Хераклит: биография, идеи за живота, философия

Хераклит от Ефес (ок. 535 – 475 пр. н. е.)

Древногръцки философ материалист, един от най-големите представители на йонийската философска школа.
Създател на концепцията за непрекъснатата промяна, на учението за “логоса”, който той тълкува като “бог”, “съдба”, “необходимост”, “вечност”. Автор на известната мъдрост: „Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река“.

Заедно с Питагор и Парменид, Хераклит определя основите на античната и цялата европейска философия. Хераклит разглежда самото битие като мистерия, загадка. Родом от Ефес, той принадлежал към древно аристократично семейство, датиращо от основателя на Ефес Андрокъл. Поради произхода си той има редица „царски“ привилегии и наследствено свещеничество в храма на Артемида от Ефес. По това време обаче властта в Ефес вече не принадлежи на аристократите. Философът не участва в обществения живот, отказва се от титлите си, говори рязко негативно за градския ред и пренебрежително се отнася към „тълпата“. Той смята законите на града за толкова безнадеждно лоши, че отказва на съгражданите си да поискат нови, като отбеляза, че е по-добре да си играеш с деца, отколкото да участваш в обществените дела.
Хераклит не напуска Ефес и отказва поканите на атиняните и персийския цар Дарий.

Основното произведение на философа – книгата “За природата” е запазено във фрагменти. Състои се от три части: за природата, за държавата и за Бога и се отличава с оригиналност, образност и афористичен език. Основната идея е, че нищо в природата не е постоянно. Всичко е като движението на река, в която не може да се влезе два пъти. Едно непрекъснато преминава в друго, променяйки състоянието си. Символичният израз на универсалната промяна за Хераклит е огънят. Огънят е непрекъснато самоунищожение; той живее със смъртта си.

Хераклит въвежда нова философска концепция – логос (дума), разбирайки под това принципа на разумното единство на света, който подрежда света чрез смесване на противоположни принципи. Противоположностите са във вечна борба, пораждайки нови явления („раздорът е баща на всичко”). Човешкият ум и логосът имат обща природа, но логосът съществува във вечността и управлява космоса, от който човекът е частица.

Традицията е съхранила образа на Хераклит – самотен мъдрец, който презирал хората (и онези, които се славели с мъдрост), защото не разбирали какво говорят и правят самите те. Неговите думи често са като фолклорни гатанки или думи на оракул, който според Хераклит “не говори и не се крие, но дава знаци”. Смята се, че като написва съзнателно неясно произведението си и го предава на храма на Артемида за съхранение, Хераклит изглежда иска да го защити от невежата тълпа. Думите на Хераклит разкриват замислена структура, специална поетика. Те са наситени с алитерации, игра на думи, характерна за структурата на вътрешната реч, отправена не толкова към другите, колкото към себе си, готова да се върне към стихията на мисловната тишина.

Да бъдеш, според Хераклит, означава постоянно да ставаш, да преливаш от форма във форма, да се обновяваш, както една и съща река носи нови и нови води. Друга метафора за битието при Хераклит е изгаряне, огън. Едно битие като че ли пламва с множество съществуващи неща, но и угасва в него, както съществуващите неща, пламнали с битието, угасват в своето единство. Друга метафора за същото нещо е играта: всеки път нова игра на същата игра.
/.../
„Всичко, което съществува “, учи той, „непрекъснато се движи от едно състояние в друго: всичко тече, всичко се променя; в една и съща река не може да се влезе два пъти; няма нищо неподвижно в света: студеното става по-топло, топлото става по-студено, мокрото изсъхва, сухото се овлажнява. Появата и изчезването, животът и смъртта, раждането и смъртта – битието и небитието – са взаимосвързани, обуславят се и преминават едно в друго. Според неговите възгледи преходът на едно явление от едно състояние в друго се осъществява чрез борбата на противоположностите, която той нарича вечен, “универсален логос”, тоест един-единствен закон, общ за цялото съществуване.

Хераклит учи, че светът не е създаден от никой от боговете и от никой от хората, но е бил, е и ще бъде вечно жив огън, който естествено се запалва и естествено угасва.

/.../
Огънят в интерпретацията на Хераклит е нещо като съдба, която носи със себе си някакъв вид възмездие, дори и да не установява космическа „справедливост“. Всяко явление за Хераклит е съставено от противоположни начала. Тези противоположности са в състояние на борба: „Войната е баща на всичко и майка на всичко; някои тя определи за богове, други за хора; някои тя направи роби, други свободни".
„Трябва да се знае, че войната е всеобща, а истината е борба и всичко става чрез борба и по необходимост .“
/.../
Един от основните пороци, срещу които Хераклит се противопоставя с истинска страст, е невежеството. Според философа невежите са тези, които се поддават на измамното човешко мнение, които са мързеливи в мисленето, които в преследване на богатството не подобряват душите си. Често срещан тип невежество: хората вярват на това, което им се казва.

/.../
Тълпата, според Хераклит, се състои от хора, които са твърде мързеливи, за да се разделят с невежеството, лековерността и да се стремят към пътя на мъдростта. Като цяло има много малко мъдри хора, повечето от тях не се присъединяват към мъдростта . Оплаквайки невежеството на “мнозинството”, ефесянинът отбелязва: “По-добре е да се скрие невежеството, отколкото да се разкрие публично"...
/.../
Според Аристотел диалектиката на Хераклит е оказала огромно влияние върху Платон. Трудно е да не повярваме на Аристотел – все пак той е ученик на Платон. В интелектуалната съдба на много следващи философи и такива различни като Хегел и Ницше може да се открие влиянието на Хераклитовите идеи и образи.

/.../


Източник на информация: https://bg.windom.kiev.ua/xeraklit-biografiya-idei-za-zhivota-filosofiya/
© https://bg.windom.kiev.ua/

Виж ти какво съвпадение на мисли в различни глави, на различно място и по различно време, за което съм писал. А ние още не сме достигнали масово до прозренията му.

Мнозина никога няма да достигнат до подобни знания и прозрения, понеже невежеството и глупостта са масови...
След великите културни постижения на древните елини сякаш човечеството се движи низходящо много векове /може би до 15 в./, с известни възвишения /по време на Римската империя/...

Между обществата има и прилики, и разлики.
Ще се опитам да посоча общите характерни черти между всички общества в човешкия свят от древността до днес.
1. Всички общества са нехомогенни, многообразни...
2. Всяко общество съдържа в по-малка или в по-голяма степен особеностите на всички общества в миналото и в настоящето...
3. Всяко общество е йерархично, състои се от управляващ/и/, подуправляващи, управлявани...
4. Във всяко общество има противоречия, борби за власт, стремеж към материални и духовни блага...
5. Във всяко общество има малък процент мъдри, гениални, благоразумни хора и много по-голям процент глупави, малоумни, порочни, зломислещи хора...
6. Не е имало, няма и е невъзможно да се изгради идеално или справедливо за всички общество – поради преобладаващата порочност и противоречията между хората...
7. Във всички обществени системи има периоди на възходящо и низходящо движение...
8. Във всяко общество вярващите, суеверните, полуумните са много повече от разумните...
9. Във всички общества Егото, властолюбието, материалните интереси са на преден план...
Марин Тачков