По заповед на господаря си авторът го осведомява за състоянието на Англия. Причините за война между европейските владетели. Авторът започва да му обяснява английската конституция

/.../

И така, подчинявайки се на заповедите на негова светлост, разправих му за революцията през царуването на принц Орански[1]; дългата война с Франция, водена от гореспоменатия принц и подновена от неговата наследница, сегашната кралица; война, в която бяха замесени най-великите сили на християнския свят и която още продължава — по искане на негова светлост изчислих, че около един милион яхуси може би са загинали през цялото й времетраене и може би сто или над сто града са били превзети, а пет пъти по толкова кораби — изгорени или потопени.

Той ме попита какви са обикновено причините или подбудите, които карат една страна да воюва с друга. Отвърнах, че са неизброими, но че ще спомена само няколко от главните. Понякога славолюбието на владетелите, които никога не смятат, че имат достатъчно земи или хора; понякога покварата на министри, които въвличат господаря си във война, за да потушат или да отклонят роптанието на поданиците срещу пагубното им управление. Много милиони хора са загинали поради различия в мненията: например дали плътта е хляб, или хлябът е плът: дали сокът на гроздето е кръв или вино; дали свиренето с уста е порок или добродетел; дали е по-добре да целунеш един кол, или да го хвърлиш в огъня; кой е най-подходящият цвят за една дреха — черният, белият, червеният или сивият[2]; дали дрехата да бъде дълга или къса, тясна или широка, мръсна или чиста; и още много други. И няма по-яростни и кръвопролитни войни, нито по-продължителни от онези, причинени от различие в мненията особено ако се отнася до незначителни неща.

Понякога двама владетели се карат, за да се реши кой от тях да лиши трети владетел от земите му, над които нито единият, нито другият Предявява някакви права. Понякога един владетел започва да враждува с друг от страх другият да не започне да враждува с него. Понякога започва война, защото врагът е твърде силен, а друг път — защото е твърде слаб. Понякога съседите ни искат нещата, които ние имаме, или пък имат нещата, които ние искаме; и те, и ние се бием, докато те вземат нашето или ни дадат тяхното. Съвсем оправдателен повод за война е да нахлуем в една страна, когато народът й е омаломощен от глад, изтребен от епидемия или въвлечен в междуособици. Оправдателно е да започнеш война с най-близкия си съюзник, когато някой негов град е удобно разположен за нас или пък някоя територия би закръглила и направила по-цялостни нашите владения. Ако някой владетел изпрати войски в пределите на един народ, където хората са бедни и невежи, той може законно да избие половината и да пороби останалите, за да ги цивилизова и да ги откъсне от варварския им начин на живот. Достойна за един цар, почтена и обикновена е следната практика: когато един владетел поиска помощ от друг, за да се защити от нашествие, притеклият се на помощ, след като е изгонил нашественика, да заграби владенията и да убие, хвърли в затвор или изпрати на заточение владетеля, комуто е дошъл да помогне. Кръвно родство или родство по брак е достатъчен повод за война между владетели; и колкото е по-близко родството, толкова са по-склонни да се карат — бедните народи са гладни, а богатите народи са горди; гордостта и гладът винаги са скарани. По тези причини войнишкият занаят се смята за най-почтения от всички — защото войникът е яху, нает хладнокръвно да убива колкото се може повече от подобните си, които нищо не са му направили.