесе освобождение, сиреч материална волност.

Но революция не ражда свобода, сиреч духовна волност.

Когато е въпрос не само за физическа еманципация, но и за еманципация на духа, не тряба да се забравя никога урокът, що ни дава историята на всички европейски народи:

Че най-мъдрият и най-законният революционер е Времето.

Законодателят не тряба да създава нищо, което да носи характер на абсолютна новост, сиреч нищо, което да бъде абсолютно невиждано, нечувано, незнайно, неочаквано за обществото.

Той е длъжен да се вгледва в публичната психика, да я изучава и да поставя пълно сходство и еднообразие между нея и своето дело.

Той е длъжен да знае, че в душата на сегашния човек се таи едно наследство от обичаи и вярвания, оставено от десетки изчезнали поколения, че между настоящето и миналото има неразрушими духовни връзки, че внезапен и насилствен преход от един мироглед в други, от едни начала в други, от едно обществено Верую в друго може да докара смъртоносна криза посред народните маси; и знаейки това, той е длъжен лека-полека да преправя, да поправя и да подобрява съществуващите наредби, а не да ги премахва изцяло и да ги заместя набърже с нови...

С една реч, законодателят е длъжен да зачита този върховен принцип в развоя на народите, принципа на постепенността и мудността на прогреса!

В древни времена Цицерон думаше:

- Non nova, sed noviter!

Това значи: работи съвършено нови тряба да се избягват. Всяко обновление тряба да състои само в нови форми!

Дълги столетия подир великана на римската философска мисъл друг велик мислител, Бейкън, думаше:

Nihil innovetur, nisi quod traditum est.

Сиреч: каквото обновление и да вършим, тряба да го съгласуваме с традициите!

В нови времена един френски академик изказва същото мнение по следния начин:

Всяка нова социална наредба тряба да бъде последица на едно сдружение и съчетание между следните две сили: от една страна, една нова идея, която се стреми да реализира себе си, и от друга страна, съществуващия у народните маси психически елемент. Не подири ли подобно сдружение, новата идея ще си остане суха абстракция.

Авторите на Търновската конституция говореха:

- Новото публично устройство ще създаде нови хора!

Тая надежда не се оправда, а се оправда твърдението на историята, че ново публично устройство не може да създаде нови хора, а наопаки, новите хора създават ново публично устройство.

А нови хора не се изкалъпват моментално, не се импровизирват. Нов свят не иде внезапно.

Изражението нов свят е едно от най-безсмислените игродумства. Нов свят не може да има, нов свят не е имало никога, нов свят никой не е виждал. Историята говори само за градуирана трансформация.

Младите политикани и кабинетни мечтатели, навикнали да зачитат само онези мъдродумства, които ласкаят техните влечения, силно протестират против твърдението, че за да променим публичното духосложение, потребно е да работим през дълъг наниз от десетилетия, а може би и столетия.

Те думат:

- Искаме ускорено назряване! Искаме бърз прогрес!

Уви, те не знаят що искат! Те не знаят, че прогрес изкуствено усилен не е нищо друго освен изкуствено приближен упадък и изкуствено докарана провала.

И действително, епохите и фазите на напредъка са епохи и фази на живота - та като ускоряваме напредъка, сиреч като съкращаваме казаните епохи и фази, ние всъщност съкращаваме живота!..." http://www.slovo/showwork.php3?AuID=39&WorkID=648&Level=1
цитирай
2. mt46 - http://janettaivanova.blogspot.bg/2015/03/blog-post_20.html
07.03.2017 08:11
Проблемът за престъплението е проблем за това, всичко ли е позволено. Всичко ли е позволено? Тази тема винаги измъчва Достоевски, тя се изправя пред него все в нови и нови форми. На тази тема са написани "Престъпление и наказание", а също, в значителна степен "Бесове" и "Братя Карамазови". Тази тема се поставя като изпитание на човешката свобода. Когато човек тръгнал по пътя на свободата, пред него възникнал въпросът съществуват ли нравствени граници на природата, му, на всичко ли може той да дръзне. Свободата, преминаваща в своеволие, не иска да знае вече никакви светини, никакви ограничения. Щом няма Бог, щом самият човек е бог, значи всичко е позволено. И ето, човекът изпитва своите сили, своето могъщество, своето признание да стане човекобог. Човекът става маниак на някаква "идея" и в тази маниакалност започва да угасна вече неговата свобода, той става роб на някаква външна сила. Този процес е изобразен гениално от Достоевски. Онзи, който в своеволието си не знае границите на своята свобода, изгубва свободата си, той става маниак по "идея", която го заробва. Такъв е Разколников. Той съвсем не прави впечатление на свободен човек. Той е маниак, обхванат от погрешна "идея". Той не притежава нравствена автономия, защото нравствената автономия е плод на самопречистване и самоосвобождение. Каква е "идеята" на Разколников? Нали у Достоевски всички имат своя "идея". Разколников изпробва границите на собствената си природа, на човешката природа изобщо. Той смята себе си за принадлежащ към избраната част на човечеството, не към обикновените хора, а към бележитите, призваните да облагодетелстват човечеството. Той мисли, че всичко е възможно и иска да изпробва своето могъщество. И ето, Достоевски опростява до елементарна теорема нравствената задача, която стои пред човека с подобно съзнание. Може ли необикновеният човек, призван да служи на човечеството, да убие най-нищожното, и най-безобразното човешко същество, отвратителната старица-лихварка, която причинява само зло на хората, за да си отвори по този начин пътя към бъдещето, към облагодетелстване на човечеството. Позволено ли е това? И ето, в "Престъпление и наказание" с поразителна сила се разкрива, че това не е позволено, че такъв човек убива духовно себе си. Тук в иманентно изживявания опит се показва, че не всичко е позволено, защото човешката природа е сътворена по образ и подобие Божие и затова всеки човек има абсолютно значение. Своеволното убийство дори на най-последния от хората, на най-зловредния от хората не се разрешава от духовната природа на човека. Когато човек в своеволието си унищожава друг човек, той унищожава и самия себе си, той престава да бъде човек, изгубва своя човешки образ, неговата личност започва да се разлага. Никаква "идея", никакви "възвишени" цели не могат да оправдаят престъпното отношение към най-последния от ближните. "Ближният" е по ценен от "далечния", всеки човешки живот, всяка човешка душа струва повече, отколкото облагодетелстването на бъдещото човечество, отколкото отвлечените "идеи". Такова е християнското съзнание. И Достоевски разкрива това. Човекът, който си е въобразявал че е Наполеон, че е велик човек, човекобог, прекрачил границите на позволеното от богоподобната човешка природа, пада ниско, убеждава се, че не е свръхчовек, а безсилна, ниска, трепереща твар. Разколников осъзнава своето пълно безсилие, своето нищожество. Изпробването на пределите на своята свобода и своето могъщество го довежда до ужасни резултати. Заедно с нищожната и зловредна старица Разколников унищожава самия себе си. След "престъплението", което е чист експеримент, той изгубва своята свобода и е смазан от своето безсилие. Той няма вече гордото съзнание. Той разбира, че е лесно да се убие човек, че този експеримент е тъй труден, но че това не дава никаква сила, че това лишава човека от духовна сила. Нищо "велико", "необикновено", световно по своето значение не става от това, че Разколников убива лихварката, той е сломен от нищожеството на станалото. Вечният закон навлиза в своите права и той попада под неговата власт. Христос е дошъл не да нарушава, а да изпълнява закона. И свободата, която носи със себе си Новият Завет, не въстава против Стария Завет, а само открива още по-висш свят. И Разколников трябва да попадне под действието на ненарушимия вехтозаветен закон. Не така са постъпвали онези, които са били истински велики и гениални, които са извършвали велики деяния за цялото човечество. Те не са се смятали за свръхчовеци, на които всичко е позволено, те са служели жертвено на свръхчовешкото и само затова са могли да дадат много на човешкото. Разколников е преди всичко раздвоен, рефлектиращ човек, неговата свобода е поразена вече от вътрешна болест. Не са такива истински великите хора, те са монолитни. Достоевски разобличава фалша на претенциите за свръх-човечество. Става ясно, че фалшивата идея за свръхчовечество погубва човека, че претенцията за безмерна сила разкрива своята слабост и немощ. Всички тези съвременни стремежи към свръх-човешко могъщество са нищожни и жалки, те завършват със сгромолясването на човека в нечовешка слабост. Оказва се вечна природата на нравствената и религиозната съвест. Мъката на съвестта не само разобличава престъплението, но и разобличава безсилието на човека в неговите фалшиви претенции за могъщество. Мъките на съвестта у Разколников не само разкриват, че той е нарушил границата на позволеното, но и разобличават неговата слабост и нищожество.
цитирай
3. anin - Маринчо,
07.03.2017 10:15
За мен Любовта е най-висшето нещо. Зададох си обаче въпроса, ако се наложи, от кое бих се отказала, от Любовта или от Свободата, и за съжаление си отговорих Любовта. Макар, че ако живееш в състояние на истинска Любов, никой вече не може да те ограничи и нарани...но явно аз не го мога все още...
цитирай
4. flymore - Поздрав!:)
07.03.2017 16:43
Добър постинг, Марине!
цитирай
5. merlin68 - Много хубаво стихотворение, оп...
07.03.2017 18:32
Много хубаво стихотворение, описва идеите на либерализма в стихове. Пълна свобода на богатите и на капитала. Либерализъм му подхожда за заглавие.
цитирай
6. mt46 - Благодаря ти за мнението!...
07.03.2017 18:53
anin написа:
За мен Любовта е най-висшето нещо. Зададох си обаче въпроса, ако се наложи, от кое бих се отказала, от Любовта или от Свободата, и за съжаление си отговорих Любовта. Макар, че ако живееш в състояние на истинска Любов, никой вече не може да те ограничи и нарани...но явно аз не го мога все още...

По-добре - и двете...
цитирай
7. mt46 - Благодаря ти!...
07.03.2017 18:55
flymore написа:
Добър постинг, Марине!


"Ние ще покажем, че всяка ненавременна свобода е лъжесвобода и че всяка лъжесвобода е пречка за развоя на истинската свобода." /Стоян Михайловски/
цитирай
8. mt46 - Благодаря ти за отзива!...
07.03.2017 19:01
merlin68 написа:
Много хубаво стихотворение, описва идеите на либерализма в стихове. Пълна свобода на богатите и на капитала. Либерализъм му подхожда за заглавие.

Да. Това е господстващата съвременна идеология, политика, икономика... Не е ли странно, че антикомунистите нямат нищо против догмите на неолиберализма?...
цитирай
9. merlin68 - Много хубаво стихотворение, оп...
07.03.2017 19:19
mt46 написа:
merlin68 написа:
Много хубаво стихотворение, описва идеите на либерализма в стихове. Пълна свобода на богатите и на капитала. Либерализъм му подхожда за заглавие.

Да. Това е господстващата съвременна идеология, политика, икономика... Не е ли странно, че антикомунистите нямат нищо против догмите на неолиберализма?...


"Антикомунистите" нямат против нищо в което има келепир.
цитирай
10. lion1234 - Свободата,
08.03.2017 11:18
лишена от граници, от съвест и отговорност, се превръща в своята противоположност, т.е. в несвобода. Тъкмо това е есенцията на стихотворението, размишленията на Михайловски и постът на Жанета Иванова. И тъкмо тази изходна позиция ни разкрива защо ,,българинът не е свободен, а освободен'', защо ,,освобождението, дарено от русите не беше освобождение на душата, а беше освобождение чисто физическо'', защо политическата свобода не струва нищо, ако не е съчетана със свободата на духа, защо се разбива на пух и прах мегаломанската Разколникова идея да стане Наполеон.
цитирай
11. mt46 - Точен коментар... Благодаря ти и поздрави!...
08.03.2017 22:01
lion1234 написа:
лишена от граници, от съвест и отговорност, се превръща в своята противоположност, т.е. в несвобода. Тъкмо това е есенцията на стихотворението, размишленията на Михайловски и постът на Жанета Иванова. И тъкмо тази изходна позиция ни разкрива защо ,,българинът не е свободен, а освободен'', защо ,,освобождението, дарено от русите не беше освобождение на душата, а беше освобождение чисто физическо'', защо политическата свобода не струва нищо, ако не е съчетана със свободата на духа, защо се разбива на пух и прах мегаломанската Разколникова идея да стане Наполеон.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19156427
Постинги: 3686
Коментари: 45089
Гласове: 148913
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031