.
.
.

Български притчи или пословици и характерни думи

   Петко Р. Славейков


     А

А бе аз нему ще му кажа,[1] ама хайде рекох от мен да н’намира. — Отказване от мщене.

А бе то ше[2] са мре, ами току здраве да е. — Наивно желание.

/.../

Аз баща си не вярвам, че тебе ли?

Аз Бога мъчно вярвам, та че дявола ли ше ти вярвам?

Аз го карам на чаиря, а то бяга по баиря.

Аз го кръщавам, то пърди.

Аз го тегля към овата, то са тегли към гората.

Аз го уча на ум, а то си трън вади. — Не внимава, що го поучавам.

Аз да си плача, ви си ма водете. — Рекла една булка, която по стар обичай плакала, като я водели към къщата на зетя, и сватбарите искали да я върнат, защото плачела.

/.../

Аз за тебе трици бъркам. — Много си ми притрябал, че трици ще ти забъркам като на свинче.

Аз й казвам дюгеню, тя дозема иргеню.[6]

Аз казувам на дякона и той на клисаря.[7]

Аз казувам на котката, а тя на опашката си. — Аз казвам на тогова, който да свърши работа, а той заръчва другиму, комуто не приляга.

Аз кога ходя, земята трепере (са хвалило магарето).

/.../

Аз ми се космите свиват на главата, а той му кефът иде.

Аз му казвам: добр’утро, а той — що ма попържаш? — Казва се за опаки и неразбрани хора.

Аз му казвам: „скопен съм“, а той пита колко деца имам. — Кога някой не разбира или не рачи да вникне в положението на другиго.

Аз му са разправям, а то ма и не керти.

Аз на теб заповядвам, а ти на[8] комуто мож[9].

Аз на хайваните хака не вземам — т.е. вода не пия, а все вино.

Аз не ща попа, че тропа. — Безпричинно оговаряне, от песента: „Аз не ща попа, че тропа, не ща си гърка, че хърка, и не ща влаха, че маха.“

Аз от зеле бягам, те ми зелник подлагат.

Аз пия, тебе хваща (виното).

Аз си отрязвам ушити и двети[10] (ако ти направиш туй чудо).

/.../

Айран няма за пиене, а с кон ходи за пикане. — Тур. посл. Вж. „Цървули няма…“

/.../

Ако би търговецо сѐ печелил, печелко би го нарекли, а не търговец.

Ако би ще и н’ам кой си.

Ако би щат хиляда, без попа са не сяда. — В случай при някои обреди, като на кръщене.

Ако бе я срам, не би ошла там. Копр.

Ако бъде, да бъде. — Добро и хубаво, както тряба и прилича.

Ако бъде Бог на помощ, сѐ ще бъде.

Ако бъде Богу на път (и то ще бъде). — Старите верували, че Господ ходи по земята и обхожда човеците, та кога разузнае за някои неправди, поправя ги и ако узнае за някои нужди и праведни желания, изпълня ги.

Ако бъде, да бъде, ако не по̀врага.

Ако бъде истина, голяма лъжа. Тур.

Ако бъде рекъл Господ (би-ще).

Ако беше работен, щеше да е имотен.

Ако бъда жив, видя щем кой е крив. — Един вид закана.

Ако ви казувам грехо, не ви казувам грешнико.

Ако видиш мечката на комшия си в лозето, чакай я и в твоето.

Ако влезе крив, не излиза жив.

Ако влезе прав, не излиза здрав. — Върху тъмниците и затворите в Турско и общо върху правосъдието им.

Ако влизаш с празни ръце вкъщи, не та познава жената; или:

Ако влазваш с празни ръце вкъщи, не са имай мъж същи.

Ако в гора — вълци, ако в черква — гърци.

Ако в гора — вуци, ако в село — турци. Радомир.

Ако врачка познаваше, за себе си би познала (да намери имане).

/.../
https://chitanka.info/text/40030-bylgarski-poslovitsi#textstart

ПП: Известно е, че дядо Петко Славейков е събирал, записвал, преписвал хиляди народни пословици и поговорки.... Понякога и аз като него "преписвам", копи-пействам... 

Беше събрал 12 000 български пословици и поговорки от Македонско. Не знам дали ги издаде приживе.

Народните умотворения са истински съкровища!
Събирай ги и ги популяризирай, Маринче, иначе ще се затрият.

През 1964 година се установява в България и завършва история в Софийския университет „Климент Охридски“. Става първият носител на републиканската аспирантска стипендия „Кирил и Методий“. От 1980 година завежда „Направление за фундаментално документиране на духовния мироглед на българския народ“ в Института по култура към Комитета за култура и БАН. Събрал, изследвал и систематизирал народно творчество от Македония: 26 000 песни, 12 000 приказки, 334 000 поговорки, 60 000 клетви, 10 000 гатанки, 12 000 ругатни, 223 обноски, 1200 благословии, 600 прокоби, 400 надгробни оплаквания, 1000 еротикони и 1800 легенди и предания.

Творчеството му е много обемнно.
Говоря за Х.Т.
Още като написах 12 000 бях сигурна, че не съм точна. Спомних си някакво огромно число, но това, което написах ми се въртеше най-много в главата.
Интересна личност, интересна съдба и много неиздадени книги. Но написани!
Стиховете му са преведени на български от Владимир Свинтила.

Поздравявам те за подбора на притчите и пословиците събрани от П.Р. Славейков!
Да четем и да помним!

Мъдър е народът ни.