.
.
.
Историческата лингвистика и палеославистиката категорично доказват, че „словени“ и „славяни“ са фонетични варианти на една и съща дума. Това е един и същ етноним, преминал през закономерни езикови промени през вековете. 

Ето четирите основни научни доказателства за идентичността на двата термина:

1. Доказателството на старобългарските ръкописи В най-старите писмени паметници от IX–X век (написани на кирилица и глаголица) думата „славяни“ изобщо не съществува в този си вид. Навсякъде се използва единствено формата словѣне ((smalltext{мн. ч.})) или словѣнинъ ((smalltext{ед. ч.})). 

• В трактата „О писменехъ“ („За буквите“) на Черноризец Храбър е записано: „Ашть боудеши въпросилъ словѣньскыѧ книжники...“ („Ако попиташ славянските книжовници...“).
• В „Повесть временных лет“ (най-ранния източнославянски летопис) се казва: „...и преложиша книги первоуе в Болгарехъ, иже искони бѣ земля Словѣньска“.

2. Законите на историческата фонетика Разликата между „словени“ и „славяни“ се дължи на звукова промяна, наречена „акане“ (промяна на неудареното или широкото О в А) и влиянието на чужди езици: 

• Първоначалната форма в праславянския език е *slověninъ (хора на словото, които се разбират помежду си, за разлика от немците, които са „неми“/неразбираеми). 
• Буквата Ят (ѣ) в корена на думата (словѣне) в руския и други езици започва да се изговаря като Я (славяне). 
• Модерната форма „славяни“ навлиза в българския език едва през Възраждането (XVIII–XIX в.) под силното влияние на руската академична литература, където формата вече се е затвърдила като „славяне“.

3. Свидетелствата на чуждите хроники (VI–VII в.) Когато византийските и латинските автори се сблъскват с тези племена край Дунав през VI век, те се опитват да запишат чутото самоназвание според собствената си фонетика: 

• Византийският историк Прокопий Кесарийски (VI в.) ги нарича Σκλάβοι (склавой) или Σκλαβηνοί (склавеной).
• Латинските автори (като Йорданес) ги записват като Sclaveni (склавени).
• Тъй като в гръцкия и латинския няма звукосъчетание „сл“, те добавят предпазно „к“ (склавени), но коренът ясно показва, че са чули думата словени. 

4. Живото доказателство в модерните езици Някои славянски народи и до днес са запазили корена с „О“ в официалните си национални наименования, докато други ползват формата с „А“: 

• Държавата Словения на своя език се нарича Slovenija, а жителите ѝ са Slovenci (Словени).
• Държавата Словакия се нарича Slovensko, а на словашки език думата „словашки“ е slovenskэ.
• Историческата област Славония в Хърватия показва междинната форма. 
  

Следователно „словени“ е средновековната българска форма на думата, а „славяни“ е нейното модерно академично съответствие, модифицирано през руския изговор.  ...

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                               Етимологията на думата                 

В научната етимология връзката между думите слово и слава е дълбока и генетична. Двете думи произлизат от един и същ праиндоевропейски корен, но в контекста на народното самоназвание (словени/славяни) съществуват две основни теории.   Ето как лингвистиката обяснява тази връзка: 1. Общият корен в праезика В историческата граматика е доказано, че „слово“ и „слава“ са родствени думи, възникнали чрез т.нар. аблаут (количествено и качествено редуване на гласните) от праиндоевропейския корен *ḱlew- (означаващ „чувам“, „слушам“).

• Слово първоначално е означавало „това, което се чува“ (говор, реч).
• Слава първоначално е означавало „това, което се говори за някого“, „чуваемост“, „мълва“ (оттук и думите слух, слушам).

2. Основната научна теория: От „СЛОВО“ към „СЛОВЕНИ“ Повечето съвременни езиковеди и слависти (като Макс Фасмер) приемат, че етнонимът произлиза директно от думата слово.

• Логиката: Това е класическо противопоставяне на принципа „ние и чуждите“. Самоопределението словѣне означава „хора, които притежават словото“ – т.е. хора, които говорят на разбираем, наш език.
• Контрастът: Точно по същата логика славяните наричат съседните германски племена нѣмци (от ням – човек, който не може да говори разбираемо, сякаш е ням).

3. Алтернативната/Романтична теория: От „СЛАВА“ към „СЛАВЯНИ“ Връзката със „слава“ става популярна през Късното средновековие и Възраждането (особено сред панславистките учени). Според тази версия името означава „славни хора“, „хора на славата“.

• Лингвистичният проблем: От гледна точка на старата граматика, формата с „О“ (словѣне) е по-ранната и автентична форма в ръкописите. Преминаването от „О“ към „А“ в корена (славяне) става по-късно.
• Преосмисляне: Народната етимология обаче умишлено свързва името със „слава“, за да повдигне самочувствието на народите по време на чуждо робство или чуждо културно влияние. В писмени паметници от ХVII–XVIII в. (например у Паисий Хилендарски) двете понятия вече се преплитат съзнателно.
• /.../
•     Примери за други народи, които са се нарекли по подобен начин (връзката език–етнос)
•                 Противопоставянето между „хора, които говорят нашия (разбираем) език“ и „чужденци, които не могат да говорят (или бърборят неразбираемо)“ е един от най-често срещаните модели за създаване на имена на народи в човешката история.
•   Ето най-ярките исторически примери за тази връзка между език и етнос:
• 1. Варвари (Древна Гърция)
  • Значение: „Тези, които казват бар-бар“.
  • Логиката: За древните гърци думата βάρβαρος (barbaros) първоначално няма днешния обиден смисъл на „дивак“. Тя е чисто звукоподражателна. За гръцкото ухо езиците на всички чужденци (включително на развити цивилизации като персите и египтяните) са звучели като повтаряне на неразбираемото „бар-бар-бар“. Варварин е просто човек, чийто език не разбираш.
  2. Албанците (Самоназвание: Shqiptarл)
  • Значение: „Тези, които говорят ясно“.
  • Логиката: На своя собствен език албанците не наричат себе си „албанци“, а shqiptarл (шкиптари), а страната си – Shqipлria. Тази дума произлиза от албанския глагол shqipoj, който означава „говоря ясно, разбираемо“. Тоест, подобно на словените, те се самоопределят като общност от хора, които се разбират помежду си.
  2. Немците (Самоназвание: Deutsche)
  • Значение: „Хората от народа“ (които говорят народния език).
  • Логиката: На своя език те са Deutsche, което произлиза от старогерманската дума diutisc (със значение „народен“). През Ранното средновековие това име се ражда, за да разграничи хората, които говорят местните германски диалекти, от духовенството и благородниците, които са говорели официалния, но чужд за масите латински език.
  4. Арабите (Самоназвание: العرب - Ал-Араб)
  • Значение: „Хора с ясна и красноречива реч“.
  • Логиката: В арабската традиция коренът на думата е свързан с понятието за „яснота“ и „изразяване“ (изявяване на мисълта чрез реч). Исторически арабите са наричали всички неараби с думата عجم (аджам), което буквално означава „неясен“, „неразбираем“ или „ням“ – концепция, напълно идентична със славянското виждане за „немците“.
  5. Навахо (Самоназвание: Dinй) и много коренни американски племена
  • Значение: „Истинските хора“ (които говорят нашия език).
  • Логиката: Антрополозите отбелязват, че огромен брой коренни племена в Северна и Южна Америка (както и в Африка) използват за самоназвание дума, която означава просто „хора“ или „говорещи хора“. Всички останали племена, които говорят различни езици, в техните очи не притежават „истинската човешка реч“ и често са наричани с имена, означаващи „пелтеци“ или „чуждоземци“.
  Както виждате, моделът, по който словените са се нарекли по словото, а съседите им са станали немци (неми), не е изолиран случай. Той отразява древното психологическо правило: езикът е първата и най-важна граница, която разделя „нашите“ от „чуждите“.
  
  
  Как византийците са наричали езика на прабългарите и славяните
•                 Византийските автори (наричани още ромеи) са подхождали към езиците на прабългарите и славяните с типичната за Източната римска империя културна дистанция. Те рядко са правели дълбоки лингвистични анализи и са използвали предимно обобщаващи или описателни термини.   Ето как точно са наричали езиците на двата етноса в своите хроники:
• 1. Как са наричали езика на славяните?
• Византийците много бързо забелязват, че многобройните славянски племена говорят на един общ, сходен език. В хрониките си те го наричат:
  • Славянски език (Σκλαβηνική φωνή / Склавиники фони): Буквално се превежда като „славянски глас“, „славянска реч“ или „славянски език“. Това е най-често срещаното определение в официалните византийски документи, включително в житията на светите братя Кирил и Методий.
  • Варварски език (Βάρбаρος γλώσσα / Барбарос глоса): Тъй като славяните дълго време са извън пределите на християнската цивилизация, техният език често е класифициран просто като един от многото „варварски говори“, които не притежават изяществото на гръцкия.
  2. Как са наричали езика на прабългарите?
• Езикът на Аспаруховите (и преди това на Кубратовите) българи е бил напълно различен от славянския. Византийските летописци (като Теофан Изповедник и патриарх Никифор) са го наричали:
  • Български език (Βουλγαρική φωνή / Вулгарики фони): Още от VII век ромеите ясно разграничават прабългарите като отделен субект и наричат езика им по името на етнонима им.
  • Хунски / Скитски език: Поради византийската традиция за „архаизация“ (назоваване на новите народи с имената на стари, вече изчезнали народи от същите географски ширини), прабългарите често са наричани хуни или скити. Съответно, езикът им понякога е описван като „хунски говор“.
•  
• Голямата промяна след IX век (Християнизацията)
• След като княз Борис I покръства България (864 г.) и приема учениците на Кирил и Методий, ситуацията се променя коренно:
  • Официалният държавен и църковен език в Преслав и Охрид става славянският (старобългарският).
  • За византийците този нов писмен език вече става „Българският език“ (τῶν Βουλγάρων γλῶσσα).
  • В по-късните византийски извори от X–XII век (например при Охридските архиепископи Теофилакт и Хоматиан) термините „славянски“ и „български“ за езика вече се използват като пълни синоними, тъй като славянското слово се е наложило като официален език на българската народност и държава.
  •  
  Климент Охридски в "Пространното житие на Кирил" изрично отбелязва, че княз Ростислав праща пратеници при византийския император с думите: „Нашите хора са се отказали от езичеството... но нямаме такъв учител, който да ни обяснява на нашия език християнската вяра... Изпрати ни, господарю, такъв епископ и учител, защото от вас винаги излиза добър закон за всички страни.“ На което императорът отговаря на Кирил: „Трябва да отидеш там, защото вие двамата сте солунчани, а всички солунчани говорят чисто славянски.“ 
  
  ПП: Разбира се, тези неща са известни на специалистите по история и лингвистика...
  Да не би Климент Охридски да лъже, Ангеле?
  
  

СЛОВЕНИ (от думата СЛОВО т.е. ЕЗИК) и "славями" (от думата СЛАВА ъ.е. Военна Победа) може да значат едно и също,само ако някой запънат на моста анто-Българин чуждопоклонник с ородадена съвест реши да пренахне изконната Българска дума и да я замени с чуждица! Чуждиците обаче са вредни и опасни тогава,когато си имаме наши Български думи- затова няма да изхвърля думата БЪЛГАРИ,за да я заменя с Балхаръй!

Свети Климент не е излъгал- излъгали са "преводачите" от старо-Български на които им се връзваш,понеже в оригиналите "славяни" дори и за цер няма!

"... княз Ростислав праща пратеници при византийския император с думите: „Нашите хора са се отказали от езичеството... но нямаме такъв учител, който да ни обяснява на нашия език християнската вяра... Изпрати ни, господарю, такъв епископ и учител..."

"...Законите на историческата фонетика Разликата между „словени“ и „славяни“ се дължи на звукова промяна, наречена „акане“ (промяна на неудареното или широкото О в А) и влиянието на чужди езици"

А за чий кеф трябва да я правим тая звукова промяна,след като си имаме наша Българска дума СЛОВЕНИ която отгоре на всичко е оригинална,а другата е чуждестранно менте??!!

И аз така го разбирам. Ако словени означава хора на словото, тоест българи, то другите народи неми ли са били?

Ето някои от най-характерните въпроси на княз Борис I и съответните отговори на папата:
Политически и църковни въпроси
Въпрос за патриарх: Борис пита дали България може да има свой собствен патриарх.
Отговор: Папата отказва незабавно назначаване. Той обяснява, че първо трябва да изпрати архиепископ, който да организира църквата, а въпросът за патриарх ще се реши по-късно, след като се види напредъкът на вярата в страната.
Въпрос за светските закони: Князът иска писмени закони за управление на държавата.
Отговор: Папата му изпраща римски правни сборници (закони) и го съветва да изостави жестоките наказания, като подчертава, че християнското правосъдие трябва да се ръководи от милосърдие, а не от мъчения.
Военно дело и държавни символи
Въпрос за бойното знаме: Борис споделя, че досега българите са използвали конска опашка като знаме в битка, и пита какво да поставят на нейно място.
Отговор: Папа Николай I нарежда конската опашка да бъде премахната и заменена с единствения достоен символ за християните — Светия кръст.
Въпрос за клетвата: Как да се заклеват войниците преди битка?
Отговор: Папата забранява старите езически клетви върху оръжие (меч) и посочва, че вярващите трябва да се кълнат само в името на Бог или пред Светото Евангелие.
Въпрос за разпределение на плячката: Как да се дели заграбеното по време на война?Отговор: Папата съветва част от плячката винаги да се дарява на църквите, на свещениците и на бедните, а останалото да се дели справедливо.
Бит, обичаи и всекидневие
Въпрос за панталоните при жените: Князът пита грях ли е българските жени да носят панталони (шалвари), тъй като византийските духовници са ги упреквали за това.
...