.
.
.

Епикур. Биография и идеи

Обновена на 26.12.2021 от Тодор Христов

Епикур е известен философ от Елинистичния период на философията, останал в историята като основател на школата на епикурейството.

От всички антични философи, Епикур вероятно е най-недоразбраният. Неговото име става нарицателно за точно обратното на това, което е проповядвал. Ако се погледне в речника, “епикуреец” означава “човек, който обича удоволствията в живота”, което извиква образи на прекален хедонизъм и самоугаждане.

Истината е, че Епикур посвещава живота си на напълно различна философия, която може да се обобщи с фразата “по-малкото е повече”.

Как преминава животът на Епикур? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

 Биография на Епикур

Епикур е роден през 341 г. пр.н.е. на остров Самос в Егейско море, близо до Мала Азия, по това време атинска колония. Бащата и майката на Епикур са граждани на Атина, които емигрират в Самос десет години преди раждането на техния син.

Още като момче, Епикур изучава четири години философия, като негов учител е Памфил, който е последовател на Платон. На осемнадесетгодишна възраст заминава за Атина, за да отслужи двегодишна военна служба.

Междувременно през 323 г. пр.н.е. умира Александър Велики. Следват политически размирици и смут в цялото Средиземноморие и остров Самос вече не е безопасен. Поради това, Епикур се преселва със семейството си в град Колофон, където продължава обучението си по философия, този път под опеката на учителя Навсифан, последовател на Демокрит и ученик на Пирон. По-късно Епикур намира Навсифан за недостатъчно добър учител и дори в своите творби заявява за себе си, че е самоук.

С течение на времето, Епикур създава свои собствени философски идеи. Влиянието му нараства и той преподава философия за кратко на остров Лесбос и в континенталната част на Древна Гърция, преди да се премести в Атина през 306 г. пр.н.е.

В Атина Епикур основава собствена философска школа, известна като “Градината на Епикур”, която се посещава от тесен кръг лоялни приятели и последователи. На входа ѝ стоял надписът: „Страннико, тук е върховното благо – удоволствието“. Именно в своята школа Епикур разработва детайлно философията, станала известна като “епикурейство”. За “Градината” се твърди, че е първата древногръцка философска школа, която приема жени за свои членове, при това като правило, а не като изключение (както е било в школата на Питагор, например).

На Епикур се приписва авторство на около 300 трактата. Основното му произведение е „За природата“ и включва 37 книги.

Епикур не се жени и не е известно да има деца. Страда от камъни в бъбреците и именно те са причина за смъртта му през 270 г. пр.н.е., когато е на 72-годишна възраст. Въпреки силната болка, в последния ден от живота си Епикур е бодър и не се оплаква нито веднъж.

Епикур и теорията за атомите

Епикур не е създател на теорията за атомите, разбира се, тъй като това е дело на Демокрит около един век по-рано. Но теорията за атомите става фундаментална основа за начина на живот и философията на Епикур.

Съгласно теорията на атомите, всичко в нашия свят се свежда до основополагащи неделими частици, от които е изградено всичко останало. Атомите са в празното пространство и са в постоянно движение. Те се свързват след сблъсък и образуват съединения – предметите и телата, които виждаме в света.

Идеята за атомите по това време изглежда ексцентрична на повечето гърци. Как атомите създават моралните качества на човека? Как изграждат неговата доброта, красота или свободна воля? Къде изобщо са доказателствата за атомния строеж на света и човека?

За Епикур обаче този свят от атомни частици означава истинска свобода: ние сме материални създания, които живеят в материална вселена и няма за какво да се тревожим, освен за материята.

 Епикур и лекарството срещу нещастието

Със своя минимализъм и опростеност, теорията за атомите идеално отговаря на аскетичния характер на Епикур. Ако можеш да повярваш в материализма, наистина да повярваш, то се отърсваш от много от товарите, които измъчват останалите. Не е необходимо да се тревожиш за много неща, които те правят нещастен, следователно така е възможно да постигнеш щастие.

Лекът срещу нещастието на Епикур е известен като “тетрафармакос” или “лекарство от четири части” (от гръцки – “τετραφάρμακος”) и се състои от четири важни максими:

1. Не трябва да се страхуваш от Бог;
2. Не трябва да се страхуваш за смъртта;
3. Лесно е да придобиеш добри неща в живота;
4. Лесно е да преодолееш лошите неща в живота.

Тези четири съставки на лекарството на Епикур срещу нещастието са на практика главните доктрини на епикурианството.

За своя тетрафармакос Епикур отбелязва следното:

“Размишлявай върху тези идеи ден и нощ и върху онези, свързани с тях, както сам, така и с някой като теб, и никога няма да си лошо разстроен, без значение дали си буден или спиш.”

Епикур и Бог

Епикур смята, че за да не е нещастен, човек не трябва да се страхува от Бог.

Традиционната религия представя боговете като свръхмогъщи същества. Зевс владее светкавиците, Посейдон може да причинява земетресения и т.н. Изглежда, че боговете изискват принасяне в жертва на овен или петел, за да бъдат умилостивени. Някои хора получават “видения” и други знаци, с които става ясно каква е Божията воля. Всичко това е източник на много тревоги, стрес и разходи.

Загърби тези приказки, игнорирай “знаците”, препоръчва Епикур. Не трябва да се страхуваш от боговете, защото те нямат власт над движението на атомите. Метеорологичните феномени, затъмненията, изгревите, залезите и всички други природни явления се осъществяват без някакъв бог да помага или да се разпорежда. Гледната точка на Епикур към Бог не е като към създател на природата и нейните феномени.

Епикур е убеден, че така както атомите се движат по собствен път в празното пространство, така и боговете оставят човечеството само да намери щастието си и да оформи бъдещето си.

Епикур казва, че ако приемем Бог като едно неуязвимо и щастливо живо същество, тогава Бог изобщо не трябва да се тревожи от човешките дейности и не изпитва нито гняв, нито състрадание, защото това са видове страдание, несъвместими с божественото съвършенство.

Според Епикур е нечестиво да смятаме, че Бог налага наказания на хората, както и е несвещено да прилагаме дарове в жертва, все едно можем да повлияем на един Бог.

Епикур и смъртта

Епикур смята, че една от пречките да се можем да се радваме на щастлив живот се крие в страха от смъртта. Този страх се увеличава от религиозното вярване, че ако си навлечем гнева на боговете, ще бъдем сурово наказани в живота след смъртта.

Епикур предлага обяснение на природата на смъртта. Той казва, че когато умрем, ние не си даваме сметка за нашата смърт, защото съзнанието (душата) ни престава да съществува от момента на смъртта.

Епикур отново се обръща към теорията за атомите, за да аргументира своите възгледи. Според него, душата функционира динамично с тялото, следователно също трябва да е изградена от атоми. Тези атоми са разпръснати из цялото тяло, но са толкова крехки, че се разтварят, когато умрем, и затова ние вече не сме в състояние да усещаме нищо.

А ако не си в състояние да усещаш нищо, когато умреш, значи е глупаво да позволиш страхът от смъртта да ти причинява болка, докато си жив. Няма и нематериална душа, която да бъде възнаградена или измъчвана в отвъдния живот.

/.../
https://www.novavizia.com/epikur/

ПП: От много философи можем да научим, да получим нещо ценно...

Във философските си разсъждения Епикур май е неясен и отвлечен и затова е запомнен с житейската си практика. Освен това е много встрани от основния философски въпрос.

дали е работил нещо през живота си?
Предполагам, че не.
Иначе хъсът му за удоволствия е пословичен :).

НА ВСЕКИ КИЛОМЕТЪР

Днес има доста безработни. Дали някои от тях са станали велики философи, мъдреци?... :)