Ин и Ян  в китайската философия и метафизика e концепция, която описва как двете привидно противоположни сили, енергии и принципи (които са част от тайдзи, на бълг. Великия предел. Великият предел е вечно разменящи се и преливащи се противоположности Ин и Ян.) се допълват взаимно и преливат една в друга. Ин е черно, а Ян е бяло.

Ин е тъмният, пасивен елемент на упадъка (т.е. който клони надолу) и се свързва с водата, Земята, нощта и Луната. Ян е светлият, активен елемент на развитието, съзиданието (т.е. възход, изкачване) и се свързва с огъня, въздуха, деня и Слънцето. Ян елементите са чисти и видими, докато ин елементите са скрити и неуловими или едва доловими. Ин често е символизиран от водата и земята, докато ян е символизиран от огъня и въздуха. Що се отнася до хората, приема се, че жените имат по-голямо количество ин елемент, докато мъжете повече ян.

Ин се отнася до женствеността (естроген), а Ян до мъжествеността (тестостерон). Затова ин е наричан също женски елемент, а ян – мъжки. В същото време и двата пола притежават от другия елемент в себе си и при достигане на желаната вътрешна хармония двата елемента се хармонизират у човека. Това изравняване на елементите ин и ян може да се постигне или чрез духовно развитие или чрез връзките (сексуалност, брак, общувания, среда) като допълване на собствения преобладаващ елемент с елемент у другия (партньор) или другите (среда на общуване). Най-често се смята, че сексуалните партньорства компенсират липсата на пълна хармония на двата елемента, като ги уравновесяват в мъжко-женско, ин и ян.

Според китайската философия, в началото на света стои У дзи – „Безпределната празнота“, където безкрайността и нищото са тъждествени. У Дзи преминава в Тайдзи, където безкрайността се разделя и възникват силите Ин и Ян. От тях след това възникват осемте врати – Багуа, които са различните възможни съответствия на съотношението Ин и Ян. Двете сили винаги се намират в динамично равновесие – Ин поражда Ян и обратно, когато едната сила достигне своя връх, се превръща в другата. В екзистенциален план е важно да се постигне тяхната хармония, която води до затварянето на Тайдзи и постигането на първоначалната У дзи.

Терминът е от изключителна важност във всички сфери, в които се борави с китайската терминология – философия, религиозен култ, китайска медицина, етика, бойни изкуства и т.н. С популяризирането на китайската култура, терминът започва да се използва и в западната специализирана или художествена литература.

Тайдзи-ту (буквално „диаграма на върховния принцип“), обикновено наричана в България и на Запад просто като Ин-Ян, е добре известен символ, произхождащ от китайската култура, представящ принципа на Ин и Ян от таоистката и неоконфуцианската философия, както и някои народни представи. Идеята за Ин и Ян съществува в Китай отпреди поне 400 г. пр. Хр. 

Източник: Уики