.
.
.

Одисея
Омир

 Оригинално заглавие Ὀδύσσεια, 730 пр.н.е. 
Превод от старогръцки Георги Батаклиев, 1971 
Оценка 5,8 (от 10 гласа)

Първа песен

Съвещание на боговете. Атина поощрява Телемах

Музо, запей ми за оня герой многоопитен, който

странствува дълго, откакто порути свещената Троя,

и опозна градовете, ума на безбройните хора,

толкова мъки в душата си той по морето понесе,

5своя живот да запази, другарите вкъщи да върне.

Тях не успя да избави, напусто му грижите бяха.

Грозната участ сами си навлякоха чрез светотатство —

ядоха гойните крави на Хелиос Хиперионов

те заслепени. Отне им часа на завръщане богът.

10Ей за това разкажи ни, божествена дъще на Зевса!

Всичките други, които избягаха сигурна гибел,

бяха си по домовете, далече от бран и талази.

Него единствен, бленуващ за родния край, за съпруга,

светлата нимфа Калипсо напразно задържаше силом

15там в пещерата дълбока с надежда съпруг да й стане.

Но кръговратът годишен доведе година, в която

бяха безсмъртните вече отсъдили той да се върне

(но и в Итака не щеше сред своите близки да свърши

страшните свади!). За него изпитаха жал боговете —

20всички освен Посейдон. Неотстъпно преследваше богът

с гняв Одисея божествен, додето в родината стигне.
/.../

Тъй му отвърна сега совооката дева Атина:

„Всичко това ще разкрия пред тебе съвсем откровено.

180Ментес зоват ме, а мъдрият цар Анхиал ми е татко.

Славя се аз, че господствам над веслолюбивите тафци.

Тука пристигнах току-що на кораб с другари и плавам

по винобагро море към народи от чужди езици.

Мед ще подиря в Темеса, а возя сребристо желязо.

185Бързия кораб оставих в полите на Нейон гористи,

в залива Рейтрон ме чака — далеч от града, пред полето.

А се гордея, че още отдавна бащите ни свързват

връзки на гостоприемство. Когато споходиш Лаерта,

този герой престарял, ще научиш от него сам всичко.

190Вече той, казват, не ходел в града, а си бремето влачел

вън по полето с ратайка старица, която му носи

ястие, още и вино, кога му натегнат нозете,

след като дълго е ходил по ръта на своето грозде.

Аз пък пристигнах, дочул от мълвата, че вече е в къщи

195татко ти. Но боговете навярно сред път са го спрели.

Вярвай, не е на земята умрял Одисей благороден,

още живее героят, изгнаник сред морски простори

в остров, стаен сред вълните далече. На хора враждебни,

диви мъже, той е все още в плен против своята воля.

200Но ще предскажа на тебе това, що в душата ми влагат

днес боговете безсмъртни, и то ще се сбъдне без друго —

вярвам, макар че не съм ясновидец и птицегадател.

Дълго той няма далеч да остане от мила родина.

Пак ще се върне, дори да му сложат железни вериги.

205Изобретателен, все ще измисли той някаква хитрост.

Но откровено кажи ми и дума не скривай от мене.

Толкова снажен, нали си телесният син Одисеев?

Чудно приличаш на него в главата, в очите прекрасни.

Ясно го помня, на гости един друг си ходехме често

210още преди да отплава за Троя, където и други

най-благородни аргейци се втурнаха с кораби вити.

Но след това не видях Одисея, ни той ме е срещал.“

А на това Телемах разсъдливият тъй отговори:
/.../
https://chitanka.info/text/30732-odiseja

Втора песен
Народното събрание на итакийците. Пътуването на Телемах

Щом се събуди зора розопръста, родена из здрача,

скочи от своето ложе любимият син Одисеев,

дрехата той си облече, през рамото меча преметна

и на нозете блестящи превърза прекрасни сандали.

5Прага прекрачи тогава подобен на истински бог и

на гласовитите свои херолди предаде повеля

да призоват на събрание с вик дългокосите гърци.
/.../
https://chitanka.info/text/30732-odiseja/3#textstart

ПП: Така започва величествената поема "Одисея"...

Спомням си превода на "Илиада" от "Библиотека за ученика" на Асен Разцветников и превода на Блага Димитрова от "Световна класика", която въобще не можах да прочета.
И този превод на "Одисея" от 1971–ва година със сигурност е по–добър от следващите.

Пета песен
Салът на Одисей
Ето Зората се вдигна от светлия одър Титонов,

пурпурен зрак да разнася на всички безсмъртни и смъртни,

а на съвет боговете се бяха събрали, сред тях бе

и гръмонежецът Зевс, най-велик между всички по сила.

5Там им Атина припомни неволите на Одисея —

с болка в душата, че в плен дълготраен задържа го нимфа:

„Татко наш Зевсе и вий, богове вековечни блажени!

Благ, приветлив, милосърд отсега занапред да не бъде

ни един цар жезлоносец и сдържаност той да не знае,

10нека с кораво сърце да беснее към всички подвластни,

че Одисея божествен не спомня си повече никой

мъж от народа, над който царуваше с бащина обич!

В остров далеч е захвърлен, от горест велика измъчван.

Силом го нимфа Калипсо задържа в покоите свои,

15родната стряха да зърне напразно копнее.

Веслени кораби няма, и няма другари, които

с него задружно да тръгнат по ширния гръб на морето.

Ето замислят дори да погубят сина му обичен,

щом от свещения Пилос и дивната Спарта се връща,

20гдето бе с кораб отплавал, за татко си вест да научи.“

Тъй й отвърна Кронид, събирачът на облаци тъмни:

„Странни слова излетяха, о дъще, из твоите устни!

С разума собствен сама не реши ли на всички женихи

да отмъсти Одисей, щом в родината той се завърне?

25Но Телемаха закриляй — това без съмнение можеш —

той невредим да доплава назад до земята си родна,

а да отплават обратно женихите, без да успеят.“

Рече така и към Хермес, сина си любим, се обърна:

„Хермесе (ти си вестител на всичките мои повели),

30нашата твърда присъда на гиздавокосата нимфа

бързо предай: да се върне сърцат Одисей у дома си,

без да го следва ни бог, нито никой от смъртните хора.

Сам сред безкрайни беди върху сала си здраво пристегнат

нека на двайстия ден в благодатната Схерия стигне,

35гдето живеят феаки, подобни на нас боговете.

С почести те ще го срещнат, тъй както безсмъртен се среща,

после на кораб ще пратят в родината мила героя,

купища злато и мед, и одежди за дар ще му връчат —

толкова плячка самият не би си спечелил от Троя

40никога, даже без спънки да беше отнесъл дела си.

Нему съдбата отрежда отново да види той близки,

в своята къща висока и в родна земя да се върне.“

А на това Одисей находчивият тъй отговори:

„Не укорявай, герое, в това чистонравната дева —

тя ме покани веднага да тръгна след нея с момите,

но отклоних молбата от страх и свенливост —

може да пламне сърцето ти в гняв, щом ни видиш —

лесно избухваме ние, човешкия род на земята.“

А Алкиной на това отговори на свой ред и рече:

„Госте, сърцето ми мило не се разгневява

тъй без причина. Във всичко умереност то предпочита.

Рече така, и разкъса веригите мощният Хефест.

Освободени и бог, и богиня от здравите връзки,

скочиха двамата живо. Към Тракия той се завтече,

а Афродита политна с усмивка към Кипър, към Пафос,

гдето сред лес е въздигнат за нея олтар благовонен.

Там я харити измиха и нейното тяло разтриха

с масло свещено, което зари боговете всевечни,

и премениха я с дивни одежди — за погледа чудо.

Ей за това знаменит песнопевецът пя. Одисей пък

сети наслада в сърце. Насладиха се още и всички

веслолюбиви феаки, прочути чада на морето.

Слънчевосветлият остров Итака е моя родина.

В него надига снага планината Нерит шумнолиста.

дивнокоса Зората,
поток светлоструен,
чудноомаен,
бог гостолюбец,
гиздавокоса,
бляскавоока,
хубавокоса,
многоумният

Петнадесета песен

Пристигането на Телемах при Евмей

Стигна Палада Атина до широкодрумната Спарта,

на златозарния син на безстрашния мъж Одисея

тя да припомни за пътя обратен към родната стряха.

Свари тя там Телемаха и светлата рожба на Нестор —

те си почиваха в трема на славния цар Менелая.

А Менелай, гръмогласният в бой, ми така отговори:

„О, Телемахе, за дълго не ще те възпирам при мене,

Щом за дома си копнееш. Аз сам укорил бих и други

гостоприемни стопани, които обичат без мяра

и ненавиждат без мяра, че мяра е нужна във всичко.

Лошо е гост да отпращаш, когато не иска да тръне,

лошо е да го възпираш, когато да тръгне желае.

Шестнадесета песен

Телемах познава Одисея

Станаха в ранни зори Одисей и свинарят божествен.

След като двама стъкмиха закуска на жаркия огън,

пратиха те на полето свинете със всички пастири.

Двадесет и четвърта песен
Примирието
Викна киленският Хермес душите на всички женихи,

от Одисей умъртвени. Държеше в ръцете си богът

златния жезъл, чрез който по воля очите на смъртни

в дрямка притваря или пък, заспали, отново ги буди.

5С него душите поведе, а те го последваха с писък.

Както когато прелитат с пърполене вдън пещерите

прилепи, щом се откъсне из роя им някой от свода,

дето са били един до друг плътно тела прилепили,

тъй след делителя Хермес душите на всички женихи

10водени запърполиха по плесенни мрачни предели.

Тъй край скалата Левкада и край океанските струи,

и край стената на сенки присънни, през Слънчови двери

стигнаха в жалобен рой асфоделната цветна поляна,

дето блуждаят душите — безмощните сенки на мъртви.

15Ето намериха там на Ахила Пелеев душата,

и на героя Патрокъл, и на Антилоха безстрашен,

още душата на Аякс, засенчил по снажност и образ

всички данайски мъже след безстрашния син на Пелея.

Винаги покрай Ахила душите им бяха стълпени.

20Сянката на Агамемнон, сина на Атрея, пристъпи

тъжна, отвред окръжена с душите на всички, които

случиха заедно с него в дома на Егист гибелта си.

Пръв към Атрид се обърна духът на Ахила Пелеев:

„Вярвахме ние, Атриде, че измежду всички герои

25ти непрестанно си бил на гръмовника Зевса любимец,

някога водеше ти многобройните воини безстрашни

в края троянски, където ахейците патихме много.

Но преди време и тебе застигна ужасната мойра —

няма за нито един земероден избава от нея.

30Трябвало да те застигне смъртта и ужасната гибел

там пред троянската твърд, обграден от достойнства и слава!

Гробна могила над тебе ахейците щяха да вдигнат,

щеше синът ти навеки със слава велика да грее.

Но отредила съдбата за тебе злочестата гибел.“

35Сянката на Агамемнон така му отвърна веднага:

„Сине блажен на Пелея, с безсмъртни сравняван Ахиле,

който загина далече от Аргос пред Троя. Край тебе

паднаха много безстрашни троянски чада и ахейски

в бой за трупа ти. Забравил изкуството на кочияша,

40ти сред праха се изпъна огромен в огромно пространство.

Бяхме воювали цял ден и никога нямаше ние

да се отдръпнем от боя, но Зевс го прекъсна чрез вихър.

А подир боя те взехме на нашите кораби вити

и върху смъртния одър положен измихме трупа ти

45с балсам и топла вода. Покрай теб се събраха данайци

сълзи горещи да леят и своите къдри да режат.

Майка ти с нимфи тогава изплува из морската бездна,

чула вестта. Проехтя над морето неизказен вопъл.

По-силен трепет тогава разтърси ахейските воини.

50Щяха да скочат в страха си на витите кораби всички,

но удържа ги човекът, поучен от дългия опит —

Нестор и по-напред беше изпълнен с разумни съвети.

С доброжелание той се обърна към всички и рече:

«Спрете, мъже на Ахея! Не бягайте, воини аргейски!

55Майката тук из морето с безсмъртните нимфи изплува,

за да оплаче отблизо трупа на сина си загинал.»

Рече така, и възпряха ахейците своето бягство.

С жалобен плач дъщерите на морския старец трупа ти

обиколиха и скръбни с безсмъртни одежди обвиха.

60Музите — и деветте — мелодично на смени запяха

химн погребален. Не би могъл там да съгледаш аргеец

без овлажнени очи — тъй затрогваща бе песента им.

Дни седемнадесет цели и нощи над тебе ридахме —

и боговете всевечни, и тленнородените хора.

65На осемнайстия ден те предадохме вече на огън.

Гойни безбройни овци с витороги волове заклахме.

Там изгоря ти в одежди божествени и в изобилен

балсам и сладостен мед. И мнозина мъже на Ахея

покрай горящата клада преминаха в ясни доспехи

70пеши и на колесници. Надигна се громол ужасен.

След като беше погълнат от буйния пламък на Хефест,

белите кости, Ахиле, на другата сутрин ти сбрахме

в урна с несмесено вино и балсам. Съсъда от злато

твоята майка подаде. — Подаръкът на Диониса,

75както ни каза Тетида, бил дело на чутния Хефест.

Твоите кости, прославен Ахиле, сега са в съсъда

смесени с белите кости на Менойтиада Патрокъл,

недалеч от Антилоха, когото пред всички другари

най-много с обич почиташе ти след смъртта на Патрокъл.

80Ние, свещената рат на аргейските копиеносци,

сипахме после въз тебе грамадна прекрасна могила

пред Хелеспонта безкраен въз нос, възвишен над вълните,

за да я гледат от много далече плувци мореходни —

всички, които са днес, и далечните наши потомци.

85Майка ти от боговете измоли победна награда

и за игрите я сложи пред знатните воини ахейски.

Бил си, Ахиле, свидетел на много игри погребални

за похитени от орис царе и герои, когато

пояси пред надпревара опасват младежите смели.

90Но удивил би сърцето си ти, ако беше съгледал

тази прекрасна награда, която донесе Тетида,

сребърноногата нимфа. Любимец бе на боговете!

И след смъртта ти е живо тъй твоето име, и вечно

твоята слава, Ахиле, по целия свят ще се носи.

95Аз пък какво ли спечелих, когато завърших войната? —

Щом за дома се завръщах, за мене приготви Кронион

жалката смърт чрез Егист и развратната моя съпруга.“

След като тези слова размениха Ахил с Агамемнон,

ето към тях се зададе вестителят Аргов сразител,

100водещ в Аида душите на всички избити женихи.

Двамата, щом ги видяха, се смаяха и приближиха.

Там разпозна между всички духът на Атрид Агамемнон

смелия Амфимедонт, знаменития син Меланеев.

Бе посетил той веднъж в камениста Итака дома му.

105Пръв се обърна към него духът на Атрид Агамемнон:

„Амфимедонте, какво ви се случи, че слизате в мрака

всички красавци и всички връстници? Че може ли някой

някъде да подбере по-цъфтящи от тези младежи?

В кораб ли бърз ви сломи Посейдон, земетръсецът гневен,

110грозната сила разбудил на яростна буря в морето,

или ви хора враждебни сразиха на суша, когато

искахте да отведете стада от овци, от волове,

или когато за град и жени са започнали битка?

С чисто сърце отвърни. През живота си твой гост се смятах.

115Или си вече забравил как аз у дома ви пристигнах,

да убедя Одисея ведно с Менелая божествен

да ни последват до Троя на якоспоените чълни?

Върху морето широко пътувахме цял месец. С мъка

беше склонен Одисей, разрушителят на градовете.“

120Тъй му отвърна веднага душата на Амфимедонта:

„О, Агамемноне славен, царю над мъжете Атриде!

Помня, божествени, всичко това, за което говориш.

Ето пред теб ще открия напълно подробно и точно

как ни постигна внезапно часът на ужасната гибел.

125На Одисея отсъстващ желаехме ние жената.