.
.
.

Зигмунд Фройд. Биография и идеи

Обновена на 15.02.2023 от Татяна Христова

Зигмунд Фройд е влиятелен австрийски психолог, оставил ярка следа с основаване на школата на психотерапията и откриване на метода на психоанализата.

Голямата идея на Зигмунд Фройд, че несъзнаваното е истинската психическа реалност и се явява ключ към човешкото поведение, се разпространява стремително в Европа и САЩ в края на ХІХ век и началото на ХХ век и оказва огромно влияние върху грижите за психичното здраве.

Как преминава животът на Зигмунд Фройд? Какви са неговите открития? И какво е значението на идеите му в наши дни?

  Биография на Фройд

Зигмунд Фройд е роден през 1856 г. в град Фрайберг, Австрийска империя, в многодетно еврейско семейство. Баща му е дребен търговец на вълна, който заедно с жена си отглежда седем деца.

През 1860 г. семейство Фройд се премества във Виена. Там Зигмунд е записан да учи в частно еврейско училище. След това той продължава образованието си в гимназия и става първенец на класа. Усвоява иврит, латински, гръцки, английски, италиански, френски и испански език.

След краткотраен интерес към правото, през 1873 г. Зигмунд Фройд е приет за студент по медицина във Виенския университет, където става привърженик на биологичния дарвинизъм, превърнал се по-късно в модел за собствените му научни изследвания. През 1881 г. защитава докторат.

Като студент, Фройд проявява засилен интерес към философията и литературата. Сред философите, които оставят силен отпечатък върху неговото бъдещо творчество, са Емпедокъл, Платон, Шопенхауер и Ницше, а сред писателите и поетите – Софокъл, Шекспир, Гьоте и Достоевски.

Отново в този период Зигмунд Фройд се запознава с Жан-Мартин Шарко – известен невролог от Париж, пионер в изучаване сферата на хипнозата и хистерията, и е силно вдъхновен от неговите научни трудове и медицинска практика.

След завършване на университета през 1886 г.. Фройд работи като хирург, невролог и психиатър в няколко клиники във Виена. Разкрива своя частна практика съвместно с д-р Йозеф Бройер, който е известен с това, че за първи път използва с успех интензивна психотерапия за лекуване на психическо заболяване – “Случаят Анна О.”.

Фройд и Бройер разработват заедно метод, основаващ се на т. нар. “несъзнавано”, което според тях може да освободи потиснати спомени, чувства и преживявания и да ги насочи към “съзнаваното”. Този метод е описан в съвместния им труд “Изследвания върху хистерията” (1895).

След това Зигмунд Фройд се посвещава на невропатологията и психотерапията и провежда множество клинични изследвания и психотерапевтични сеанси. По-късно преустановява тази практика и се насочва към приложението на психоаналитичния подход в историята, литературата и антропологията.

В периода 1902-1938 г. Зигмунд Фройд е професор по невропатология във Виенския университет. Там той кани в сряда всяка седмица малка група лекари, с които дискутира своите идеи. Така се полагат основите на прочутото “Виенско психоаналитично общество”, създадено с мисията да популяризира грижите за психическото здраве.

Творчеството на Фройд е посветено на психоанализата, психосексуалното развитие, сексуалното поведение на човека, влиянието на несъзнаваното като част от психиката върху историята, антропологията, религията и изкуството.

Сред по-известните трудове на Фройд са: “Защитни неврози” (1894), “Тълкуване на сънищата” (1900), “Психология на ежедневието” (1901), “Три есета по теория на сексуалността” (1905), “Тотем и Табу” (1913), “Въведение в нарцисизма” (1914), “Несъзнаваното” (1915), “Аз и То” (1923), “Бъдещето на илюзията” (1927), “Цивилизацията и разочарованието от нея” (1930), “Мойсей и монотеистичната религия” (1932). По-голяма част от книгите на Фройд са публикувани и на български език.

Зигмунд Фройд е награден с наградата “Гьоте” за принос към психологията и немската литературна култура, както и е почетен чуждестранен член на Британското кралско дружество по медицина.

Зигмунд Фройд се жени за Марта Бернайс през 1886 г. Имат шест деца. Една от дъщерите му – Анна, става негов всеотдаен помощник, а по-късно и известен психолог, следвайки стъпките на баща си.

Когато Адолф Хитлер идва на власт в Германия през 1933 г., книгите на Фройд, издадени на немски език, са изгорени, а заплахата да бъде арестуван от нацистите след присъединяването на Австрия към Германия надвисва със страшна сила над него и семейството му. С помощта на свои колеги Фройд успява да емигрира в Лондон, Великобритания, заедно със съпругата си.

Зигмунд Фройд дълго време страда от рак на челюстта и претърпява десетки болезнени операции. Почива в Лондон през 1939 г. след асистирано самоубийство. На погребението му присъстват голям брой негови последователи.

Фройд и несъзнаваното

Една от главните идеи на Зигмунд Фройд, с особен принос към психологията, е идеята за т. нар. “несъзнавано”.

Идеята за несъзнаваното съществува и преди Фройд. Философи, невролози и психиатри преди него се опитвали да изследват несъзнаваното, но споделяли, че това ще разкрие неразбираеми и дори ужасяващи факти, които човешкото съзнание няма да може да приеме, затова и стигали само до нивото на някакви предположения за него.

Силно увлечен от темата за несъзнаваното, Зигмунд Фройд решава да обясни този феномен отвъд възможностите и пределите на тогавашната психология. Неговата теза е, че несъзнаваното е част от човешката психика и че има научен метод, който прави възможно неговото изучаване.

В тази връзка Фройд отбелязва:

“Поетите и философите преди мен са открили несъзнаваното. Онова, което аз открих, е научния метод за изучаването му.”

Ето как разсъждава Фройд:

• Има мисли, спомени, чувства и преживявания, които са прекалено силни, тежки и буквално смазват психиката ни, защото нашето съзнание не може да ги преработи.
• Съзнанието ни изтласква подобни мисли, спомени, чувства и преживявания заедно с инстинктивните подтици (недостъпни за съзнанието).
• Несъзнаваното безмълвно насочва ума и поведението. То ни “движи”, но ние не разбираме това.
• Разликата между несъзнаваното и нашите съзнателни мисли генерира психическо напрежение (вътрешен конфликт).
• Психическото напрежение може да бъде освободено, когато потиснатите мисли, спомени, чувства и преживявания в зоната на несъзнаваното биват освободени. Това става с помощта на психоанализа.
•  
•  
• Фройд, психическата енергия и биологичните подтици

Ролята на психическата енергия и биологичните подтици е друга ключова идея на Зигмунд Фройд.

За да обясни психическата енергия, Фройд се позовава на тезата на Ернст Брюке за т.нар. “динамична мисъл”. Брюке – един от създателите на ”новата физиология в ХІХ век” счита, че човешкият организъм е енергийна система и количеството енергия в него е постоянно – то не може да бъде унищожено, а само придвижено и трансформирано.

Зигмунд Фройд прилага този начин на обяснение към психическите процеси и твърди, че благодарение на т.нар. “психическа енергия” нашето съзнание пренасочва мисли, чувства, спомени и преживявания към несъзнаваното. Несъзнаваното ги скрива, потиска, тъй като са неприятни, непоносими и са причинени от травми в детството, от насилие, заплахи, неизпълнени желания и т.н. Фройд нарича този процес “изтласкване”.

Фройд описва също така и т.нар. “биологичните подтици”, които според него са също част от несъзнаваното. Функцията на биологичните подтици е да насочва поведението ни в посока на удовлетворяване на първични потребности като вода, храна, подслон, топлина, секс и компания.

Но Фройд твърди също, че несъзнаваното също така съдържа и противоположния подтик – инстинкт на смъртта, който присъства в нас от раждането ни. Този подтик е саморазрушителен и ни тласка напред, въпреки, че по този начин ни приближава към смъртта.

Фройд и човешката психика

Тезата на Зигмунд Фройд за човешката психика е също толкова оригинална, както и споменатите по-горе идеи.

Първоначално Фройд счита, че човешката психика се състои от три части:

1. Съзнавано;
2. Предсъзнавано;
3. Несъзнавано.

По-късно Фройд развива тази теза и стига до заключението, че човешката психика има по-комплексна конструкция. Той казва:

“Психиката е като айсберг, тя показва само една седма от обема над водата.”

Фройд придава нов смисъл на елементите на човешката психика и ги кръщава:

1. То;
2. Аз;
3. Свръх Аз.

Подобно на истински айсберг, има скрити части от конструкцията на човешката психика. “То” са примитивните импулси, за които Фройд счита, че се подчиняват на Принципа на насладата. Според този принцип, ние търсим незабавно удовлетворяване на нашите примитивни импулси, нещо като “Искам всичко сега”. “То” е несъзнаваната част от психиката ни.

Част от видимата част на “айсберга” на психиката, според Фройд, е “Аз”, т.е. “съзнаваното” – текущите мисли, чувства и желания. Ако наблюдаваме само своето съзнавано, ще разберем твърде малко за себе си и постъпките си. “Аз” се ръководи от Принципа на реалността. Аз-ът се стреми да получи много неща, но се съобразява и със средата, в която живее. Аз-ът включва част от несъзнаваното, но и така също и съзнаваното и предсъзнаваното. Получава се нещо като преговори на Аз-а с То-то, в хода на които Аз-ът намира някакви разумни решения да получи желаното, без да предизвика вреди.

“Свръх Аз” е тази част от нашата психика, която според Фройд осъществява контрол над Аз-а. Свръх Аз-ът обединява възприетите от родителите ни и обществото морални ценности. Свръх Аз-ът е нашият съдник, съвест, източник на чувството за вина и срам.

Заключението на Фройд е, че несъзнаваното е “мястото” на проява на конфликтни сили. От една страна действат биологичните подтици, от друга – изтласканите спомени и чувства, от трета страна – противоречията между реалност и вътрешни възгледи. Получава се сблъсък, който води до състояние на недоволство, тревожност, депресия, невроза.

Фройд твърди, че подобни психически състояния могат да бъдат преодолявани чрез психотерапия.
/.../
https://www.novavizia.com/zigmund-frojd/ 

Хубава мисъл!

Сега психиатрите, психолозите и психоаналитиците имат много работа и печелят много пари.

1. emelika - “Психиката е като айсберг, тя показва само една седма от обема над водата.”
08:14
Хубава мисъл!