.
.
.
   Това се случило малко след Освобождението ни от турско иго...
   Българинът Доброслав нарязал две-три паднали сухи дървета в близката Славянска гора и ги закарал с каруцата към дома си. Старият турчин Осман видял минаващата каруца и се раздразнил... Решил да посети Доброслав.
   Посрещнал го гостоприемният българин, доволно яли и пили. Скоро турчинът наострил езика си и подхванал:
 – Ти, Славе, защо си отмъкнал дърва от Турската гора?...
 – Няма такова нещо! Те са си от нашата, Славянската, гора!...
 – Ама ти знаеш ли, че вашата гора е била наша от прастари времена? Защото на туй място са живеели древни турски племена – чутури, чукундури, шамандури! Тъкмо те са засадили тая гора!...
 – Тъй ли? – засмял се Доброслав. – Кой те е излъгал?...
 – Да ти докажа ли? – наежил се Осман. – Повечето дървета там са салкъми. А "салкъм" е турска дума!  
 – Но в Славянската гора има и много орехи, сливи...
 – Сливите са "джанки" – пак турска дума! "Орехи" идва от "хора". А щом има "ор", значи думата е турска! "Орхан", "орел", "гора", "Орфей" – все думи от нашия, най-стария на света, турски език...
 – Да не искаш да кажеш, че нашите кокошки са от вашите яйца? – намръщил се Доброслав.
 – Така е казано в нашите древни предания... А пък името ти "Слав" иде  от "лаф" – чисто турска дума!...
 – Бабината ти трънкина! – ядосал се българинът. – Балама ли си, или ме вземаш за балама? Явно пиенето е размътило мозъка ти... А ти знаеш ли, че си полутурчин, полубългарин?... Хайде, хващай си пътя по живо, по здраво, че скоро ще дойде брат ми Руси и ако разбере какви ги дрънкаш, може да ти тегли един голям бой!...    Старият турчин се уплашил и закуцукал към дома си...

Марин Тачков

с Осман имали един и същ дядо. Прадядо, ако трябва да сме точни. Руси не му бил съвсем брат. По майчина линия Руси бил угър, по бащина - финландец. Баща им бил индийски преселник, миролюбив човек, който толкова държал на семейството си, че не давал и дума да се издума външни хора да се сродят с него. Така лека-полека нещата взели мноого да се влошават и се наложило да търсят зетьове от германите, а после дошли и хуните. Хуните били много лоши хора, взели бащата на Доброслав и Руси, дали му копие и го направили войник. После дошли аварите и Руси малко избягал на изток, отвъд Прибалтика. Аварите натирили Доброслав надолу, чак отвъд Дунава, и много бой изял, докато трябвало да се бие с гърците. Един техен братовчед (на Руси и Доброслав) се уплашил и тръгнал обратно нагоре, стигнал чак до Илмен. Там занесъл нов език, къде латински, къде гръцки, къде индийски. Руси го посрещнал, харесал дъщеря му и малко се сродили, не дотам доброволно, пак паднал голям бой, защото Руси си правел ножове от желязото, а братовчедът - плугове :). Тук е моментът да кажем, че при хунското нашествие Руси и Осман се срещнали и Осман научил на някои военни иширети Руси, дал му и руни да може да си напише името. Руси се вчовечил и станал викинг (бай-къйу-инг). Е, за целта трябвало да си измислят нов език, така и станало. Нарекли го... ммм... шведски, от Суитьод (студен огън), децата на двамата станали нормани (нур-ман, по светлината на северното сияние, там денят продължавал половин година).
Доброслав бил послушен, де ще ходи. Осман държал здраво юздите, но имал много завистливи роднини, всеки се биел в гърдите колко е достоен да царува. Накрая се случило Доброслав да стане християнин и да го направят цар. Руси се сетил, че има полубрат и решил да си поиска бащиното имане. Пак паднал голям бой и Доброслав, естествено, пак ял дървото. Спасили го едни абсолютни диваци, от кол и въже, печенегите. Някои от тях знаели колко Руси обичал полубрат си. Руси избягал нагоре, но си имал едно наум да се върне при първа възможност и продължил да дебне. Когато обаче дошли византийците, Доброслав бил не само уморен, но и единоверец с тях. Настъпил краят на Първата Дунавска България.

[quote=dobrodan]с Осман имали един и същ дядо. Прадядо, ако трябва да сме точни. Руси не му бил съвсем брат. По майчина линия Руси бил угър, по бащина - финландец. Баща им бил индийски преселник, миролюбив човек, който толкова държал на семейството си, че не давал и дума да се издума външни хора да се сродят с него. Така лека-полека нещата взели мноого да се влошават и се наложило да търсят зетьове от германите, а после дошли и хуните. Хуните били много лоши хора, взели бащата на Доброслав и Руси, дали му копие и го направили войник. После дошли аварите и Руси малко избягал на изток, отвъд Прибалтика. Аварите натирили Доброслав надолу, чак отвъд Дунава, и много бой изял, докато трябвало да се бие с гърците. Един техен братовчед (на Руси и Доброслав) се уплашил и тръгнал обратно нагоре, стигнал чак до Илмен. Там занесъл нов език, къде латински, къде гръцки, къде индийски. Руси го посрещнал, харесал дъщеря му и малко се сродили, не дотам доброволно, пак паднал голям бой, защото Руси си правел ножове от желязото, а братовчедът - плугове :). Тук е моментът да кажем, че при хунското нашествие Руси и Осман се срещнали и Осман научил на някои военни иширети Руси, дал му и руни да може да си напише името. Руси се вчовечил и станал викинг (бай-къйу-инг). Е, за целта трябвало да си измислят нов език, така и станало. Нарекли го... ммм... шведски, от Суитьод (студен огън), децата на двамата станали нормани (нур-ман, по светлината на северното сияние, там денят продължавал половин година).
Доброслав бил послушен, де ще ходи. Осман държал здраво юздите, но имал много завистливи роднини, всеки се биел в гърдите колко е достоен да царува. Накрая се случило Доброслав да стане християнин и да го направят цар.
/.../
1. Ти не можеш да си представиш живота в нашите земи преди 150-200-1000 г., а ми думаш за преди 6 хиляди години!... :)
2. Можеш ли да сметнеш приблизително по колко прабаби и прадядовци сме имали аз и ти преди 6 хиляди години. И от кои етноси са били?... :)

Сега предлагам да прочетеш кога и къде се е състояло разделянето на R-хаплогрупата. После да разгледаш кои народи са носители на R1a и R1b. Това съвсем приблизително и условно е разделянето на бъдещите тюрки и бъдещите славяни - съвсем условно, подчертавам.
В България двете подгрупи процентно са почти еднакво представени.

Така е било и преди Освобождението – спорили са само по битови въпроси.