Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2021 22:41 - Първата книга, която прочетох
Автор: mt46 Категория: Хоби   
Прочетен: 1873 Коментари: 10 Гласове:
19


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
.
   Първата книга, която прочетох в Интернет, е "Самоличността на Борн" на Р. Лъдлъм. Прочетох я с удоволствие, по 1-2-3 глави на ден. Направих същото и с другите 2 романа от поредицата за Борн. Да, различават се от едноименните филми, но не мога да преценя дали книгите са по-хубави, или филмите...

Ето линк към първата книга:
https://chitanka.info/text/339-samolichnostta-na-born


Робърт Лъдлъм е роден на 25 май 1927 г. в Ню ЙоркСАЩ. Баща му умира докато той е на 7 години. Израства в Ню Джърси при свои далечни роднини. Учи в училището „Rectory“, а после продължава обучението си в Университета „Уесли“ намиращ се в МидълтаунКънектикът, където става член на тайното студентско братство „Алфа Делта Фи“. Мечтае от малък да стане футболист, военен, актьор или писател. Тласък за кариера в областта на изкуствата му дава участието в комедийната постановка „Госпожицата“. През 1945 г. прекъсва обучението си и отива на служба в Морската пехота в Тихия океан. За месеците прекарани там той написва няколкостотин страници с впечатления. След връщането си в Мидълтаун той приключва през 1951 г. обучението си като бакалавър по изкуствата. Същата година се жени за съпругата си Мери Ридуча, с която имат три деца.

През 50-те години участва като актьор в различни сериали и телевизионни предавания. Участва в два филма – през 1952 в ролята на войника в „Силните са самотни“, и през 1954 г. – на Спартак в „Гладиатор“. През 1957 г. става продуцент в „North Jersey Playhouse“, а две години по-късно основава собствен театър в гр.ПарамаусНю Джърси. До 1970 г. живее в гр.Леония, Ню Джърси и пише пиеси за собствения си театър, някои от които попадат и на Бродуей. През 1970 г. се мести със семейството си в Ню Йорк, а по-късно си купува къща и във НейпълсФлорида.

След много усилия, в края на 1971 г., публикува първата си книга „Наследството на Скарлати“, която въпреки опасенията на издателите бързо става бестселър. Три от романите си издава под псевдоним. През 1980 г. публикува „Самоличността на Борн“, който му донася световна слава и става начало на цяла серия романи и филми. По време на написването на своите книги Лъдлъм често пътува, особено до любимия му Париж, за да събира достатъчно материал да своите нови книги. Лъдлъм проучва всяка подробност за нещата, които ще включи в тях. За написването на „Самоличността на Борн“ Лъдлъм подробно изучава амнезията.

Произведенията му са изпълнени с технически, физически и биологични термини и названия. Възможно е опитът му от театралното изкуство да му е помогнал да разбере какво именно търси публиката в един роман. Историите му обикновено представляват сам човек или група от хора, които се борят срещу властен противник, който притежава политическа и икономическа власт и я използва по плашещ начин.

Лъдлъм е първият писател, въвел жанра „трилър“, познат на публиката сега. Той първи популяризира идеята за съвместна работа на американските и руски разузнавателни отдели и „осветяването“ на нелегалните операции на ЦРУ в САЩ, теории, които са обявени навремето за нереални, но в момента се приемат като истина. Въвежда „идеята“, че терористите не са само луди екстремисти, а са пионки на правителства и организации с комерсиални цели и авторитарно управление. Произведенията му са преведени на над 32 езика в над 400 милиона екземпляра.

Много от произведенията му са екранизирани и са част от боксофиса на киното и телевизията – Уикендът на ОстерманПланът ХолкрофтСамоличността на Борн с участието на Мат ДеймънНаследството на Борн, и др.

След дълги лечения и операции, които преживява успешно, Лъдлъм умира 12 март 2001 г. на 73 г. в Нейпълс, Флорида, от сърдечен пристъп вследствие на тежки изгаряния от мистериозен пожар в дома му възникнал два дни по-рано. След смъртта му са открити няколко започнати романа и бележките му към тях, които са завършени от анонимни писатели и се издават под негово име.

Освен това по идеи на Лъдлъм и под неговата т.н. "запазена марка” – Robert LudlumTM се издават в съавторство още няколко известни романа.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82_%D0%9B%D1%8A%D0%B4%D0%BB%D1%8A%D0%BC






Тагове:   книга,   първата,   Борн,   лъдлъм,


Гласувай:
20



1. catforlife - Понеже не съм гледала филма, може да ...
20.02.2021 23:22
Понеже не съм гледала филма, може да прочета книгата. Според мен, книгата много често е по-хубава от екранизацията, но понякога е и обратното. Аз напоследък нямам никакво време, а доста книги съм натрупала за четене...
Поздрави и благодаря за Moby;)
цитирай
2. silviia - .
21.02.2021 00:29
А аз имам проблем с очите, ако чета дълго от дисплей. :( Зачервяват се и изсъхват и трябва да се съобразявам. :(Старост - нерадост. Каня се да прочета протокола за лечение на Ковид и все не успявам. :(
цитирай
3. kvg55 - mt46,
21.02.2021 05:16
Най-напред гледах филма "Името на розата" и след това не можах да прочета романа.
Най-напред прочетох романа "Време разделно" и след това с интерес гледах филма.
Същото беше със "Зимата на нашето недоволство" на Джон Стайнбек.
Изводът : Най-напред се чете книгата, защото филмът не винаги върви по книгата.
цитирай
4. tonsun - И аз предпочитам първо да прочета ...
21.02.2021 09:08
И аз предпочитам първо да прочета книгата, а след това да изгледам филма. Книгата ти позволява да "развихриш" собственото си въображение по отношение на героите, местата, сцените, където се развива действието. Докато филмът предоставя "сдъвкан" готов продукт.
По-силна е емоционалната връзка с книгата, докато един филм, може да съсипе едно литературно произведение.
цитирай
5. katan - Предпочитам хартиения вариант на книгите
21.02.2021 19:00
Филмите пък ги гледам почти винаги след прочитането на книгата.
Съгласна съм с Тонсън - четеш и сам си режисьор и актьор.
До сега само един филм е съвпаднал с моята представа от прочетеното - "Война и мир" на Сергей Бондарчук.
Все пак осем пъти съм прочела:) "Война и мир".
"Името на розата" я прочетох два пъти само.
Години след това гледах филма.
Предпочитам книгата.
Книгите!
цитирай
6. mt46 - Благодаря! Книгите може да се четат бавно, на части... Поздрави! :)
22.02.2021 18:23
catforlife написа:
Понеже не съм гледала филма, може да прочета книгата. Според мен, книгата много често е по-хубава от екранизацията, но понякога е и обратното. Аз напоследък нямам никакво време, а доста книги съм натрупала за четене...
Поздрави и благодаря за Moby;)

цитирай
7. mt46 - Ами не е нужно да четеш дълго. Може по 20-30 минути на ден...
22.02.2021 18:25
silviia написа:
А аз имам проблем с очите, ако чета дълго от дисплей. :( Зачервяват се и изсъхват и трябва да се съобразявам. :(Старост - нерадост. Каня се да прочета протокола за лечение на Ковид и все не успявам. :(

цитирай
8. mt46 - Мисля, че филмът "Време разделно" е по-силен от книгата...
22.02.2021 18:27
kvg55 написа:
Най-напред гледах филма "Името на розата" и след това не можах да прочета романа.
Най-напред прочетох романа "Време разделно" и след това с интерес гледах филма.
Същото беше със "Зимата на нашето недоволство" на Джон Стайнбек.
Изводът : Най-напред се чете книгата, защото филмът не винаги върви по книгата.

цитирай
9. mt46 - Да, така е. Но аз гледах първо филмовата поредица за Борн...
22.02.2021 18:29
tonsun написа:
И аз предпочитам първо да прочета книгата, а след това да изгледам филма. Книгата ти позволява да "развихриш" собственото си въображение по отношение на героите, местата, сцените, където се развива действието. Докато филмът предоставя "сдъвкан" готов продукт.
По-силна е емоционалната връзка с книгата, докато един филм, може да съсипе едно литературно произведение.

цитирай
10. mt46 - И аз предпочитах книгите. Чел съм доста. Сега почти не ми остава време за тях...
22.02.2021 18:31
katan написа:
Филмите пък ги гледам почти винаги след прочитането на книгата.
Съгласна съм с Тонсън - четеш и сам си режисьор и актьор.
До сега само един филм е съвпаднал с моята представа от прочетеното - "Война и мир" на Сергей Бондарчук.
Все пак осем пъти съм прочела:) "Война и мир".
"Името на розата" я прочетох два пъти само.
Години след това гледах филма.
Предпочитам книгата.
Книгите!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19157671
Постинги: 3686
Коментари: 45089
Гласове: 148913
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031