Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.03.2023 22:57 - Сидхарта и Буда
Автор: mt46 Категория: Хоби   
Прочетен: 1309 Коментари: 4 Гласове:
15


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 .

Гаутама

Всяко дете в града Савати знаеше името на Възвишения Буда, всяка къща бе готова да напълни паничката за милостиня на Гаутамовите ученици, прекрачили прага с мълчалива молба. Недалеч от града се намираше най-любимото място на Гаутама, горичката Йетавана, която богатият търговец Анатапиндика, предан поклонник на Възвишения, бе подарил на него и спътниците му.
/.../
А вечерта, когато горещината намаля и всички пак се оживиха и почнаха да се събират, те чуха проповедта на Буда. Чуха гласа му, който също бе съвършен, бе изпълнен със съвършено спокойствие, с мир. Гаутама проповядваше за страданието, за произхода на страданието, за пътя, по който то може да бъде отстранено. Спокойно и ясно течеше кротката му реч. Животът бе страдание, светът бе пълен с мъка, ала избавление от мъката съществуваше: избавление спохождаше онзи, който поеме по пътя на Буда. С мек, ала уверен глас говореше Възвишения за четирите основни принципа, за пътеката с осем разклонения, търпеливо вървеше той по познатия му път на учението, на примерите, на повторенията, ясно и кротко трептеше гласът му над слушателите — като светлина, като звезден небосвод.
/.../

А Сидхарта закрачи из горичката, потънал в размисъл.

Внезапно той срещна Гаутама, Възвишения, и когато го поздрави с голяма почит и забеляза, че погледът на Буда е преизпълнен от доброта и кротост, младежът събра кураж и помоли достолепния човек за позволението да поговори с него. Възвишения му даде това позволение, като кимна с глава.

Сидхарта рече:

— Вчера, о, Възвишени, бях честит да чуя чудотворното ти учение. Дълъг път изминах заедно с приятеля си, за да изслушам това учение. И сега другарят ми остава сред учениците ти, той се приобщи към теб. Аз обаче отново ще бъда отшелник.

— Свободен си да го сториш — кротко рече достопочтеният Буда.

— Твърде дръзки са словата ми — продължи Сидхарта, — ала не искам да напусна Възвишения, без да съм споделил искрено с него своите мисли. Ще ме слушаш ли още само миг, о, Достолепни?

Буда кимна мълчаливо.

Сидхарта рече:

Учението ти, о, Възвишени, ме възхити най-вече с едно. Всичко в него е ясно до съвършенство, всичко в него е доказано; ти представяш света като съвършена верига, която никога и никъде не прекъсва, като вечна верига, съставена от причини и въздействия. Никога всичко това не е виждано така ясно, никога то не е изобразявано така неоспоримо; и истина е, че сърцето на всеки брамин трябва да затупти по-силно, когато види света през твоето учение и го види като съвършено единство, без никакви празноти, прозрачен като кристал, неподвластен на случайността, неподвластен на боговете. Да оставим настрана дали този свят е добър, или лош, дали животът в него носи страдание, или радост, кой знае, може би това не е съществено… но единството на света, взаимната обвързаност на всички неща, обхващането на великото и малкото от един и същ поток, от една и съща закономерност на причините, на зараждането и на смъртта — всичко това сияе ярко във възвишеното ти учение, о, съвършени Буда! Ала дори и според твоето учение това единство, тази последователност на всички неща на едно място все пак е прекъсната и през някаква малка пролука в този единен свят все пак нахлува нещо чуждо, нещо непознато, нещо, което по-рано не е съществувало, което нито може да бъде посочено, нито доказано: това е твоето учение за превъзмогването на света, за избавлението. Но тази малка пролука, това незначително прекъсване все пак е достатъчно, за да разруши и отново да премахне цялата вечна и единна закономерност на света. Прости ми, задето изричам такова възражение.

Гаутама го бе изслушал, без да отрони нито дума, без да трепне. С добродушния си, внимателен и ясен глас той, Съвършения, сега изрече:

Хвала на теб, о, брамински сине, че не само си чул учението, но и така дълбоко си мислил върху него. Открил си в него пролука, намерил си грешка. Би могъл да помислиш още по този въпрос. Искам само да те предупредя, жадни за знание човече, да се пазиш от гъсталака на мненията и от спора за думите. Мненията нямат никаква стойност, те могат да бъдат добри или лоши, мъдри или глупави, всеки може да се придържа към тях или да ги отхвърля. Но учението, което чу от мен, не е някакво мнение и неговата цел не се състои в разясняването на света за любознателните. Не, целта му е друга, целта му е избавление от страданието. Тъкмо това проповядва Гаутама, а не нещо друго.

— Не се гневи на думите ми, о, Възвишени! — рече младежът. — Казах ти всичко не за да влизам в спор с теб, в спор за думите. Ти наистина си прав, мненията нямат голяма стойност. Но нека ти кажа още само това: ни за миг не съм се съмнявал в теб. Ни за миг не съм се съмнявал, че си Буда, че си постигнал целта, най-върховната цел, към която са поели хиляди и хиляди брамини и брамински синове. Намерил си избавлението от смъртта. Намерил си го чрез собственото си търсене, по собствен път, чрез съзерцание, чрез вглъбяване, чрез познание, чрез просветление. Но не си го намерил чрез учение! О, достопочтени, ти никому не би могъл да кажеш чрез словата и учението си какво си почувствал в часа на своето просветление! Много неща се съдържат в учението на просветления Буда, мнозина учи то да водят порядъчен живот и да обръщат гръб на злото. Ала това тъй ясно, тъй възвишено учение все пак не съдържа едно нещо: не съдържа тайнството на онова, което Възвишения сам е изживял, единствен сред стотиците хиляди. Именно за него си мислех, именно него открих, докато слушах да проповядваш учението си. Именно то ме кара да продължа странстването си: не за да диря някакво друго, по-добро учение (та аз знам, че такова не съществува), а за да напусна всякакви учения и всякакви учители и сам да постигна целта си — или да умра. Ала в мислите си често ще се връщам към този ден, о, Възвишени, и към този час, в който очите ми видяха един светец.

Очите на Буда гледаха смирено към земята, смирено, със съвършено спокойствие сияеше непроницаемото му лице.

— Дано твоите мисли не се окажат заблуждения! — бавно изрече Възвишения. — Дано стигнеш до целта си! Но кажи ми все пак: видя ли орляка на саманите ми, на множеството мои братя, които се приобщиха към учението? Нима смяташ, о, чужденецо, нима смяташ, че всички те биха се чувствали по-добре, ако се разделят с учението и се върнат в светския, изпълнен с поквара живот?

— Подобна мисъл е далеч от мен! — възкликна Сидхарта. — Нека всички останат при учението, нека стигнат целта си! Не ми подобава да съдя за живота на другите. Само за себе си, единствено за себе си трябва да съдя, да избирам, да отхвърлям. Избавление от своето Аз търсим ние, саманите, о, Възвишени. А ако бях един от учениците ти, страхувам се, че моето Аз само привидно, само лъжовно ще намери покой и избавление, а всъщност ще продължи да живее и расте, защото тогава бих превърнал в свое Аз учението, любовта си към теб, общността на монасите!

С лека усмивка, с голяма яснота и дружелюбност Гаутама погледна чужденеца в очите и се сбогува с едва забележим жест.

— Мъдър си, о, самана — рече Възвишения. — Мъдро говориш, приятелю мой. Пази се от прекалено голямата Мъдрост!
/.../
Херман Хесе – "Сидхарта"

https://chitanka.info/text/5476-sidharta/3#textstart

 



Тагове:   мъдрост,   Буда,   херман,   хесе,   Сидхарта,


Гласувай:
15


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. dobrodan - Прасчо гледа Буда, гледа го и си говори:
08.03.2023 09:39
- Този понякога седи и мисли, понякога само си седи...
цитирай
2. notfun - https://chitanka.info/text/8368/21
08.03.2023 20:08
имаа, многоо Буди....

затова, е казано : ако, срешнещ Буда, убий го!

(няма да слагам..кавички, тоз път)

най лоюбиомият ми Герой, Принц Сидхарта...
благодаря, марине, имаш..усет, към ''писаните'' Съкровища ++++++
цитирай
3. kvg55 - mt46,
08.03.2023 22:20
Не открих връзка между текста и Международния ден на жените.
цитирай
4. mt46 - Е, не бива постоянно да се мисли... :)
08.03.2023 22:49
dobrodan написа:
- Този понякога седи и мисли, понякога само си седи...

цитирай
5. mt46 - Едва ли има много Буди... И аз благодаря! Поздрави!...
08.03.2023 22:51
notfun написа:
имаа, многоо Буди....

затова, е казано : ако, срешнещ Буда, убий го!

(няма да слагам..кавички, тоз път)

най лоюбиомият ми Герой, Принц Сидхарта...
благодаря, марине, имаш..усет, към ''писаните'' Съкровища ++++++

цитирай
6. mt46 - ...
08.03.2023 22:57
kvg55 написа:
Не открих връзка между текста и Международния ден на жените.

Когато те нямаше в Блог.бг, тук имаше доста жени... За всеки Осми март правех поздравителен постинг... Сега няма смисъл...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19155053
Постинги: 3686
Коментари: 45084
Гласове: 148910
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031