2. radostinalassa
3. varg1
4. wonder
5. kvg55
6. mt46
7. zahariada
8. iw69
9. laval
10. reporter
11. kunchev
12. getmans1
13. djani
14. gothic
2. wonder
3. katan
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. ka4ak
7. dobrota
8. milena6
9. donkatoneva
10. ambroziia
2. radostinalassa
3. sarang
4. hadjito
5. wrappedinflames
6. djani
7. savaarhimandrit
8. iw69
9. mimogarcia
10. fantastika

Прочетен: 6121 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 26.05.2023 23:14


15 цитата от „Времеубежище“ на Георги Господинов
Милена Ташева 12/06/2020

Само преди войните, дори в навечерието им, човек е склонен да се надява.
…човек обича да вижда името си напечатано.
Откъде е тази лична обсесия по миналото? Защо ме дърпа назад като кладенец, над който съм се надвесил? Защо ме мами с лица, които знам, че вече не съществуват? Какво има останало там, което не успях да взема? Какаво ме чака там, в пещерата на това минало? Мога ли да измоля едно връщане обратно, без да имам дарбата на Орфей, само желанието? И дали онова и онези, които успея да изведа оттам, няма да бъдат убити от мен с едно обръщане назад още по пътя?
Всяка обсесия ни превръща в чудовища и в този смисъл Гаустин беше чудовище, може би по-дискретно, но чудовище.
Тук всяко място е бивше друго.
Хубаво филологическо упражнение, радваха ме такива неща. Пак всичко до езика ще се докара. Там „другарю“, тук „бачо“ и езикът търпи като добиче, не се бунтува. Защото помни отпреди нас. Или защото няма памет.
И дали те не бяха тук точно затова, да си с някого, който като теб е объркан, но горд, мрази турци и цигани със същата страст, с която обича шкембе чорба, имамбаялдъ, величието на българските ханове, турско кафе, “Стани, стани, юнак балкански”, но и “Бела роза ще закича”, обича да си подремне следобед, да седне вечер на ракийка, да пусне телевизора, да попсува, да извика към кухнята “жена, къде си завряла солницата”, обича той да му е подредено и чисто вкъщи, затова изхвърля пепелника в найлоново пликче, а пликчето навън, през терасата, за да може, като мине после по улицата и вятърът му го лепне на челото или настъпи кучешко лайно, да рече “ей, голяма кочина сме”, и пак да изпсува. Кой беше казал, че псувнята е българското сатори, дзенът български, мигновено просветление, shortcut към възвишеното…
Въстанието вървеше към провал, както се беше случило и исторически. И това правеше възстановката съвсем достоверна.
Известно е, че спрямо поетите и писателите родното полицейско бездарие от всички епохи е проявявало непоклатим вкус, винаги е успявало да убие най-талантливите и да остави по-некадърните.
Там, където има тъмнина, винаги дреме чудо.

Ако съм патриот на нещо, то това е на тази миризма – печени чушки надвечер.
Това трябваше да е моят град и моето минало да се търкаля по тези улици, да наднича зад всеки ъгъл и да ме заговаря. Но ние вече май не си говорехме.
Рано или късно всички утопии се превръщат в исторически романи.
В крайна сметка и писането идва, когато човек е усетил, че паметта не стига.
Никое време не ти принадлежи, никое място не е твое. Това, което търсиш, не търси теб, онова, което сънуваш, не те сънува. Знаеш, че нещо е било твое на друго място и в друго време, затова все прекосяваш минали стаи и дни. Но ако си на вярното място, времето е друго. Ако си във вярното време, мястото е различно. Нелечимо.
https://azcheta.com/15-tsitata-ot-vremeubejishte-ot-georgi-gospodinov/
Прав е Господинов – обсесия е. И не е само при него. Цялата българска необуржоазна интелигенция я е налегнала "обсесия по миналото" [социалистическото]. Защото не вижда перспектива в бъдешето.
От цитатите не се убедих, че писателят осветява тъмнината в българската душа.
Направих справка за обема на произведението – 372 страници. Поносимо.
Не заслужава да й пришия мисълта си "Размерът на изказа е обратно пропорционален на познаването на материята".
07:45
като нямаш мнение?! Я, по-смело, да ти повярвам, че "обичаш", а не си се "оженил от немай къде".
Прав е Господинов – обсесия е. И не е само при него. Цялата българска необуржоазна интелигенция я е налегнала "обсесия по миналото" [социалистическото]. Защото не вижда перспектива в бъдешето.
От цитатите не се убедих, че писателят осветява тъмнината в българската душа.
Направих справка за обема на произведението – 372 страници. Поносимо.
Не заслужава да й пришия мисълта си "Размерът на изказа е обратно пропорционален на познаването на материята".
В литературата обемът е без значение...
Не ми допада стилът на Господинов, а и не откривам някакви дълбоки мисли, идеи... Нищо особено, нестандартно, оригинално, забележително...
Но е възможно доста сноби да го харесват...
3 дни ·
Реших да споделя няколко цитата от "Времеубежище" на Господинов.
Започвам със зъболекарската тематика,естествено.Не съм виждала въпросните портрети,за които говори авторът,нито в поликлиниките,в които работих до 1989-та,нито в тия,в които стажувах,нито в тия,в които ме лекуваха като дете.И да напомня-във всяко училище почти имаше стоматологичен кабинет.А увличането по металокерамиката започна някъде 1984-85та,и имаше като начало само една лаборатория в София,в която ги правеха зъботехниците.Но ще му простя тази фактологическа грешка.Проблемът е,че в романа гъмжи от подобни грешки.
Ето:
"ПАМЕТТА НА ЗЪБОЛЕКАРЯ
Той не помни лица, нито ги свързва с имена. Отворете устата си да ви видя, аха, сега
ви познах, вие сте този с пулпита на шести долу вляво, Кирчо, нали?
Вероятно може да се направи една археология на зъбите и всяко десетилетие да бъде
точно възстановено според различните видове пломби и пластове материали, с които се
е работило. О, казва моят зъболекар, вашите зъби са кратка история на 90-те, хаосът
тогава, кризата, първо увличане по металокерамиката, масово умъртвяване на зъби, накриво вкарани щифтове, кошмар. Ако зъболекарите бяха археолози…
В зъболекарската поликлиника на града, където бях дете, в коридора над кабинетите,
кой знае защо, бяха наредени снимките на цялото Политбюро… Още като деца знаехме
думата „политбюро“, което само по себе си е отвратително. Разпознавах някои от лицата, портретите им висяха на много места, показваха ги по телевизора. Стоиш и трепериш в мраморния коридор с еднакви бели врати, ослушваш се за стържещия звук на
машинката. Някой току изпищи отвътре. И в този стерилен, полутъмен коридор гледаха
лицата на онези от горе. Безлични, остарели лица, безсърдечни лица, никакво упование.
Такива бяха донякъде и 70-те, мрамор и старци.
Тези лица влязоха завинаги в главата ми и като при кучето на Павлов, чуя ли машинката на зъболекаря, те се явяват като безразлични светци на болката. И обратно, мерна
ли ги в някой архивен вестник, моментално ми прещраква зъбът. "
Коментари
Ели Славова
Ето как се пренаписва историята. А това от цитата са пълни глупости, съчинени от Гого Букъра.
Отговор3 дни
Месалина Клавдиева
Гнусен лъжец! Никъде по поликлиниките не е имало портрети на Политбюро
Отговор3 дниРедактирано
Анна Дякова
пършивец
Отговор3 дни
Jordanka Balabanova
Така се печелят награди за съжаление.
Отговор3 дни
Petya Kamburova
Истината е демоде.Виж лъжата и полуистината,което е още по-зле,дават простор на въображението.Ако няма как да се изкараш герой,правиш се на мъченик.
Отговор3 дни
Димитър Иванов
Този човек явно не е с всичкия си..Психиатрите могат да дадат точната диагноза.🤔
Отговор3 дни
Наталия Бонева Петрова
Пълна лъжа!Това,че всяко дете го е страх от зъболекарската машина, обяснимо е,но портрети не съм виждала!Изкара некадърници българските зъболекари,а всички в чужбина си правят зъбите тук!
2. М. Тачков - Ако бях премиер
3. Дела
4. Деспи...
5. Стойнев
6. Светлана
7. Блогът на Стойнев
8. Блог. бг - правила
9. М. Тачков - Любовна балада
10. Публикации - сп. "Пламък"
11. "Изповедта на една компаньонка"
12. Плагиатска "стихосбирка"
13. "Добри да бъдем"
14. Най-хубавата
15. Молитва
16. Меджик
17. Две и 200
18. Да се завърнеш... Редактиране...
19. За държавата, цените, политиците и бюрократите
20. Всеки стих е път към Теб
21. Н. Николов
22. 22. Защо някои другари не са ми драги
23. Западният либерализъм е по-разрушителен от комунизма
24. Контрол чрез глада. Монсанто
25. Да бъдем максимално живи
26. М. Тачков - "Светлей, Училище"
27. М. Тачков - Светоглед
28. М. Тачков - Аз обвинявам
29. 29. Противоречия в автохтонната теория
30. Славянизация