.
/.../

XV

Вместо за пресконференцията, Георги Изов-Бесният потегли за ада. Императорът беше пресилил дозата и вместо за десет дни, ликвидира зет си за три. Ако Богът беше разума, а Дяволът — чувствата, надделя Богът, но избухна сатанински взрив на емоции и заля държавата като Потоп. Тази смърт докара пресата до истерия. „Най-чистата радост е злорадството!“ — пишеше в романа „Студен огън“ и вестникарите многократно потвърдиха тази сентенция. Изпитвайки панически ужас да пишат за „Нерон“, а после за „Кали“, приживе на Вълка и Бесния, след смъртта им, когато всяка заплаха от отмъщение отпадаше, рицарите на перото дадоха воля на необузданата си фантазия и в пресата се развихри такава шехеразада, каквато дори авторът на споменатия роман не би дръзнал да лансира. Българската мафия стана филиал на световната. „Нерон“ — на „Коза ностра“, „Камората“, „Якудза“ и т.н. Вълкът — личен приятел на Джулио Андреоти, Тото Ринна, включително на Франк Синатра и наскоро починалия Дийн Мартин. Наркотрафикът, оръжейният трансфер и движението на проститутките с налудничави подробности бяха обявени за „Кюстендилска връзка“, действаща от Хонг Конг, Тайпе, Шанхай, и Макао през Европа и Щатите до Богота, Кито, Асунсион и Валпарайзо в Чили.

Новинарите, като че ли предупредени за скорошната кончина на Бесния, бяха готови с версии, полуистински и напълно измислени подробности за връзките на покойните братя с Крушата, Италианеца, Кроки, Малките и Големите близнаци, Мечката, Комшев, Кудев, Кимбата и прочие, и прочие мъртъвци. Списъкът беше приспивно дълъг, престъпленията — импровизации, екзекуциите им — от сълзливи романтични клишета в стил „Шерше ла фам!“, при жените журналисти, до кървави американизирани екшъни, при мъжете. Абстрахирайки се от вестникарската помия, фактът си оставаше факт. Бесният беше мъртъв и както Императорът, така и всички величия или пигмеи в тази държава, трябваше да се съобразяват със смъртта му, или поне да я имат предвид. Жорж Изов-Бесният, подобно на брат си Нерон Вълка, беше живял така, че след него нищо в България нямаше да остане същото. С по-голяма лекота и по-малко сътресения страната би преживяла смъртта на президента, председателя на Народното събрание, на министър-председателя, отколкото на Негово Превъзходителство гангстер № 2. Приживе на Вълка никой и не помисляше да му оспорва първопрестолието. Банките, внос-износа, застрахователното дело, курортният тур-операторски бизнес, дрога, легален, полулегален и нелегален комар, проституция и оръжие, всичко беше монопол на „Кали“. Бесният и хората му имаха интереси в зърнената, захарната, тютюневата и зеленчукова търговия, в петрола, в цветните метали, в желязото, държаха вноса на автомобили, електроника, петрол, контролираха входа и изхода на „Кремиковци“, „Девня“, „Плама“, „Нефтохим“, „Делбет“, АТЗ и ДЗУ в Стара Загора, Завода за полупроводници в Правец, Завода за нестандартно оборудване в Радомир, „Булгарплод“, „Агроимпекс“, „Електроимпекс“, „Фармахим“ и т.н., и т.н. Сега това чудовище „Кали“ беше обезглавено. Предстоеше кървава война за късове от поваления колос.

„Предупреденият е въоръжен!“ — казваше Козелът, но Императорът не само, че беше предупреден, нещо повече, той беше режисьор-постановчик на събитията и само от куража и волята му зависеше дали ще овладее пороя или стихията ще го отвлече, като звездно известните за „три дни“ покойни бандити, забравени окончателно и завинаги.

— Нямаше ли законен начин да се справите с подземния свят? — попита Валериан на първата им среща.

— Опитахме — беше отговорил Козелът. — Обърнахме се към „Интерпол“ за помощ. Имат стари, излезли от употреба разработки и технологии, които на нас ни вършеха идеална работа. Достатъчно беше да ни дадат чипове за вносните коли и спътникова връзка за проследяването им. В рамките на три дни щяхме да откриваме всеки краден автомобил и бандитите да обявят „Гроздето за кисело“. Поискаха непоносима цена. Обърнахме се към „Световната банка“…

— Отговорът беше отрицателен?

— Не бързай, Императоре. ООН е обявил наркотрафика за враг №1 на човечеството. Американците, които дават основните средства на „Интерпол“, са най-потърпевши от разпространението на дрогата и най-чувствителни към изтравяне на подрастващите поколения. Цял свят знае пътя на наркотика. Колумбия през Барбадос, Хондурас, Мексико до Ел.Ей. Или през Куба на Кастро за всички полиси на Източното крайбрежие. Янките хвърлят милиарди долари за космическо проследяване на трафика, но „Интерпол“, който де факто е тяхно поделение, отказа да финансира прочистването на източния път, който тръгва или от „Голден трианкъл“ в Бирма, или от Пешавар Афганистан, или от Анадола, но задължително минава през нас. Специалната полиция се оказа неподготвена и безсилна да затвори границите. Нерон Вълкът надуши разградения двор, изби няколко транзитни куриери и пое контрабандата. Отново се обърнахме към „Световната банка“. Цялата й фирма гласи „Световна банка за подпомагане и развитие“. Подпомагане на кого, развитие на какво?

— Искаш да кажеш, че „Интерпол“ и банката стимулираха пръкването на ъндърграунда? — беше попитал Императорът.

— Не искам да кажа, доказвам го! — изрева Козелът. Лицето му беше открит пулс, гласът му — клокочещ вулкан пред изригване, очите — лазери на отчаяние и ярост, но и на насилие. Безрезервно, безпределно, безпаметно. — Оръжие! Американци гинат в Ирак, Виетнам, Куба, Никарагуа, Гранада с оръжие, произведено в Казанлък и контрабандирано по цял свят от „Кинтекс“, „Комко“, „Мулти“ и т.н. Реват с крокодилски сълзи, че децата им мрат от български „Калашников“, че сме държава, подкрепяща световния тероризъм. Поискахме от „Интерпол“ контрол върху всички пристанища, летища и гранични КПП-та на страните, с които имаме дипломатически и търговски връзки. Букмейкърите им предложиха схема, непосилна за държавния бюджет не сега, а до края на 21 век. Отново се обърнахме към „Световната банка“. Поискахме среща с борда на директорите и изпратихме на наши разноски представители във вашингтонската й централа. Знаеш ли какво ни отговориха, Императоре? С две думи смисълът беше — Ние общуваме само с финансови гиганти. Един ден „Нерон-Кали“, „ВИС“, „СИК“, „Аполо“, „Мултигруп“ и т.н. ще бъдат достатъчно мощни, ще обърнат гръб на организираната престъпност, тогава, ние, „Световната банка“, заедно с тях ще унищожим уличната престъпност, трафика на наркотици, оръжейния бизнес и т.н. Някой ден, а дотогава? Световния капитал и техните ченгета от „Интерпол“ са главната причина в България да съществува толкова мощен ъндърграунд. Това, което не виждат обаче е, че плодовете на тяхната сеитба ще оберат КГБ и комунистите. И прехваленият демократичен запад отново ще изяде дървото… Казах им го — празни погледи. Затлъстели мозъци и екстра костюми! Слух — нула. Делови разговор със социалистическа радиоточка! Тогава осъзнахме нуждата от „Ескадрон на смъртта“! Щом не ни допускат в опазването на световния ред, поне да опитаме да защитим собствените си деца.

* * *

Имаше още една причина „Световната банка“ и финансовите колоси да не желаят стабилитета и спокойствието на България. Предстоеше раздържавяване и приватизация на индустрията, но и на земята. Масовата приватизация, като всяка атракция за пред овчедушна тълпа, беше протекла като скучна опера със солисти от старчески дом, глух оркестър и пиян до козирката диригент-комисар, но предстоеше касова приватизация, а Император Валериан беше от малкото истински специалисти, които и знаеха, и виждаха какъв поголовен грабеж се задава.

* * *
/.../
Христо Калчев – "Калигула бесният", 1996 г.

https://chitanka.info/text/515-kaligula-besnijat/15#textstart

До колкото се сещам първо е Мафията, а после желанието за Демокрация. Но само желанието, защото друго ниво в тази посока - няма. За справка... другите големи демокрации.

Любима книга "Кръстникът", любим филм "Кръстникът" – тук няма лигавене и шикалкавене, сантименти и носталгия. Всичко е ясно до болка, както се казва.

— Какво става в България, Борисе?

— Според радиото военните са забили вилицата в масата.

— Това не може да трае дълго. Европа няма да го допусне.

Бъстър Китън се изсмя презрително.

— Дреме й на Европа лявата путка за нас. Допусна ли Хитлер и холокоуста? Допусна ги. Допусна ли Сталин и азиатския му Гулаг?… Знаеш отговора. Европейските концерни са по-бандитски организации от „Нерон“, „ВИС“ и „SIC“ взети заедно.

Козела кимна.

— Така е, но военното положение им преебава интересите.

— Глупости, все им е едно дали ще купят демократи, болшевики или генерали… Парите не миришат, Козел. Чувал ли си?

във всяко общество има три елита, независимо дали е феодално, робовладелско или комунистическо (демократично)
1. Елит;
2. Контраелит;
3. Престъпен елит.
Мафията е престъпен елит е разбираемо. Има нюанси, че хора от горните два елита, могат и да играят в престъпния елит, но това е при много премерена и стройна система, съществувала с години.
Елитът, ако работещ се занимава с избиването на контра и престъпните елити, ако е уморен ги оставя на самотек.
Кой, как се чувства(физически, финансово и идеологически) в определено общество, също играе някаква роля за конфронтацията или тихото решаване на проблемите между елитите.
Елити са около 10% от населението, 90% са/сме мишки без значение, пушечно месо за елитите, дребни изпълнители, хора от миманса и т.н.
Колкото един елит по-млад и до трето поколение е по-краен и бързо се разправя с другите.
Революционна ситуация има когато елит 2 и 3 се обединят и избият елит 1. Мафия има, когато елит 1 специално отглежда елит 3 за своите си нужди.
Елит 1 и 2 никога не могат да намерят общ език, при тях борбата е на живот и смърт, обикновено елит 2 си сяда на дупето, когато му обереш имуществото, натикаш го в 9 глуха и не му даваш образование.
В по-демократичните общества винаги има социален лифт за умните и можещите, а в некадърно създадените общества, където елитът е назначен от окупатор ... се получава българският модел.
Всеки елит си има собствен капитал, винаги е таен, скрит и не се вади на показ, най-хитрият елит, създава въоръжени сили (военни и паравоенни) като противопоставя командващите на отделните направления един срещу друг, а всички заедно срещу потенциалните елити и тези по т. 2 и 3.
На това се казва демокрация от български модел. Войната на службите, администрациите, властите - щото са уж разделени е гаранция за обвързването на елит 1 и елит 3 в типична мафия, където враг не е "Франция", а простия 90% народ, който си мисли, че да убиеш котка е голямо престъпление, докато яде свинско месо. (това ще го направя блогтема)

кой ще обере плодовете от цялата работа?

* * *

— Според теб къде се намираш, Козел? — попита майор Хакел.

— В ЦРУ, разбира се.

— Защо мислиш така?

— Защото съм жив. В чиито и други ръце да бях попаднал, отдавна да съм нахранил червеите.

Хакел кръстоса крака, запали цигара.

— Какво мислиш, че те очаква оттук нататък?

Козела се усмихна кисело.

— Човек с моята професия, а и възраст, не може да очаква блестящо бъдеще.

— И все пак?

— Очаквам да чуя вашите предложения.

— Предложения? Какво те кара да мислиш, че предстоят такива?

— Жив съм — неопределено отговори Козела.

Хакел загаси цигарата, стана, взе от бюрото снопчето хартия и я скъса пред очите му.

— Ако чакаш предложения — не лъжи, Козел. Искам точен анализ на ситуацията в България. И прогнози, момче. Който иска да живее, трябва да плати живота си.

* * *

Хакел скъса оригиналите, но в компютъра му се пазеше всеки ред от близо двайсетстраничния доклад на Козела. Демокрацията беше хубаво нещо, майорът я изповядваше искрено, но не беше без значение къде избухва „властта на народа“ — в България или в Швейцария, например. По време на комунизма проклетите Балкани му създаваха много по-малко грижи отколкото след рухването на Берлинската стена.

Когато постъпваше на работа в Централата, генерал Томас, тогавашният й шеф, му беше казал: „Няма некорумпирана полиция, Хакел. За нас е важно единствено кого ощетява тя. Нямам нищо против да станеш богат човек за сметка на Съветския съюз.“ Томас беше мъртъв, Съветският съюз вече не съществуваше, но урокът на стария вълк звучеше в ушите му. И ето, че някакъв си генерал, министър на вътрешните работи на някаква си България, му пречеше да богатее за сметка на източните мафии. От България изтичаха милиони долари на Запад, а те с колегите от Интерпол дояха тлъсти комисионни… и изведнъж резето падна, границите се затвориха за контрабандистите и притокът на свежи пари секна. Вместо парични пратки Западът се заливаше от обявени за издирване бандити, които пресичаха границите бедни и гладни, но въоръжени и крайно опасни. Това не можеше да продължава повече. Банди върлуваха из всички градове на Западна Европа, крадяха, убиваха и все по-здраво се свързваха с априори корумпираните ченгета.

* * *

— Какво ще правим, пичове? — попита председателят на „Минералбанк“. — Първоначално мислех, че Бонев ни рекетира с шибаните си „Комари“, но май сериозно се е взел за спасител на нацията.

— Трябва да му подхвърлим няколко провинциални артисти и ще миряса — обади се президента на БЗК.

— Не е така — прекъсна ги Мазния. — Роко е в ръцете му, Хасан е вързан, бургаските туроператори са под лупа и въпреки това не мирясва.

Мълчаха дълго. Бяха се събрали десетина шефове на банки, но банките им бяха пред фалит, което значеше, че те са с единия крак в затвора.

— Нищо не излезе от войната му с Татарчев — като на себе си каза Зашев, вицепрезидент на „Славяни“.

— Заеби го Татарчев, той се интересува само от шибаното си ВМРО, а освен това след професора е най-големият гепач в страната.

— Кой професор?

— Тодор Вълчев, бившият шеф на БНБ. Само Луканов, царство му небесно, беше по-голяма акула от тях.

— Добре де, какво излиза? — ядосано се провикна президентът на „Орионбанк“. — Ние, сериозни мъже, ще позволим на някакъв цървул от Радомир да ни взриви банките и бизнеса, та и да ни напъха в килии с южно изложение.

— Спокойно — каза Мазният. — Нали сме се събрали тук посред нощ да обсъдим именно това как да не се случи.

Тази нощ Иван Никодимов — Мазния беше създал две самостоятелни, независими една от друга банкови мафии. Едната щеше да повери на Козела, другата на Бъстър Китън.

Казаците на Севгун доказаха високата си класа. Нерон вълка беше казал: „Руснаците са си ебали майката. Като са гении, са Пушкин, Толстой, Достоевски, ако са войници — Кутузов, Суворов, Жуков, техничари — Туполев, Калашников, Стечкин, но ако са убийци, в сравнение с тях Сатаната е най-обикновен посерко!“

— Не е само в Козела проблема, Богомиле. Води се война между православното християнство и ислямът, друг въпрос е, че никой не го признава. Ония тъпаци Клинтън и Блеър застанаха на страната на рязаните и за столетие напред развалиха рахата.

— Преувеличаваш!

— Нищо подобно! Вие в Министерския съвет може да плямпате както си искате, но ние сме ченгета и нашият език е друг. Приготви се за истински урожай от трупове. За щастие все още не български.

Бонев остави лулата и стана.

— Колега, не можеш да ми говориш така. Знам, че не те е страх от уволнение и аз никога не съм мислил да те хвърлям на кучетата. Кълна ти се! Друга работа е в яда си какво казвам. Сега обаче искам от теб, като приятел да ми кажеш какъв е нашият избор. Ясно и точно!

Проданов закопча сакото си, стана от стола и каза:

— Трябва да направим нашия избор, господин министър. Ние, ако не ме лъже паметта, сме православни християни. Другото го оставям на вашата компетентна преценка.