Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.07 11:57 - Думоядец
Автор: mt46 Категория: Хоби   
Прочетен: 1643 Коментари: 6 Гласове:
13

Последна промяна: 16.07 12:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
.

Буквалист и думоядец,

неграмотен слововадец

думата "словени"

от контекста вади!...

А пък аз му казвам: "Ядец!"...

    Марин Тачков



Гласувай:
13



1. kvg55 - mt46,
16.07 16:26
Ти може да му казваш, ама той едва ли те чува.
Затруднявам се да намеря точната дума – те слушат само себе си.

Но затова пък се сетих за Булат Окуджава :
Булат Окуджава – "Я пишу исторический роман"
Каждый пишет, что он слышит
Каждый слышит, как он дышит
Как он дышит, как он дышит так и пишет.

Да се разбира иронично.
цитирай
2. mt46 - Нито чуват, нито разбират...
16.07 23:59
kvg55 написа:
Ти може да му казваш, ама той едва ли те чува.
Затруднявам се да намеря точната дума – те слушат само себе си.

Но затова пък се сетих за Булат Окуджава :
Булат Окуджава – "Я пишу исторический роман"
Каждый пишет, что он слышит
Каждый слышит, как он дышит
Как он дышит, как он дышит так и пишет.

Да се разбира иронично.

цитирай
3. mt46 - ...
17.07 22:00
1. Болкомислия
Във века на глобализма
всеки роб - освободен. -
Да е гол. Или без риза.
Да го грабят всеки ден...

Мисля, с болки натоварен. -
Колко струва съвестта?
И доколко сме в България?
И доколко в нас е тя?...

И какво не ни достига -
да сме свестен, горд народ? -
Будно, честно да се вдигнем -
за достоен, свят живот...

Марин Тачков



2. Българска орисия

– Какво ще кажеш, бай Илия,
за българската орисия?...

– От мен, младежо, чуй, помни! –
Най-страшно злобата вони!

След нея – завист, простотия,
лъжа, крадливост, лакомия...

След катастрофи, след войни
пропадна път към висини...

С водачи слепи най-отпред –
народът как ще е наред?...

Виним съседи, немци, руси...
И все ядем се помежду си!...

Да бяхме с разум и смиреност,
и благодарност, и почтеност –

не щяхме да сме все назад
и да търпим злини и смрад!...
3. Тъжночувствие

Тъжно чувствам и зная –
бич жесток ни владя!
Надалече от Рая,
бяхме робска рая...

И търпяхме, и пяхме
в петвековни тъми...
Безнадеждно горяхме –
с черноробски души...

Злобни, алчни тирани
ни прегазваха с бяс!...
И сега страшни рани
болно стенат у нас...

Марин Тачков






4. Защо не си трая

– Какво те бърка, че не траеш? –
напада ме човекът лаещ...

– Това, че с лекота множите
фалшивините и лъжите!
И че лудувате, пиянствате,
безумно противославянствате!
В историята се навирате
и грозно я политизирате!
И служите на сили чужди –
без оглед на народни нужди!
Заплювате като кретени
труда на учени почтени!...
Вървите с наглите, с крадливите
и сеете омраза в нивите!...
И заблуждавате народеца
с писания на Слеповодеца!...
Аз цял живот съм търсил Правда,
а вие я сечете с брадва!
И ми е тежко. И изгарям
от скръб за бедната България...

Марин Тачков
5. Позицията на великите

"Права ви даваме – да дремете,
да дрънкате и да се скитате...
За вас е чест, че ви приемаме
в отбора втори на великите!...

За вас е чест – да сте прислужници
на западните благородници!...
Не сте ни нужни за съдружници,
защото просто сте негодни...

Пари ви даваме. – Да кретате,
да русофобствате, да спорите. –
Дали владели сте планетата,
дали начело сте в историята...

За нас – великите – сте дребни,
продажни, тъпи, жалки твари! –
Така сами ще се изтребите!
И ще погубите България!"...

Марин Тачков

7. Интернетна ера

Има в тази ера интернетна
информация – голям обем!
Как с познания добри да светнем?
И кога класици да четем?...

Всеки сляп мъдрува, спори, кука...
Всеки луд се смята за експерт.
Хвърля камъни върху науката.
И си вярва, че е по-напред...

Чудят ли се – някъде, в безкрая –
будни, славни учени, творци? –
Днес глупакът казва: "Доста зная!"
И от тях по-умен е дори!...

Марин Тачков





8. Съвети към изучаващите история

Почитайте историята,
а не фантасмагорията!...
Избягвайте измамите!
И идоли да нямате!
Над фактите умувайте!
На догми не робувайте!
Прониквайте в епохите!
Далеч от слепооките!...
Бъдете точни, ясни,
логични, безпристрастни...
Честта си не убивайте!
Вървете след правдивите!
Крадливо не посягайте!...
С лъжи не си помагайте!
И истината свята
търсете в необята!...






9. Нови фанатици

Повтаря се стара история.
Бесуват лъжи ветровити.
И нови лъжци лудо спорят
и кряскат: "Хей, дръжте лъжците!"...

О, те фанатично се борят!
Нехаят за днешната бедност,
но страшно треперят, дърдорят
за стария български етнос!...

Марин Тачков










10. Простете

О, знам – не се харесвам на мнозина...
Не съм блогоизмамник, бесноок...
Литературата ми е богиня.
Духът богат, просторен... ми е бог.

Простете, че съм чужд на разни секти,
идеологии и празноти!
Простете, че не съм лъжец ефектен
или водач на луди и слепци!...

Не съм прочут злодей антинароден.
Не ще прозрете в моята душа.
По верен път мечтая да ме води
безкрайният стремеж към мъдростта...

Марин Тачков





11. Истинност

Хора, ровещи в потайностите,
лъжете се с лекота...
Истината не е в крайностите.
Тя е в умереността...

Марин Тачков













12. Спасение и правда няма

Тъй, както молим и мечтаем
да се избавим от беди,
навярно Бог така желае
от нас да се освободи...

"Спасение и правда няма!" –
говори разумът без страст...
Религиите страшно мамят –
за да са мощни, с власт над нас...

Марин Тачков









13. Не съм от никое стадо

Самотни са моите трепети...
Не съм аз от никое стадо.
Във всички стада властват слепите
за чуждите скърби и радости...

Ех, доста стада се навъдиха!
И доста пастири – измамни...
Как лесно издават присъди!
Злословят – коварни, безсрамни...

"Най-верен съм! – казва пастирът. –
И моята мисъл – най-чиста!"...
А там, в тишината всемирна,
е скрита смирената истина...

Марин Тачков





14. Копаят гробарите

Копаят гробарите. Мрачно. Безбожно.
Сърдито ги гледа небето...
Ти казваш, че нямало друга възможност,
че всичко у нас е проклето...

Не мога различни очи да ти купя.
И в мислите твои да вляза...
Личи и без лупа – тулуп до тулупа!
Все грабят и всяват зараза!...

Приветствам лъча на младежката смелост,
духа на борба справедлива...
Не бива все мутри да бъдат начело!
И без съпротива не бива!...

Марин Тачков





15. В очакване на сляпо куче

Животът ми е скръбен, скучен.
От до до сол. От сол до до...
Очакват някои Годо.
А аз очаквам... сляпо куче...

В градината си мълчалива
посях любов, бера тъга.
И често мисля за това,
което в дупките се скрива...

Къде потъна младостта ми? –
Ще питам миналия ден...
Не зная има ли пред мен
чудесни, по-добри измами...

Кога ли взорът ми ще зърне
подземния крадец проклет?
От него искам аз отчет!
Картофите ми да ми върне!...

Марин Тачков


16. Живей, душа

Поглеждаш към деня светлеещ
с очакването на дете.
Отново мислиш, че младееш.
И колко силно ти се ще! –

Да тръгнеш радостно, крилато
към благозначна светлина,
към обичливо, нежно лято,
към тебечувстваща душа,

с която свят да сътворите
от две целунати мечти...
Ах, как те мамят висините!...
Живей, душа! Лети, лети!...

Марин Тачков





17. Всяка седмица е тъжнострастна...

Всяка седмица е тъжнострастна.
Всеки ден – разпънати на кръст...
И над радостта валят нещастия.
Над заразите димът е гъст...

Все на лъжеверия сме верни...
Бог е всичкозначен, непознат...
Светят ни илюзии вечерни –
че ще се спасим... на оня свят...

Марин Тачков









18. Великден е...

Великден е...
А утре пак превръщаме се
в същите
(или
в не по-добри)...
Животът ще ни вика,
ще ни мами и отблъсква. –
Сякаш никой никога
не е възкръсвал...

Марин Тачков

19. Сълза

Сълзата душата полива.
В сърцата сълзата попива.
Сълзата сърцата измива.
Заспива – красива, щастлива...
Марин Тачков


20. Безсилие

Това не е като на книга...
Не е и сън – да го забравиш.
Усещаш, че смъртта пристига. –
Не можеш нищо да направиш!

Напразно лекари, роднини
се мъчат... Куп лекарства сменяш.
Искра мъждука – ще ти мине...
Лежиш. Гориш. Безсилно стенеш.

Безсънна болка, зъби впила,
ръмжи, душата ти прекършва...
Не ти е вече нищо мило!
И молиш: "Нека да се свършва!"...

Марин Тачков




21. Новогодишно

През Новата година пожелавам
живот и здраве, дъх на незабрава!

Надежда, добромислие и радост.
Спокойствие и щедродушна благост.

Човечност и достойнство. Светломирие.
Деца добролюбиви, умни, мили...

В сърцата да ухаят свежоцветия!
В душите обич и мечти да светят!...

22. Кой ще си спомня

Въздъхвам на склона.
Животът се рони.
И кой ще си спомня
за моите спомени?...

Марин Тачков


23. Системата убива
Сега се чудим ние.
Мълчим, крещим и вием:
"Системата е крива!
Свирепо ни убива!"...

Дете умря отново!
Но кой ли е виновен?
Системата щастлива
защо ли ни убива?...

А бяхме демонстранти –
студенти, музиканти...
И помните ли – спяхме,
когато я градяхме?...

Бездушно тя рушеше
основите човешки...
"Уж беше справедлива,
а смазва и убива!"...

Вилнеят кръвопийци,
лъжци, крадци, убийци...
Чудовищна и дива,
Системата убива!...

Марин Тачков
цитирай
4. mt46 - ...
17.07 22:03
24. Възможност

Не може ли с теб да откраднем
благ ден - за любов, за релакс? -
Далеч от борби душеядни,
напук на световния бяс...

Не може ли с теб да възвърнем
крилатите, свежите дни?
Естествени, с радост изпълнени,
с пречистени, живи души...
Кажи ми! Нима не мечтаем?...
Не искаш ли ти този ден -
сърдечен, красив, дълготраен?
И път към живот възроден...

Марин Тачков




















25. Всички велики творби са създадени

О, всички велики творби
навярно са вече създадени!
Напразно творим може би.
Суетно над словото страдаме...

Безсмислено все се въртим
край своите мисли и страсти.
Не можем, нали, да мълчим,
разбиращи нищожността си?...

Марин Тачков






















26. Човекът от Англия

Един човек от Англия -
със странни интереси -
преселил се в България.
И тихо се обесил...

Бил купил къща бедна
във село полуживо.
Общувал със съседа.
Понякога си пийвал...

Сестрата му не щяла
и мъртъв да го вижда.
А други близки нямал.
И вече е без грижа...

Огромни са звездите.
Човекът - малък, дребен...
И кой ли ще попита
защо е тук погребан?...

Марин Тачков












27. Печално

Дъждът надежден се превръща в кал...
Въздиша тихо тъжната ми стая.
Повярвай - никога не съм мечтал
за толкова безсмислена печал!
И накъде ли да вървя - не зная!...

Марин Тачков


























28. Ода за народа ни

Искам да напиша ода
за народа славен.
Как умира от тревога -
да е евроравен.

Колко страшно негодува
той срещу неправда.
Колко много дух му струва
да се позарадва.

Колко силно, смело, умно
бяга към чужбина.
Пита тихо или шумно
кой руши Родината...

Заредени са с търпение
и с тояги бабите...
Борим се, мълчим, треперим -
за пари, за работа...

И от чужди, и от свои
носим тежки рани.
И от раните вековни
пият кръв тирани...

За народа ни възвишен,
буден, светлотворен
мислех ода да напиша.
Но не мога, хора!...

Марин Тачков

29. Най-важното нещо за днес

Не знам накъде съм понесен.
Живея... Това е накратко.
Най-важното нещо за днес е
да има закуска за татко!

А също - обяд и вечеря...
Завира на печката чаят.
Ще хапнем попара смирено.
Такъв е у нас обичаят...

Дали майка гледа "отгоре"?...
Животът за миг ни напуска.
И мисля - това би могло да е
за татко последна закуска...

Марин Тачков

















30. Раят е затворен

Ех, хората се промениха коренно!
Пустее Раят - с надписа: "Затворено!"...

"Не сте за тук, принцесо, господине!
Приемаме деца с души невинни!"...

Мнозина - грешни, алчни, злобни, бесни!
Безродни, безприродни, безнебесни...

Човечеството бавно се изтребва.
И в гроба бездуховен се погребва...

На път - да търсим златното съкровище,
превърнахме Земята в Ад чудовищен...

И може би е в миналото Раят -
където слънчеви деца играят...

Марин Тачков














31. Живейте будно

В живота мъчен, тъжноцветен
заспали са мечтите ни...
Настъпва злото... Събудете се,
съвременни будители!...

Да светим - толкова е трудно!
Тежи ни да политаме...
И моля ви, живейте будно,
съвременни будители!...

Марин Тачков
















32. Благодаря на Пътя…

Благодаря на Пътя,
по който вървя! -
Води ме той към Дома...

На пътя -
макар че е
стар и разкалян -
съм аз благодарен!...
Под асфалта
въздъхват камъни.
Бяхме деца.
Там играехме...
Но пустее сега.
Няма деца,
нито старци...

Марин Тачков

33. Дали е мисълта ми права...

Дали е мисълта ми права? -
Човечността да е свещена!
Доброто да не остарява!
Животът да е вечна ценност!...

И помислете си безстрастно,
умерено, разумно, зряло! -
Не всичко модно е прекрасно.
И не е лошо всичко старо...

Марин Тачков

34. Огнището на детството

Виелица омразно вие -
сняг навява.
И затрупва пътища,
пътеки, прагове...
Потъват във забрава
стъпките
на скъпи хора,
на покойници...
И на престъпници...

Навява сняг -
душата ми смразява.
И изстивам...
Само
приказно момиче
тихичко седи в сърцето ми
и се опитва да запали
със кибрит
огнището
на детството...

Марин Тачков










35. Трябва ни толкова...

Трябва ни толкова -
вяра лекуваща,
билка за болката,
песен вълнуваща...

Честни приятели,
чувства разлистени...
Хляб за децата ни.
И за душите ни...

Трябва ни толкова -
жажда за истина,
лек за отровата,
обич пречистена...

Слънце божествено,
мир на земята ни,
цвете от детството -
толкова трябва ни!...

Марин Тачков
21 януари 2007 - 30 май 2012 г.










36. Целувка от вълшебно нежностишие

Нима е много сложно - да обичаш... просто?...
Просторно... Безпрепятствено... И безвъпросно...

Вселенно. Всепространствено. Небесно-земно...
В зелено. Или в бяло. Или... любоцветно...

Смирено. И естествено - като въздишка...
Като целувка от вълшебно нежностишие...

Марин Тачков
























37. Не искам светлина

Не искам от пресъхващите вази
да ме поглеждат вехнещи цветя.
От палещото слънце да ме пази
един бездомен лист от самота...

Не искам светлина,
не искам нито звук,
ни полъх от надежда да ме мами тук...
Не искам светлина,
не искам нито звук...
Отлитна птицата на любовта на юг...

Не искам пак - забравен, сам и тъжен -
без тебе, топла обич, аз да съм.
Животът непрестанно да ме лъже
с фалшивия си и суетен звън...

Не искам светлина,
не искам нито звук,
ни полъх от надежда да ме мами тук...
Не искам светлина,
не искам нито звук...
Безсмислено е всичко, щом те няма тук...

Марин Тачков






38. Някога и никога

Някога сънувах твоите очи прекрасни...
Някога жадувах думите ти сладкогласни...
Някога усещах как сърцето ти туптеше...
Някога звезда ми беше ти...

Някога уютен огън у дома гореше.
Някога... Сега защо ли си така далече?...
Някога ти беше мое изворче целебно...
Някога... Сега студено е...

И вече
никога аз устните ти няма да целуна...
Никога нощта ми няма да е пълнолунна...
Никога безбрежно няма ти да ме прегърнеш...
Никога не ще се върнеш ти...

Марин Тачков
















39. Светлоусещам те...

Светлоусещам те -
гореща,
жадна
и любоуханна.
На ръба -
между мълчанието
и вика.
Втъкала
изгрева
и залеза.
Благозаряващо
прорязваш
тъмното.
Разсънващо
раздираш
дрехите
от страх и страст.
Аз
трепетно
прониквам те.
И утре цветно
ще поникнем...


Марин Тачков








40. Всемие Тая

Завръщам се аз във България.
И срещам позната,
ала не мога да я позная...
Питам я:
– Как си?... Прощавай,
забравих ти името!...
А тя отговаря:
– Всемие Тая...


Съвсем не разбирам -
шега ли е?...
В нея се взирам
с очи въпросителни:
– Да не те е прегазил трамваят?...
Тя пак отговаря:
– Всемие Тая...


Прочитам
в очите й
мъка, безумие, липса...
– Кои подлеци, кръвопийци, убийци...
са те хвърлили в кръг от страдания?...
Нима са дрогирани всички
и... гробокопаят?...
– Всемие Тая...


Марин Тачков


41. Душата ми не е любоизбраница

Знаеш ли, обичам тишината -
далеч от блясъка на глупостта...
И затова живея в самота,
в просторни, светлотъжни необятия...

Душата ми не е любоизбраница...
Бездомници са моите мечти...
На разни пиршества не ме търси! -
С пияници не вдигам аз наздравица...

И все напразно чакам... може би -
да се събуди Спящата красавица...


Марин Тачков


















42. Прощавайте, но твърде не обичам...

Прощавайте, но твърде не обичам
в небето да мета... метафорично...
И да летя след сини, сънни птици,
да се опивам стихо-наркотично...

Понякога съм груб, немил, омразен -
с куршумни думи стрелям във душите...
Не ставам за салон стихо-масажен.
Или за приказен мечтоводител...

Край мене - цербери и мутродяволи...
Ограбват моя ден... несимволично...
И чудо ще е, ако Ти повярваш -
че мога да възкръсна... за обичане...

Марин Тачков

















43. Пълнолюбие

Връхлитат ме мечтите ти разголени...
Изкачвам белите ти топлогърдия...
По устните ти отпечатвам спомени...
На пълнолюбие ще те осъдя...

Възраждащи са твоите обятия...
Люлеят ме гърдите ти вълшебни...
Изгубвам се... Като шаран се мятам...
Потъвам в нежното ти междубедрие...

Душите ни се сливат чрез телата...
Това е Обич... Другото е... вятър...

Марин Тачков




















44. Редактиране на жена

Искаш да те редактирам ли?...
Добре!
В очите ти сълза трепти -
ще я изтрия...
И ще сгрея твоите ръце
изстинали...
А устните ти
се нуждаят от целуване...
Изкусно
ще се спусна
от косите
към гърдите ти -
за да ги развълнувам...
Страстно
ще изпълня празнотата ти...
Ще светне
радост
по лицето,
тялото ти...
Ще напиша
във душата ти
началото
на любостишие:
"Обичам те!"...

Марин Тачков





45. Потъвам нежно във мечтите ти...

Потъвам нежно във мечтите ти.
Зоват ме - да се слеем...
Душите ни са вечни зрители
на страстите ни земни...

Уют са твоите обятия.
И зона земетръсна...
А тялото ти е разпятие.
И в тебе ще възкръсна...

Марин Тачков






















46. Само влюбените ще възкръснат

Зовеш ме ти, богиньо люботворна -
да свържем двата края на съдбата.
Със тебе небесата да разпоря.
И да разтърсим със Любов Земята...

За Обич мъртъвците да събудим.
И дрехите на мрака да разкъсаме...
Земята жадна е за новолюбие...
И само влюбените ще възкръснат...

Марин Тачков






















47. Българските песни

Пеят светли българки -
за любов и младост...
И утихват мъките...
И се ражда радост...

Песен развълнувана -
милва тя душите...
Носи се над Дунава...
Стига до звездите...

Българските песни са
птици чудногласни.
Слънчеви и вечни са,
свежи и прекрасни...

Марин Тачков

















48. Любовни съзвучия

Любовно и нежновалежно
целувам твоята душа...
Да се обичаме... безбрежно -
подобно птици и цветя!...

Прониквам те светлолюбиво...
Вълнувам твоите гърди...
И с пълнолюбие се вливам
във твоите любовини...

С Любовия ще те посея...
И с теб ще се запролетим...
Ще се издигнем над Безверия,
над Саксофония, над Рим...

И може би - в една симфония -
ще сме съзвучия любовни...


Марин Тачков













49. Новостишия и мислоизстрели

Днес е времето
абсурдно,
лудо,
извънредно...
И са нужни
будни
волномислия
и новопътие...
Дела
срещу безродните
престъпници...
Синхронни
новостишия -
неологични,
експресивни,
експлозивни...
Мислоизстрели
и камъни -
по олигарсите,
по ситите монополисти
и по ненаситните
самоизбраници,
негодници,
измамници,
продажници,
гробари на народа...
Да взривим
пространството
на глупостта,
на наглостта
и на еснафското
самодоволство...
За да се спасим
от демоцида
и от новоробството...

Марин Тачков
































50. Любов на втора степен

Загубих форма...
И забравих формулата...
Тръгнах - бос и гол -
да питам
Питагор...
Но по пътеката
пресрещна ме
питагорейка...
И прошепна ми
със глас вълшебен:
"Формулата ли?...
Любов...
на втора степен..."

Марин Тачков


















51. Да ме измисляш е безсмислено...

Да ме измисляш е безсмислено –
отдавна съм измислен аз...
И може да сме двуединство,
ако горим с еднаква страст...

Ще полетим над Безнадеждия –
повярваме ли в чудеса...
Ще се пробудим, нежносвежи,
в градината на пролетта...

Ще те целувам любоцветно –
докато пак разцъфнеш ти...
И Бог ще слезе от небето –
с Любов да ни благослови...

Марин Тачков

















52. Българска жена

Българка прекрасна,
с грейнало лице -
тя с душа-сълза е,
с пеещо сърце...

Светла, обичлива,
с мека топлота -
грее като слънце,
ражда любовта...

Свежа и красива,
с хубав дъх и цвят -
тя е росно цвете
с чуден аромат...

Мила, нежна, силна
българска жена -
с красота омайва
цялата Земя...

Марин Тачков
цитирай
5. leonleonovpom2 - Здравей, Марине!
18.07 18:59
Можеш ли да дадеш контекста, от който неграмотникът вади словени , така, че да лъсне голата ти истина?
Има ли в този контекст/ кон с текст?/ текст, че словените са славяни и са нещо различно от Българите?
Обяснено ли е в него, защо Българската азбука е предназначена за словените? Българите не я разбират ли или им е забранено да я ползват?
Обяснено ли е в този контекст, по каква причина княз Борис прави всичко ,за да имат словените азбука, но не и Българите, хората от неговия народ? Това наказание ли е за тях, разтълкувай този факт!
Така излиза, за съжаление, всеки мислещ ,ще стигне до този извод!
Дай го този контекст, да видим ,какво точно казва за Българи и за словени Защо Българите са извън " играта"?
Дай ми най- ранният контекст, в който е записана думата славяни!
Обясни, защо с гимнастики и се дава древност, защо липсва документ с името им, когато е правена азбуката?

Хубава вечер!
цитирай
6. mt46 - Здравей, Иване! Обяснявал съм... Общоизвестно е, че ние сме смес от славяни, прабългари, траки и др.
24.07 22:50
leonleonovpom2 написа:
Можеш ли да дадеш контекста, от който неграмотникът вади словени , така, че да лъсне голата ти истина?
Има ли в този контекст/ кон с текст?/ текст, че словените са славяни и са нещо различно от Българите?
Обяснено ли е в него, защо Българската азбука е предназначена за словените? Българите не я разбират ли или им е забранено да я ползват?
Обяснено ли е в този контекст, по каква причина княз Борис прави всичко ,за да имат словените азбука, но не и Българите, хората от неговия народ? Това наказание ли е за тях, разтълкувай този факт!
Така излиза, за съжаление, всеки мислещ ,ще стигне до този извод!
Дай го този контекст, да видим ,какво точно казва за Българи и за словени Защо Българите са извън " играта"?
Дай ми най- ранният контекст, в който е записана думата славяни!
Обясни, защо с гимнастики и се дава древност, защо липсва документ с името им, когато е правена азбуката?

Хубава вечер!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 15930759
Постинги: 3193
Коментари: 41985
Гласове: 137324
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Октомври, 2022  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31