.
.
.

Скептицизъм е всяко отношение на съмнение спрямо дадено знание, факти или мнения/вярвания, които се представят като факти;[1] както и към твърдения, които се приемат за даденост.[2]

Философският скептицизъм е цялостен подход, изискващ информацията от всякакъв вид да бъде добре подкрепена от доказателства.[3] Последователите на пиронизма например препоръчват въобще въздържането от даването на оценки, тъй като отричат възможността да се познае истината.[4] Някои философи скептици поставят под съмнение дори собствените си сетива.[5] Религиозният скептицизъм, от друга страна, е „съмнението относно основни религиозни принципи (като безсмъртието, провидението и откровението)“.[6] Повечето учени са емпирични скептици, които признават възможността за познание, основано на доказателства, но поддържат, че нови доказателства винаги могат да доведат до преосмислянето на предишни заключения (вж. фалсифицируемост).

Философски скептицизъм

Скептицизмът е течение във философията, отнасящо се критично към истинността на знанието и усещанията, както и към самата възможност за абсолютно вярно познание.

В Древна Гърция скептиците критикуват стоицизма, обвинявайки го в догматизъм и извеждане от недоказани предпоставки. Най-известните представители на античния скептицизъм са Пирон от Елида, Аркесилай, Карнеад и Секст Емпирик. 
/.../

ПП: Философията на скептицизма ми е най-близка...

цитат:"Философията на скептицизма ми е най-близка..."

Той и животът е безсмислен.

Животът оставя материални и нематериални следи. Т.е. участва в бъдещето. Това може да няма смисъл (от каква гледна точка?), но е ПРЕДПОСТАВКА, условие за евентуален смисъл. Примерно смисъл за оня субект, който го е създал, смисъл за неговите "тайни и неведоми" цели.

mt46 е скептично настроен към тая философия. Аз съм скептично настроен, не само че можеш да я докажеш по безспорен, разбираем и ясен начин. Скептично настроен съм, че можеш да докажеш, че физиологичните процеси на живота изобщо ги има. Дори и да ги има са неправилни.
А ако не можеш да докажеш че физиологичните процеси съществуват тук и сега - да говориш за материални и нематериални следи, за мъгливото бъдеще, за някакъв субект, който го бил създал, па имал и цели, при това тайни (те като са тайни, значи няма как да ги знаеш и дали изобщо съществуват) - ма моля ти се!

Ако трябва да избистриме въпроса, както тоя който е зададен като тема, така и моя. Първо трябва да кажа, че тая философия на скептицизма си е чиста софистика. За кво става въпрос - човешкото знание винаги е ограничено. Но не е нула. Винаги може още малко, така както и физически може още малко. Но спрямо безкрайното незнание, си е пак малко.

И като е малко и винаги ще бъде малко, това значи ли, че не знание, че не е сила и че не трябва да стъпим върху него?
Алтернативата е да не стъпим на зна

Един път кога бях ученик, си говоря с един доктор и му съобщавам, че знанието на съвременната медицина в сравнение с това което не знае е много малко. И по-добре да не лекува, за да не навреди. Той ми отговаря, че по тая логика, човек нищо не трябва да прави - не само в медицината.

Аз това дето му го казах съм го попил от йогийската литература. Там някои казват, примерно "Съвременната наука е едно бебе. Има една наука - има се предвид йога."
Да, ама дори и да е вярно, ти трябва първо да се насочиш, към тая точно наука. Кое ще те насочи - твоят интелект или случайност?

И за да не сбъркаш, по-добре да не правиш нищо.

Повечето хора просто съществуват, без да се замислят за смисъла на живота и за други духовни и нравствени ценности...

Относно смисъла на живота, понеже разбирам, че няма да се справиш убедително, особено през идеите на скептицизма, ще те информирам, че смисълът на живота се доказва много лесно логически. Прочее, както и смисълът от съществуването на смъртта - в името на живота трябва да има смърт.

Та смисълът на живота се състои в това, че всяко живо същество се стреми да живее. Ако не се стреми, то няма да живее. В тоя смисъл, стремежът към живот е част от съвкупните способности които всеки организъм има и които му позволяват да живее.

И ти сега ми отговори неправилно, защото не разбираш, че аргументацията която ми извади, дори и неправилна, тя може разбира се, да те мотивира тебе да се стремиш да живееш. Но едно синигерче, или една акула изобщо не е мотивирано от такива философски мисли.

А както синигерчето, така и акулата; така и амебата живее. И какъв е смисълът да живеят?

Ако предположиш, че е имало един създател, който намира смисъл от това да създаде живот - тогава може. Но, как ще докажеш, че такъв съществува? Това е основният философски въпрос. За да му отговорш, трябва да се върнеш незнайно колко години назад - може би пет милиарда.

Е да, ама с такива мащаби вече си надхвърлил собствените си способности на познание. И нищо не можеш да докажеш. На другите - щото ти ако имаш свръхспособности, значи знаеш. Но знаеш за себе си.

Та смисълът на живота е тоя - задължително е всяко живо същество да може да живее. Това включва и физиологически способности. А така също и нервна система - да реагира по правилен начин. Правилният начин включва стремеж за живот. Жажда за живот, както казва Джек Лондон.
И това е. При простите организми стремежите са мотивирани просто. При сложните са мотивирани сложно. При човекът, смисълът на живота се търси в бога. Човекът воюва със страха. Но страхът е също мотиватор за живота - той сам по себе си е смисъл, при това много полезен в някои случаи.

И тая сложна дейност, в някои случаи води до извода, че животът е безмсислен. И до самоубийство. Което означава, пак същото - съвкупния стремеж за живот не е бил достатъчен и те е занулил.

Виждам, че отговаряш. Което значи че си жив. Което значи, че не си напълно убеден, че това е вярно.

И кое те спира, да стигнеш до края - скептицизъм, че това е истина?

Опасно е, когато скептицизмът премине в солипсизъм.

Да, не съм напълно убеден... Съмнявам се в доста неща, за други неща предполагам, че са истинни... Просто избягвам категоричните, фанатичните убеждения и твърдения...

Веднага ти подсказвам, какво сам си казал. Обърни внимание, че си отъждествил "категоричните " с "фанатичните".

Като оставим настрана, че значението на думата "фанатичен" може да има и положително значение - според така събраните на едно място прилагателни, всичко което е категорично, е и фанатично.

Т.е. аз ще си правя къща. Взимам метър. Меря с него. После смятам - колко бетон ще ми иде, колко вар, колко желязо, колко други неща. Накрая тегля чертата и правя категорична сметка. Сметката не е точна, но аз съм допуснал и грешка, което вече я прави с достатъчна степен на точност.



Т.е. според тебе, сметката ми е фанатична.

Или ти искаш, сметката ми на точност да е още по-точна - колко? Абсолютна точност няма. И следователно какъв извод правиш - или абсолютна точност, или нищо. Това категоричен фанатизъм ли е?

Трябва да избягвам фанатичните, категорични изводи. Следователно не почвам да си правя къща. Следователно нямам къща. А нямам и много други неща.

И ти сега, забеляза ли, как направи именно категоричен извод. Но в твоя случай той е и фанатичен, при това в лошия смисъл на думата, а не в добрия. Защото ти фанатично, не желаеш да разбереш едно нещо, дето е възможно да бъде разбрано. И е категорично вярно.

И ти отказвайки, да разбереш това, всъщност пак правиш извод. Пак категоричен. Но вече и фанатичен - не желаеш да признаеш очевидната истина. Има такива истини.

11. blog13 - категоричните, фанатичните уб...
12:27
mt46 написа:
категоричните, фанатичните убеждения и твърдения...


"Веднага ти подсказвам, какво сам си казал. Обърни внимание, че си отъждествил "категоричните " с "фанатичните".

Като оставим настрана, че значението на думата "фанатичен" може да има и положително значение - според така събраните на едно място прилагателни, всичко което е категорично, е и фанатично."
Е, не тълкувай произволно думите ми! Имам предвид категорични и фанатични убеждения, за които няма сигурни или достоверни научни доказателства... Нямам предвид очевидни или елементарни неща като правенето на къща, въртенето на Земята, формата на Земята, светлината и топлината на Слънцето и т.н. :)))
Гледам да съм максимално краткословен, предполагайки, че ще бъда разбран...

Еми разбран си. При това правилно. В момент когато имаш реален обществен проблем, който ескалира, ти не желаеш да разбереш най-простите неща - че силата на тежестта е доказана научно. Че влакчето на ужасите се е засилило вече с голяма скорост по нанадолнището и уверено движи към пропастта. В тоя последен момент, който все още не е долшъл, ти лично вече няма да разсъждаваш така, сякаш не те засяга. Дали ще можеш да направиш нещо, когато е вече късно, това вече не знам.

Но ще те питам и тогава, както и сега, на кое му викаш "научни доказателства"? На приказки от хиляда и една нощ, които обаче са на власт - е, в тях вярваш, явно не си скептик.

Тая работа с тия дето постоянно повтарят за някакви научни доказателства и се държат за тях, като за полата на майка си е най-интересна, когато самите те разберат, че са фанали един голям К.