„Състояния“ и „процеси“

Съвкупността от представените дотук факти показва, че системата от категории, лежащи в основата на концепцията за обществените формации, по принцип е неприложима към етногенезиса. Тази система определя „състоянието“ на обществото в зависимост от начина на производство, който пък, от своя страна, зависи от равнището на производителните сили, с други думи — от техносферата. Такава система на отчитане е много удобна при изучаване на историята на материалната култура, държавните институции, стиловете в изкуството, философските школи или, накратко, на всичко, което е създадено от ръцете на хората. През XX в. тя стана толкова обичайна, че мнозина взеха механично да я пренасят при анализа на етногенезиса, като издигат например следните тези: 1) „етносът е социална общност на хората“ [127, с. 74]; 2) „етносът, както и класите, не са социална организация, а аморфно състояние, което приема всякакви социални форми — племе, съюз от племена, държава, църква, партия и т.н., при това не една, а едновременно няколко форми“.

Освен това се препоръчва „етносът да не се бърка с биологичните категории, каквато е расата, и с различните видове социални организации…“. [15, с. 77] Ако първото определение тутакси става на пух и прах от изтъкнатите дотук примери, то второто заслужава подробно да бъде разгледано, тъй като въз основа на такова, макар и несъзнателно мнение са градени и са се разпадали империи, което, естествено, се отразявало на съдбите на подчинените им народи.

Понятието „състояние“ е характерно и за природата, и за обществото. В природата състоянията са четири: твърдо, течно, газообразно и плазмено. Преходът на молекулата на невъзприемчивото вещество от едно състояние в друго изисква допълнителен разход на енергия, равен на скритата топлина на топене или изпаряване. Този преход е рязък и кратък, като при това процесът е обратим. При живото вещество в биосферата такъв преход е свързан с гибелта на организма и е необратим. Това би могло да означава, че за организма има само две състояния: живот и смърт, но доколкото смъртта е унищожаване на организма като цялост, е глупаво да наричаме този момент от прехода „състояние“.

Що се отнася до живота на организма, то той също не е „състояние“, а процес от раждането през зрелостта и старостта до смъртта. Аналог на процеса на живот при невъзприемчивото вещество е кристализацията на минералите и последващият метаморфизъм, т.е. превръщането им в аморфни маси под влияние на температурата и налягането.

Когато изследваме „състоянията“ и „процесите“, винаги използваме различна методика. „Състоянията“ ги класифицираме по всякакъв произволно избран принцип, подходящ за обхващане на явлението като цяло. За „процесите“, особено за тези, които са свързани с еволюцията и формообразуването, е необходима систематика, основана на йерархичния принцип, т.е. на взаимната зависимост или съподчинеността на приличащи си, макар и не идентични групи от различен ранг. Такава е систематиката на Карл Линей, усъвършенствана от Чарлз Дарвин. Йерархичният характер на системата на органичния свят е обусловен от протичането и характера на еволюционните процеси, неотделими от живота и задължителни за него. Но веднага щом животът стигне до своя край, възниква „състояние“ на по-бързо или по-бавно разложение под въздействието на средата, макар тя да се състои от други мъртви „състояния“, също така подложени на необратима деформация. Следователно за организма, включително и за човешкия, има само един начин да се озове в „състояние“ да стане мумия, а за етноса — да се превърне в археологическа култура.

Друго нещо са техносферата и свързаните с нея производствени отношения. Там има „състояния“. Тракторът лесно става на вторични суровини, а вторичните суровини могат да се превърнат в трактор. Трябва само да изразходваме известно количество (уви, доста много) енергия. „Състояния“ има и в социалния живот. Днес те се наричат граждански състояния и се регистрират от съответните служби за бракосъчетания. По-рано са ги наричали съсловия (etat). В преносен смисъл можем да наречем „състояние“ и класовата принадлежност, но трябва да помним, че тя е продукт на производствените отношения и на производствените сили, т.е. също е част от техносферата. Това състояние е твърде неустойчиво. Воинът, попаднал в плен, става роб, а когато избяга, може да стане феодал. Да въвеждаме йерархичния принцип в съдбата на такъв човек няма нито смисъл, нито нужда: в случая е достатъчно просто да определим моментното му състояние. И така смяната на социалните състояния е подобна (макар и да не е идентична) на смяната на природните състояния: те са обратими и за преминаването от едно състояние в друго е необходимо да бъде вложена допълнителна енергия. А етносът такъв ли е? Можем ли, като направим усилие, да сменим етническата си принадлежност? Очевидно не! И само това дори показва, че етносът не е „състояние“ (още по-малко гражданско), а процес.

Аберацията, подхранваща концепцията за етноса като „състояние“, е свързана с липсата на историческа перспектива у наблюдателя. Процесът на етногенезиса затихва напълно без странични смущения в рамките на 1200–1500 години, докато ученият посвещава на планираната тема една-две, максимум три години. Затова миналото му изглежда като калейдоскоп, без система и закономерности, и той, като отбелязва няколко изменения в ограничен регион и в една епоха, вижда само камара от „състояния“, които не са свързани едно с друго, а само съвпадат по място и по време. Така, преди да възникне геоморфологията, хората не свързвали наличието на тераси с ерозията, предизвиквана от течащите някъде долу реки, а планините смятали за вечни, едва ли не изконни форми на релефа. За съжаление всички доказателства в науката са ефективни при определена степен на ерудиция на опонента. Дори хелиоцентричната система на Коперник-Кеплер убедила само тези, които през XVII и. имали достатъчна представа от астрономия, а откритието на Мендел било повторено от Де Врис[1].

Вторият аргумент срещу концепцията за „състоянието“ са размитите граници между етносите в зоните на етнически конфликти. Ако гражданското (т.е. социалното) състояние може да бъде променено изведнъж, например: да получиш като награда благороднически сан, да бъдеш разжалван във войник, да те продадат в робство или да те освободят от робство и т.н., то етническите контакти в долината на Хуанхъ, в Константинопол или в Северна Америка винаги са били мъчителен и дълъг процес с множество вариации в смисъл, че резултатите от смесването на етносите (т.е. появата на метиси) често са неочаквани и във всеки случай винаги са неуправляеми. Това се обяснява с факта, че така и не е разработена етнологическа теория, която би позволила учените да не правят изводи слепешком, а да отчитат последствията от етническите процеси.

Лев Гумильов – "Етногенезисът и биосферата на Земята"

https://chitanka.info/text/20637-etnogenezisyt-i-biosferata-na-zemjata/10#textstart

"етносът, както и класите, не са социална организация, а аморфно състояние, което приема всякакви социални форми — племе, съюз от племена, държава, църква, партия и т. н., при това не една, а едновременно няколко форми".
Глупост някаква. Класата е точно социално понятие. И никак не е аморфна , а доста организирана, особено ако има начело си политическа партия.

Какво представлява селската класа, каква е тяхната социална организация?... Работниците в различните сфери /а дори и в една сфера/ може да членуват в различни партии, а може и да са безпартийни... Днес може да са работници, а утре – безработни...