.
.
.
ЧУДНОТО ДЕТЕ
Марин Тачков

/пиеса в стихове за деца/



Участват: Разказвачи, Остроумка, Чудното дете, Ламята, Смелчагата, Бабата, Лалето, Карамфилът, Теменужката, Ябълката, Кайсийката, Дрянката, Щъркелите, Зайко, Лиса, Хор


ПЪРВА СЦЕНА

Разказвач 1: Някога - във времена далечни -
хората били добри, сърдечни...
Разказвач 2: С простодушни, слънчеви лица,
чисти, радостни като деца.
Разказвач 1: Те живеели в градина светла -
сред вълшебни птици и дръвчета...
Разказвач 2: От това, което са посаждали,
златни плодове се раждали...
Разказвач 1: Ала - както в приказките става -
появила се Ламя триглава.
Разказвач 2: Под прикритието на нощта
златни ябълки крадяла тя.
Разказвач 1: И с коварство, и със злост Ламята
сеела отрова край цветята...
Разказвач 2: Вдън земята тя била открита
и от момък смел била убита...
Разказвач 1: Ала след това се възкресила -
с повече ръце, глави и сила...
Разказвач 2: Хляба тя крадяла от децата -
хищна, ненаситна и богата.
Разказвач 1: Грабела зловещата Ламя
даже беззащитните деца...
Разказвач 2: Тя донесла болести, зарази.
Всявала отрови и омрази...


ВТОРА СЦЕНА

Разказвач 1: Ето че в забравено градче
се родило Чудното дете.
Разказвач 2: То било със дарба непозната.
Разговаряло дори с цветята.
/Появяват се Чудното дете,  Лалето, Карамфилът, Теменужката, Ябълката, Кайсийката, Дрянката, Щъркелите, Зайко, Лиса./
Чудното дете: Здрасти! Как си, хубаво Лаленце?
Лалето: Радвам се на Слънцето, детенце...
Чудното дете: Как се чувстваш, Карамфилче бяло?
Карамфилът: Ах, сърцето ми е разцъфтяло!
Чудното дете: Радостна си, Теменужке мила!
Теменужката: Дъщеричка ми се е родила!...
Разказвач 2: И с дръвчета, птици и зверчета
радостно общувало детето...
Чудното дете: Как живееш, Ябълко зелена?
Ябълката: Мисля си - ще стана ли червена...
Чудното дете: Хей, какво ти е, Кайсийке вкусна?
Кайсийката: Ох, напуках си едната устна!...
Чудното дете: Нещо днес намусена е Дрянка...
Дрянката: Иска ми се да поспя на сянка...
Чудното дете: Щъркели, добре дошли сте тук!
Щъркелите: Май горещо стана ни на юг...
Чудното дете: Хей, защо така си хукнал, Зайко?
Зайко: Чух, че пукна съчка, мила майко!...


Чудното дете: Как си днеска, Лисо хитроумна?
Лиса: Нещо любопитно пак ми хрумна...
Разказвач 1: Тъй растяло Чудното дете -
с добродушно, слънчево сърце.
Разказвач 2: От дръвче, което посадило,
Златна ябълка се е родила...

ТРЕТА СЦЕНА

Разказвач 1: За Ламята страшна щом разбрало,
то приятелите си събрало.
Чудното дете: Чуйте ме! Стоглавата Ламя
застрашава родната земя!
Изворите бистри вече съхнат.
Болести пълзят, деца издъхват...
Хаос, лудости и мъка всява
двесторъката Ламя стоглава...
Смелчагата: Трябва здраво да се хванем ние
и Ламята хищна да надвием!
Остроумка: Чакай малко, помисли, Смелчага!
Че това да не е Баба Яга?
Чудното дете: Да я вразумим! Дано послуша!...
/Появява се Бабата с бастун в ръка./
Бабата: Да се справим по-напред със сушата!

Остроумка: Как това да стане, стара бабо?
Бабата: Ще ви кажа как, момиче младо. -
"Пеперуда" се нарича обичаят.
Сбират се момичета, играят.
Пеят, молят Бог - от небесата
дъжд спасителен да им изпрати...

/Появяват се момичета. Пеят, изпълняват обичая "Пеперуда"... Чуват се гръмотевици и дъждовен валеж.../
Хор: Чудо! Чудо! Дъжд се появи
и земята суха съживи!
Бабата: Виждате ли? Трябва да се молим!...
Смелчагата: Бабо, по-добре е да се борим!
И да хванем страшната Ламя!
От молитви не разбира тя...
Остроумка: О, да знаете - Смелчагата
ще срази Ламята със тояга...
/Притъмнява. Фучене. Страховити звуци./


ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

Лиса: Хей! Ламята с ловките ръце
е отвлякла Чудното дете!
Заедно със Ябълката златна,
носеща надежда на Земята...
Хор: Трябва всички да се съюзим
и приятеля си да спасим!
Остроумка: Хайде, дългокраки Щъркели -
вижте хубаво със свойте зъркели
накъде е тръгнала Ламята!
Щъркелите: Ще открием нашия приятел!...
Остроумка: Хей, ти, Лисо със очи присвити,
помогни и подуши следите!
Зайко, тичай и кажи на всички -
птици, мечки, вълци и сърнички!...
Хор: Знайте, че стоглавата Ламя
застрашава цялата Земя!
Смелчагата: Дойде крайно време да се стягам
и да грабвам своята тояга!...
Хор: Хайде, скоро трябва да намерим
нашия добър приятел верен!...

/следва продължение/

Ще бъдат захласнати милите дечица.
Учиш ги да римуват, да творят!
Честит празник, творецо на истинско изящно слово!
Слънчеви бъдни дни и много успехи, много обич от децата! И от нас! :)))

Днешният празник е твой празник.
Поздрави!

Честит празник!
Много щастие и успехи!