.
 https://chitanka.info/text/5476-sidharta/11#textstart

  Лека-полека в Сидхарта разцъфтя и узря прозрението, знанието какво всъщност е мъдрост, каква е целта на дългото му дирене. Тя не беше нищо друго освен готовността на душата, способността, тайнственото изкуство през всеки миг от живота да се чувства и вдишва мисълта за единството. Лека-полека това разцъфтя в него като отражение на старческото и детско лице на Васудева: хармония, познание за вечното съвършенство на света, усмивка, единство.

/.../
— Когато някой търси — каза Сидхарта, — лесно се случва окото му да вижда единствено онова, което търси, и той да не намери нищо, да не допусне нищо в себе си, защото винаги мисли само за търсения предмет, тъй като има някаква цел, тъй като е обсебен от тази цел. Да търсиш, значи да имаш цел. Но да намериш, значи, че си свободен, разкрит, нямаш никаква цел. А ти, преподобни, може би наистина само търсиш, защото, докато преследваш целта си, не виждаш някои неща, които са току пред очите ти.

/.../ 
Рече Сидхарта:
— Ти знаеш, скъпи, че още като младеж, по времето, когато живеехме при покаяниците в гората, започнах да се отнасям с недоверие към всякакви учения и учители и им обърнах гръб. И въпреки това оттогава имах немалко учители. Една красива блудница дълго време бе моя учителка и един богат търговец бе мой учител, и неколцина зароиграчи. Веднъж и един странстващ ученик на Буда беше мой учител; той бе приседнал до мен, когато бях заспал в гората. От него също съм се учил, на него също съм благодарен. Ала на най-много неща все пак ме научиха тази река и моят предшественик, лодкарят Васудева. Васудева беше съвсем обикновен човек, не някакъв мислител, ала знаеше онова, което беше необходимо, не по-зле от Гаутама, той беше съвършен човек, светец. 

/.../
Ето, Говинда, една от мислите, които съм открил: мъдростта е несподелима. Мъдростта, която някой умен човек се опитва да сподели, звучи като глупост.

— Шегуваш ли се? — попита Говинда.

— Не се шегувам. Само казвам какво съм открил. Знанието може да бъде споделяно, но не и мъдростта. Човек може да я открие, да живее с нея, да се остави да бъде носен от нея, да върши с нея чудеса — ала тя не може да бъде изричана и проповядвана. Още като младеж понякога прозирах тъкмо това и тъкмо то ме накара да обърна гръб на учителите. Стигнах и до една друга идея, Говинда, която сигурно пак ще сметнеш за шега или за глупост, ала тя е най-добрата ми мисъл. Чуй я: обратното на всяка истина също е истина. Искам да кажа, че една истина може да бъде изречена и загърната в думи само тогава, когато е едностранна. Едностранно е всичко, което може да бъде обхванато с мисъл и изречено с думи — то е едностранно, половинчато, лишено от цялост, от завършеност, от единство. Когато възвишеният Гаутама проповядваше учението си за света, той трябваше да го раздели на самсара и нирвана, на заблуда и истина, на страдание и избавление. Другояче не може, не съществува друг път за онзи, който иска да проповядва. Ала самият свят, всичко, което съществува край нас и вътре в нас, никога не е нещо едностранно. Никога един човек или една постъпка не е изцяло самсара или изцяло нирвана, никога човек не е изцяло светец или изцяло грешник. Така само ни се струва, тъй като сме подвластни на заблудата, че времето е нещо, което съществува. Времето не съществува, Говинда, много пъти можах да се убедя в това. А щом времето не съществува, тогава промеждутъкът, който уж разделял света от вечността, мъките от блаженството, злото от доброто, също е заблуда.
/.../
— Слушай внимателно, скъпи, слушай внимателно! Грешникът — а и аз, и ти сме такива — си е грешник, но някой ден все пак отново ще стане Брахман, някой ден ще постигне нирвана, ще бъде Буда — ала трябва да знаеш, че това „някой ден“ е заблуда, то е само притча! Грешникът не намира път към превръщането си в Буда, той не е обхванат от някакво развитие, макар в нашите представи да не можем да видим тези неща по друг начин. Не, в самия грешник, сега и днес, вече се намира бъдният Буда, цялото му бъдеще вече е тук и в него, в себе си, във всеки ти трябва да почиташ бъдния, възможния, скрития Буда. Светът, приятелю Говинда, не е несъвършен, не се стреми и прекалено бавно към съвършенството: не, той е съвършен във всеки миг, самият грях носи със себе си и милостта, във всяко невръстно дете вече е стаен старецът, в кърмачетата е смълчана смъртта, а във всички смъртни — вечният живот. Никой не може да види докъде е стигнал другият по своя път, в разбойника и в зароиграча се намира Буда, а в брамина — разбойникът. Когато се отдаде на съзерцание, човек е в състояние да се изтръгне от времето, да види целия минал, настоящ и бъден живот като нещо едновременно и тогава всичко е хубаво, всичко е съвършено, всичко е Брахман. Ето защо всичко, което съществува, за мен е хубаво, смъртта и животът; грехопадението и светостта, мъдростта и глупостта, всичко трябва да остане такова, каквото си е, всичко се нуждае единствено от моето одобрение, от моята добра воля, от любещото ми съгласие и тогава то за мен е хубаво и може само да ме подтиква, не и да ми наврежда. От опита на тялото и душата си знам, че много съм се нуждаел от грехопадението, нуждаел съм се от сладострастието, от ламтежа за богатства, от суетността, а така също и от най-ужасното отчаяние, за да се науча да не се съпротивлявам, за да се науча да обичам света, за да престана да го сравнявам с някакъв възжелан от мен, измислен от мен свят, с нещо като съвършенство, създадено от мен, а да го оставя такъв, какъвто си е, да го обичам, да изпитвам радост, че съм част от него. Това, о, Говинда, са част от нещата, които ми дойдоха наум.

/.../
...най-важното от всички неща е любовта. Нека големите умове се занимават с опознаването, с обясняването, с презирането на света. Единственото, което искам, е да обичам този свят, не да го презирам, да не мразя и него, и себе си, а да мога да съзерцавам и него, и себе си, и всички творения с любов, възхита и благоговение.

— Разбирам това — каза Говинда. — Но Възвишения обяви тъкмо него за заблуда. Той повелява благосклонност, пощада, съжаление, търпение, но не и любов; забранил ни е да обвързваме сърцето си с любов към нещо земно.

— Знам — каза Сидхарта, усмивката му сияеше със златен блясък. — Знам, Говинда. Ето че се залутахме в дебрите на мненията, в спора за думи. Защото не бих могъл да отрека, че моите думи за любовта се намират в противоречие, в привидно противоречие с думите на Гаутама. Тъкмо затова толкова малко вярвам на думите, защото знам, че това противоречие е заблуда. Знам, че ние двамата с Гаутама мислим едно и също. Нима може да не знае какво е любов онзи, който, макар да прозря, че всички хора са тленни и нищожни, все пак ги обичаше така силно, че в продължение на целия си дълъг, мъчителен живот не престана да им помага, да ги учи? И при него, при твоя велик учител предпочитам нещата, а не думите; делата и животът му за мен са по-важни, отколкото проповедите, жестът на ръката му е по-важен от мнението, което изразява. Виждам неговото величие не в проповедите, не в мисленето му, а в делата, в живота му.
/.../
https://chitanka.info/text/5476-sidharta/12#textstart

Х. Хесе – "Сидхарта"

ПП: Няма универсална мъдрост, има различни мъдрости, учения...
Само единици, изключителни личности, могат да достигнат отчасти до някаква мъдрост...
М. Тачков

"Безумство храбрых – вот мудрость жизни!
Безумству храбрых поем мы славу".

Абе, mt, вие с kvg - то да не сте в хомосексуална любовна връзка? :))) Не те пропуска, тъпото парче. :))) Как можа от целия блог за най-редовен читател и коментиращ да си спечелиш най-тъпия гъзолизец на Путин? Нещо не ти ли светва лампичката колко си зле, щом тоя си те е заплюл за дружка? (Между другото, защо акаунтът му е с латински букви???) Човек се чуди да се смее ли, да плаче ли като му чете писаниците в стил "1984"-та. Надявам се да е руснак, че иначе срам и позор за българския народ.

О, виждам, че съвсем коректно към него не одобряваш коментара ми.:))) С мен не беше така коректен, гадино завистлива. Но при шизофренията реакциите са емоционално неадекватни, разбирам. :))) Я не отстану, друг сердечньiй, не надейся. :))) И результат скоро будет. :)))

01.04 23:37 - ? :)))
от: silviia За постинг: Мъдростта на Сидхарта

Абе, mt, вие с kvg - то да не сте в хомосексуална любовна връзка? :))) Не те пропуска, тъпото парче. :))) Как можа от целия блог за най-редовен читател и коментиращ да си спечелиш най-тъпия гъзолизец на Путин? Нещо не ти ли светва лампичката колко си зле, щом тоя си те е заплюл за дружка? (Между другото, защо акаунтът му е с латински букви???) Човек се чуди да се смее ли, да плаче ли като му чете писаниците в стил "1984"-та. Надявам се да е руснак, че иначе срам и позор за българския народ.
Одобри | Изтрий
01:15 - .
от: silviia За постинг: Мъдростта на Сидхарта

О, виждам, че съвсем коректно към него не одобряваш коментара ми.:))) С мен не беше така коректен, гадино завистлива. Но при шизофренията реакциите са емоционално неадекватни, разбирам. :))) Я не отстану, друг сердечньiй, не надейся. :))) И результат скоро будет. :)))

ХА ХА ХА. И КВО МИ ПУКА КАК ИЗГЛЕЖДАМ В ОЧИТЕ НА ОРЪФЛЯЦИТЕ? :)

А на мене пък хич не ми пука какво е мнението на някаква шибана откачалка!... :)))

ДОБРЕ ЧЕ СЪМ АЗ, ДА ПОРАЗРЕДЯ МАЛКО БЕЗУМНАТА СКУКА В БЛОГА ТИ. КОГАТО НЕ ЧЕШЕШ ПЕДОФИЛСКАТА СИ КРАСТА, ЕДИНСТВЕНОТО, КОЕТО ТИ ОСТАВА Е БЕЗУМНАТА, ЖАЛКА СКУКА. ШИБАНА ОТКАЧАЛКА Е БИЛА МАЙКА ТИ, ЗА ДА СЕ РОДИШ ТАКЪВ ИЗВРАТЕНЯК.

02:23 - .
от: silviia За постинг: Мъдростта на Сидхарта

ДОБРЕ ЧЕ СЪМ АЗ, ДА ПОРАЗРЕДЯ МАЛКО БЕЗУМНАТА СКУКА В БЛОГА ТИ. КОГАТО НЕ ЧЕШЕШ ПЕДОФИЛСКАТА СИ КРАСТА, ЕДИНСТВЕНОТО, КОЕТО ТИ ОСТАВА Е БЕЗУМНАТА, ЖАЛКА СКУКА. ШИБАНА ОТКАЧАЛКА Е БИЛА МАЙКА ТИ, ЗА ДА СЕ РОДИШ ТАКЪВ ИЗВРАТЕНЯК.