.
.
.

57

Вечери в селцето край „Лубянка“…

След разпитите Кримов лежеше на леглото, стенеше, мислеше, разговаряше с Каценеленбоген.

Сега вече не му изглеждаха невероятни влудяващите признания на Бухарин и Риков, на Каменев и Зиновиев, процесът срещу троцкистите, срещу дясно-левичарските центрове, съдбата на Бубнов, Муралов, Шляпников. Тук одираха кожата от живото тяло на революцията, с тази кожа искаше да се нагизди новото време, а кървавото живо месо, димящите вътрешности на пролетарската революция отиваха на бунището, новото време не се нуждаеше от тях. Трябваше им кожата на революцията, затова одираха тази кожа от живи хора. Онези, които я навличаха, говореха с думите на революцията, повтаряха нейните жестове, но имаха друг мозък, други бели дробове, черен дроб, очи.

Сталин! Великият Сталин! Може би човекът с желязната воля беше най-безволевият от всички. Роб на времето и обстоятелствата, смирен покорен слуга на днешния ден, разтварящ вратите пред новото време.

Да, да, да… А онези, които не се кланяха пред новото време, отиваха на бунището.

Сега той знаеше как са изтръгвали признанията. Обискът, отпраните копчета, свалените очила са създавали усещане за физическа нищожност. В следователския кабинет осъзнава, че участието му в революцията, в гражданската война нищо не означава, неговите знания, работата му — всичко е нищожно! И ето го, значи, второто: човекът е нищожен не само физически.

Онези, които са продължавали да настояват за правото си да бъдат хора, са били подлагани на разколебаване и разрушаване, на разсичане, прекършване, размиване и разпадане, за да бъдат доведени до такава ронливост, трошливост, пластичност и слабост, при каквато хората вече не търсят нито справедливост, нито свобода, нито дори спокойствие, а искат единствено да ги отърват от живота, който им е станал омразен.

В единството на физическия и духовния човек се е заключавал почти винаги безпогрешният ход на следователската работа. Душата и тялото са скачени съдове и разрушавайки, смазвайки отбраната на физическото естество на човека, нападащата страна винаги успешно е въвеждала в атака своите подвижни средства, овладявала е душата и е докарвала човека до пълна капитулация.

Нямаше сили да мисли за всичко това, нямаше сили и да не мисли за него.

Кой го е предал? Кой е направил донос? Кой го е наклеветил? Но той чувстваше, че сега този въпрос не го вълнува.

Винаги се бе гордял с умението си да подчинява своя живот на логиката. Но сега не беше така. Логиката му говореше, че сведенията за разговора му с Троцки е дала Евгения Николаевна. А целият му днешен живот, борбата му със следователя, способността му да диша, да остава другарят Кримов се бяха крепили върху вярата, че Женя не би могла да го стори. Учудваше се как е могъл за няколко минути да изгуби увереността си в това. Нямаше сила, която би отнела вярата му в Женя. Той вярваше, макар да беше сигурен, че никой освен Евгения Николаевна не е знаел за разговора му с Троцки, вярваше, макар да знаеше, че жените изневеряват, жените са слаби, че Женя го бе изоставила, бе го напуснала в тежък момент от живота му.

Разказа на Каценеленбоген за разпита, но за този случай — нито дума.

Каценеленбоген сега не се правеше на шут, не обръщаше всичко на шега.

Наистина, Кримов не беше се излъгал в него. Той беше умен. Но това, което говореше, беше страшно и странно. Понякога Кримов оставаше с чувството, че няма нищо несправедливо в затварянето на стария чекист в килия на вътрешния затвор. Не можеше да бъде другояче. Понякога на Кримов му се струваше, че е луд.

Той беше поет, певец на органите за държавна сигурност.

С възхищение разказа на Кримов как на последния партиен конгрес Сталин по време на една почивка попитал Ежов защо е допуснал увлечения и крайности в наказателната политика и когато стъписаният Ежов отговорил, че е изпълнявал преките указания на Сталин, вождът се обърнал към заобиколилите го делегати и тъжно продумал: „И това го казва партиен член“.

Разказа за ужаса, който изпитвал Ягода…

Спомняше си за великите чекисти, ценители на Волтер, познавачи на Рабле, почитатели на Верлен, ръководили някога работата в голямото безсънно здание.
/.../

Разказа как през 1937 година всяка нощ се изпълнявали стотици присъди на осъдени без право на кореспонденция, как по цяла нощ пушели комините на московския крематориум, как мобилизираните за изпълняване на присъдите и откарване на труповете комсомолци полудявали.

Разказа за разпита на Бухарин, за упорството на Каменев. А веднъж разговаряха цялата нощ, чак до сутринта.

Тази нощ чекистът разви своята теория, направи обобщения.

Каценеленбоген разказа на Кримов за невероятната съдба на непмана инженер Френкел. В началото на непа Френкел построил в Одеса завод за мотори. В средата на двайсетте години го арестували и го изпратили в Соловки. Докато бил в Соловецкия лагер, Френкел изготвил и предложил на Сталин гениален проект — старият чекист произнесе именно тази дума: „гениален“.

В проекта подробно, с икономически и технически обосновки се говорело за използването на огромните маси затворници за построяване на пътища, язовири, хидроцентрали, изкуствени водохранилища.

Затвореният непман станал генерал-лейтенант от НКГБ — Стопанинът оценил мисълта му.

В простотата на труда, обусловен от простотата на арестантските роти и старата каторга, труд с лопата, кирка, брадва и трион, нахлул двайсетият век.

Лагерният свят започнал да всмуква прогреса, той притеглял в своята орбита електровози, ескалатори, булдозери, електрически триони, турбини, подкопни машини, огромно количество автомобили и трактори. Лагерният свят усвоявал транспортната и свързочната авиация, радиовръзките и селекторните връзки, автоматичните стругове, най-модерните системи за обогатяване на руди; лагерният свят проектирал, планирал, чертаел, раждал рудници, заводи, нови морета, гигантски електроцентрали.

Той се развивал стремително и старата каторга изглеждала край него смешна, трогателна като детски кубчета.

Но лагерът, продължи Каценеленбоген, въпреки това не успявал да върви в крак с живота, който го захранвал. Все така оставали неизползвани много учени и специалисти — те нямали отношение към техниката и медицината…

Историци със световноизвестни имена, математици, астрономи, литературоведи, географи, специалисти по световна живопис, учени, владеещи санскрит и древни келтски наречия, нямали какво да правят в системата на ГУЛАГ. В своето развитие лагерът още не бил дорасъл до използване на тези хора по специалността им. Те били общи работници или така наречените малоумници из канцеларийките и в културно-възпитателните части — КВЧ, или пък се мотаели из инвалидните лагери и не намирали приложение на своите знания, често огромни, не само с общоруска, но и със световна ценност.

Кримов слушаше Каценеленбоген, имаше чувството, че учен говори за големия труд на живота си. Той не само възпяваше и славеше. Той беше изследовател, сравняваше, изтъкваше недостатъци и противоречия, сближаваше, противопоставяше.

Недостатъци — естествено, в несравнимо по-мека форма — съществували и от другата страна на лагерната бодлива тел. В живота има доста хора, които вършат не това, което биха могли, и не така, както биха могли — в университети, в редакции, в изследователски институти на Академията.

В лагерите, говореше Каценеленбоген, криминалните престъпници господствали над политическите затворници. Разюздани, невежи, мързеливи и подкупни, склонни към кървави побоища и грабежи, криминалните спъвали развитието на трудовия и културния живот на лагерите.

И веднага добави, че всъщност и от другата страна на бодливата тел нискообразовани, неинтелигентни и ограничени хора ръководели работата на учени и на бележити дейци на културата.

Лагерът давал един вид хиперболично, увеличено отражение на извънлагерния живот. Ала действителността от двете страни на телта не била противоположна, а отговаряла на закона за симетрията.
/.../
Василий Гросман – "Живот и съдба", 1960 г.

ПП: Романът на В. Гросман е сравняван с "Война и мир"... Гросман, подобно на Солженицин, разкрива чудовищната, зверската същност на сталинизма, който погубва милиони животи и съдби. И двамата велики писатели доказват, че Русия ражда и достойни, будни, смели, честни личности. Русия не е само комунизъм, сталинизъм, а и антикомунизъм, антисталинизъм...

Аха, а чия е идеята за лагерите?

......kakvi vuprosi zadava6 samo

:) Голям майтап е историята с физика Ландау, който също е бил в Сталиновия Гулаг. Оказало се в един момент, че американците имат ядрено оръжие, а руснаците нямат. Това паникосало Сталин и веднага хванал наличните физици и други учени да дават отчет. Академик Капица му казал: "Ми не можем да получим тежка вода". "Защо не можете да я получите"? - тръшка се Сталин. "Защото сте пратили Ландау в Сибир, а той единствен може да се справи". Бащицата си премълчал, подръпнал мустака и разпуснал агитката. На следващия ден в един от концлагерите на Сибир каца военен самолет и от него слиза някакъв генерал. Началникът на концлагера се втурнал да му козирува. "Предайте ми другаря Ландау!" - разпорежда генералът. "Но той е с присъда - тръшка се началникът. - Враг!. "Вече не е враг и присъдата се отменя" - обяснява строго генералът. - Доведете го!" След малко водят Ландау в измачкани затворнически дрехи, гладен, мършав и проскубан. Ритуалът, който последва втрещва началника на лагера и цялата затворническа администрация. Генералът посреща Ландау с маршова стъпка, бие крак, козирува и му помага да се качи на самолета. Всички идиоти са в шок.

отиваш към лудницата.
Страст към гадости.

един на десет хиляди може би!

Лев Давидович Ландау е руски (съветски) учен, с големи приноси в областта на теоретичната физика. Известен е със своята квантово-механична теория за диамагнетизма, теорията на фазовите преходи от втори ред, теорията на Гинзбург-Ландау за свръхпроводимостта, полюсите на Ландау в квантовата електродинамика и теорията за свръхфлуидността на течния хелий, за която през 1962 година получава Нобелова награда за физика.
Роден е на 22 януари 1908 година в Баку, Руска империя (днес Азербайджан), в семейство от еврейски произход. Започва образованието си в еврейско училище и на 14 години постъпва в Държавния университет на Азербайджан, където едновременно следва в два факултета – във физико-математическия и в химичния. Заради изключителните си успехи е прехвърлен в Ленинградския университет. През 1926 година публикува първите си работи в областта на теоретичната физика, където въвежда понятието „матрица на плътността“.

През 1929 г. Ландау е изпратен в научна командировка за специализиране в Германия, в Дания при Нилс Бор, в Англия и в Швейцария. Впечатлява Айнщайн, работи съвместно с Нилс Бор, когото оттогава счита за свой единствен учител.

На 5 юли 1934 г. се жени за Конкордия Дробанцева, само няколко дни преди да се роди синът им Игор (1934 – 2011). През същата година, той получава докторска степен по физика и математика, преди да защити дисертация.

Арест
На 27 април 1938 г. по обвинение в шпионаж в полза на Германия Ландау е арестуван в Москва. По това време той оглавява Теоретичния отдел на Института за физични проблеми (ИФП) към АН на СССР. Четири дни преди това Ландау редактира написания от М.А.Корец позив, призоваващ към сваляне на режима на Сталин, в който той е наречен фашистки диктатор. Текстът на листовката е предаден на антисталинистка група студенти за разпространение по пощата. Това намерение става известно на органите за държавна сигурност на СССР и Ландау, Корец и Юрий Румер са арестувани за антисъветска агитация. Веднага след това Ландау вече не фигурира в щата на ИФП. В ареста на Бутирския затвор ученият прекарва точно една година. Освободен е благодарение на директора на ИФП Пьотър Капица, който пише писма до Сталин и Вячеслав Молотов, да бъде освободен. За него се застъпва и Нилс Бор. Само два дни след освобождението му е възстановен в ИФП, където остава до смъртта си.

В романа на Гросман има подобен случай с учения Щрум...