=
=
=
    Ето списък с еднакви или много близки думи между българския и чешкия език. Поради общия им славянски произход, стотици думи звучат почти идентично. Напълно еднакви думи (пишат се и звучат еднакво)

• вода – voda
• трава (трева) – trava
• риба – ryba
• зима – zima
• коза – koza
• муха – mucha
• брат – bratr (много близко)
• сестра – sestra

Много близки думи (с минимална разлика)

• хляб – chlйb
• мляко – mlйko
• земя – země
• слънце – slunce
• око – oko
• ухо – ucho
• глава – hlava
• ръка – ruka
• крак – krak (в чешкия по-често се ползва noha)

Фалшиви "приятели" (внимание: звучат еднакво, но значат различно!) Внимавайте с тези думи, защото могат да доведат до забавни недоразумения:

• страна (чешки: strana) – означава партия или страница (не държава).
• храна (чешки: hrana) – означава ръб или граница (храна на чешки е jнdlo).
• град (чешки: hrad) – означава замък (град на чешки е město).
• стол (чешки: stůл / stůl) – означава маса (стол на чешки е židle).
• закуска (чешки: zбkusek) – означава десерт / сладкиш (закуска на чешки е snнdaně).

  Ето няколко изключително интересни паралела между българския и чешкия език. При тях общият славянски корен е запазен, но думите са развили любопитни, понякога поетични или напълно неочаквани значения.  

1. Месеците (Чешката природа срещу латинските имена) Докато в българския използваме латинските имена за месеците (януари, февруари), чехите са запазили старите славянски наименования, свързани с природата и земеделието. За българин те звучат много поетично:

• Leden (Януари) – Месецът на леда (лед).
• Červen (Юни) – Месецът на червения цвят (червен) – времето, когато зреят плодовете или се събират червеи за багрила.
• Červenec (Юли) – Буквално „малкият юни“ или отново свързан с червения цвят.
• Zбřн (Септември) – Свързано със заря / сияние – времето на есенното слънцестоене или периода на ловния период (руење).
• Listopad (Ноември) – Напълно разбираемо за нас: времето, в което падат листата.

2. Време и движение

• Гладен срещу Хладен: Чешката дума за „гладен“ е hladovэ. Старославянският корен тук е свързан с „недостиг/суша“. Интересното е, че чешкото chlad означава „хлад/студ“, а hlad (без „с“ отпред) е „глад“. Разликата в произношението е минимална, но значението е огромно.
• Vlak (Влак) – Произлиза от глагола vlйci (влека / влача). Логиката е абсолютно същата като в българския – превозно средство, което „влачи“ вагони.
• Letadlo (Самолет) – Буквално означава „летало“ (място или уред за летене). Наставката -dlo в чешкия показва инструмент (както в divadlo – театър / място за дивене).
• Plavidlo (Кораб / плавателен съд) – Буквално „плаваdescriptor“ / уред за плаване.

3. Животните и природата

• Čбp (Щъркел) – В някои български диалекти (и в свързани славянски езици) съществува думата „чапла“. Коренът е един и същ, описващ дългокрака птица.
• Kočka (Котка) – В чешкия думата звучит почти като умалително име, което българите биха използвали галено за животното (котка -> кочка).
• Jeskyně (Пещера) – Свързано е със старата българска дума „яхния“ (в смисъл на дупка/яма) или диалектната дума „ескина“ (усойно място).

4. Абстрактни понятия с общ корен

• Mэdlo (Сапун) – Произлиза от праславянския глагол за миене (myti). Буквално означава „мило“ – уред за миене.
• Tajemstvн (Тайна) – Коренът е същият като в българската дума „тайнство“ или „тайна“, но чешката наставка я прави да звучи много тържествено.
• Bezpečnost (Безопасност) – Съставено е от bez (без) и pйče (грижа / опасения). На практика означава „състояние, в което си без грижи“. В българския език думата „пека се“ (загрижен съм за нещо) има далечна връзка с този корен.

 

Ето най-интересните славянски паралели в храната и глаголите, където общите корени са родили забавни логически връзки.   1. Храната: Кулинарна еволюция на думите

В чешката кухня думите описват процеса на приготвяне или самото свойство на храната чрез познати за нас корени. Зеленчуци 

• Zelenina (Зеленчуци) – Буквално „зеленина“. Чехите наричат всички зеленчуци с дума, която ние използваме за трева или зеленолистни растения.
• Ovoce (Плодове) – Свързано е със старата славянска дума овошка (плодно дърво).
• Okurka (Краставица) – Звучи много близко до някои български диалектни форми като „огурка“ или руската „огурец“.
• Brambory (Картофи) – Тук паралелът е исторически. Думата идва от името на немската провинция Бранденбург (Brambork), откъдето картофите са пренесени в Чехия. В българските говори съществува думата „барабой“ (използвана в Североизточна България и Родопите), която има същия произход.

Продукти 

• Mбslo (Масло) – Идентично с българското, но произлиза от глагола мажа (mazat). Буквално означава „това, с което се маже“.
• Polйvka (Супа) – Идва от глагола „поливам“ / „лея“. Буквално е течност, с която се полива нещо.
• Pečivo (Печива / хлебни изделия) – Идва директно от глагола „пека“.
• Smetana (Сметана) – Идва от старославянския глагол за „смитам“ / „събирам“. Това е горният слой на млякото, който буквално се „смита“ (обира) от повърхността.

2. Глаголите:

При глаголите чешкият език често е запазил кратките праславянски форми, които в българския са станали по-дълги или са променили нюанса си. Когато действията съвпадат напълно

• pнt – пия
• jнst – ям (близко до старата форма ясти)
• spбt – спя
• psбt – пиша

Интересни паралели с нюанси

• Chбpat (Разбирам) – В българския език имаме думата „схващам“ (в смисъл на „разбирам“). Чешкото chбpat идва от същия корен – да хванеш/уловиш мисълта.
• Hledat (Търся) – Свързано е с българския глагол „гледам“. Чешката логика е: за да намериш нещо, трябва активно да го гледаш (дириш).
• Slyšet (Чувам) – Произлиза от същия корен като българската дума „слух“ и „слушам“. За чехите да чуваш означава буквално да имаш слух за нещо.
• Mluvit (Говоря) – Свързано е със старата българска дума „мълва“. Чехите буквално „мълвят“ (разпространяват мълва), когато си говорят ежедневно.
• Pracovat (Работя) – В чешкия „работа“ е prбce, а „работя“ е pracovat. Коренът е същият като в българската дума „пращя“ (от труд) или старата дума за извършване на дейност. Интересното е, че чешката дума robota означава тежък, принудителен ангария/крепостен труд (откъдето Карел Чапек измисля думата „робот“).

М. Тачков и ИИ

Увлекателно и забавно!
Плаковат- практика
Практиката си е работа Въпреки, че пряктиката има и латински корени
Интересна дума е внимание- позор ударението е на първа сричка наистина , но има логика Като не внимаваш, ще се опозориш!
Реално нямат звук Г Произнасе се Х
Праха, храдец...

Поздравления!

Благодаря за отзива!
Първоначалното значение на "позор" е било просто „гледка“ или „зрелище“. С течение на времето смисълът се развива през „публично излагане на показ“ до днешното значение на срамно и унизително положение.
В българския и руския език думата "позор" придобива изцяло негативен оттенък (свързан с безчестие и укор), а в чешкия коренът запазва първоначалния си неутрален смисъл.