.
.
.

             Печи, печи, печице


   В дома на едно дете се появила незнайно
как Вълшебна печка, която изпълнявала разни желания.

   Веднъж детето казало:
   – Печи, печи, печице! Опечи ми сладкиш от
радост!...
   След малко чудният сладкиш бил готов. Детето хапнало от него и заблестяло
радостно…
   Няколко дни по-късно то занареждало:
   – Печи, печи, печице! Опечи ми баница с
мечти!...
   Печката опекла чудесна баница. Детето
опитало от нея и пред очите му грейнали прекрасни мечти…
   Но ето че на детето хрумнало странно
желание. То се обърнало към Вълшебната печка и помолило:
   – Печи, печи, печице! Опечи главите на
глупавите и на злите, за да станат умни и добри!... Опечи главите на управниците, за да управляват мъдро, честно, справедливо!...

   Печката дълго пекла, пекла, пекла...
   После изпушила и гръмнала. Повредила се и никой не можел да я поправи…

Марин Тачков
"Нови приказки и римушки"

Поуката: печката си получава заслуженото.
Или?

Хубава приказка! Уж в духа на българското народно творчество, а страшна - почти като у Андерсен, и остра, злободневна - като у Оскар Уайлд:)
Честит празник!

1. dobrodan - Доста садистична приказка:)!
20:59
Поуката: печката си получава заслуженото.
Или?

Отде да знае детето, че има и невъзможни неща, защото противоречат на обективните природни и обществени закони. А и печката не е имала система за защита. Така е и с някои хора – нямат система за защита от други хора.