.
.
.

II. Т.М.А.-1

Специалният въздушен рейс

„Независимо от това, колко пъти човек напуска Земята, си мислеше д-р Хейуд Флойд, той винаги изпитва вълнение.“ Бе пътувал веднъж до Марс и три пъти до Луната, а що се отнася до различните космически станции, не можеше дори да си спомни колко пъти ги бе посещавал. И въпреки това с наближаването на излитането забелязваше повишаване на напрежението, изпитваше чувство на учудване и възхищение — да, и на… нервност, нещо, което го поставяше на едно и също равнище с „новаците“ в областта на космическите пътувания при „бойното им кръщение“ в Космоса.
/.../

— Можете ли поне да потвърдите, или да отречете, че на Луната е избухнала някаква епидемия? — запита един телевизионен репортьор, който бе успял да се промъкне напред и да хване Флойд в рамките на миниатюрната си телевизионна камера.

— Съжалявам — каза Флойд, поклащайки глава.

— А какво ще кажете за карантината? — запита го друг репортьор. — Докога ще трае?

— Пак нищо не мога да кажа.

— Доктор Флойд — запита една дребна, но упорита дама от печата, — какво оправдание може да съществува за налагането на пълна цензура върху новините, идващи от Луната? Има ли това нещо общо с политическото положение?

— Какво политическо положение? — запита сухо Флойд и избухна в смях. На път към ракетния елеватор той чу някой да казва: „Добър път, господин докторе!“

Доколкото можеше да си спомни, не беше съществувало никакво друго „положение“ освен постоянна криза. Още от седемдесетте години в света доминираха два проблема, които по ирония на съдбата проявяваха тенденция взаимно да се изключват.

Въпреки че контролът върху раждаемостта беше евтин, ефикасен и се подкрепяше от всички главни религии, той бе установен твърде късно. Сега населението на земното кълбо възлизаше на шест милиарда души. В някои авторитарни общества дори бяха прокарани закони, с които се забраняваше семействата да имат повече от две деца, но тези закони се бяха оказали неприложими. Поради тази причина във всички страни имаше недостиг от храна; в САЩ бяха въведени безмесни дни, а специалистите предсказваха настъпване на глад след петнайсет години въпреки героичните усилия да се черпи храна от морето и да се произвеждат синтетични храни.

Необходимостта от международно сътрудничество беше по-наложителна от когато и да било, но въпреки това съществуваха толкова граници, колкото и по-рано. В продължение на милион години човешката раса бе загубила твърде малко от своите агресивни инстинкти; по протежение на символичните линии, различавани само от политиците, трийсет и осемте ядрени сили се дебнеха една друга с войнствена загриженост. Всички те притежаваха достатъчно количество мегатонни бомби, за да унищожат цялата планета. Вярно, че — като че ли по някакво чудо — досега не бяха използвани атомни оръжия, но това положение едва ли би могло да продължава вечно.
/.../
А. Кларк – "2001: Космическа одисея", 1968 г.

https://chitanka.info/text/2072-edna-odiseja-v-kosmosa-prez-2001ta-godin/8#textstart

ПП: Може да разберем как А. Кларк си е представял, че ще изглежда светът през 2001 г.
 

Флойд се опита да се измъкне незабелязано от телефонната кабина, но беше твърде късно — вече го бяха забелязали. Откъм изхода на съветския сектор към него идваше д-р Димитри Мойсеевич от Академията на науките на СССР.

Димитри бе един от най-добрите приятели на Флойд и именно поради тази причина той бе последният човек, с когото би желал да говори в този момент, и то тук.

2072-ра? И ръководи СССР-2?
Значи всичко е кейо (О.К), искам да кажа :).

Фантастика без елемент на научност.

Лунният кораб
Съветският астроном беше рус, висок и строен. Лицето му, по което нямаше бръчки, не издаваше петдесет и петте му години, от които последните десет той бе прекарал в изграждането на гигантската радиообсерватория върху обратната страна на Луната с надежда, че три хиляди и двеста километра твърда скала ще я предпазят от електронните шумове на Земята.

— Но това е Хейуд — извика той, разтърсвайки енергично ръката му. — Колко е малък светът! Как сте? Какво правят очарователните ви деца?

— Много са добре — отговори топло, но с леко разсеян вид Флойд. — Често говорим за прекрасното прекарване с вас миналото лято. — Съжаляваше, че гласът му не можеше да звучи по-искрено. Наистина бяха прекарали една чудесна седмица с Димитри в Одеса през време на едно от посещенията си на Земята.

— А, вие, предполагам, сте тръгнали нагоре? — запита Димитри.

— А, да, рейсът ми заминава след половин час — отговори Флойд. — Познавате ли г-н Милър?

Отговорникът по сигурността се бе доближил и стоеше на почтително разстояние, държейки пластмасова чаша с кафе.

— Естествено. Но, моля, г-н Милър, оставете това кафе! Това е последната възможност на д-р Флойд да пийне едно цивилизовано питие — не му я отнемайте. Настоявам.

Двамата последваха Димитри вън от главния салон и влязоха в наблюдателното отделение, където седнаха на една маса при меката замъглена светлина и се загледаха в движещата се звездна панорама. Космическата станция 1 се завърташе веднъж в минута и центробежната сила, породена от този бавен спин, произвеждаше изкуствена гравитация, равна на гравитацията на Луната. Установено бе, че по този начин се постига благоприятно равновесие между земната гравитация и липсата на каквато и да било гравитация; освен това се даваше възможност на пътниците, пътуващи за Луната, да се приспособят.

Навън от почти незабележимите люкове Земята и звездите се движеха в мълчалива процесия. В момента тази страна на станцията беше наведена към обратната на Слънцето страна, иначе би било невъзможно да се гледа навън, защото салонът би бил изпълнен с ослепителен блясък. Дори и при сегашното положение светлината на Земята, която изпълваше половината небе, позволяваше да се видят само най-бляскавите звезди.

Но Земята започваше да залязва, тъй като станцията преминаваше от тъмната страна на планетата. След няколко минути тя щеше да представлява грамаден черен диск, обсипан със светлините на градовете. А след това небето щеше да принадлежи на звездите.

— Сега — каза Димитри, след като бе глътнал бързо първата чашка и въртеше в ръката си втората — какво означават всички тези слухове за епидемия в американския сектор? Аз исках да замина нататък с този рейс. „Не, професоре, ми се каза, много съжаляваме, но е наложена най-строга карантина до второ нареждане.“ Използвах всички възможни връзки, но напразно. Сега кажете ми вие какво става.

Флойд изстена. „Ето пак — помисли си той. — Колкото по-скоро се кача в лунната ракета, толкова по-щастлив ще се почувствам.“

— Хм, карантината е чисто и просто една предпазна мярка — каза той предпазливо. — Ние дори не сме сигурни дали е необходима, но не искаме да поемаме рискове.

— Но каква е болестта — какви са симптомите? Възможно ли е да има извънземен характер? Не желаете ли помощ от нашите медицински служби?

— Съжалявам, Димитри. Засега ни е наредено да не казваме нищо по този въпрос. Благодаря за предложението, но ние сами можем да се справим с положението.

— Хъм-м — каза Мойсеевич, очевидно ни най-малко убеден. — Вижда ми се странно, че вие — един астроном, сте изпратен на Луната, за да се занимавате с някаква епидемия.

— Аз съм само бивш астроном; от години не съм се занимавал с истински научни изследвания. Сега съм научен експерт; това означава, че нищо не знам за каквото и да било.

— Тогава сигурно знаете какво означава „Т.М.А.-1“?

Милър едва не се задави с питието си, но Флойд беше омесен от по-друго тесто. Той погледна стария си приятел право в очите и каза спокойно:

— „Т.М.А.-1“? Какъв странен израз! Къде го чухте?

— Няма значение — отвърна Димитри. — Не можете да ме измамите. Но ако сте изправени пред нещо, с което не можете да се справите, надявам се, че не ще започнете да търсите помощ, когато ще бъде вече твърде късно.